Герои с правилно минало и подходящи зависимости ще продължават да пазят политическото статукво

Метастазите на Държавна сигурност ни обещават нов етап в борбата срещу тоталитарните рецидиви у нас
Четвъртък, 20 Февруари 2014 16:38 Публикувана в Гледища Прочетена 1315 пъти
След кариерата си на член на групата на 39-те, на лидер на СДС, на конституционен съдия, на лидер на РЗС и на кандидат за президент, Георги Евдокиев Марков се превъплати в ролята на консултант на ГЕРБ по въпросите на евентуална нова конституция. Във въздуха остава да виси въпроса, дали партия, която се нарича „Граждани за европейско развитие на България“ може да си позволи лукса да бъде съветвана от лице с два агентурни псевдонима?   След кариерата си на член на групата на 39-те, на лидер на СДС, на конституционен съдия, на лидер на РЗС и на кандидат за президент, Георги Евдокиев Марков се превъплати в ролята на консултант на ГЕРБ по въпросите на евентуална нова конституция. Във въздуха остава да виси въпроса, дали партия, която се нарича „Граждани за европейско развитие на България“ може да си позволи лукса да бъде съветвана от лице с два агентурни псевдонима? Снимка: http://www.novini.bg/news/

Тези дни, журналистическата гилдия имаше поне два повода да се занимава с делата на политическата партия ГЕРБ. Първият път това беше свързано с неописуемият резил, възникнал около ритуалните заклинания на Бойко Борисов срещу културната спогодба със Северна Корея. В рамките на по-малко от 36 часа, лидерът на ГЕРБ успя да изиграе мелодраматичен етюд, в който заклеймява съглашателството със северокорейските сатрапи; сколаса да даде начален тласък на всички журналисти, имащи нещо против правителството на Орешарски и ... успя някак си да мине между капките, когато стана ясно, че въпросната спогодба е подготвена от неговото управление.

 

Разбира се, лидерът, който „е лидер защото е шеф“, според изявленията на един топ-лидер в Европейската народна партия, си получи дължимата порция писмовни шамари (Виж примерно: Росен Янков, Извинете се на корейците, 18 февруари 2014 г., 10:04, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3296461 Или пък: Явор Дачков, Севернокорейският ни ум, 14 февруари 2014 г., 11:57:42, http://glasove.com/komentari/33250-severnokorejskiqt-ni-um ).

 

Въпреки това, щетите за Бойко Борисов бяха минимални, защото този път иронията на публиката отиде изцяло за сметка на тези майстори на словото, които се хванаха на въдицата на лидера на ГЕРБ и изкараха огромно количество пара през свирката, без да отдадат дължимото на собственото му правителство, което също има отношение към дружбата и културния обмен със Северна Корея.

Тук изобщо няма да дискутираме дали тоталитарните държави трябва да общуват с тоталитарните (то и ние, кога станахме калайджии, кога ни почерняха ... седалищните мускули ...). Просто констатираме лекотата, с която родната журналистика може да бъде качена на шейната и пусната в произволна посока от всеки политик с артистични заложби.

 

Вторият повод беше разбира се върховният национален форум на ГЕРБ, на който се очакваше да бъде разтребена персоната на Цветан Цветанов и причисляването на най-бързия бегач сред вицепремиерите към гербаджиите, отчетени като грешка по стар Живковски образец. Цветанов обаче не отиде при Фидосова и дискусиите „защо така“ и „не трябваше ли иначе“, заляха както официалните медии така и интернетския медиен ъндърграунд.

 

Към въпроса за оцеляването на Цветанов ще се върнем малко по-късно. Тук просто ще констатираме, че ГЕРБ танцува в медиите през последните дни със северокорейския демарш на Бойко Борисов и с политическото оцеляване на Цветан Цветанов. Зложелателите на Бойковата партия казаха, каквото имаха да казват и по двата въпроса, но във въздуха остана да виси един крайно основателен въпрос. И той е:

 

Кое е най-важно? Това, че Бойко Борисов интригантствува на нивото на активист в квартална партийна организация със северокорейската спогодба? Това, че не изгониха Цветан Цветанов? Или това, че идеологът на конституционната визия на ГЕРБ се казва Георги Евдокиев Марков?

 

На мен ми се струва, че новото изпълзяване на Георги Евдокиев Марков под светлината на прожекторите е в пъти по-важно от останалите две „злоби на деня“, с които ни занимаваха толкова време. Аз съм взимал отношение към личността и политическата деятелност на Георги Евдокиев Марков многократно и крайно негативното ми отношение към него е „ноторно известно“. Въпреки това, този феникс на българското политическо позорище, заслужава още внимание.

 

Разбира се, трябва да сме крайно внимателни, когато пишем негативно за г-н Георги Евдокиев Марков, защото евентуалната среща с него в съда, където той да заизвива като озлочестена девица, че е оклеветен, в най-добрия случай може да струва загуба на безценно време из съдебните зали. (Особено ако в качеството му на дългогодишен член на ръководството на футболния клуб „Левски“ бъде обслужван от адвокатската кантора на Тодор Батков). А времето спада към невъзстановимите ресурси ... Затова, ако на някой му се стори, че съм твърде мек към този гражданин, нека да е ясно, че това е резултат на нежеланието ми да си губя времето по съдебните инстанции.

 

Изразявайки се деликатно, ще отбележа, че е изключително неприемливо, един човек който е останал в историята с изключително разрушителната си политическа кариера, да се лансира като потенциален архитект на евентуална нова Конституция на Република България. Колкото да е изпаднала държавата ни и колкото разтегливи да са станали моралните стандарти, е крайно неприемливо, за да не кажем абсурдно, доказан доносник на Държавна сигурност с два псевдонима и три самоличности да се натрапва на публиката като конституционалист.

 

Тук разбира се, бихме могли да попитаме и президента Желю Желев, според какви професионални, политически и нравствени стандарти назначи на времето Георги Евдокиев Марков за конституционен съдия? Отговор на този въпрос най-вероятно няма да получим. Няма да получим отговор и защо паметта на българската журналистика е толкова къса, че титулува Георги Евдокиев Марков „ветеран седесар“ !? За сметка на това, имаме ясен отговор, защо ветеранът седесар Георги Евдокиев Марков е възхитен от ГЕРБ. До такава степен възхитен, че говори на висшия форум на Бойко Борисовата партия и каканиже същите приказки за победи на „дясното“, за магистрали и метрополитени. (Виж в: Ветеранът седесар Георги Марков възхитен от ГЕРБ. За бившия конституционен съдия било чест да бъде консултант на тази партия, 16 феврураи 2014 г., 13:48, http://www.blitz.bg/news/article/250824 ).

 

Несъмнено има подозрително сходство между средите към които принадлежат хората, на които Георги Евдокиев Марков е свеждал своите агентурни информации и хората които селекционираха Бойко Методиев Борисов за острие на поредния ми политически проект. Писах вече някъде, че след образа на „добрия цар“ ни беше продаден образът на „хайдутина – народен закрилник“. Едва ли има политически грамотен човек, който да не усеща родството между хората, на които „ветеранът седесар“ е докладвал за потенциални невъзвращенци и политическите инженери, които изтърбушиха политическата система, вкарвайки в нея със взлом първо един цар – премиер на Републиката, а след това и охраната на същия този цар под формата на народен човек с чувство за хумор.

 

Точно човекът, отказал да напусне БКП през 1990 г., ученикът на Тодор Живков, любимецът на банковото лоби Бойко Методиев Борисов и неговата формация са обектът на възхищението на Георги Евдокиев Марков. Можем да обвиняваме последния във всичко, но не и в непоследователност. Доносничил „на патриотична основа“ до 10 ноември 1989 г.; участвувал с безподобна стръв в разбиването на демократичната опозиция веднга след същата дата; подвизавал се като конституционен съдия в една институция, която направи чудеса за да скрие агентурното минало на куп свои членове; пръв председател на политическото чудо РЗС и кандидат за президент на тази партия с име – лозунг. Днешното място на Георги Евдокиев Марков идва някак си напълно логично – той вече е консултант по конституционните въпроси на партия, където концентрацията на ченгета на квадратен метър е достигнало възможния максимум.

 

Подобни неща изобщо не вълнуват загубилите всякакъв рефлекс за политическа хигиена при избора на партньори в България, висши функционери на Европейската народна партия. За тях Борисов е „лидер защото е шеф“ и толкова. Георги Евдокиев Марков ще им пише конституционните проекти, защото ... не е шеф. Ако беше шеф, щеше и днес да ни оглушава с афектираните си речи по плащадите и мегданите на Републиката.

 

Какво ти споразумение със Северна Корея!? Публиката трябваше да сложи по два пръста в уста и да засвири така, че ушите на цялото ръководство на ГЕРБовците да писнат. Но това не става. На подобна реакция пречи масовото членство на българите в дружество „Къса памет“.

 

Остава един наистина тревожен въпрос: „Коя деятелност на Георги Евдокиев Марков е с по-голяма степен на опасност за обществото – да информира за хора, търсещи си еднопосочен билет за чужбина по Татово време или да да „съгражда“ темелите на Новата Българска Конституция ?" Аз лично гласувам за второто, без изобщо да омаловажавам първото.

 

Публиката не санкционира нито ГЕРБ нито Бойко Борисов за продължаващото рециклиране на политически разрушители като Георги Евдокиев Марков. И членовете на Европейската народна партия уверено плуват към бъдещето. Плуват с увереността, че са силни и че народът ще ги облече в доверието си.

 

Така стигаме до последното интервю на г-жа Меда Стоянова, което по един чудесен начин отразява начина на мислене на функционерите на ГЕРБ (Менда Стоянова: Парламентарната група на ГЕРБ ще стои в Парламента, 20 февруари 2014 г., 10:16, http://www.svobodennarod.com/bulgaria/4384-menda-stoyanova-parlamentarnata-grupa-na-gerb-shte-stoi-v-parlamenta.html).

 

От него научаваме, че в ГЕРБ цари пълно единодушие, че Цветанов е „силна фигура“, а Бойко Борисов е гарант на баланса между институциите. Цветан Цветанов видите ли бил „сатанизиран през последните месеци и медиите са изградили около него образа на злодея“. Обвиненията срещу него били „смешни“ и „никоя сериозна партия не би се лишила от една от силните си фигури, заради обвинения, които са несъстоятелни“.

 

Тук бихме могли просто да се върнем малко назад, когато говорехме за сходствата между разни кръгове и прослойки и да си спомним, че значителна част от осигурителния стаж на Цветан Цветанов е протекъл в нещо наричано от едни „изчислителен център на Централно информационно организационно управление на ДС“, а от други „Седмо главно управление на ДС“.

 

Поради първата дефиниция, Цветан Цветанов избягна огласяване на досието си. Едновременно с това, по-паметливите си спомнят, че бившият началник на Цветан Цветанов в „изчислителния център“ - Андрей Иванов, доста дълго време беше председател на столичиня общински съвет. С една дума, огромна е вероятността учител и ментор в политиката на Цветан Цветанов да е съвсем не случаен човек. Тази хипотеза, която можем да оценим като изключително правдоподобна, обяснява и защо Бойко Борисов е длъжен да се съобразява с Цветан Цветанов и защо изобщо Цветанов беше аташиран към Борисов. Както и от кого ...

 

Вероятните селекционери и учители на Борисов и Цветанов най-вероятно са създали въпросната двойка като взаимно контролираща се и саморегулираща се. Първоначално Борисов играеше първостепенната роля в тандема, а Цветанов вероятно е бил нещо като „контролен блок“. В един момент, Цветанов набра инерция и излезе напред. Това в крайна сметка създава впечатление за трудно прикрит конфликт вътре в ГЕРБ, но на този етап сблъсъкът изглежда е завършил с реми. Борисов за сега е непоклатим на върха на ГЕРБ. ГЕРБ без Борисов е същото като НДСВ без Симеон Сакскобургготски.

 

От друга страна, Цветанов най-вероятно се ползува със своето рода „имунитет“ и многобройните му провали, публични скандали, конфликти с институции, неадекватно поведение (четене на СРС-та от парламентаната трибуна, раздавен на осъдителни присъди от телевизионния екран) и прочее не подлежат на санкция дори и от Бойко Борисов. На Борисов и на неговата говорителка – Менда Стоянова им остава само да порицаят Цветанов за острия му език към институциите и да обясняват, че Бойко Борисов се е разграничил от интервютата на Цветан Цветанов, защото „винаги се  стремял да балансира и да не противопоставя властите, защото това руши доверието в институциите и властите“.

