Лозан Панов: Съдебната, изпълнителната и законодателната власти да си сътрудничат за реформата

Неделя, 15 Февруари 2015 18:10 Публикувана в Гледища Прочетена 847 пъти
Лозан Панов, председател на ВКС,  в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно предаване „На 6-тия ден“ в ефира на „Радио К2” Лозан Панов, председател на ВКС, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно предаване „На 6-тия ден“ в ефира на „Радио К2” Снимка: БГ НЕС

Лозан Панов, председател на ВКС,  в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно предаване „На 6-тия ден“ в ефира на „Радио К2”, заяви позиции по следните теми:


Има ли право министър-председателят, като върховен представител на изпълнителната власт, да се произнася по казуси, отнасящи се до независимата съдебна власт, във връзка с изявлението на премиера за разработката „Червеи”? 

 

Лозан Панов заяви, че няма да коментира политически изявления, това, което би могъл да каже, е, от данните, които са били оповестени от Бойко Рашков, компетентна е прокуратурата да се произнесе дали има извършени действия, които сочат престъпление и евентуални, ако има такива, да се повдигне обвинение. Това ще прецени прокуратурата. „Къде е тънката граница между сътрудничеството на изпълнителната и съдебната власт в името на установяването на истината?”, попита водещата Илиана Беновска, на което Лозан Панов отговори, че когато трябва да се осъществяват дълбоки реформи в правосъдието, нещо, което го правим не заради Европа, а заради самите нас, то няма как съдебната, законодателната и изпълнителната власт да не си сътрудничат. Например когато се променят закони, които засягат институционалната рамка на ВСС, няма как това да стане без позициите и становищата на трите власти. Но когато трите власти вървят заедно в една посока, това не трябва да става за сметка на независимостта на която и да е от тях, това е принципен въпрос. Лозан Панов беше категоричен, че независимостта е тема, която трябва отдавна вече да е в нашето ДНК. „Така че аз съм за това съдът, като орган на съдебната власт, със своята експертиза да бъде полезен тогава, когато законодателят желае с нашите познания да подпомогнем изработването на законите, консултациите в правните комисии, но отново казвам, това не бива да става за сметка на независимостта на съдебната власт”, изрази своето категорично становище председателят на ВКС. „По закон съдията трябва да се произнася по закон и съвест, дали това стриктно, винаги съвестно се изпълнява, извинявам се за тавтологията, но нарочно я правя?”, попита Илиана Беновска, на което Лозан Панов отговори, че независимостта не означава безконтролност и това, което лично го интересува, като ръководител, е съдията да има такава атмосфера в своята работа, която да му позволява свободно и спокойно, без натиск от когото и да било, да върши своята работа. „Аз ще защитавам всеки един съдия, когато е накърнена неговата независимост, но не това да бъде за сметка на безконтролността”, подчерта той. 


Познава ли лично Бойко Борисов и би ли му се обадил, за да му каже, че в определен закон бърка?   

 

Лозан Панов каза, че познава Бойко Борисов, когато той е бил кмет на София е имал разговори с него във връзка с административните преписки, които Столична община е изпращала към Административен съд София и начина, по който да се окомплектоват преписките. Той  продължи, че не бива да се очаква от него да държи сметка на когото и да било, ако някой иска негов съвет би го дал, но не иска да натрапва съвета си на никого. „А ако на Вас Ви се обадят, примерно някой посланик или самият министър-председател, как ще се отнесете?”, попита водещата, на което събеседникът й отговори, че всяка институция трябва да знае своето място и позиция в държавата и да се представлява от хора, които да се държат по начин, адекватен на институционалното ниво. Той продължи, че смята, че в един момент трябва да направи среща с посланиците, за да може да посочи какво е свършил, това е важно и за европейските партньори. По отношение на органите на изпълнителната власт става дума за институционални контакти, които трябва да съществуват с необходимото уважение към институциите. Председателят на ВКС подчерта, че когато се говори за институции и ролята на медиите не е малка, защото медиите са партньор в контакта с хората. Той продължи, че съдиите трябва да говорят, за да може обществото да разбере каква е същността на съдийската работа, а тя не е никак лека, като същевременно е отговорна. „Когато има такава комуникация, това е пътят ние да отвоюваме доверието, отново казвам, доверието не се изисква, затворени в нашето съдийско его това, което трябва да направим, е да успеем да върнем доверието, защото доверието лесно се губи, но трудно се връща”.


