1 лев партийна субсидия. Добре, но режем и връщаме от 2016-а насам

Ударът ще е преди всичко по малките партии с големи амбиции и тънки банкови сметки
Петък, 07 Юни 2019 15:17 Публикувана в Гледища Прочетена 2956 пъти
Най-сериозният мотив на противниците на орязването на субсидии е, че партиите, които са в управлението на държавата ще са принудени да преглътнат зависимости от тъмни финансови субекти, олигархически структури и други такива „изчадия адови“. Само дето те и сега са в подобни взаимоотношения и на това именно се дължи непрекъснатия ни цъфтеж. Най-сериозният мотив на противниците на орязването на субсидии е, че партиите, които са в управлението на държавата ще са принудени да преглътнат зависимости от тъмни финансови субекти, олигархически структури и други такива „изчадия адови“. Само дето те и сега са в подобни взаимоотношения и на това именно се дължи непрекъснатия ни цъфтеж. Снимка: bTV новините.

Нямам представа дали съществува система, която обективно (с числа) да измерва различни сегменти от действията на политиците. Както се мери силата на земния трус, така, примерно, по 10-степенна система да се определя нивото на състоятелност на дадено политическо решение, действие или предложение.

 

Ако имаше, то веднага бих измерил с нея предложението (по магически бърз начин прието от бюджетната комисия на първо четене) на премиер министъра Борисов за почти премахване на субсидиите за политическите партии. Мисля, че „премахване“ не е пресилено да се каже, предвид предложения символичен лев на спечелен глас.

 

При всички положения притеснителните моменти в това предложение са много повече от успокояващите и вдъхващи разумност и позитивизъм.

 

На първо място сме притеснени от мотива за тази хрумка (извинявам се за неуважителното отношение). Сигурно си мислите, че водещо е желанието за облекчаване на бюджета и пренасочването на тези 16-17 спестени милиони към благородни начинания? Звучи красиво, но вероятно не е.

 

Това спонтанно решение е предизвикано от поредното поставяне на ГЕРБ „на топа на устата“ след установеното от хората на Слави Трифонов безобразие с надвишените субсидии, които партиите са „лапали“ ежегодно.

 

Явно лимитът на търпимост при Борисов е достигнат след няколкото „гейта“, предшествали евроизборите и поредните обвинения към ГЕРБ, а и исканата оставка на финансовия министър (какво нахалство!), са прелели чашата.

 

Напълно достатъчно, за да предизвика средно по мощност премиерско изригване от вида - „Сега ще видите вие…“. Още повече, че Борисов е сериозно облекчен от проведения преди години референдум по хрумката на Слави, на който хората, смея да твърдя - напълно неинформирано, гласуваха за орязване на партийните субсидии. Той просто за пореден път следва „волята на народа“.

 

Значи, да повторим – първото притеснение е заради начина и повода, които накараха Министерски съвет (респективно Бойко Борисов) да предложи държавната субсидия за партиите, преминали 1 процент на парламентарни избори да стане от 11 на 1 лев на спечелен глас.

 

Защото със скоростта, зададена от Борисов на подчинените му депутати – и ако се намери мнозинство в пленарна зала, то до седмица-две бюджетният закон ще бъде променен.

 

Огромна е темата какво става след подобно намаляване на субсидиите. Дебатът минава през дискусията какви са реалните нужди от ресурси на една партия, за да може адекватно да функционира „на ползу роду“. След това се тегли чертата и се смята новата субсидия какви дефицити ще предизвика в партийните банкови сметки и как те ще бъдат преодолени.

 

Най-сериозният мотив на противниците на орязването на субсидии е, че партиите, които са в управлението на държавата ще са принудени да преглътнат зависимости от тъмни финансови субекти, олигархически структури и други такива „изчадия адови“. Само дето те и сега са в подобни взаимоотношения и на това именно се дължи непрекъснатия ни цъфтеж.

 

Иначе е логично – ако вместо 11 милиона лева за година, вземеш един милион, то по някакъв начин трябва да си набавиш останалите, или поне част от загубеното. Едва ли е възможно да се разчита вече на „членски внос“. Първо партиите имат минимална твърда и официална членска маса и второ хората не обичат да им се бърка в джобовете, дори и да са „верни синове и дъщери на партията“. Все пак, най в свои води ще бъде БСП, която и в момента има добре функционираща система за събиране на пари от своите членове.

 

Разбира се, из Европа има много модели на партийно финансиране, които могат да ни бъдат от полза, но след вчерашната диагноза, поставена ни от холандския външен министър, то едва ли ще имаме силите да ги приложим. Пример – повече от десет години не успяваме да приемем какъвто и да е закон за лобизма, който в подобна ситуация можеше да е от голяма полза.

 

Има партии с прекрасни имоти, придобити през годините, които могат да спасят положението. Или, както си призна Борисов за прохождането на ГЕРБ в зората й – фондации, най-вече чужди, които по една или друга причина са готови да помагат и финансират. Но това са кръпки и временни мерки, а не система и модел, по които партиите да могат да функционират в състояние на символична подкрепа от държавата.

 

Но, както винаги, ние нехайно сме сложили каруцата пред магарето и безгрижно се готвим да поемем на път.

 

На какво разчита премиерът и партиен лидер Борисов. На аплодисментите на хората, които отървава от бремето да хранят партиите? Сигурно, той обича аплаузите, които почти винаги заглушават обвиненията в популизъм, отправяни му от опозицията.

 

Но ГЕРБ е много голяма партия, свикнала да разполага със сериозен ресурс за своята дейност. Не се ли прострелва в крака с лишаването си от държавно финансиране? Вероятно не. В банковите й сметки сигурно има доста милиони (някъде беше цитирано колко), след като на последните няколко парламентарни избора ГЕРБ стигаше до доста добри резултати, които й осигуряваха сериозни постъпления. Така че „гражданите“ могат да изкарат доста време със спестеното, особено ако позатегнат колана (макар да усещам известна наивност в това си твърдение…).

 

Ударът обаче ще е преди всичко по малките партии с големи амбиции и тънки банкови сметки. Чиито харчове не са чак толкова по-дребни от тези на ГЕРБ и БСП, примерно. Защото и те дават заплати, и те ползват социолози и прочие такива, и те трябва да дадат по някой лев за „преференцийка“ и т.н.

 

Нищо чудно част от тях да изчезнат от политическото ни театро по финансови причини. Дали пък това не е целта?

 

Защото има и друго вероятно предположение. Борисов, като умел играч, обичащ тънките маньоври, лесните дузпи и играта на мрежата в тениса, да е преценил, че предложението му няма как да мине. И точно при това развитие на нещата ще е най-голямата му победа – хем пребогатото финансиране ще остане, хем ще има много поводи да атакува останалите партии, гласували „против“, хем той целият ще е в бяло. Стратегия, достойна за Сун Дзъ и то най-вероятно без премиерът да е чел „Изкуството на войната“.

 

Но, ако случайно пък промените в закона минат, то предлагам родолюбивите политици да „режат докрай“. Нека преизчисляването на субсидиите по формулата „лев=глас“ да обхване годините от референдума на Слави до момента. И разликата от десетте лева на глас да бъде върната от всички, получавали пари.

 

Звучи утопично, нали. Какъвто е обаче и начинът, по който това предложение се прокарва в парламента.

Влезте, за да коментирате