Работниците и служителите са първата отбранителна линия срещу джихадистки вътрешни заплахи *

Четвъртък, 18 Август 2016 17:54 Публикувана в Гледища Прочетена 897 пъти
На 05 август 2016 година, индонезийската полиция арестува шест души в Батам (Batam), за които се твърди, че са имали намерение да изстрелят ракета по Сингапур под ръководството на лице, за което се знае, че е член на Ислямска държава. Батам е част от индонезийската островна група Риау (Riau Islands), които са на около 16 километра от Сингапур, от другата страна на Сингапурския пролив. На 05 август 2016 година, индонезийската полиция арестува шест души в Батам (Batam), за които се твърди, че са имали намерение да изстрелят ракета по Сингапур под ръководството на лице, за което се знае, че е член на Ислямска държава. Батам е част от индонезийската островна група Риау (Riau Islands), които са на около 16 километра от Сингапур, от другата страна на Сингапурския пролив. Карта: BBC, http://www.bbc.com/news/world-asia-36983460

На 05 август 2016 година, индонезийската полиция арестува шест души в Батам (Batam), за които се твърди, че са имали намерение да изстрелят ракета по Сингапур под ръководството на лице, за което се знае, че е член на Ислямска държава. Батам е част от индонезийската островна група Риау (Riau Islands), които са на около 16 километра от Сингапур, от другата страна на Сингапурския пролив. Батам и Сингапур са сврързани с ферибоот. Островът е популярна дестинация за сингапурците, които искат да поиграят голф или да се попекат на плажовете му. Също така, Батам е приютил много фабрики, собственост на фирми за производсво на електроника. Шестимата арестувани (един от които е бил освободен) са работили точно в такива фирми.

 

Вътрешни доклади предполагат, че групата е била свързана с Бахрун Наим (Bahrun Naim), индонезийски лидер на Ислямска държава, намиращ се в Сирия, който е подстрекавал индонезийски „джихадисти” да организират нападения по родните си краища. Наим е смятан за отговорен за планирането на взривяването и въоръженото нападение срещу търговският център „Сарина” (“Sarinah”) в Джакарта, проведени на 14-ти януари 2016 година. Той също така е заподозрян в планирането на самоубийственият бомбен атантат срещу полицейско управление в Суракарта (Surakarta) в централна Ява (на остров Ява – една от най-гъсто населените територии на света, б. ред.), проведен на 04 юли 2016 година. При нападението беше ранен един полицай.

 

Наим е положил големи усилия за да предаде терористична експертиза от своята организация в Сирия на индонезийските „джихадисти”. Такава необходимост явно съществува, съдейки по следните примери. Така например, молът в Сарина е бил препълнен с купувачи, когато е проведен бомбеният атентат, но са били ранени само четирима души. Нападателите са имали лошо изработени взривни устройства и слаби оперативни умения. Двама от атентаторите са се взривили сами, докато са се опитвали да задействуват своите примитивни „тръби - бомби”.

 

Така че, независимо от съобщенията на медиите, че групата от Батам е подготвяла ракетна атака, твърде съмнително е нападателите да са били способни на нещо повече от елементарни нападения с използуване на леко стрелково оръжие и / или на „тръби - бомби”. Съобщава се, че полицията е открила материали за изработване на бомби, пистолети и стрели по време на обиските в домовете на заподозрените, но не и ракети или материали за изработването на последните.

 

Очевидно е, че групата е имала повече пожелателни намерения, отколкото реални оперативни възможности, нещо, което не е нетипично за индионезийските „джихадисти”, след като властите в страната успяха да арестуват или да ликвидират последната кохорта от лица, планиращи терористични актове, имащи необходимата подготовка за организиране на атаки с по-голям мащаб от типа на експлозията на остров Бали от месец октомври 2002 година.

 

Атаките, подготвяни от групата в Батам, най-вероятно са щели да бъдат елементарни нападения срещу меки мишени, от типа на курортите на острова или срещу фабриките за електроника, където членовете на групата са работили. Наемането на работа на „джихадистите” в електронните предприятия още един път повдига въпроса за вътрешната заплаха от „доморасли”, местни „джихадисти”.

 

Вътрешни заплахи

 

Служителите от корпоративната сигурност с основание се страхуват от терористични атаки, извършени на работното място от „доморасли”, местни „джихадисти”, като тази, извършена през месец юни 2015 година от Ясин Салхи (Yassin Salhi), шофьор на камион от Лион, Франция, който е работел за американската компания “Air Products”. Салхи е обезглавил своя мениджър преди да вреже превозното си средство в сградата на фабриката. При разпита в полицията впоследствие, той признал, че това е бил опит да предизвика голяма експлозия.

 

Въоръженото нападение в Сан Бернардино, Калифорния от месец декември 2015 година е друг пример за подобна атака. При този инцидент, Сайед Ризван Фарук (Syed Rizwan Farook) се върнал на работа заедно със съпругата си Ташфен Малик (Tashfeen Malik), след кавга, избухнала по време на служебно празнично празненство, като двамата открили огън по своите колеги и се опитали и да детонират една бомба. Те убили 14 души и ранили други 21, преди да загинат в престрелка с полицията.

 

Независимо, че нападението в Сан Бернардино се отличава от много инциденти, свързани с насилие на работното място, тъй като в него са ангажирани двама стрелци, вместо обичайния самотен нападател, ние сме виждали подобни нападения от вътрешни хора, ангажирали многобройни враждебни участници по света. Така например, трима от въоръжените нападатели срещу нефтопреработвателното съоръжение на “ABB Lummus Global” в Янбу (Yanbu), Саудитска Арабия, извършили терористичен акт през месец май 2004 година, са работели там, на същото място. Техните карти за допуск до обекта и доброто им познаване на планировката на предприятието са били ключови при предприемането на атаката.

 

Дори когато вътрешните хора не предприемат лично атаката, те могат да осигурят съдбоносно важна вътрешна информация, която в много голяма степен да подпомогне тези, които планират нападението. Нападението срещу съоръжението за природен газ “Tigantourine”, намиращо се близо до Аин Аменас (Ain Amenas) в Алжир, в което се съобщава, че са участвували наз 30 нападатели, по всичко личи, че е разчитало на вътрешна информация, свързана с планировката на предприятието и с осигуряването на транспорта за чуждестранните работници до него.

 

Вътрешните хора могат също така да промъкнат оръжие покрай охраната. Един работник на цветар с магазини в хотелите “JW Marriott” и “Radisson” в Джакарта е успял да вкара в тях бомби, които са били използувани по-късно по време на самоубийствените атентати от месец юли 2009 година.

 

Вътрешните хора могат да представляват и друга заплаха – да използуват ресурсите на компанията за да се улеснят нападения на други места. Нидал Айяд (Nidal Ayyad), инженер – химик в “AlliedSignal” е използувал бланки на компанията, за да изпраща заявки за доставка на големи количества химикали, необходими за производство на експлозивите за „камиона - бомба”, използуван за атаката срещу Световния търговски център през 1993 година. Да се придобият големи количества от тези индустриални химикали без неговата помощ е било много трудна задача. Вътрешните лица, могат да използуват достъпа си до индустриални химически съоръжения и за да изпуснат в околната среда опасни химикали, като опитат по този начин да предизвикат масово увреждане на хора.

 

Противопоставяне на заплахата от вътрешни злонамерени лица

 

По много начини, видът на насилието на работното място, предизвикано от „доморасли”, местни терористи е подобен на насилието на работното място, организирано от нападатели, които не са мотивирани от „джихадизъм”. Наличието на психологически и психиатрични проблеми не изключва идеологическата мотивация. И двата фактора могат да играят роля при атаките с участие на „доморасли”, местни джихадисти.

 

Подобно сливане на мотивите е наблюдавано при стрелбата през месец ноември 2009 година във Форт Хууд (Fort Hood). Стрелецът, майор Нидал Малик Хасан (Maj. Nidal Malik Hasan) е бил радикализиран и е бил във връзка с лидера на Ал Кайда Ануар ал-Аулаки (Anwar al-Awlaki). Но той също така е демонстрирал обезпокоително поведение на работното си място и извън него, развивайки влошено психическо състояние.

 

Изключително рядко се случва, насилие на работното място (с „джихадистки” мотиви или от друг тип) да стане факт, без стрелецът да е дал предупредителни знаци за предстоящото нападение. Разследващите често откриват, че подобни предупредителни знаци или са били подценявани и омаловажавани или просто напълно пренебрегвани. След стрелбата във Форт Хууд, излезе на яве, че многобройни оплаквания от Хасан и предупреждения за странното му и заплашително поведение са били пренебрегнати.

 

Предупредителните знаци, че един работник или служител е способен на насилие на работното място, могат да включват: внезапни промени в поведението; намалена производителност; несвойствени проблеми с разтакаване и идването на работа; както и оттеглянето от социални кръгове, в които служителят се е движел до тогава.

 

Кражбата или саботирането на работодателя или на колега – работник могат да бъдат друг знак, на ред с внезапното проявяване на отрицателни черти, като нетипични нива на раздразнителност, нахвърляне върху колеги или обождането им, както и внезапно пренебрегване на личната хигиена.

 

Може би най-красноречивите сигнали за предстоящо насилие са разговорите за самоубийство или за мъченичество и отправянето на преки или косвени заплахи към околните. Друг съществен предупредителен сигнал, наблюдаван преди няколко инцидента с насилие на работното място е страхът на колеги – работници или на надзиратели от даден човек, дори и когато не е могло да бъде дадено разумно обяснение за този страх.

 

В много компании се смята, че противопоставянето на насилието на работното място е задача на отдела за корпоративна сигурност. Нищо не може да бъде по-далече от истината. Повечето отдели за корпоративна сигурност, са окоплектовани само като „скелет” и твърде често са първите, които предприемат съкращения, когато компаниите се окажат лице в лице с тежки икономически проблеми.

 

Повечето отдели по корпоративна сигурност се фокусират върху физическата охрана, върху превенцията на загубите и върху кражбите на имущество на компаниите. С техния ограничен на брой състав и едновременно с това – големи отговорности, те имат малко възможности да научат, какво става с човека в средната кабинана третия етаж, който гледа много джихадистка пропаганда и натрупва гняв срещу Запада.

 

Дори компании, чиито екипи са се посветили на защитата на висши мениджъри на компанията, често се фокусират изключително върху външните заплахи. Те отделят много повече внимание въру охраната на изпълнителния директор по време на негово пътуване в чужбина, отколкото по време на негово посещение в кафенето на компанията. Старшите ръководители на компаниите, също често вярват, че в техните предприятия не могат да съществуват вътрешни заплахи, което е твърде НЕбезопасно приемане за която и да е фирма.

 

След като полицията и отделите за корпоративна сигурност не са нито вездесъщи, нито пък всезнаещи, други хора в компанията трябва да вдигат тревога за потенциалното насилие на работното място. Колегите и най-близките до работниците мениджъри (first – line managers) най-общо казано са първите хора, които трябва да забележат предупредителните сигнали. Така че, истинската първа отбранителна линия срещу вътрешните заплахи трябва да бъдат работниците и служителите в компанията. По тази причина, те трябва да бъдат обучавани за евентуалните вътрешни „джихадистки” заплахи на работното място. Също така, те трябва да бъдат насърчавани да говорят за потенциалните заплахи, без страх от отмъщение.

 

Това овластяване идва от обучението и от това, че комуникацията се провежда не само „от горе - надолу”, но и „от долу нагоре”.

 

Топ мениджмънтът на компанията трябва да създаде очакването, че подобни съобщения и доклади ще бъдат приемани сериозно. Отделите за човешки ресурси, корпоративна сигурност и правните отдели трябва да имат мандат да разглеждат и да се справят с тези случаи своевременно и бързо. Предупрежденията направени от колеги по отношение на Хасан във Форт Хууд са били пренебрегнати, защото тези, които са ги получили не са били овластени или насърчавани да предприемат действия.

 

Изграждането на култура на проактивно отношение към потенциалните вътрешни заплахи, може да бъде предизвикателство. Това може да е особено вярно за отдалечени и изолирани места като фабрика за полупроводници в Индонезия, но е също толкова важно и за такива обекти. Цената на пренебрегването на предупредителните знаци на дадена вътрешна заплаха, без значение къде възниква тя, често е трагедия.

 

Превод: д-р Теодор Дечев


* (Stewart Scott, Employees, the First Line of Defense Against Jihadist Insiders, August 11-th 2016, 08:00 GMT, Stratfor, Security Weekly, https://www.stratfor.com/weekly/employees-first-line-defense-against-jihadist-insiders ).

 

Авторът на анализа - Скот Стюарт, отговаря за анализите върху тероризма и въпросите на сигурността в „Стратфор”. Преди да се присъедини към екипа на „Стратфор”, той е бил специален агент на Държавния департамент на САЩ в течение на десет години и е участвал в стотици разследвания на терористични актове.

Влезте, за да коментирате