Възможността за преференциален вот роди чудовища но може да доведе и до добри практики

Има ли етика при борбата за душите на преференциално гласуващите ?

Състезанието между Мартин Димитров, Петър Москов и Гроздан Караджов в София дава надежда да видим етична борба вътре в коалиционна листа
Петък, 12 Септември 2014 11:48 Публикувана в Гледища Прочетена 5640 пъти
Законодателят е имал съвсем рационално основание да въведе преференциалното гласуване. Презумпцията на законодателя е била не да се сеят интриги между участниците в пропорционалните листи, а да се даде възможност за честно състезание между участниците в силни листи като тази на Реформаторския блок в 24-ти МИР. Тоест, законодателят е имал пред вид не „подхлъзването“ на Достена Лаверн, а правото на избирателя да избира своя фаворит между силни кандидати като Петър Москов, Гроздан Караджов и Мартин Димитров. Кардиналният въпрос е сега да ни се покаже една коректна предизборна борба вътре в листата на Реформаторския блок. Важен е не толкова крайният резултат, колкото възможността да се даде един положителен пример и да се въведе една добра практика в изборния процес. Така че, може би ще доживеем да видим пример за етична предизборна борба вътре в една коалиционна листа, която да укрепи идеята за преференциалното гласуване. Иначе ще си стоим на схеми от типа „15 – 15“. Законодателят е имал съвсем рационално основание да въведе преференциалното гласуване. Презумпцията на законодателя е била не да се сеят интриги между участниците в пропорционалните листи, а да се даде възможност за честно състезание между участниците в силни листи като тази на Реформаторския блок в 24-ти МИР. Тоест, законодателят е имал пред вид не „подхлъзването“ на Достена Лаверн, а правото на избирателя да избира своя фаворит между силни кандидати като Петър Москов, Гроздан Караджов и Мартин Димитров. Кардиналният въпрос е сега да ни се покаже една коректна предизборна борба вътре в листата на Реформаторския блок. Важен е не толкова крайният резултат, колкото възможността да се даде един положителен пример и да се въведе една добра практика в изборния процес. Така че, може би ще доживеем да видим пример за етична предизборна борба вътре в една коалиционна листа, която да укрепи идеята за преференциалното гласуване. Иначе ще си стоим на схеми от типа „15 – 15“. Снимка: Ивайло Анев – OFF News

Тези дни отново във форумите пламна дискусия за това, дали един кандидат за народен представител постъпва етично като призовава да се гласува преференциално.

Тази дискусия датира от много време насам и разбира се е свързана с възникващата вътрешна конкуренция в пропорционалните партийни листи с въвеждането на възможността да предпочетеш „своя кандидат“.

 

Тук аз бих се изказал по-радикално и от самото начало заявявам, че съм привърженик на варианта, при който гласоподавателите подреждат цялата листа. Идеята съвсем не е моя, а е на един от най-изкушените специалисти в сферата на избирателните системи – моят преподавател от СУ „Св. Климент Охридски“ – Димитър Димитров. Преди малко повече от десет години, в рамките на курса по „Избирателни системи“ той ни представи идеята си за разделяне на страната на многомандатни избирателни райони с практически равен брой гласоподаватели, като от всеки избирателен район се избират по десетима депутати. При запазване на броя на депутатите на 240 души, страната би трябвало да се раздели на 24 многомандатни района с по десет мандата във всеки.

 

Свежото в идеята беше избирателите да номерират от едно до десет имената в бюлетината със съответната пропорционална партийна листа и накрая кандидатите за депутати да бъдат класирани в съответствие с това. Несъмнено, това би забавило малко преброяването на гласовете и обявяването на изборните резултати, но щеше да даде на избирателите пълно удовлетворение в рамките на конституционно утвърдената пропорционална избирателна система.

 

Тогава си дадох труда да си поиграя с избирателната статистика и стана ясно, че идеята е напълно осъществима с пренебрежимо малки разлики в броя на гласоподавателите за отделните избирателни райони. Така че, всеки избирателен район можеше да излъчи своите десетима депутати при еднаква „цена“ в подадени гласове за депутат, нещо което поне при прилагането на системата д’Онт (заменена в днешно време със системата „Хеър - Нимайер“) не беше налице.