Защо трябва да му се честити избирането за председател на ВКС? Какво знае за съдебната система и какво може да промени, за да има устойчиво върховенство и равенство пред закона?   

 

Илиана Беновска честити на Лозан Панов избирането му за председател на ВКС и попита защо трябва да му честити. Събеседникът й отговори, че и той се пита същото, защото наистина има много работа за вършене, заедно с другите власти, за да може най-сетне съдебната система да има своя европейски облик, да се промени нейният имидж, най-вече да се възстанови доверието на гражданите и възможността, влизайки в съда, те да получат човечност и да има справедливост. Лозан Панов продължи с това, че нихилизмът е станал събирателно понятие на всичко, което ни заобикаля, диагнозата е ясна, гражданите вече не вярват на държавата, не вярват, че съдебната система е справедлива, не вярват на институциите, на медиите, на това, че партиите ги представляват. Гражданите не вярват, че е по-добре да спазваш правилата, отколкото да не ги спазваш и вероятно имат своето основание за това. Но поставяйки тази диагноза по-важното е да се разбере, че това, в което се е превърнала България, е нещо, което ние трябва да променим. „Ако го наречем статуквото, то трябва да бъде променено така, че да върнем властта в институциите. Ето защо, оглавявайки ВКС, това е една от моите задачи – да се върне обликът на тази институция и да се върне доверието на гражданите!”, категоричен беше Лозан Панов. На въпроса дали ще бъде достъпен за ищците и за ответниците и ще има ли приемно време той отговори, че това ще бъде така и когато говорим за публичност в процеса, начинът, по който може да се извоюва доверието на хората е точно такъв. Той добави, че ще продължи да влиза в зала, естествено с по-малка натовареност в сравнение с останалите си колеги.

 
Няма ли опасност съдиите да жонглират умело със своите знания, за сметка на незнанието на ищците или ответниците по съответните дела?

 

   Лозан Панов обясни, че съдът не се самосезира по съответното дело, той е по средата, той е този, който решава. Няма как тогава, когато един казус бъде решен, едната от страните да не остане недоволна. Затова е много деликатно да се говори за имидж или рейтинг, понятия, които са характерни по-скоро за други сфери. Когато се използват алтернативни варианти за решаване на правни спорове, например медиация, е възможно страните по един много по-безболезнен начин да решат спора и да запазят своите добри отношения. „Не очаквайте съдът във всеки един момент, когато някой не е доволен от съдебен акт, да реагира”, обясни председателят на ВКС. 

 

Трябва ли да има мониторинг от Европа върху правосъдието и вътрешния ред на България - бяхме нови, когато го наложиха, но дали всичко е наред в Европа, в САЩ, по света - какво е сравнението с нивото на корупцията по високите етажи, злоупотребата със закона от бизнеса? 

 

