Проф. Дуранкев за Бюджет 2015

Вторник, 09 Декември 2014 20:55 Публикувана в Гледища Прочетена 679 пъти
Кърпим един стар кожух, който от кърпенето не става нов. Кърпим един стар кожух, който от кърпенето не става нов. Снимка: bgonair.bg

Проф. Боян Дуранкев, икономист, преподавател в УНСС, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.


Фокус: Знаете, проф. Дуранкев, в последните години бюджетът се сравнява с пица - постна, с плънка и т.н. Ако трябва да използваме тази лексика, Бюджет 2015, като каква пица ще изглежда?

Боян Дуранкев: Даже, ако използваме този бюджетен жаргон, който се използва напоследък, отговорът е, че когато един бюджет е по начало сгрешен, обикновено се извършва преход от тънка пица към постна картофена супа. В момента се подготвя една постничка супа. Дъното на тенджерата се вижда общо взето и нещата не стоят добре. Но причините не са само в нас, ако трябва да бъда точен и конкретен. Причините са и извън нас. Даже, ако позволите, ще цитирам едно изследване, буквално от вчерашния ден, на председателя на Съвета за развитие на президента Барак Обама, който хвърля поглед към страните за следващата година и към техните бюджети.

То не случайно, забележете от 2008г. , страните-членки на ЕС наистина сме попаднали в тежка криза, която се изразява в невъзможност да постигнем нивото на реалния брутен вътрешен продукт(БВП) на човек от населението отпреди кризата от 2007г. По тази причина се тълкува, че всеки бюджет трябва да се изпълва едва ли не като лоста на Архимед, за да се постигнат по-високи темпове на икономически растеж и още повече това изискване се отнася за страни като България, които се намират по показатели в дъното на икономическите класации. И се очертава за следващата година да има най-малко четири групи страни. Първата, разбира се, ще бъде водена от САЩ, която ще подобрява трудовите пазари, ще се разкриват нови работни места и ще нарастват работните заплати. Минималната заплата е 15 долара на час. Така че ползите от икономическият растеж ще бъдат разпределени по-равномерно, отколкото през последните години. Въобще първата група ще продължи да се оттласква от другите. Втората група страни ще бъде водена от Китай, които ще се стабилизират на по-ниските темпове на растеж от средните през последните години. Под 10% имам предвид. Като същевременно ще продължат вътрешното си структурно икономическо преустройство и ще превърнат икономиките си в по-устойчиви. Ние не попадаме в тях. Попадаме в третата група страни, която водена от страните-членки на ЕС, които ще се борят за структурни производства и развитие, тъй като икономическата стагнация и социалното и политическото разочарование в някои страни, включително и България, усложнява много решенията за общото европейско бъдеще. Въпреки всичко в страните-членки на ЕС се очаква анемичен растеж – 1-1,5%, 2 до 3, 5%, дефлационни тенденции, прекомерна задлъжнялост и слаби външни инвестиции. Така че ние попадаме в третата група страни като интересното е, че…Междудругото има и четвърта група страни, която е рисковите страни. Там попадат Русия и Бразилия. Но там могат да разиграят т.нар. „черен лебед“ като вариант, което означава, че могат да намерят вътрешни ресурси. Но на фона на тези страни къде попада България? Категорично в групата страни без ясна социално-икономическа стратегия за излизане от кризата през следващите 1 -2- 3 години. Ние оставаме една от малкото страни, които нямат ясна стратегия – и социална, и икономическа, какво да се прави. И то, забележете, ако нямаме изпреварващ икономически растеж от 5-6% средно годишно – а както знаете за следващата се предвижда 0.8% – без програма за борба с тежката безработица особено сред младите, без даже една програма за намаляване на социалните неравенства и за динамично повишаване на минималните и средните доходи, без такава програма общо взето средният български гражданин ще продължи социални-икономически да се отдалечава от всички успешни европейски страни, освен ако не се придвижи, образно казано, пространствено към тях. Така че гледайки света бюджетът на България въобще икономическото развитие на България показва, че нещата не стоят добре. 

Фокус: Доколкото ви разбирам, от година на година, скърпваме буквално положението без ясна стратегия и визия занапред.

 Боян Дуранкев: Точно така, кърпим един стар кожух, който от кърпенето не става нов. Но още едно нещо – все пак професионализма трябва да бъде на лице и гордеейки се, че сме европейски страни, трябва да имаме ясни програми. По принцип всеки бюджет трябва да е една симфония от свързани цифри. Струва ми се обаче, че още имаме една какафония от различни партитури, писани поне от четири композитора в случая – ГЕРБ, патриоти, реформатори, АБВ. Забележете какъв е проблемът и той не е един, впрочем. Не е само един. Първо – блед икономически растеж, което означава, че държавните инвестиции са изключително недостатъчни. Второ по тази линия – приходите очевидно са подценени. Имате най-малко две места, откъдето могат да бъдат увеличени приходите. Страна като България, която има сив сектор над 30% и е позор за ЕС от тази гледна точка, би било редно да има програма за притискане в ъгъла на „сивия“ сектор така, че всеки да си плаща данъци, осигуровки и то така, както трябва. Такава програма очевидно няма. Дано да има. Второто нещо по тази линия – НАП и митниците е редно да увеличат, хайде да не кажа в пъти, но поне с 10-20-30% приходите. Към бюджета приходите се предполага, че ще бъдат слабо увеличени, т.е. ще имаме пробойни в митниците и все пак един либерализъм към тези, към които не трябва да има либерализъм, тези, които са в сивия сектор.

 Фокус: Както обикновено.

 Боян Дуранкев: Да. Освен това данък „корупция“, който е по линия на инвестициите, не може да не се обърне внимание и на него. Трябва да има ясна програма за нулева толерантност към корупцията, тъй като става дума за обществени средства, за големи суми. Очевидно апетитите на вълците са доста големи и в този случай.така че по линия на приходите държавата може действително да увеличи приходите си без да има някакви сътресения вътре в държавата, даже да има полза. Що се отнася по линия на допълнителни приходи очевидно тук стоим в едно безвремие, стоим в лоното на неолибералите и на специалистите по пазарни методи на управление, които твърдят, че плоският данък е най-доброто и ниските корпоративни данъци са най-доброто. По линия на тях ние се различаваме поне от ¾ от всички водещи страни в ЕС. Различаваме се от САЩ, различаваме се от Китай, различаваме се от всички еталонни страни. Очевидно е, че в една страна, в която икономиката ще има слаб растеж, при това положение богатите ще стават по-богати, повечето от тях, докато средната класа относително бавно ще пропада, а пък тези, които са на дъното, вероятно ще гледат само в посока северозапад. Очевидно е, че бюджетът е, скромно казано, демоде, лошо скроен, грешно скроен и в доста отношения е безсмислен като социално икономическа логика. Междудругото това не е първият бюджет, които е изначало сбъркан и който няма някаква логика. Бих се върнал към тройната коалиция и към бюджета на правителството „Орешарски“. Но този е донякъде copy – paste в голяма степен като логика.

 Фокус: Опит да се спрат бюджетните дефицити, с рестрикции в разходната сфера и консервативно планиране на приходите - казват хората, които са творили Бюджет 2015.

 Боян Дуранкев: Много интересно твърдение, тъй като увеличаването на дълга ще бъде факт и през 2015г. Очевидно е, че 2014г. една частна банка, която вероятно е фалирала – още не сме наясно какво е станало там, дано някога това нещо се изясни – една банка съсипа държавните финанси, както се вижда. Ако се допусне, че е само тя – това е хубаво. Но рисковете пред банковия сектор все още са актуални и през следващата година. Дано да няма други подобни сътресения. Но какво означава стабилност на финансите? В повечето страни това означава и един стабилен бюджет, при който няма бюджетни дефицити. А тук се предвижда нарастване на бюджетните дефицити и то до 3%, при положение че законът в България изисква 2%. Разбира се, евростандартите са 3%. Не е проблем самото увеличаване на дълга и тези 3%. Проблемът е, че това не са т.нар. „живи“, „горещи“ инвестиции, които да задвижат икономиката. А това е средство за гасене на пожари, за запълване на извън производствени дупки и липсващи инвестиции и т.н. Така че даже увеличаването на разходите, това, което беше критикувано преди – предното правителство беше критикувано отвсякъде за този 1 милиард, който увеличи разходите, а тук става дума за над 8 млрд. Не знам кой ще ги критикува. Но очевидно, че тези 8 млрд., които ще дойдат като допълнителен дълг, нещо, което ще увеличи дълга като дял от БВП почти на 30%, което не е малко вече. Очевидно е, че тези нови заеми няма да дадат тласък на икономиката. И от тази гледна точка отново бюджетът изглежда зле скроен. 

 

Източник: Агенция „Фокус”

Последно променена в Вторник, 09 Декември 2014 21:07
Влезте, за да коментирате