 

Всичко това ни връща към феномена с „политическия феникс“ Георги Евдокиев Марков и неговото циклично пришествие на политическата сцена. Колкото и да не долюбвам конспиративните теории, невидими уж ръце подреждат и пренареждат по шахматната дъска фигури с подходящо минало и удобни зависимости – Георги Евдокиев Марков, Бойко Борисов, Цветан Цветанов ... Или както казва един нашумял напоследък политолог и елитолог – Антон Тодоров: „Не става дума за конспиративни теории, а за конспиративни практики“.

 

Едни ще се борят за връщане във властта, а други ще консултират конституционните им проекти. Консултирането явно е започнало, защото Менда Стоянова вече ни информира за становището на ГЕРБовците по въпроса за „президентската република“. Менда Стоянова срамежливо отрича да се стига чак до такава формула в конституционните блянове на ГЕРБ , а за евентуално увеличаване на правомощията на държавния глава, „защото по сегашната Конституция е по – добре изобщо да няма такава институция“.

 

Тук не е мястото да обясняваме, че последната реплика или е опит за подвеждане на публиката или е искрено невежество, но само ще маркирам, че България е типична „полу-президентска“ република, със съвсем не протоколни функции на президента. Чудя се, дали пък на времето Георги Евдокиев Марков не се домогна до номинацията му за конституционен съдия от страна на президента Желев с обещанието, че ще защитава подобни възгледи. Президентът Желев си обичаше тезата за президентската република и я вадеше час по час на политическата сергия. Може би президентът е бил прочел и досието на Георги Евдокиев Марков и е смятал, че го държи в някаква зависимост по този начин.

 

Можем само тежко да въздъхнем и да се помолим на Господа да пази България при този формат на политици и конституционалисти, които са се захванали да я оправят. Впрочем, може би надценяваме готовността на ГЕРБ за каквито и да са конституционни и държавотворни промени, ако съдим по коментара на Менда Стоянова за изказването на Вивиан Рединг за обединението на страните от еврозоната в Съединени европейски щати. Според Менда Стоянова, това „НЕ е начало на реален политически процес“.

 

Г-жа Менда Стоянова би трябвало да знае, че това е част от процес, който тече много отдавна, независимо дали ни харесва или не. Бившият министър-председател на Белгия – Ги Ферхофстат дори написа книга с това название в съвсем ново време, но в ГЕРБ не четат такива книги. (Излезе книгата на Ги Ферхофстат „Съединените европейски щати“, 20 април 2007 г., 23:23, http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2007/04/20/izleze-knigata-na-gi-ferhofstat-quot-syedinenite-evropeiski-.62731 ). Ферхофстат е либерал, а ГЕРБовците са от Европейската нарподна партия, така де ...

 

Всъщност, в ГЕРБ изпитват от самото начало на управлението си суеверен ужас от Брюксел. Столицата на ЕС беше единственото място, от където можеха да им дръпнат юздите и Борисов и компания наистина се стряскаха от Брюкселските становища. Стряскаха се в сегашния хлабав формат на Европейския съюз, та какво остава ако на някой вземе да му скимне да федерализира Европа, не дай си Боже. Ужас, ужас ...

 

Естествено, в ГЕРБ изобщо не са се притеснили нито за националната идентичност, нито за ограничаването на държавния ни суверенитет. Те се притесняват единствено от това, че сигналите за консолидиране на ЕС, могат да означават допълнителен контрол над средствата, които Европейската комисия предоставя на България под разни форми и към които ГЕРБ и партийната му клиентела имат изключителен пиетет. Дори и когато става дума само за старните от Еврозоната, федерализацията на ЕС звучи като затягане на режима и ограничаване на „лапаницата“. А това пробожда рицарите от „новата десница“ право в сърцето.

 

Така че, герои с правилно минало и подходящи зависимости ще продължават да пазят политическото статукво като зеницата на очите си, като едновременно с това ще тръбят, че се борят срещу „политическото задкулисие“ и срещу комунистическото наследство. Метастазите на Държавна сигурност ни обещават нов етап в борбата срещу тоталитарните рецидиви.

Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg

1 коментар

  • Връзка на коментара фют Петък, 21 Февруари 2014 10:02 публикуван от фют

    Мдаа, заглавието и снимката казват всичко... мъка.

Влезте, за да коментирате