 

„Естествено“, идеята на Димитър Димитров не беше възприета, но така или иначе, днес имаме възможността да „изстреляме“ поне един от кандидатите на първо място, независимо къде са го наместили партийните началници в листата. Тази възможност се превърна в реалност, след като на изборите за депутати в Европейския парламент, Светослав Малинов изпревари Меглена Кунева в листата на Реформаторския блок, а известният „Любимец 15“ отне мандата на Достена Лаверн в червената листа.

 

За партиите и коалициите, които очакват да спечелят не повече от 30 мандата, тази възможност започна да се превръща в драма и отвори мегдан за остри и в крайна сметка – непродуктивни дискусии и разправии. Както е известно, поне що се отнася до политиката – „в спора се ражда хубавата караница“, а не точно истината.

 

Тук бихме могли да кажем само, че щом законодателят е предвидил такава законно установена възможност, тя би трябвало да е съобразена и с общоприетите представи за морал и морални норми. Някой с основание би възразил, че моралът е твърде относително понятие при много от нашите законодатели и това не е достатъчна гаранция. В последното има доза истина и за това мога да предложа само една формулировка:

 

Моралният проблем не е в това, че някой се домогва до преференциалните предпочитания на избирателите, а в начина по който това се прави. И тъй като никой още не е измислил етичен кодекс за вътрешнопартийните и вътрешно коалиционни преференциални надбягвания, ще се опитам да илюстрирам тезата си с два примера от реалния живот.

 

Грозното лице на вътрешнопартийната конспирация или как Достена Лаверн разбра, че София не е Флоренция

 

Първият случай е вече споменатото елиминиране на Достена Лаверн от мястото й в Европейския парламент. То беше извършено по начин, който включваше в себе си мощен елемент на конспирация и на злонамерен заговор. Един известен пи-ар дори се похвали, че е съдействувал организационно, логистично и със свежи идеи за това как да бъде провалена Достена Лаверн, тъй като срещу нея е била проведена яростна вътрешно социалистическа негативна кампания.

 

Късметлията, останал завинаги в историята като „Любимец 15“ беше лансиран не заради достойнствата, които има, а защото формулата „15 - 15“ беше лесна за запомняне сред някои специфични части на избирателите на „Коалиция за България“. Твърди се, че тук - таме бил в сила и частният случай, гласуването „15 - 15“ да бъде начин за отчитане на купени гласове, но това може и да е вътрешно коалиционен фолклор на лявата коалиция.

 

Не е никакъв фолклор обаче изявлението, че акцията „15 - 15“ е била организирана с решаващото участие на младежкото обединение в БСП и че тя е била насочена персонално срещу Достена Лаверн, защото последната била „социоложка“, следователно лош човек по днешните стандарти. Освен това, пак според същото заявление, така била пресечена възможността в Европейския парламент да попадне човек на Христо Ковачки …

 

Последното твърдение, което беше достатъчно тиражирано от медиите за да трябва да привеждаме линкове и цитати за него, разбира се е формена клевета и показва нивото на мислене на артикулиралите го. По един начин, типичен за 50-те години на миналия век, Достена Лаверн беше „наказана“ за това, че е дъщеря на майка си – Мария Пиргова, която наистина е участник в политическия проект „ЛИДЕР“. Но да прикачаш на някого дейността на родителите му е меко казано – крайно неприемливо.

 

Твърде много хора добре знаят начина, по който беше кандидатирана Достена Лаверн – това беше направено от група леви интелектуалци, между които познавам солидни изследователи и преподаватели. Причината за номинацията на Достена Лаверн беше нейната огромна книга „Експертите на прехода“, която изследва ролята на така наречените “think tanks” (в миналото наричани „мозъчни тръстове“) в оформянето на различните публични политики по време на българския преход.

 

Книгата не се хареса никак на десните интелектуалци, които изригнаха фонтан от критики срещу Достена Лаверн, но това би трябвало да е дваж по-приятно за левите. Вместо това, станахме свидетели на нещо безпрецедентно – първата лява интелектуалка, излязла публично с критика на ролята на ако искате – десните, ако искате – либералните мозъчни тръстове, при това използувала научен апарат и защитила труда си като дисертация, беше елиминирана по най-безпардонен начин от по мое лично мнение полагащият й се мандат в Европейския парламент.

 

Дължа да поясня, че не съм бил в инициативния комитет за издигането на Достена Лаверн в листата на „Коалиция за България“ за евроизборите. Но Господ ми е свидетел, че за хората, които имат склонност да четат книги и да се информират за политическия живот, това беше единственото интересно нещо, което социалистите успяха да направят в навечерието на изборите за евродепутати. И наистина, какво по естествено от това социалистите да издигнат кандидатурата на нашумял ляв интелектуалец? Издателите на „Експертите на прехода“ дори незабавно пуснаха допълнителен тираж на книгата, усещайки, че от „Позитано“ 20 са „произвели новина“. При това новина, която не е куха, а зад нея стои много интересна и съдържателна кандидатура.

 

Изборите доказаха, че София не е Флоренция и че ако италианците на времето избраха за евродепутат френския социолог Морис Дюверже, българските леви младежи отхвърлиха и омаскариха Достена Лаверн, защото … била социоложка. За това, че се създава устойчив стереотип „социолог - мошеник“, би трябвало да се замислят шефовете на така наречените социолгически агенции, но човек се пита, какъв е интелектуалният хоризонт на тези леви млади, които не знаят, че повечето от социолозите НЕ се занимават с предсказването на изборни резултати ?

 

Така или иначе, случаят Достена Лаверн е христоматиен пример за непочтено използуване на възможността за преференция, с прилагане на конспиративни средства, с използуване на откровено неверни твърдения и да си го кажем с чисто Бай Ганьовски и Данко Хаирсъзовски средства. Човекът, който се самообяви за диригент на кампанията за проваляне на Достена Лаверн, не показа никакви морални съмнения или угризения на съвестта. Удовлетворението си от свършеното и убеждението си, че на социолозите не им е чист косъма той потвърди и в личен разговор мен, така че не става дума за грешка или за медийни спекулации.

 

Достена Лаверн едва ли ще стъпи втори път на български избори, а участниците в тях при сегашния регламент би трябвало да си извадят една единствена поука. А тя е: Длъжен си да правиш лична преференциална кампания от първия ден до последната минута. Ако не искаш да изглеждаш после по странен начин в очите на публиката и на съпартийците, респективно – на съидейниците си.

 

Въпросът отново е как да се води тази кампания. Най-простият отговор е – официално, честно и открито. Изтъквайки собствените си качества, лични политически приноси и идеи. Категорично без конфронтация с колегите ти от листата. Категорично без заговори, конспирации и системи „15 - 15“. Възможно ли е това днес при нашите условия?


Вътрешната надпревара в листата на Реформаторския блок в 24-ти МИР, може да се превърне в хубав пример за честно състезание за преференциалния вот

 

Може би е възможно, ако съдим по анонса направен от Мартин Димитров, който беше класиран от Реформаторския блок на скромното трето място в листата в 24 многомандатен софийски избирателен район. Преди него са двама много тачени в ДСБ кандидати – Петър Москов и Гроздан Караджов. Мартин Димитров обаче има повече от впечатляващо „портфолио“ като депутат и това му дава пълното право да се състезава за преференциални гласове. И той го прави по един амбициозен но крайно коректен начин.

 

Някой, който живо се интересува от политика (но на ниво лаф моабет във форумите) би попитал, „какво толкова е постигнал Мартин Димитров в парламента ?“. Не съм рекламен агент на Мартин Димитров, но мисля, че точно той може да бъде даден за пример на много работлив, ефективен, ефикасен и в крайна сметка – продуктивен народен представител.

