Българска енергийна реалност: цените на тока хвърчат, индустрията е пред срив, а институциите медитират над по-важни неща

Петък, 05 Юли 2019 16:37 Публикувана в Гледища Прочетена 1074 пъти
Вече няколко дни страната, в частност целокупната й икономика се тресе от епичния ръст на цените на електроенергията за промишлеността. За ден на доставка 03 юли 2019 година, ние гордо достигнахме най-високата договорена през борсовия сегмент „Пазар ден напред“ базова цена на електроенергията за мегаватчас – 195,40 лева. Този епичен резултат се декорира от така наречените цени на „офпик“ и „пик“ – съответно 144,08 лева и 246,72 лева. Вече няколко дни страната, в частност целокупната й икономика се тресе от епичния ръст на цените на електроенергията за промишлеността. За ден на доставка 03 юли 2019 година, ние гордо достигнахме най-високата договорена през борсовия сегмент „Пазар ден напред“ базова цена на електроенергията за мегаватчас – 195,40 лева. Този епичен резултат се декорира от така наречените цени на „офпик“ и „пик“ – съответно 144,08 лева и 246,72 лева. Колаж: FINANCEBG, www.financebg.com

На, 04 юли 2019 година, се случи знаменателно събитие, което по безспорен начин доказа, че България е парламентарна република не само на книга, но и реално. Народните представители, обзети от творчески и политически ентусиазъм, отмениха заседанията на съответните комисии, които трябваше да започнат в 14:00 часа, разпратиха „по къщята им“ министри, представители на първокласни държавни институции и целокупния неправителствен сектор заедно със социалните партньори, за да разрешат до край проблема с размера на партийните субсидии.

 

Тъй като анализът ми е посветен на една несъстояла се парламентарна комисия, а не на парламентарния популизъм в стил „Слави Трифонов“, ще се въздържа дори и мимоходом от коментар по въпроса за субсидиите. Когато Господ иска да накаже някого, взима му ума …

 

Но за несъстоялата се Комисия по енергетика, няма как да не се кажат малко повечко думи. Вече няколко дни страната, в частност целокупната й икономика се тресе от епичния ръст на цените на електроенергията за промишлеността. За ден на доставка 03 юли 2019 година, ние гордо достигнахме най-високата договорена през борсовия сегмент „Пазар ден напред“ базова цена на електроенергията за мегаватчас – 195,40 лева. Този епичен резултат се декорира от така наречените цени на „офпик“ и „пик“ – съответно 144,08 лева и 246,72 лева.

 

Това не е някакъв моментен парадокс или забавна „флуктуация на пазара“. Вече 183 последователни дни през 2019 година Германия, Франция, Австрия, Чехия, Словакия и Швейцария дишат праха на нашите цени на електроенергията за промишлени нужди. Като се добавят доплащанията за преференциалните цени на така наречените „американски централи“ се стига до факта, че българските предприятия работят (все още) с най-скъпата електроенергия в цяла Европа.

 

За разлика от много други хора, аз смятам дискусията за партийните субсидии за изключително важна. Без всякаква ирония бих я определил като една от най-важните през последното десетилетие. Но уви, тя няма как да бъде единствената в Народното ни събрание. Знаменателният факт, че сме европейски лидер точно по цената на електроенергията за промишлеността, трябваше да бъде разгледан днес, но не би…

 

А ситуацията е повече от тежка, на моменти трагична, на моменти – комична, изобщо съвсем по български .- трагикомична. Някой би попитал основателно, на какво се дължи това ценово чудо? Размислите по този въпрос би трябвало да се развият в няколко равноправни посоки, но честният отговор, даден в медиен текст би могъл да осигури коледните премии на адвокатите на един виден наш плутократ, който е постигнал такава „пазарна концентрация“ и е добил такава пазарна сила, че образно казано разполага на енергийния пазар с повече електроенергия, отколкото произвежда АЕЦ „Козлодуй“.

 

Бихме могли да наречем този добър човек с някакво условно име, което да ни спести необходимостта да назоваваме фамилията му и пак всички да ни разберат, но и изборът на такова име би ни затруднило. Бихме могли да наречем сръчния търговец на електроенергия Налбантов. Какво са правили налбантите векове на ред е известно – ковали са подкови и са подковавали конете на хората. Професия благородна, а според Мирча Елиаде – дори и магическа. Може би не трябва дори условната фамилия да сочи българският етнически произход на повелителя на пазара на електроенергия и да го прекръстим на Налбантян или на Кузнецов, та да не се налага дълго и напоително да доказваме пред почитаемия съд в наказателно дело, че не сме оклеветили човека.

