Орешарски връща Бойко на бял кон

Петък, 14 Юни 2013 18:17 Публикувана в Гледища Прочетена 1405 пъти
Големите печеливши от политическата лотария - Цветан Василев, Делян Пеевски и КТБ Големите печеливши от политическата лотария - Цветан Василев, Делян Пеевски и КТБ

След обявяването на Делян Пеевски за контраразузнавач номер едно обществеността остана за миг със зяпнали уста, след което интернет и социалните мрежи се взривиха. Някои мои познати наричат потребителите на „Фейсбук“ хора с „мързелива обществена позиция“, защото публичната им активност се свеждала до натискането на левия бутон на мишката, но случаят не е такъв.

Публиката наистина е взривена, което всъщност едва ли е изненада за когото и да е. Не би трябвало да е изненада и за министър-председателя, за г-н Лютви Местан, който щял да контролира и да съпикясва г-н Делян Пеевски, пък и за самия г-н Пеевски.

Затова вече е изключително лесно да се пише по темата и изключително трудно да се каже нещо ново. Въпросът изобщо не е в това да се обсъждат достойнствата и недостойнствата на г-н Пеевски. Въпросът е просто, че ставаме свидетели на волното или неволно изпълнение на план за връщането на ГЕРБ на власт.

Авторът на тези редове е от хората, които четири години писаха, викаха, крещяха, ораторстваха, пищяха и мрънкаха, че специалните служби в страната се използват за решаване на лични проблеми, че защитата на националната сигурност е приватизирана и разпарчетосана, като не се знае на кой Господ се кланят в тези потайни страктури. Днес, не без порядъчна доза изумление, пред очите ни блясва картината на още по-радикална приватизация на контраразузнаването ни. Подобен подход просто обещава продължаване на нов глас на злоупотребите със специалните служби, но в условията на управление, чиито знаменосци се вериха и клеха, че са пълното отрицание на милиционерщината на ГЕРБ.

Мисля, че г-н Делян Пеевски няма да се засегне, ако констатираме баналната истина, че той е неразривно свързан с един банково-финансово-медиен конгломермерат около Корпоративна търговска банка. Този конгломерат е известен с това, че години на ред събираше депозитите на държавните предприятия и с тях въртеше банковия си бизнес. Отделен и не по-малко важен въпрос е, че пак с тези пари, тоест с парите на данъкоплатците, този конгломерат, г-н Пеевски и майка му създадоха медийна империя, която агресивно и настъпателно се опитва да формира общественото мнение в България. Въпросът дали точно един от ръководителите на тази империя е подходящ да ръководи „по съвместителство“ и Държавната агенция за национална сигурност е риторичен.

Справедливостта изисква да се признае, че монополът на Корпоративна търговска банка при държавните депозити и възходът на медийната група на Ирена Кръстева – Делян Пеевски не е еднолична заслуга на управлението на ГЕРБ, по-точно на благоволението на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Всички хора с малко историческа памет си спомнят през 2009 г. така наречената медийна група „Монитор“ (след това тя все повече ставаше медийна група „Телеграф“, после медийна група „TV7“ и така нататък и така нататък ...), водеше неистова атака срещу Бойко Борисов и ГЕРБ в навечерието на изборите. Но в нощта СЛЕД Избори'' 2009, медийната група Кръстева – Пеевски изведнъж „обърна палачинката“ и кажи – речи за период от четири години се превърна в по-ревностен защитник на бойковщината и на управлението на ГЕРБовците от самите правителствени пи-ари.

Разликата спрямо 2009 г., днес през 2013 г. е в това, че медийната група на Кръстева – Пеевски и още по-точно на Корпоративна търговска банка, смени отношението си към управляващите не в нощта след изборите, а някой и друг ден преди това. Промяната започна със завъртането на 180 градуса на „съвестта на нацията“ - Николай Бареков, и беше подпечатан с обещанието на същия Делян Пеевски, че взима Цветан Цветанов на нещо като „личен отчет“. Днес, човекът който режисира четири години дитирамби и венцехваления за Цветан Цветанов и след това поиска от него да го „погледне в очите“, вече е начело на най-могъщата специална служба в страната.

На това място Бойко Борисов има пълното право да получи нова хипертонична криза, а Цветанов направо може да получи инсулт или както са писали предците ни - „дамла“. Лоша работа е да те е взел на „личен отчет“ ... шефът на ДАНС. Но едновременно с това в ГЕРБ би трябвало да се държат за ушите от радост и да танцуват в кръг от въодушевление. Премиерът Орешарски предизвика политическо земетресение, което роди съответното политическо цунами, на гребена на което можем да видим цялата клика на ГЕРБовците. Леко посмачканият образ на Бойко Борисов вече може да засвети наново с всичката му мачовска „харизма“.

По парадоксален начин съдейки по организиращите с в момента в движение протести, пожем да видим възкръсването на и на г-н Румен Петков, а защо не и връщане на дилемата „Станишев или Първанов“ в БСП. Едва ли на „Позитано“ 20 можеха да направят по-самоубийствен политически ход. На фона на новината за новоглашения контраразузнавач – медиен магнат, другата новина за назначаването на министъра на вътрешните работи за вицепремиер свети само с отразена светлина. ГЕРБовците тук отово биха могли да запитат: „е, хубаво де – вие вихте, вихте, че управляваме силово, а какво да кажем за правителство, в което вицепремиери са министърът на вътрешните работи и министърът на правосъдието?“. Най-тъпото е, че въпросът им би бил напълно резонен.

В нощта след последните избори най-различни политолози и „оргработници“, свързани с „Позитано“ 20, разпалено коментираха, че главната задача на БСП е да състави правителство без ГЕРБ. Бойко Борисов не тряваше да бъде премиер. Дотук – добре. Логично разсъждение. Но само най-заслепените привърженици на БСП биха могли да не забележат изначалните дефекти при съставянето на новото правителство.

Симптомите, че нещата не са на ред, дойдоха още от първото телевизионно интервю на Пламен Орешарски като премиер, в което той зае някои позиции, които в прав текст обслужваха не просто банковото лоби, а една конкретна банка. (Ще угоди ли Орешарски на КТБ? http://www.svobodennarod.com/views/375-shte-ugodi-li-oresharski-na-ktb.html от 30 май 2013 г.). Днешното назначение на г-н Делян Пеевски поставя въпроса, за какво се бори правителството – за преодоляване на икономическата криза в България или за предизвикване на нова, остра и буреносна политическа криза с не дотам предвидими последици?

Тук остава някак си на заден план трагикомичната ситуация, в която се озова лидерът на „Атака“ - Волен Сидеров. След като официално заяви, че той е осигурил технически избирането на правителството, лидерът на „Атака“ се оказа насаден на пачи яйца, защото трудно би могъл да обясни положителното си отношение към правителство, което е номинирало за шеф на контраразузнаването ... депутат от ДПС – партия, за която г-н Сидеров под път и над път обяснява, че е етническа, противоконституционна и заплаха за националната сигурност. Е, „те ти, булк,а Спасов ден“ - заплахата за националната сигурност, оглави Държавната агенция за национална сигурност. До момента на написването на тези редове (14 юни 2013 г., 17:15 часа) лидерът на „Атака“ мълчи и не дава признаци на живот.

Само ден преди това в кулоарите на Парламента плъзна слухът, че Комисията за борба с корупцията в Народното събрание ще бъде дадена на „Атака“, като искрена благодарност за дадения от Волен Сидеров един глас за избирането на кабинета „Орешарски“. Животът изглеждаше прекрасен за лидера на „Атака“, който вероятно е предвкусвал какви неограничени възможности за изява щяха да се ширнат пред него. Щеше да разобличава политици, чуждестранни инвеститори, всякакви гейове и предатели. И сега изведнъж – ДАНС попадна в ръцете на ДПС. Истинска политическа катастрофа за г-н Сидеров в очите на привържениците му, а и не само на тях.

Впрочем, в ДПС също би трябвало да се запитат дали постигнатата победа не е пирова и дали не са пресолили гозбата. Да сложиш свой човек начело на ДАНС, е радост и чест и откровен келепир за всяка уважаваща себе си политическа партия. Но да сложиш не просто близък и послушен на партията ти човек, а знаковия образ на Делян Пеевски, станал така или иначе нарицателен в политическия ни живот – това със сигурност е нож с две остриета и направо нож в сърцето. В нощта след изборите, г-н Лютви Местан произнесе една изключителна от гледна точка на риториката реч, в която ударението със страшна сила беше поставено въърху скъсването със стария модел на „Тройната коалиция“ и върху категоричното отричане на формулата „3-5-8“. Сега наистина няма „3-5-8“. Направо всичко си е за ДПС в ДАНС, но не е ясно дали тази придобивка ще донесе щастие на тази партия в малко по-далечна перспектива.

Човек се чуди, дали един толкова проницателен и академичен ум като новия председател на ДПС Лютви Местан не вижда какви мобилизационни възможности създава за опонентите си? И тук изобщо не става дума за евентуални политически изгоди за „Атака“, от която никой в ДПС не се плаши. Става дума за всички възможни анти-ДПС настроения в страната, за които никой няма капчица съмнение, че съществуват. Защо в партията на Доган – Местан си играят с огъня по такъв открит начин, можем само да гадаем.

Големият печеливш, който не се страхува нито от етническа нетолерантност, нито от политически негативи, разбира се, е г-н Цветан Василев с неговата Корпоративна търговска банка. Както се казва, на печелившите – честито! Лобито на КТБ изкачи такъв връх, какъвто скоро едва ли ще покори – нещо като върхът К2 за алпинистите. Остава крайно интересният въпрос какво мислят в останалите частни търговски банки в България? Дали възцаряването на един техен изявен конкурент точно начело на националната сигурност ще е в пълно съответствие със собствената им корпоративна сигурност? Да му берат греха господата Хампарцумян, Бориславова и сие ...

Един мой приятел, когото дълбоко уважавам, коментира случилото се с думите, че „за да се оправят нещата, те трява напълно да се объркат“. Подобна парафраза на стария лозунг на анархистите - „Колкото по-зле, толкова по-добре“ звучи дори оптимистично, но вече се чувствувам затруднен да преценя колко зле трябва да се развият нещата у нас, за да се оправят!? Предоставен ни е изборът между чума и холера – да ни управлява лобито на КТБ или да ни управлява „Бойковщината“ с главна буква?

Последно променена в Събота, 15 Юни 2013 08:26
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате