Конкуриращите се интереси в Ирак се крият зад образа на общия враг

Понеделник, 01 Август 2016 16:53 Публикувана в Гледища Прочетена 854 пъти
Разделеният Ирак. РЕЛИГИОЗНОТО РАЗДЕЛЕНИЕ – поглед към етническите и религиозни различия, които разделят Ирак. Религиозното разделение. Сунитският и шиитският Ислям са клонове на една и съща религия, проповядвана от Пророка Мохамед (Мухаммад). Шиитите вярват, че след смъртта на Пророка Мохамед през седми век, негов законен наследник е неговият братовчед и зет Имам Али и след това към неговия син – Имам Хусейн. Сунитите вярват, че законните наследници на Пророка са тримата халифи, избрани от неговите последователи след смъртта му. В Ирак, арабите – сунити са около 20 на сто от населението, но доминираха администрацията на президента Саддам Хюсеин. Шиитите броят около 60 на сто от населението. По време на управлението на Саддам Хюсеин, техните политически и религиозни свободи бяха систематично погазвани. Иран финансира и подкрепя много шиитски милиции в Ирак. От своя страна, сунитските милиции произхождат най-вече от различните сунитски племена и имат парламентарна подкрепа в лицето на Съюза на иракските сили. ЕТНИЧЕСКОТО РАЗДЕЛЕНИЕ. Около 80 на сто от иракчаните са араби, а около 15 – 20 процента са кюрди. Кюрдите имат собствен език и култура и се борят за правата си в Ирак. След войната в Залива от 1991 година, кюрдите имат своя автономия в северен Ирак, под защитата на Съединените щати. Иракската конституция признава автономията на кюрдите, като им позволява да задържат за себе си приходите от всички нови нефтени находища и им позволява да си създадат въоръжена милиция. Повечето иракски кюрди искат формална независимост. Статутът на Киркук – град в богат на нефт регион в северната част на страната, към който имат претенции едновременно кюрди, араби и тюркмени е спорен. Тюркмените, подкрепяни от официална Анкара са под 5 процента от населението в Ирак. Турция се противопоставя на независимостта на кюрдите. Разделеният Ирак. РЕЛИГИОЗНОТО РАЗДЕЛЕНИЕ – поглед към етническите и религиозни различия, които разделят Ирак. Религиозното разделение. Сунитският и шиитският Ислям са клонове на една и съща религия, проповядвана от Пророка Мохамед (Мухаммад). Шиитите вярват, че след смъртта на Пророка Мохамед през седми век, негов законен наследник е неговият братовчед и зет Имам Али и след това към неговия син – Имам Хусейн. Сунитите вярват, че законните наследници на Пророка са тримата халифи, избрани от неговите последователи след смъртта му. В Ирак, арабите – сунити са около 20 на сто от населението, но доминираха администрацията на президента Саддам Хюсеин. Шиитите броят около 60 на сто от населението. По време на управлението на Саддам Хюсеин, техните политически и религиозни свободи бяха систематично погазвани. Иран финансира и подкрепя много шиитски милиции в Ирак. От своя страна, сунитските милиции произхождат най-вече от различните сунитски племена и имат парламентарна подкрепа в лицето на Съюза на иракските сили. ЕТНИЧЕСКОТО РАЗДЕЛЕНИЕ. Около 80 на сто от иракчаните са араби, а около 15 – 20 процента са кюрди. Кюрдите имат собствен език и култура и се борят за правата си в Ирак. След войната в Залива от 1991 година, кюрдите имат своя автономия в северен Ирак, под защитата на Съединените щати. Иракската конституция признава автономията на кюрдите, като им позволява да задържат за себе си приходите от всички нови нефтени находища и им позволява да си създадат въоръжена милиция. Повечето иракски кюрди искат формална независимост. Статутът на Киркук – град в богат на нефт регион в северната част на страната, към който имат претенции едновременно кюрди, араби и тюркмени е спорен. Тюркмените, подкрепяни от официална Анкара са под 5 процента от населението в Ирак. Турция се противопоставя на независимостта на кюрдите. Илюстрации: Stratfor. Източник: Time.com

По някакъв начин, битката срещу Ислямска държава в Ирак, прикрива и замаскира дълбокото разделение и фрагментация на страната. По време на кампанията срещу „джихадистката” групировка, много от иракските етнически и религиозни групи си сътрудничат често. Обединени от желанието да си възвърнат територията, завладяна от Ислямска държава, кюрдската пешмерга, шиитските милиции и сунитските племенни милиции, проведоха голям брой общи операции, заедно с иракските правителствени въоръжени сили. (A Common Enemy Hides Competing Interests in Iraq, 26-th of April 2016, 18:32 GMT, https://www.stratfor.com/image/common-enemy-hides-competing-interests-iraq ).

 

Но конкуренцията между отделните групировки, които всички искат повече икономически ресурси, територия и политическо влияние, рано или късно ще ги вкара в конфликт. Дори в хода на провежданите съвместнище операции, дългосрочните напрежения и противопоставяния вече бяха манифестирани публично. Борбата за контрол между отделните групи ще се появи още по-ясно, след като общият враг бъде преодолян.

 

Независимо, че иракските етнически и религиозни общности упражняват тяхното влияние в страната по различни начини, те всички използуват едно и също важно средство – техните милиции.

 

В Ирак, искането за територия често се превежда като искане за власт. До голяма степен това е симптом за слабостта на иракските сили за сигурност. Наброяващи по-малко от 150 000 души на предната линия, иракската армия страда от лошо командуване и логистика, ниски заплати и слаб морал.

 

Като резултат, милициите в Ирак се издигнаха до изключителна популярност, осигурявайки крайно необходимата подкрепа за иракските сили за сигурност. В същото време, иракските милиции си имат свой дневен ред всяка. Истинската битка за Ирак ще започне, след като Ислямска държава бъде победена и многобройните местни и регионални интереси излязат на повърхността и носителите им прехвърлят вниманието си всеки към своя собствен дневен ред.

Влезте, за да коментирате