 

Всъщност, „съставомерното“ деяние, според Наказателния кодекс е разпространяване на позорящо обстоятелство за дадено лице, а според българските разбирания не става дума за нищо позорящо. Става дума за действията на един „пешкин човек“, както би се изразил Ганьо Балканский, който майсторски се е превърнал в най-големия доставчик на електроенергия в Отечеството ни. Вярно, извършил е разни деяния, които са в конфликт с регламента РЕМИТ, който пък забранява злоупотребата с вътрешна информация и манипулирането на пазара на електроенергия, ама кой ти гледа такива работи. Важното е, че е „ударил кьоравото“, пак според думите на вожда и учителя Ганьо Балканский.

 

Но стига иносказания. За какво всъщност става дума. Става дума за това, че въпросният Налбантов, Налбантян или Кузнецов (не пишем Налбантоглу, защото този път като по чудо не става дума за Ахмед Доган, той е специалист по „студения резерв“) е сключил договор с НЕК за изкупуване на електроенергия, който на пръв поглед би сключил само луд човек. Според условията на въпросния договор, продавачът (държавната компания НЕК) определя не само количествата електроенергия, които продава но и ЧАСОВИЯ ПОЯС, в който ще ги предоставя на купувача – търговец.

 

Подобен подход естествено убива всякакви творчески пориви у повечето потенциални купувачи. Откъде да знаят, че големите количества електроенергия няма да им бъдат предоставени посред нощ, когато дори и котките, бухалите и кукумявките са си легнали? Подобно условие може да откаже и най-рисковия бизнесмен, но не и нашия повелител на светкавиците. Защото той е уверен, че след като бъдат елиминирани конкурентите, необходимите количества електроенергия коректно ще му бъдат предоставяни от държавния продавач в необходимите му часови пояси.

 

На всеки би трябвало да му стане ясно, че подобна абсурдна сделка се сключва само тогава, когато има сговор между двете страни – продавач (държавен) и купувач (нашият загадъчен частен повелител на светкавиците и на електроенергията за промишлени нужди).

 

На това му се вика един път злоупотреба с вътрешна („инсайдърска“) информация и втори път му се вика манипулиране на пазара. И едно и другото се забраняват изрично и под страх не само от Божия гняв от регламента РЕМИТ. (По-точно, става дума за Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година (Regulation (EU) No 1227/2011 on wholesale energy market integrity and transparency - REMIT) относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия, пълният текст на който може да се прочете на чист български език ето тук: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32011R1227 ).

 

За тези, които не обичат да четат нормативни документи, но им е любопитно, какво е съгрешил Налбантов, Налбантян, Кузнецов (без Налбантоглу) ще цитирам само алинея първа на член първи на Регламента:

 

„Настоящият регламент установява правила, които забраняват практики на злоупотреба, засягащи пазарите за търговия на едро с енергия, които съответстват на правилата, приложими по отношение на финансовите пазари, и на правилното функциониране на тези пазари за търговия на едро с енергия, като отчитат техните специфични характеристики. В него се предвижда наблюдение на пазарите за търговия на едро с енергия от страна на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия („Агенцията“) при тясно сътрудничество с националните регулаторни органи и при отчитане на взаимодействието между Схемата за търговия с емисии и пазарите за търговия на едро с енергия“.

 

Нещо да не е ясно? Ясно е и още как, още повече, че в член 2 подробно, вразумително и напоително е обяснено, какво означава „вътрешна информация“ и „манипулиране на пазара“. Ами точно това, което са свършили двете високо договарящи се страни. Опа-а-а-а, сега пък ще ни подгони държавната договаряща се страна, която вероятно ще се почувствува опозорена и озлочестена, но нея няма как да я скрием зад Налбантов, Налбантян или Кузнецов. Съжалявам, но до тук ни стигат възможностите в областта на дискретността.

 

Само че, цялата тази пиеска, която може съвсем реално да срине цялата икономика, се разиграва съвсем публично, под прожекторите на средствата за масово осведомяване и току под носа на Министерството на Енергетиката, КЕВР и ДАНС. Някой си играе с националната сигурност без да се трогва, че я застрашава. Това не са празни думи, нито пък някакви политикански гръмкоречия, но няма да обясняваме връзката между цената на тока и националната сигурност, защото интелигентните читатели основателно ще се обидят, а те са ни скъпи. Който не разбира защо е така – толкова по зле за него …

 

Естествено, при възникналата ситуация, няма как да не възникне и дефицит на енергийната борса в сегмента „ден напред“. От една страна, този „радостен факт“ се дължи на обстоятелството, че изкупувайки електроенергията, произведена от така наречените ВЕИ-та, НЕК просто ги „групира“, казано на селскостопански език – „комасира ги“ и полученият цялостен пакет съответно се продава на Налбантов – Налбантян – Кузнецов.

 

Едновременно с това, държавната електроцентрала ТЕЦ „Марица Изток 2“, спи непробуден сън. В настоящия сублимен момент, в който дефицитът на електроенергия на енергийната борса при „ден напред“ е довел до достигане на неподозирани висини на цените, държавната електроцентрала спи или в най-добрия случай „си гризе ноктите“.

