Над КТБ и БЕХ се носи аромат на гнили ябълки

Четвъртък, 27 Юни 2013 10:51 Публикувана в Гледища Прочетена 1543 пъти

След поредица публикации, свързани с, меко казано, неадекватното назначаване на Георги Христозов в борда на Българския енергиен холдинг (БЕХ), прокуратурата направи възможно най-естественото – разпореди уважаемият енергиен мениджър да бъде разкаран от място, където се борави постоянно с класифицирана информация, достъп до която той няма. (Виж в: Пак катарзис: прокуратурата отстранява Георги Христозов от БЕХ, http://svobodennarod.com/bulgaria/869-pak-katarzis-prokuraturata-otstranyava-georgi-hristozov-ot-beh.html от 26 юни 2013 г., 19:46 часа).

Това е победа за „Журналисти срещу корупцията“, които първи разкриха обстоятелствата около цялата скандална сага с назначаването на Георги Христозов за шеф на ТЕЦ Марица Изток 2, с опитите му да „очисти“ свидетелството си за съдимост и с триковете около понижаването на нивото на секретност в управляваното от него предприятие. Победа е и за всички, които сочиха дни наред, че възходът на Георги Христозов е не по-малко скандален от възшествието на Делян Пеевски. Победа е и за тези, които най-добронамерено предупреждаваха ръководството на БСП, че случаят „Георги Христозов“ е бомба със закъснител в джоба на правителството, която неминуемо ще избухне и ще нанесе щети с мащаба на пораженията, нанесени от Делян Пеевски.

 

Вече имах възможността да напиша, че всеки Божи ден, правителството ни изненадва с поредното политическо назначение, което граничи с ритуално самоубийство. Тогава визирах три основни „постижения“ - назначаването на Делян Пеевски в ДАНС, заявените от страна на Николай Бареков претенции да оглави БНТ и назначаването на Георги Христозов за член на борда на Българския енергиен холдинг (БЕХ). (Виж: ДАНС - БНТ – БЕХ. А трябва ли ни БЕХ?   http://www.svobodennarod.com/underground/756-dans-bnt-beh-tryabva-li-ni-beh.html от 20 юни 2013 г.). Тогава бях открил неочаквана прилика между трите институции, най-вече що се отнася до абсурдността на самите назначения.

 

Всъщност, има и други общи неща, които сближават трите амбициозни попълзновения. Съвпада най-вече ароматът на лапите на Корпоративна търговска банка (КТБ), който ухае и от трите случая. За връзката между Делян Пеевски и Цветан Василев е излишно да говорим. Би било просто разхищение на място. Връзката между Николай Бареков и Пеевски, а оттам и с Цветан Василев също няма нужда дълго да се обяснява. По-интересен е третият случай. Някой честен и непорочен гражданин би могъл невинно да попита какво би могло да свързва шефа на държавната топлоцентрала „ТЕЦ Марица изток 2“ и Корпоративна търговска банка. Отговорът идва някак си естествено – връзката е в парите. Тоест – там, където й е мястото, когато става дума за банки и индустрия.

 

Преди време в една от грамите, които бяха станали достояние на колектива, покрай пробива в сигурността на САЩ и публикациите в „Уикилийкс“, Корпоративна търговска банка (КТБ) беше включена в списъка на „гнилите ябълки“ на посланник Байърли. Причините за подобно враждебно отношение от страна на един от най-успешните американски посланници в София (след пребиваването си в София, посланник Байърли отпътува за Москва, което може да се тълкува единствено като признание за постигнатите резултати и максимално високо повишение) са вероятно няколко.

 

На първо място, американците не обичат банки с неясна собственост на капитала. Друг, не по-малко популярен сред публиката американски посланник – Джеймс Уорлик, беше заявил натъртено, че собствеността на няколко банки у нас е „неясна“ и това в пълна сила може да се отнесе към Корпоративна търговска банка. Изявлението на Уорлик беше толкова откровено и директно, че коленопреклоннната БНБ тичешката излезе с декларация в защита на родните търговски банки, в която почти се заклеймяваше становището на американския посланник.

 

На второ място, американците никак не обичат стопанските субекти, които използуват „нестандартни средства“ за спечелване на поръчки, били те обществени или частни. Някои европейски държави имат списъци на страни, за които дадените рушвети от съответните европейски компании се признават за разходи и се приспадат от данъците. В САЩ подобен подход се смята за недопустим, но това по ироничен начин води до загуба на конкурентоспособност на американските компании в международен план. По тази причина Държавният департамент води борба със зъби и нокти там, където САЩ имат по-силно влияние, властите да спазват това, което се нарича „върховенство на закона“.

 

Забележителните стопански резултати на КТБ говорят за нещо, което може да се нарече „прилагане на изключително нестандартни маркетингови техники“. Със своите екзотични маркетингови похвати, КТБ прибра още по време на Тройната коалиция лъвският дял от депозитите на държавните предприятия. След това положението се запази същото и дори стана по-добро. Странното разминаване между предпочитанията на частните и на държавните компании, къде да си държат парите няма как да не е предизвикало естествената и почти автоматична враждебност на американците. За последните, нестандартните маркетингови методи подхождат на мафиоти и на „мобстери“, нежели на почтени, консервативни банкери.

 

Нека видим какво говори статистиката, тоест науката, за постиженията на КТБ към края на май 2013 г. Данните са взети от сайта на Министерството на икономиката и са обработени от редакцията на вестник „Капитал Daily“. (Виж броя от четвъртък 23 май 2013 г., стр. 6 - „Кабинетът прие правилата за парите на държавните дружества“). "Науката" сочи следното: 59,44 на сто от държавните депозити, пардон - нетната експозиция на НЕК е скътана в КТБ. Също така 96 процента (!) от депозитите на "Булгартрансгаз", също така пребивават в КТБ. 90,85 процента от нетната експозиция на "Булгаргаз" е пак в КТБ, има си хас. Всички тези симпатични компании са част от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Някой би казал, че "Булгартрансгаз" вече не е в БЕХ – е прощавайте, но до вчера беше. А като си говорим за БЕХ, време е да напомним, че 88,2 процента от нетната му експозиция е в КТБ. Какво да си говорим повече?

 

И сега г-н Георги Петков Христозов става член на борда на БЕХ. Преди това се е отчел с парите на "ТЕЦ Марица Изток 2", които също отлежават в КТБ. Нямам в момента точни числа за „нетната експозиция“ на най-голямата ТЕЦ на Балканския полуостров в КТБ, но и тя е част от БЕХ, та вижте пак числата за Българския енергиен холдинг, please. Е, може да се погледнат данните и за друго светилище на жреците на енергетиката - Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който е сложил в КТБ 96,98 процента от паричките си.

 

Виждате, че темата за БЕХ е пряко свързана с гнилите ябълки и не става дума за фантазии и спекулации. Затова прилики между ДАНС, БНТ и БЕХ съществуват. Те са особено контрастни на фона на поредния удар, понесен от правителството – този път от страна на прокуратурата, която прочела това, което министърът на икономиката и най-паче на енергетиката трябваще да прочете. И отново и отново се налага да се връщаме към вече зададения въпрос: „А трябва ли ни въобще БЕХ?“. Въпросът започва да става вече риторичен ...

Последно променена в Понеделник, 01 Юли 2013 11:14
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате