Потвърдено: Депутатите ни смятат за идиоти

Най-последното доказателство за валидността на горните съждения е сценката, разиграна от Марешки и компания
Петък, 15 Март 2019 16:55 Публикувана в Гледища Прочетена 4464 пъти
„Напускаме парламента“, „текат нелеки разговори, но това е решението ни“. Първите реплики стреснаха публиката. Всички извадиха калкулаторите и започнаха да смятат кой, как, къде, кога и срещу какво ще осигурява кворума на управляващата коалиция. Веселин Марешки е сериозен, страховит, някак си исторически – застанал зад трибунката (която се е наслушала на какви ли не неща, горката). Леко сепване предизвика несвързаното – няма да ви кажем защо решихме така, по-късно днес ще обясним. Леко сепване предизвика несвързаната му реплика – „няма да ви кажем защо решихме така, по-късно днес ще обясним“. „Напускаме парламента“, „текат нелеки разговори, но това е решението ни“. Първите реплики стреснаха публиката. Всички извадиха калкулаторите и започнаха да смятат кой, как, къде, кога и срещу какво ще осигурява кворума на управляващата коалиция. Веселин Марешки е сериозен, страховит, някак си исторически – застанал зад трибунката (която се е наслушала на какви ли не неща, горката). Леко сепване предизвика несвързаното – няма да ви кажем защо решихме така, по-късно днес ще обясним. Леко сепване предизвика несвързаната му реплика – „няма да ви кажем защо решихме така, по-късно днес ще обясним“. Снимка: Телевизия „Европа“.

Няколко извода. По-голямата част от народните представители изключително умело използват факта – макар и позорен, че парламентът има впечатляващо нисък рейтинг.

 

Почти няма гласоподавател, който сериозно и задълбочено да следи случващото се в достолепната сграда в центъра на София. Жалко за тежкия труд на журналистите там, за блъсканиците и търчането наляво-надясно из кулоарите.

 

Знаейки, че никой не се интересува от тях, депутатите си правят и говорят каквото искат – без срам, вътрешна цензура или чувството, че отдавна са преминали границите (за последното можем да им простим, защото те нямат подобна сетивност).

 

Те знаят, че последствията – политически, морални, физически (ако някой вбесен българин все пак дойде със сопата), от действията им ще са минимални, ако въобще се случат. Затова сътворяват величествени глупости, прикрити под сянката на народното пренебрежение.

 

А тези, които все пак следят и четат делата на избраниците, явно са смятани за идиоти, способни да понесат всичко.

 

Най-последното доказателство за валидността на горните съждения е сценката, разиграна от Марешки и компания. Определението „най-последно“ трябва да се подчертае, защото по принцип в парламента се надпреварват да творят недомислици – в името на гласоподавателите, разбира се, които пак ще повторим – смятат за идиоти. Достатъчно е да посочим само най-пресните примери – операциите „Изборен кодекс“ и „финансиране на вероизповеданията“.

 

Та г-н Марешки и групата му изиграха етюд, с който спокойно могат да заявят участие в започващия скоро софийски театрален фестивал. А Веселин Марешки и да се надява на някой „Аскеер“ – като сценарист, постановчик и изпълнител на главната роля.

 

Жанрът може би ще е трагикомедия, защото в първо действие бе драматично, докато постановката и второто й действие завършиха комично.

 

„Напускаме парламента“, „текат нелеки разговори, но това е решението ни“. Първите реплики стреснаха публиката. Всички извадиха калкулаторите и започнаха да смятат кой, как, къде, кога и срещу какво ще осигурява кворума на управляващата коалиция.

 

Веселин Марешки е сериозен, страховит, някак си исторически – застанал зад трибунката (която се е наслушала на какви ли не неща, горката). Леко сепване предизвика несвързаното – няма да ви кажем защо решихме така, по-късно днес ще обясним. Леко сепване предизвика несвързаната му реплика – „няма да ви кажем защо решихме така, по-късно днес ще обясним“.

 

Хаосът и тревогата обаче са факт – магическото „предсрочни избори“ започва да витае под родното небе. Пак се смята кворума, но вече заедно с предположенията за вариантите на идващите избори – „2 в 1“, „3 в 1“, „1 в 1“ и пр.

 

Някак си на заден план остана здравата мисъл, която би могла да зададе въпроса „Какви ги върши този човек“ – предвид рейтинга, даван от социолозите на „Воля“. Цифрите от повечето проучвания биха осигурили на партията на Марешки след евентуални парламентарни избори, прекрасни места на първите редове на жълтите павета, откъдето да имат добра видимост за случващото се вътре. Но здрава мисъл в случая няма. Всички сме подвластни на драматизма.

 

Разбира се, естествена и светкавична е появата на групата за бързо реагиране (ГБР) в състав Цветан Цветанов и Валери Симеонов, които започват мисията си за релакс и антистрес.

 

Те говорят спокойно и авторитетно. Криза няма, кворум има, всичко е цветя и рози, затворете очи и дишайте спокойно. В Холандия също било така – един-двама държали кворума, но се справяли блестящо. Тук се поуспокояваме, но колкото да се сетим, че без напрягане можем да изредим 101 разлики между България и Нидерландия, като всичките са в полза на Ниската земя. Така че този довод на ГБР не се приема.

 

Все пак покрай ушите ни прошумолява уверението на Цветанов, че щял да се чуе с Марешки. Тук светва някаква сигнална лампа и по-неизявените идиоти започват да чакат, убедени, че нещо ще се случи.

 

Естествено, че рози няма. 122 души, колкото са ГЕРБ+патриотите (НФСБ, ВМРО и Атака) е супер некомфортна ситуация, при положение, че им трябват 121-но пръстчета, които да натиснат копчето в началото на пленарния ден. Това означава – без пътувания, молитвени закуски и творчески командировки при „евро-атлантическите ни партньори“. Без болести, грипни ваканции и инспектиращи визити до ловни стопанства.

 

Опцията „обади се на приятел“ винаги е вариант, но когато той се казва ДПС става малко комплицирано. Досега работи безотказно, но някакви кретени вдигнаха шум и развалиха рахатлъка.

 

БСП пък – живи да ги оплачеш, си тръгнаха от парламента и сега не знаят как да се върнат. Не че не им се иска, но някак си няма да е авторитетно и имиджово. Все пак липсата им спомогна за реализирането на впечатляващия спектакъл на Марешки.

 

Но да се върнем към него. Защото това „по-късно днес ще обясним“ направи комичния обрат в пиесата. То нямало да напускат парламента, щели да говорят с ГЕРБ и пак да мислят, но това не означава, че не са пичове, защото мислят за благото на народа. Тук следват аплаузи – продължителни, придружени от френетични крясъци „Браво“.

 

Но въображението и фантазията ни работят – какво ли се е случило „зад завесата“ – някъде между „по-късно ще ви кажем“, цветановото – „ще се чуя с Марешки“ и последния акорд – „засега оставаме“.

 

Едва ли ще узнаем. Но можем да предположим, друго не ни трябва.

 

По-важното е, чe в “обществения договор“ нещо куца. Има огромен дисбаланс в отношенията и зависимостите такива, каквито трябва да бъдат и реалното им състояние. Инерцията става все по-неуправляема, а статуквото – здраво бетонирано. Така се получава, че за едни – в сериозно малцинство, комфортът непрекъснато се увеличава, а всички останали могат единствено да гледат тъпо.

 

Това ще продължи, докато не бъде ограничено и преустановено попадането на случайни хора с неслучайни амбиции и апетити на важни за всички ни места.

 

Така ще свалим от афиша и „театрото“ на обществена издръжка, които никой не гледа.

Влезте, за да коментирате