 

Няма как другояче да се коментира фактът, че на историческия ден 03 юли 2019 година от осем (8) блока на ТЕЦ „Марица Изток 2“, работеха всичко на всичко …три (3) блока. Човек не може да се начуди кака става така, че в един момент, когато цената на електроенергията за промишлеността е достигнала исторически максимум, най-мощната въглищна централа наблюдава незаинтересувано и индиферентно ставащото. Ръководството на ТЕЦ „Марица Изток 2“ е изпаднало в съзерцание, вместо просто да излезе на борсата и да „изкара едни пари“.

 

Да, ама ако излезе на борсата, сигурно е, че подаването на допълнителни количества електроенергия, които не са на „налбантски“ цени ще доведе до падането на самата борсова цена, а това изглежда не влиза в нечии сметки.

 

На това от една страна му се вика безстопанственост, но преди да призовем да се пише сигнал до кого ли не срещу безотговорността на мениджмънта на ТЕЦ „Марица Изток 2“, добре е да се напомни, че над същия този мениджмънт стои едно чудо, наречено БЕХ – Български енергиен холдинг. Това „галиба“ е финансов холдинг и от там биха могли бързо да върнат в реалността медитиращото над ситуацията ръководство на ТЕЦ „Марица Изток 2“.

 

Но ако допуснем, че и в БЕХ са „слънчасали“ къде по метеорологически, къде по други причини, сигурно Г-жа Министърът на Енергетиката би трябвало да вдигне телефона, да изпрати е-мейл или изобщо да калеса по някакъв начин шефовете на ТЕЦ „Марица Изток 2“, да включат в паралел още няколко блока. Вместо това, всички гледат в захлас полета на цените. Народните представители, от своя страна отменят заседанието на Комисията по енергетика, ако че всички заинтересувани страни, в това число „прецаканите“ и виновните за ставащото се бяха събрали чинно в зала „Запад“ на сградата на Народното събрание. Чудеса, чудеса …

 

Би могло да се пише още много, да се цитират числа и така нататък, но главното е драгият читател да разбере „къде е заровено кучето“ и защо утре можем да осъмнем с много по-големи сътресения. Чудно е как още някой още не е родил конспиративна теория за заговор срещу българската промишленост, но нещата на там отиват.

 

Впрочем, като стана дума за „заровено куче“, има още няколко заровени такива. На първо място, трябва да споменем с добро ЕСО – Електроенергийния системен оператор, който върши чудеса от храброст за да ограничава възможностите за внос на електроенергия на пазара „в рамките на деня“. Обективно погледнато, в момента такъв пазар просто няма. При съседите ни има достатъчно възможности, при някакво подобно „фатално“ увлечение на местните търговци, незабавно да се внесе по-евтина електроенергия от чужбина.

 

У нас до скоро това беше най-гнусна ерес. От известно време на индустрията й се обещава, че от късна есен възможности за внос може и да се появят. Остава въпросът: ще има ли кой да я потребява тази вносна електроенергия през късната есен, при днешните убийствени цени на електроенергията за промишлени нужди?

 

Някъде на близо, са заровени още „кучета“ – стигнахме до станалите пословични и сякаш банални теми за ВЕИ-тата и за „американските централи“. При днешните условия, ВЕИ-тата, които вече не получават преференциални цени, а премии (уж все за добро), изведнъж се оказаха в положението да регистрират свръхпечалби. За Налбантов – Налбантян – Кузнецов това е също много блага вест.

 

Междувременно, в „Първа и Трета Марица“ – „американските централи“ всичко си е по старому. От грубо казано 21 лева на мегаватчас електроенергия, заплащани от индустрията заради тяхната бурна дейност (и най-вече заради безподобните договори, сключени с тях) под формата на ценовата надбавка „Задължение към обществото“, 6,68 лева са за „Първата Марица“, а 5,02 лева са за „Третата Марица“. Красота …

 

Но млъкни сърце, както беше казал поетът. Положението е критично, цените на тока хвърчат с песни в небесата, политиците се правят че не виждат, защото за тях са важни само цените на електроенергията за битовите потребители (идват избори, ей…), а индустрията е изправена пред пълен срив на конкурентоспособността.

 

Е, не може без жертви – нея (индустрията де) кучетата я яли, защото крайните резултати от описаните по-горе „индиански игри“ (алюзията с едноименния филм не е случайна) може би ще се усетят в пълния си блясък след местните избори.