   Лозан Панов започна с това, че от 1997 година България изпълнява трудни дисциплинарни програми, които са били предписани отвън и ако страната ни е направила определени стъпки, то това се дължи на натиска, който е бил упражняван върху нея. От 2007 година България е пълноправен член на ЕС, което е едно добро политическо признание, въпреки това мониторингът продължава да съществува. Председателят на ВКС изказа мнение, че е дошъл моментът, в който трябва да покажем, не толкова на нашите европейски партньори, колкото на самите нас, че вече можем сами да се справяме с проблемите в страната ни. Той продължи, че понятието „корупция” не е измислено в България, въпросът е ние да възприемем онези механизми, които да снижат нивото на корупцията, защото никой не храни илюзии, че тя може да бъде премахната докрай. „Това, което трябва да направим ние, е да има една тотална нетърпимост към корупцията и механизми, които да не позволяват корупционни практики да съществуват”, категоричен беше Лозан Панов. Той даде пример със случайното разпределение на делата – когато хората се съмняват в него, единственият начин съмнението да се разсее е чрез публичност. В този смисъл Лозан Панов съобщи, че ще иска да бъдат номинирани заместник-председателите на ВКС, става дума за ръководителите на Наказателна, Гражданска и Търговска колегия, от общите събрания на колегите в ВКС, това е един демократичен начин за формиране на екипа, защото съдът е една демократична институция. „Как ще работите, ако във Вашия екип бъде номиниран и назначен субект, към който имате определени съмнения или несъвпадения най-малкото?”, попита водещата Илиана Беновска, на което Лозан Панов отговори, че в един съд съдиите трябва да работят, а не да се обичат, трябва съдиите в екип да се борят съдът да работи по начин, който показва справедливост, бързина и спазване на законите. Председателят на ВКС продължи, че се надява през следващата седмица да се проведат общите събрания, да бъдат номинирани юристите, които ще бъдат в екипа, той подчерта, че вярва в зрелостта на съдиите от ВКС. Подобен начин на формиране на екипа крие рискове, но се търсят лидерите, хората, които могат да обединяват и хората, които могат да изискват от своите колеги. Лозан Панов описа профила, който трябва да има един заместник-председател, той трябва да бъде добър юрист, да бъде почтен човек и уважаван колега, трябва да може да работи в екип и да не се избира най-удобният, а този, който може да се конфронтира и с председателя, когато става въпрос за принципи.

 

Отношението му към предложението на „Радио К2”, да започнат да се излъчват заседанията на ВСС онлайн, за да може всичко да е на светло и да бъде открито.   

 

Лозан Панов заяви, че съдебната система твърде дълго е останала затворена в себе си, пътят за преодоляване на имиджовата криза е точно чрез публичност. Той продължи, че идеята, че съдът говори само чрез своите съдебни актове, е една безкрайно остаряла идея. Няма как, когато обществото иска информация, тя да не му се дава, защото когато нещо се иска, а то не се дава, остават съмненията, че има нещо тайно. Относно забележката на Илиана Беновска, че звукът и картината от заседанията на ВСС, които са осигурени за присъстващите журналисти в залата за медии, не са с много добро качество, Лозан Панов отговори, че не е съвсем съгласен с това твърдение. Относно онлайн излъчванията той заяви, че категорично подкрепя идеята и не вижда технически възможности това да не се случи. В този ред на мисли той изтъкна, че никой не може да каже, че изборът на председател на ВКС не е протекъл публично.

 

Делата на Американския университет за наследството на Ана и Иван Чапрашикови. 

 

   „Мога ли да Ви помоля, след като говорим за публичността, да се запознаете с разнопосочността на решенията на ВКС по делата на Американския университета за наследството на семейство Чапрашикови и да направите публично достояние изводите си?”, попита Илиана Беновска, Лозан Панов отговори, че в самото си встъпване, като председател, има доста работа, това, което поема като ангажимент, е да се запознае с тази категория дела. „Става дума за придобиване от Американския университет на активи на стойност 100 милиона евро, въпросът е имали ли са право да бъдат ищец по тези дела?”, поясни Илиана Беновска. Председателят на ВКС подчерта, че не бива да се очаква той да се произнесе дали са имали право, защото, ако са влезли в сила тези съдебни актове, то съдебният състав е отговорил на този въпрос. Способът за преодоляване на противоречивата практика е именно чрез тълкувателна дейност. „Тук е заровено кучето, защото ето я двусмислицата – дали са имали право, но вече е решено, а как е решено и защо е решено от едни съдии по един начин, а от други по друг, защо първа и втора инстанция са вземали точно обратните решения на тези, които Касационният съд взима накрая?”, посочи Илиана Беновска. Лозан Панов отговори, че има инстанционен контрол, възможни са много случаи, в които първата инстанция да вземе едно решение, а втората друго, в крайна сметка последната инстанция се произнася. Той съобщи, че си дава срок месец – месец и половина, за да се запознае със случая.

 

Страх ли го е от нещо и кой се е страхувал именно той да оглави ВКС?   

 

Лозан Панов заяви категорично, че не иска да отговоря на подобен въпрос, както и на въпроси за отправени обиди. „Единственото, което мога да направя, е да замълча по тези въпроси”, категоричен бе той.

 

Какви са различията му и какви са допирните му точки с главния прокурор Сотир Цацаров?   

 

Лозан Панов каза, че в момента с прокуратурата контактува във връзка с изменения в НПК, това, което лично го интересува, е да се разтовари с дела Наказателната колегия, така че да има повече ресурс за тълкувателна дейност. Когато има законодателни промени няма как да не се вземе предвид позицията на прокуратурата и съда, за да се подпомогне законодателния орган при взимането на своите решения. Всяка една институция трябва да знае добре своята роля в процеса. На забележката на Илиана Беновска, че главният прокурор предлага сериозни мерки в НПК в посока на това да не се изплъзват от правосъдие лица с влязла в сила присъда, председателят на ВКС отговори, че всеки е заинтересован лицето, което и осъдено, да изтърпи своето наказание. Когато това не се случва, това има негативно отражение върху цялото общество. В обществото остава усещането за безнаказаност, затова такива промени трябва да бъдат подкрепени, едно от възможните решения е свързано с изпълнението на мярката за неотклонение „Домашен арест”, също така с електронно проследяващо устройство. Дали обаче държавата е готова в този момент да го възприеме и има ли ресурс да го изпълни е друг въпрос. „Тъй като усещането за справедливост няма цена, считам, че държавата трябва да има ресурса да осигури изпълнението на наказание на лицата, които са виновни. Затова зад тези промени всички трябва да застанем и да ги подкрепим”, категоричен беше Лозан Панов.

 

Предстоящите промени в Закона за електронните съобщения, според които председателят на КРС ще има право да спира медии без да се е произнесъл ВАС.

    „Защо ще имаме право да арестуваме медии, и то абсолютно ефективно, да ги хвърляме в затвора, докато подведените под наказателна отговорност до влизането в сила на присъдата им по-леко могат да се движат?”, попита Илиана Беновска, на което Лозан Панов отговори, че това е странна асоциация между правораздаване и административен процес. Той продължи, че един акт на административен орган, който засяга конкретна медия и спира нейното излъчване, е акт, който засяга права и законни интереси и той подлежи на оспорване. „Той ще бъде оспорван, но през това време медията ще бъде изключена от ефира”, поясни Илиана Беновска, на което събеседникът й отговори, че мнението му е малко по-различно – независимо, че има такъв административен акт, жалбоподателят, в случая медията, може да поиска спирането на изпълнението на административния акт. Тогава съдът е този, който ще се произнесе. „Не мисля, че правата на засегната медия не са гарантирани, Вие винаги можете да се обърнете към съд и да поискане спиране действието на предварителното изпълнение. Когато един административен орган злоупотребява с право, съдът е този, който се произнася по правния спор”, обясни Лозан Панов.

 

Има ли усещане за мисия? Коя е любимата му мисъл? Спортува ли, има ли охрана?   

 

Лозан Панов заяви, че въпросът за лична мисия звучи високопарно, човек трябва да уважава себе си, но да не се приема на сериозно. „А ако Ви попитам кой сте Вие, как се виждате Вие с вътрешния си поглед”, попита Илиана Беновска, на което председателят на ВКС отговори, че предпочита другите да дават оценка, това, което винаги казва, е, че не може да бъде направен такъв, какъвто не е. На въпроса коя е любимата му мисъл Лозан Панов отговори, че предпочита да каже кой е един от любимите му автори – това е Маркес. „Чел ли сте прощалното писмо на Маркес”, попита Илиана Беновска, председателят на ВКС отговори, че около това писмо има много спекулации, някои дори твърдят, че не е написано от него, затова му е трудно да вземе отношение. На въпроса дали спортува Лозан Панов отговори, че обича да тича в парка, с това е свързан и инцидентът наскоро, той обаче беше категоричен, че ще продължи да тича, без охрана, но много по-внимателен. „Не се чувствам заплашен от никого, затова се движа без охрана и можете да ме видите по улиците на София да разговарям с различни хора”, категоричен беше председателят на ВКС, като добави, че инцидентът с него е бил напълно случаен, идващ в неподходящ момент,завърши Лозан Панов разговора си с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2”.

Влезте, за да коментирате