 

Мартин Димитров е вносител на десетки ПРИЕТИ законодателни предложения в 40-то и 41-то Народно събрание. За разлика от „Атака“, които ни заливат с брошури със списъци на неприетите им законопроекти, предложенията ан Мартин Димитров станаха факт във възможно най-сложна политическа обстановка, когато парламентарната му група съвсем не е дирижирала Народното събрание.

 

Той има решаващ принос за въвеждането на ниския плосък данък от 10 на сто върху личните доходи на физическите лица. Действително, по ирония на съдбата, плоският данък беше въведен от правителството на Тройната коалиция, но това нямаше да стане ако не беше мащабната кампания в защита на плоския данък, в която Мартин Димитров изигра ключова роля.

 

Неоспорим е приносът му за намаляването на корпоративния данък на днешното ниво от 10 процента, с което държавата ни продължава да рекламира страната ни като „инвестиционна дестинация“.

 

Всъщност, ниските преки данъци в България не трябва да се разглеждат като привилегия, а като средство за оцеляване, така че трябва да сме твърде благодарни на някогашния председател на Икономическата комисия в Народното събрание за постигнатото от него в рамките на два поредни депутатски мандата.

 

Голяма е заслугата на Мартин Димитров за приемането на клаузите в Закона за корпоративното облагане, които дават възможност на инвеститорите в общини с висока безработица да си получават обратно корпоративния данък при определени условия. Става дума за възможност от която могат да се възползуват инвеститорите в общини, където безработицата трайно стои с 25 процента над средната за страната. Списъкът на тези общини се обнародва всяка година от министъра на финансите и е тревожно дълъг. За това, направеното от Мартин Димитров е изключително полезно за депресините общини, когато те трябва да деонстрират някакво конкурентно предимство.

 

Мартин Димитров изигра ключова роля в дебатите довели до неколкократно намаляване на осигурителната тежест. Въпреки надигналите  се напоследък гласове от тук и  там за увеличване на ставките по осигурилните вноски, поддържането на сегашното ниво на осигурителната тежестъщо е от животоспасяващ характер за икономиката. Затова, тези действия на г-н Димитров трябва също да бъдат добре запомнени и от работодатели и от работници, защото те са съдействували и за запазването на заетостта и за „изсветляването на икономиката“.

 

Едновременно с това, Мартин Димитров работи много сериозно по създаването на инструмент за защита на пенсионната система в условията на задълбочаващата се демографска криза. Става дума за създаването на така  наречения „Сребърен фонд“, където слава Богу влязоха парите от някои знакови приватизационни сделки – на първо място парите от приватизацията на ЕРП-тата. Въпросът за приватизацията на ЕРП-тата днес е обект на остра дискусия (според  българските стандарти за мислене по логическата схема „след дъжд – качулка“). Тази дискусия на практика вече е в огромна степен лишена от смисъл, но има поне една добра новина – парите от приватизацията на ЕРП-тата не бяха похарчени като текущи бюджетни разходи, а са на сигурно място в фонд. Заслугата на Мартин Димитров за всичко това е много голяма.

 

Впрочем, той работи сериозно за решаването на проблема за освобождаване на българите в чужбина от двойно облагане със здравни осигуровки.

 

Всъщност, цялата дейност на Мартин Димитров като народен представител е изключително прагматична в добрия смисъл на думата. Тя е категорично ориентирана към реалното насърчаване на бизнеса и към създаването на работни места. При това, става дума за мерки, които помагат на статртиращите предприятия и на малкия бизнес. Тук можем да отнесем участието на Мартин Димитров в приемането на важни законодателни решения, довели до:

 

Радикално улесняване на регистрацията на фирмите в търговския регистър, включително драстично намаляване на изискуемия капитал за регистрация на ООД и ЕООД;

Силно опростяване на процедурите за създаването на ООД;

Облекчаване на процедурите за регистрация по ДДС и съкращаване сроковете за връщане;

Разрешаване извършването на авансови плащания при дистанционни продажби, което спаси електронната търговия в България от огромни проблеми.

 

Имах удоволствието да защитавам заедно с Мартин Димитров в парламентарна комисия идеята за драстично намаляване на необходимия капитал за регистриране на ООД и на ЕООД. Бях свидетел на неговата изключителна методичност и упоритост при защитата на идеята, която улеснява в огромна степен стартирането на нови предприятия. Парадоксалното беше това, че срещу идеята застанаха тогавашните му колеги по парламентарна група – Елеонора Николова и Мария Капон. Наистана, лесно е да се говори предизборни кампании как ще подкрепяш прохождащия, семейния и малкия бизнес, но моментът на истината настъпва, когато в съответната парламентарна комисия трябва да заемеш ясна позиция. За разлика от редица лаладжии, преминали през така нареченото „дясно пространство“, Мартин Димитров наистина е доказал на практика, че е реален защитник на стартиращия бизнес и на малките предприятия.

 

Впрочем, точно в макроикономическата сфера, Мартин Димитров изигра ключова роля при прокарването на въвеждането на фискални правила, ограничаващи бюджетния дефицит до 2% от БВП. Той постоянно лансира мерки за подобряване на контрола върху разходваните публични средства, което би трябвало да се приеме с ентусиазъм от страна на избирателите, които се самоопределят като „десни“. Пак той беше в основата на лансирането и приемането на редица мерки за въвеждане на програмно бюджетиране и отчетност на държавните разходи.

 

Трябва да се отбележи, че Мартин Димитров не е от категорията на депутатите, които са просто „вносители“ на законопроекти. Той участвува пряко в писането на законодателните предложения, зад които застава. Той не е просто „пощенска кутия – посредник“ в законодателния процес, а е изключително креативен. Понякога дебатите в пленарна зала могя – посредникт да влошат качествотоя – посредникна предложения законроект, какъвто е примерно случаят с приемането на Закона за предотвратяване и установяване на конфликта на интереси (ЗПУКИ). Но ако не беше интервенцията на Мартин Димитров, може би и до сега нямаше да имаме ЗПУКИ с всичките му многобройни недостатъци. Пак на упорството на Мартин Димитров дължим осигуряването на безплатен достъп до Държавен вестник в Интернет.

 

Тук е мястото да си спомним, че точно Мартин Димитров изнесе значителна част от най-тежките дебати, които доведоха до въвеждането на задължителна публичност на договорите, които засягат надделяващ обществен интерес – например договорите за Белене и договорите с Газпром. Тук може да се напише отделна статия за Мартин Димитров като противник на АЕЦ „Белене“ и на „Южен поток“, позиция която би трябвало да бъде адмирирана от избиратели – сини антикомунисти, но целта на настоящата статия е друга.

 

Преференциалният вот трябва да бъде знак за информиран избор, а не за участие в интриги

 

С горното показахме, че законодателят е имал съвсем рационално основание да въведе преференциалното гласуване. Презумпцията на законодателя е била не да се сеят интриги между участниците в пропорционалните листи, а да се даде възможност за честно състезание между участниците в силни листи като тази на Реформаторския блок в 24-ти МИР.

 

Тоест, законодателят е имал пред вид не „подхлъзването“ на Достена Лаверн, а правото на избирателя да избира своя фаворит между силни кандидати като Петър Москов, Гроздан Караджов и Мартин Димитров. За Мартин Димитров стана дума. Петър Москов и Гроздан Караджов също имат какво да покажат в своите автобиографии.

 

Кардиналният въпрос е сега да ни се покаже една коректна предизборна борба вътре в листата на Реформаторския блок. Важен е не толкова крайният резултат, колкото възможността да се даде един положителен пример и да се въведе една добра практика в изборния процес. Така че, може би ще доживеем да видим пример за етична предизборна борба вътре в една коалиционна листа, която да укрепи идеята за преференциалното гласуване. Иначе ще си стоим на схеми от типа „15 – 15“.

 

P. S. Авторът моли тази публикация да не се приема като призив да се гласува за Реформаторския блок. Много по-важен е въпросът дали е възможна етична борба за вота на преференциално гласуващите.

Последно променена в Петък, 12 Септември 2014 13:49
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате