Борисов се превръща в изкупителна жертва на българското общество, което го създаде

Понеделник, 29 Февруари 2016 11:33 Публикувана в Гледища Прочетена 671 пъти

Бойко Борисов се снима с метла на чистачка от летището и обяви, че ще измете корупцията в държавата. Преди това премиерът спря обществени поръчки за около един милиард лева, които бяха предназначени за определени кръгове от обръчите на фирми от ДПС. Два дни след това самият Борисов обяви, че срещу него се готви покушение, и завърши медийния си образ на борец срещу корупцията. От формална гледна точка той се държа напълно професионално. От гледна точка на иронията бих попитал реторично следното: Ако Бойко Борисов е спрял поръчките, кой, по дяволите, го е поръчал?

Изглежда, че хората не вярват много на чистите премиерски намерения за борба с корупцията, защото във Фейсбук се появи следният остроумен виц: Клиент в ресторант маха с ръка към сервитьора и казва: „Господине, кога ще ми вземете поръчката?“. Сервитьорът му отговаря хладнокръвно: „Съжалявам, но Бойко Борисов спря всички поръчки“. Появата на виц може да говори много повече за едно управление, но извън кръга на шегата е интересно да се опитаме да анализираме това, което се случва в държавата. Очевидно е, че Борисов се опитва да се еманципира от връзките си, които му позволиха да стигне до върха на политиката и да се задържи рекордно дълго там за последните 25 години.

Убеден съм, че намерението му е добро, но съм сигурен, че то няма как да бъде осъществено, и в този смисъл бих пощадил Борисов в следващите изречения. За съжаление той все повече се превръща в изкупителна жертва, и то не на олигархията, а на цялото българско общество, чийто манталитет роди този феномен. Говоря за феномена „Бойко Борисов“, защото той е такъв. Повече от ясно е, че да спре корупцията, означава да си пусне куршум в главата. Това е трагичен избор без добър край, а мнозина преди Борисов са изпадали в тази невъзможна за избор ситуация. Много добре си спомням, как през 2000 г. заедно с още няколкостотин хиляди привърженици на СДС се надявахме, че Иван Костов ще скъса с корупцията.

С един жест ще изхвърли лошите, а в СДС ще останат само добрите, начело с него, целия в бяло. Възбудата прерасна в екстаз, когато няколко месеца по-късно от СДС бяха изгонени Христо Бисеров и Йордан Цонев, а у феновете, неизкушени от професионалната политика, каквито всъщност са българските избиратели, остана усещането за ново начало. Помня, че тогава се хванах на бас с един приятел за това, че Костов ще изкара втори мандат, и разбира се, го загубих. За голяма моя изненада се оказа, че въпросните фенове и избиратели, които са повярвали на това, че Костов се чисти, са доста по-малък процент от българското население и активната част, която гласува.

Спомням си моя ентусиазъм тогава. Не познавах политиката отвътре, нито хората, които я правеха, и си мислех, че с едно изречение пред телевизията Костов ще направи чудеса и ще заличи впечатлението за собствената си корумпираност. Тогава все още наивно мислех, че той е от добрите, чиято мисия лошите искат да саботират на всяка цена.

Реалността, разбира се, се оказа съвсем различна. За да се добере до властта и да остане в нея, Костов се беше оплел в такава фундаментална корупция, че надеждата за промяна изглеждаше като проява на пълна глупост. Сега мога да кажа, че не само е изглеждала, а си беше глупост.

Казвам го, за да си спомним за опита, който имаме, а не за да съдим предварително Бойко Борисов, който със сигурност има чисти намерения. Употребявам израза „със сигурност“ не защото вярвам в неговите идеали, а защото виждам, че е в безизходица. Той оцеля прекалено дълго в политиката, без да направи нито един собствен принос за общото благо, каквато е крайната цел на тази професия, подгизна до уши в зависимост и отношения с нечисти хора, които няма как да заличи с метлата на чистачките от летището, плод на бездарното въображение на собствените му пиари.

По ирония на съдбата Борисов ще има честта да бъде и трагичен герой. До онзи ден той бе любимец на по-голямата част от българския народ, Ангела Меркел и Юнкер, а цели „три папи“ го галиха по главата. Получи световна слава, дето се вика, и то само и единствено защото е българин. Без никаква принадена стойност, като левия крак на Стоичков, да речем. В последните 15 години Борисов изживя пубертетската мечта на милиони българи - да бъде някой, без да е никой.

Без усилия, без жертви и без особени вътрешни и външни съпротивления. От гледна точка на прехода дотук, той е неговият абсолютен галеник. Просто даде три интервюта за Би Ти Ви и „24 часа“ преди 15 години и се превърна в най-успешния политик на новото време, разбира се, след ментора си Ахмед Доган.

Сега обаче идва ред да се плаща сметката на този сладък живот и това не е повод за злорадство. Борисов е в залеза си и това го прави симпатичен в моите очи. Опитът му да пребори корупцията е трогателен, защото той е един от основните двигатели на същата тази корупция. Но за съжаление този опит е с предизвестен край. За съжаление - с лош изход за самия Борисов. Мисля, че той смята, че ще оцелее политически, но ми се струва, че каузата му е обречена.

Мисля, че по-скоро би оставил добро впечатление, преди да си отиде, ако назове няколко ключови истини от тайните на българската политика. Разбира се, поднесени премерено така, че да не го убият. По ирония на съдбата днес му се връща онова, което го вкара в голямата политика, а именно - да назовава нещата със собствените им имена.

Нали всички си спомняте онази реплика за целофана и онова, което смърди под него. Е, сега Бойко Борисов е в позицията на същото вещество, опаковано в целофан, което издава все по-непоносима миризма. Струва ми се, че единственото, което може да го спаси, е да си отвори устата и да разкаже на всички ни онова, което бездруго подозираме. Да бъде нещо като вътрешен човек на българския преход, защото участва в голямата игра от 16 години. Това наистина би го превърнало в герой, макар че би прекратило моментално политическата му кариера.

За лично мое съжаление знам от опита с Костов и с други известни и влиятелни хора, че това е утопия. Ако можеха да говорят това, което на нас ни се искаше да чуем, нямаше да са на позициите, заради които очакваме техните думи. Щяха просто да са обикновени хора, които просто не ни интересуват.

Ето защо мисля, че Борисов е обречен в обявената от него самия борба с корупцията, което предизвиква известно съчувствие у мен. Не защото е корумпиран, а защото е беззащитен в мрежите, които сам изплете, за да стигне до върха.


Източник: http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/borisov-se-prevryshta-v-izkupitelna-zhertva-na-bylgarskoto-obshtestvo-koeto-go-syzdade

Влезте, за да коментирате