 

Е да, тогава грохотът от сгромолясването ще е страшен, но няма страшно – тогава законодателната и изпълнителната власт ще се хвърлят да решат проблема „постфактум“. Нали до тогава ще са решили въпроса за субсидиите …

 

(Отговорността за написаното е само лична на автора на този текст. Той не е съгласуван с ръководството на организацията, от чието име същият автор трябваше да изрази позиция пред Комисията по енергетика в Народното събрание. Затова е и доста мек …

 

Също така, поради проявения сериозен интерес, цитираме тук на място член 2, ал. 1, 2 и 3 на многократно споменавания по-горе регламент, известен като РЕМИТ:

Член 2
Определения


За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1. „Вътрешна информация“ означава информация, точна по своето естество, която не е била направена публично достояние, отнасяща се пряко или косвено до един или повече енергийни продукти на едро и която, ако бъде направена публично достояние, вероятно би повлияла съществено на цените на тези енергийни продукти на едро.
За целите на настоящото определение „информация“ означава:
а) информацията, която трябва да бъде направена публично достояние в съответствие с регламенти (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009, включително насоките и мрежовите кодекси, приети в съответствие с тези регламенти;
б) информация, свързана с капацитета и използването на съоръжения за производство, съхранение, потребление или пренос на електроенергия или природен газ, или свързана с капацитета и използването на съоръжения за втечнен природен газ, включително планирана или непланирана недостъпност на тези съоръжения;
в) информация, която трябва да се разкрие в съответствие с правни или регулаторни разпоредби на равнището на Съюза или на национално равнище, пазарни правила и договори или обичайни практики на съответния пазар за търговия на едро с енергия, доколкото тази информация вероятно би повлияла съществено на цените на тези енергийни продукти на едро; както и
г) друга информация, която разумен професионален участник на пазара вероятно би използвал като част от основанието за своето решение да извърши сделка, свързана с енергиен продукт на едро, или за издаване на нареждане за търгуване с енергийни продукти на едро.
Информацията се счита за точна по своето естество, ако посочва набор от обстоятелства, които съществуват или може с основание да се очаква да възникнат, или събитие, което е възникнало или може с основание да се очаква да възникне, и ако е достатъчно конкретна, за да дава възможност да се направи извод за вероятното въздействие на този набор от обстоятелства или това събитие върху енергийните продукти на едро.

2. „Манипулиране на пазара“ означава:
а) извършването на каквато и да е сделка или издаването на каквото и да е нареждане за търгуване с енергийни продукти на едро, с което се:
i) дават или могат да дадат лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро;
ii) определя или се прави опит да се определи, чрез действията на едно или повече лица, действащи заедно, цената на един или повече енергийни продукти на едро на изкуствено равнище, освен ако лицето, което е осъществило сделката или е издало нареждането за търгуване, докаже, че причините, които са го накарали да направи това, са законни и че въпросната сделка или въпросното нареждане за търгуване са съобразени с приетите пазарни практики на съответния пазар за търговия на едро с енергия; или
iii) използва или се прави опит да се използва фиктивен способ или всякаква друга форма на заблуда или на измама, с които се дават или могат да дадат лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро;
или
б) разпространяване на информация по медиите, включително по интернет или с всякакви други средства, която дава или е възможно да даде лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на доставката, търсенето или цената на енергийните продукти на едро, включително разпространяване на слухове и на неверни или заблуждаващи новини, когато лицето, извършващо разпространението, е знаело или би трябвало да знае, че информацията е невярна или заблуждаваща.
Когато се разпространява информация за журналистически цели или художествено изразяване, такова разпространяване на информация се оценява, като се вземат предвид правилата за свободата на пресата и свободата на изразяване на мнение в другите медии, освен ако:
i) съответните лица извличат пряко или косвено предимства или печалба от разпространяването на въпросната информация; или
ii) разкриването или разпространяването се извършва с намерение подвеждане на пазара що се отнася до доставките, търсенето или цената на енергийните продукти на едро.

3. „Опит за манипулиране на пазара“ означава:
а) извършването на каквато и да е сделка, издаване на каквото и да е нареждане за търгуване или предприемането на каквото и да било друго действие, свързано с енергиен продукт на едро, с намерение да се:
i) дадат лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро;
ii) определят цената на един или повече енергийни продукти на едро на изкуствено равнище, освен ако лицето, което е осъществило сделката или е издало нареждането, докаже, че причините, които са го накарали да направи това, са законни и че въпросната сделка или въпросното нареждане за търгуване са съобразени с приетите пазарни практики на съответния пазар за търговия на едро с енергия; или
iii) използва фиктивен способ или всякаква друга форма на заблуда или на измама, с които се дават или могат да дадат лъжливи или подвеждащи сигнали по отношение на предлагането, търсенето или цената на енергийни продукти на едро;
или
б) разпространяването на информация, включително по интернет или по какъвто и да е друг начин, с намерение да се дадат лъжливи или подвеждащи сигнали що се отнася до доставките, търсенето или цената на енергийни продукти на едро).

Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате