На 25 август преди 70 години в Сливенския затвор криминален тип удушава един политически затворник. Нищо невероятно за онова време, когато властта се гордее със своята правота и затрупана от задължителната народна любов даже не си цапа ръцете при отстраняването на несъгласните, защото ги счита за най-долни престъпници. Това вероятно ще отразят нейните днешни апологети в твърденията си и ще се превъзнасят, че са обективни към историята. Останалото просто ще покрият с удобно мълчание, понеже рецидивиста е някой си Антон Попантонов, а жертвата недолюбвания социалдемократ Кръстю Пастухов. И как да е иначе, когато техните предшественици са въвели след 09.09.1944 г. термина „пастуховщина“ за всички неприемащи, че понятието социализъм се припокрива със съдържанието на комунистическата диктатура.

 

А той, роденият на 27.10 1974 г. в Севлиево Кръстю Пастухов, завършил през 1895 г. право в Софийския университет и специализирал 1897-1898 г. в Германия, още на 22 юли 1921 г. произнася в парламента думите:

 

„Аз имам кураж да заявя пред Народното събрание, че установяването на съветска власт в България, ако това стане един ден, не ще доведе до мир, а война, не ще установи национална независимост и народен суверенитет, а потисничество… България ще бъде превърната в съветска провинция и ако някога станете комисари, не вие а Москва ще определя външната политика на България”.

 

Нима това е малко?!

 

В критиката срещу подривната дейност на българските комунисти Пастухов е непримирим. В продължение на дългата си политическа дейност е в непрестанен идеен спор с радетелите на насилието като метод за борба. Смел и блестящ защитник на демокрацията, вярващ във възможността да се построи демократичен социализъм, той не пропуска случай да бичува също личния монархически режим и обезправяването на българския народ.

 

За „награда“ след преврата на 19.05.1934 г е интерниран на остров Света Анастасия, тъй като застава в защита на Търновската конституция. Репресията не го отказва и го превръща в един от основателите на опозиционната „Петорка“. Групата сформирана през ноември 1936 г. повежда борба за възстановяване на конституционализма у нас. Въпреки това Пастухов вижда недъзите на така наречения „Отечествен фронт“ (ОФ) и не се обвързва с него. Той съзнава опасността, която линията на българските комунисти носят за страната и с непоколебима решителност критикува всякакви постулати за пролетарска диктатура. Със своята борба срещу враговете на демокрацията, независимо дали се обявяват за „леви“ или „десни“ Пастухов получава в страната популярността на общественик и мъдър държавник, умело съчетаващ социалдемократическите си убеждения с висшите интереси на Отечеството.

 

През месец август 1944 е сред инициаторите на подписването на Манифеста на 13-те, който настоява за промяна на външнополитическия курс. Но идва Деветосептемврийския преврат и видния социалдемократ отказва да стане подлога на чужди интереси:

 

“Първоначално нямах отрицателно държание към Отечествения фронт и очаквах щото да осъществи своята платформа и да изпълни възложената му от събитията историческа задача. Обаче той не се очерта като същинска коалиция на партии, с течение на времето вътрешните търкания все повече се разрастваха, както и стремежа една партия да ръководи и господства, като за удобство прокарва през общата фирма свои партийни домогвания и като третира другите за помагачи“ – казва Пастухов по този повод в защитната си реч от 1946 г.

 

В началото на 1945 г. среди близки до комунистите от БРП (k) започват атака срещу социалдемократическата партия. От ЦК на БРСДП са изключени Кръстю Пастухов, Иван Пастухов и д-р Георги Петков. През май следва опит за отстраняване на главния секретар Коста Лулчев. Идва разцеплението и Кръстю Пастухов влиза в ръководството на БРСДП (обединена), която преминава в опозиция и се обявява против водената политика на ОФ и против започнатата от комунистите акция за „Културна автономия на Пиринска Македония“.

 

През февруари 1946 г. Пастухов публикува във в. „Свободен народ“ две статии „Нашата войска“ и „Не ме изкушавайте лицемери“. В тях директно и остро критикува опитите да се политизира българската армия и изказванията на Георги Димитров в тази насока. Вождът на комунистите е засегнат и срещу социалдемократът е скалъпен процес. Той е арестуван и обвинен по Наредбата-закон за защита на народната власт.

 

В декларацията пред съда от заседанието на 22.06.1946 г., публикувана изцяло в задграничния бр. 8 и 9 на в. „Свободен народ“ от м. септември 1955 г. четем отношението на Пастухов не само по повдигнатия от обвинението, но и по други важни въпроси:

 

ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВОЙСКАТА:“ При всички условия и превратности войската трябва да стои на страна от политическите борби, да е чужда на конспирации и преврати и да не си поставя за задача сваляне, качване и затвърдяване на всяка цена на правителства, каквито и заслуги и исторически задачи да си приписват те.“

 

ОТНОШЕНИЕ КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ ИДЕАЛ: “Историческа истина е, че на Балканите само българското племе не е завършило процеса на националното си обединение, за да събере всички българи под общ покрив и да им осигури народностна независимост и самостоятелност.“

 

ОТНОШЕНИЕ КЪМ РЕПУБЛИКАТА:“ Републиканец по убеждение, аз съм ратувал за една демократична република, като по-съвършена форма на политическо устройство и народно управление…но не за една републиканска диктатура, която би била консекреция на насилие, терор и би още по-тежко влошила положението на страната.“

 

ОТНОШЕНИЕ КЪМ НАРОДНИЯ СЪД:“ Импровизираният „Народен съд“ не е съобразен с основния закон, нито по мое разбиране може да се смята за народен по състав, тъй като съдиите не са избрани непосредствено от народа, а изхождат от определени партии.“

 

ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПАРТИЗАНИТЕ:“ Като хвърля поглед назад върху изминатия дълъг политически път, все по-силно се убеждавам за предимствата при нашите условия на легалните и демократични методи за политическа борба пред нелегалните, конспиративните и терористични акции, в името на каквато и да е цел.“

 

ОТНОШЕНИЕ КЪМ КОМУНИСТИТЕ:“ Аз нямам влечение към комунизма, като през дългогодишната си обществена работа съм останал верен на социалната демокрация. Това е въпрос на убеждение, а не на грешка или престъпление и правилното решение ще даде обществения съд, а не наказателния…. Международния социализъм държи на свободата и демокрацията… Той не се гради върху грубата сила и воля на едно малцинство за установяване „диктатура на пролетариата“, насилствения съюз със селяните, еднопартийна система, унищожаване на всяка опозиция и обявяване за врагове на народа на всички противници на тоталитарния режим.“

 

Мислещите хора в страната протестират против репресията срещу видния социалдемократ. Останалите траят уплашено. Във в. “Свободен народ“ е публикувано съобщение:

 

„В редакцията продължават да постъпват протести на български правници от София и провинцията. Спряхме обаче публикуването им предвид на това, че все предстоеше да се насрочи и разгледа делото – да не се счете, че по този начин се прави опит за въздействие върху съда“.

 

Последните думи на обвиняемия в процеса са:

 

“Моята физика може да вземе всеки, но моят дух ще остане, защото той е изразител на душата на българския народ“.

 

На 27 юни 1946 г. Кръстю Пастухов получава заради статиите си 5 години затвор, а на 23 октомври присъдата е потвърдена от Върховния касационен съд.

 

Много бързо властта устройва процес и срещу един от най-активните защитници на Пастухов. Заради статията си „Не разрушавайте всички мостове“ в бр. 129 от 26.6.1946 г. на в. „Свободен народ“, главният му редактор, социалдемократът Цвети Иванов се сдобива с присъда от 1 година 7 месеца и 15 дни, но никога не вижда свободата, понеже след затвора е изпратен в концлагера в Белене.

 

Прогресивният народ има право да тържествува под диригентската палка на червените комисари. „Социал-фашистите“, „пастуховци“ са разгромени и няма да мътят умовете на трудовите хора. Издадена е даже специална брошура от Националния комитет на Отечественият фронт – „Процесът на Кръстю Пастухов“. Задачата документално е изпълнена. Ред е в действие по ликвидацията да бъдат вкарани хората от криминалния контингент.

 

Кръстю Пастухов е удушен от рецидивист и гробът му остава неизвестен. Година по-късно на 23 юли 1950 г. в лагера в Белене след трудов инцидент от тетанус почива Цвети Иванов. Историците могат да са спокойни. Документи, че властта е разпоредила ликвидиране на опасните си опоненти няма. Значи всичко е в реда на нещата и тя може да бъде описана и да остане в паметта на поколенията като творец на прогресивните идеи, които ще отведат народните маси до лелеяното светло бъдеще.

 

Защо трябва да си спомним за Кръстю Пастухов и Цвети Иванов? Защото преклонението пред интересите, парите и насилието не се нарича прагматизъм, а просто път към новото робство, което оковава най-вече духът.

Публикувана в Гледища

Рязкото спадане водите на река Дунав носи много неволи и грижи за корабоплаването през районите с критично ниво. Тази година обаче реката ни даде малка „компенсация“, разкривайки една от ревностно пазените си тайни.

 

Край бреговете на град Белене – който, уви, последните 2-3 поколения българи свързват единствено с един проект за една злощастна АЕЦ – изплува древна стена, чийто градеж датира между I и III век сл. Хр. Това се случва изключително рядко, плод е на силно спадналите води в района и за щастие има снимка, публикувана във фейсбук групата „Беленчани“. Само ден по-късно Дунав започна постепенно да възвръща пълноводието си и отново скри градежа под водите си за неизвестен период от време.

 

Става въпрос за част от митичната северна стена на късноримската крепост Димум, съществувала в района на днешния град Белене. Заради стратегическото си място там се е помещавала и римската митница, като първите строежи датират от I век, а 200 години по-късно върху останките им е изградена и „новата“ крепост. Тя използва трасето на старата, а според археолозите ни и голяма част от каменния материал.

 

В момента основно реставрирана е южната кула от западната стена на кастела, а както вече споменахме Дунав се погрижи да ни покаже за кратко и част от северната стена, потопена завинаги под водите.

2018_11_05_Kasno-Rimska_Stena_pri_Belene-1.jpg 2018_11_05_Kasno-Rimska_Stena_pri_Belene-2.jpg

„Изплувалата“ поради маловодието на река Дунав двадесет вековна северна стена на късноримската крепост при Белене.
Снимка: Фейсбук група „Беленчани“.

Иначе дебелината на късноримската стена стига до 2,50 метра, като е използвана нова за онова време строителна техника – opus mixtum, или смесена зидария. Каменните блокчета са добре обработени и с по-малки размери, като във височина каменният градеж е редуван с пояси от тухли.

 

Прави впечатление фактът, че строежът е съобразен с бреговата линия, плод на което е и значителното отклонение в югоизточна посока.

 

Днес реставрираната южна порта е достъпна свободно за посетители, които освен на посланията от древността могат да се любуват на уникалната гледка, която се разкрива пред тях. Отсреща е остров Персин, а на запад разделената Дунав между беленския бряг, малкия остров Магареца и Персин.

Публикувана в У нас

Добромир Байчев спечели Голямата награда на 10-тия юбилеен конкурс за непубликуван български роман „Развитие“. Добромир е роден през 1976 г. в Лясковец (област Велико Търново). Живее в София. “Глиненият цар” ще бъде първата му издадена книга. От 2003 година работи като сценарист за различни ТВ продукции - “Господари на ефира”, “Пълна лудница”, “Комиците”, “Голата истина”, “Спортна треска”, “Особености на националния туризъм”, “Говорещи глави” и др. Печелил е редица национални конкурси за сценарии.

 

Поводът да напишете „Глиненият цар“ е специално за участие в Конкурс „Развитие“ или някаква потребност да изразите отношението си по темата за насилието, тоталитаризма, лагерите...?

Второто. Темите за мракобесието на тоталитаризма и смазването на талантливия и/или инакомислещ човек са важни за мен. Една от любимите ми книги е "1984". Един от любимите ми филми е "Животът на другите" (2006, Германия), който разказва за тези неща по гениален начин.

Що се отнася до насилието, упражнявано от тоталитарната машина у нас, то концлагерът "Белене" е негов символ и инструмент за сплашване чак до самия край на режима. На портала на т. нар. "Втори обект" в лагера е била изписана прочутата фраза на Горки: "Човек – това звучи гордо". Мото, което по своя безграничен цинизъм надхвърля цинизма дори на нацисткия режим с неговото "Arbeit macht frei" (на входа на Аушвиц).

"Глиненият цар" първоначално беше написан под формата на киносценарий през 2015. Тъй като не "мина" на сесията на НФЦ, а за мен беше важно да разкажа тази история, реших да напиша книга на основата на сценария. До участието в конкурса "Развитие" се стигна съвсем случайно. Ден преди изтичането на крайния срок за приемане на ръкописи, научих за конкурса от публикация в интернет. И понеже ръкописът си стоеше готов от поне половин година и нямах ясна идея какво да го правя, просто го разпечатах и го занесох в корпорация "Развитие". Така че, когато излезе книгата, се сърдете или благодарете на г-н Александър Александров. Аз лично му благодаря – на него и на журито (проф. Ивайло Знеполски, доц. Бойко Пенчев и Георги Господинов).

 

Журито определя романа Ви като политически, такъв ли е той според Вас?

Предполагам, че е и такъв, доколкото показва реалистично механизмите на действие на репресивната машина на комунистическия режим в ранните му години. Във всеки случай, трудно бих го нарекъл и исторически роман. Не че не носи характеристиките на такъв, но когато се каже "исторически роман", си представям по-скоро някакво мащабно платно, роман "тухла" от 700 стр. – докато разказът в "Глиненият цар" целенасочено е компактен, кондензиран.

Важно е да се каже, че това не е роман за "Белене" по принцип – защото това би било доста плакатно произведение – а роман, разказващ историята на един конкретен човек, въдворен в "Белене". Ако го прави добре, страничният продукт вероятно е, че е и политически роман.

За мен "Глиненият цар" е драма, ситуирана в един определен исторически контекст. Други да определят точния жанр.

 

Романът Ви изкарва на преден план личната история, съдбата на един от героите – основният персонаж. В този смисъл действието можеше да бъде във всеки един от лагерите, функционирали на територията на България. Защо избрахте Белене?

Защото е най-големият и най-страшният от всички концлагери. А и от гледна точка на историческата достоверност, лагерът "Белене" е бил крайната дестинация за най-отявлените "врагове на народната власт". Даже в един момент (през 1950 г., ако не греша) властите вземат решение занапред въдворяванията да се извършват само в "Белене".

Дори днес, ако погледнете остров Персин от българския бряг, ще ви побият тръпки. Ако си представите за миг блатата, калта, пълчищата комари и змии – и няколкото хиляди клетника, изкарани на каторжен труд от зори до мрак, ще ви се смръзне кръвта. Остров Персин е гранична територия между живота и смъртта – само че ограден не от водите на Лета, а от "хубавия син Дунав". Царство на забвението. Така че, просто нямаше как да ситуирам историята за д-р Димо Айранов другаде.

 

Има дискусия в обществото за лагерите, миналото, говоренето за тях. Мненията се разделят, според едните темата е дотегнала на хората, трябва да се гледа напред, а не назад. Другите, обратно на това, изтъкват, че малко и грешно се говори за годините след 1944-та и сега е моментът за обективен и цялостен прочит на събитията. Мнението Ви?

За да гледаш напред, трябва да познаваш миналото. Ще се повторя, но ако и у нас някога се направи филм на нивото на "Животът на другите", никой няма да каже: "Айде стига сте го дъвкали тоя комунизъм!". Просто защото е брилянтно разказана история. Т.е., ако става въпрос за "говорене за миналото" във формата на художествено произведение – ако е талантливо, винаги ще има място за него.

За съжаление съм сигурен, че по-младите поколения у нас нямат никаква представа за зверствата на комунистическия режим и концлагерите в България. На всички, които се интересуват от темата, бих препоръчал мащабния труд "Концлагерът Белене. Островът, който уби свободния човек" (2017) на Борислав Скочев, който е документално четиво. Журналистът Христо Христов нарече книгата на Скочев "Библията за Белене, в която е разказано всичко, от А до Я".

 

Чувствате ли се като част от новата вълна на български романисти, както коментира журито на конкурса?

Твърде рано е да се чувствам като част от каквото и да било – книгата дори още не е издадена. Нека първо излезе от печат и стигне до читателя. "Писател" и "романист" за мен са много гръмки "титли". Ако хипотетично бъдат издадени още 2-3 мои книги (и те се приемат добре от публиката), чак тогава – евентуално – бих си променил разбирането. За момента се възприемам като сценарист, който е написал книга.

 

Успехът на „Глиненият цар“, който спечели голямата награда на „Развитие“ мотивира ли Ви да започнете нов роман?

Мотивира ме да довърша написването на една история, която вече съм започнал. Дали крайният резултат ще е филмов сценарий или произведение в проза, за мен няма особена разлика. Може би ще е и двете. И към двете форми подхождам по сходен начин – с дисциплината и яркия визуален език на киното. Не ми допада излишната "бъбривост" нито в литературата, нито на екрана.

Държа да кажа, че наградата на "Развитие" ми дава нещо дори по-ценно от мотивацията да напиша следваща история – свободата да го направя.

 

След време Ви предстои и среща с публиката, след като „Глиненият цар“ бъде издаден. Страхувате ли се по някакъв начин от нея или оценката на журито Ви дава известна увереност?

Не само че не се страхувам, ами нямам търпение "Глиненият цар" да стигне до четящата публика. Нали затова е написан – за да се чете. Макар че в книгата няма нищо автобиографично, тя е дълбоко лична за мен. Не мога да обясня защо, но е факт. Аз просто трябваше да разкажа тази история. Никога преди не съм се вълнувал по такъв начин, докато пиша текст. Надявам се това вълнение да зарази и читателя.

Оценката на журито несъмнено е окуражаваща, но не е редно аз да говоря за качествата на книгата си. На читателите мога да обещая само това – романът е силно кинематографичен и се чете на един дъх. Финалът ще ви свари неподготвени.

Публикувана в Очи в очи

Господин Димитров, смятате ли, че появилият се в много Фейслук групи лозунг „Национализация и реприватизация на ЕРП-тата“ се е появил в контекста на твърдението за руски апетит за нашите електроразпределения, а както вече стана ясно, и към БЕХ ?
- Човек трябва да е твърде наивен, за да не вижда, че има план за овладяване на българската енергетика от Кремъл. „Белене” е само един пример за направени огромни разходи с единствена цел създаване на тотален монопол над ядрената енергетика. В момента в парламента се разглежда законопроект, внесен от депутати от БСП, "Южен поток" да бъде изваден от европейските правила и да бъде руски монопол, тоест по него да минава само руски газ по цени, определени от Русия и количества, определени от Русия!Темата с ЕРП-тата трябва да се гледа в този контекст. Очевидно има кръгове, които работят за това ЕРП-тата първо да останат без лицензи, а след това да имат нови собственици, посочени от Кремъл. 

Не смятате ли, че евентуалните опити за изтласкване на ЧЕЗ и на ЕВН от България ще срещнат силна съпротива от страна на Брюксел, както и на правителствата на Чехия и Австрия – страни членки на ЕС ?
- ЕС е оставил всяка страна членка да се оправя сама в енергетиката. Няма обща енергийна политика, което трябва да се промени. Време е за енергийно НАТО, което ще договоря по-добри цени и условия, включително с Русия, защото колкото си по-голям купувач, а толкова по-добри цени купуваш. Не смятам, че Чехия или Авсдтрия сами могат да се справят с казуса.

 

Не смятате ли, че евентуалните опити за придобиване на собствеността на българските електроразпределителни дружества от страна на руски компании ще се посрещнат „на нож“, както в Брюксел, така и във Вашингтон ?
- ЕС и САЩ изглеждат много дистанцирани от проблема. Важи принципът - щом дадена страна е член на ЕС, значи е развита и да се оправя сама. Време е ЕС да изгради свое енергийно НАТО.


Смятате ли, че оттеглянето на компанията Е.ОН от електроразпределението в Североизточна България и идването на доста по-непретенциозната „Енерго – Про“ е началото на осъществяването на план за смяна на собствеността върху ЕРП-тата или става дума за обикновен бизнес ?
- Имам сериозни съмнения.


Заплашва ли националната сигурност войната на НЕК и на МИЕТ срещу електроразпеределителните дружества ? Също така, заплашва ли евентуалнотоэ изкупуване на дял от БЕХ от руска компания?
- Не може да има енергийна сигурност, ако България зависи 90% от Кремъл за енергийните ресурси. Това е по-скоро енергийна несигурност. Не можем да бъдем зависими от един доставчик, какъвто и да е той. България трябва спешно да изгради енергийните връзки със съседните страни.

 

Мартин Димитров е роден е на 13 април 1977 г. в София. Завършва Университета за национално и световно стопанство, специалност „Международни икономически отношения“. От 2000 г. работи в Института за пазарна икономика като икономист.През 2005 г. е избран за народен представител в 40-ото Народно събрание от листата на коалицията Обединени демократични сили (ОДС) в 23-ти избирателен район в София и за заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. През 2005 г. Мартин Димитров е избран от Народното събрание за наблюдател в Европейския парламент, като след присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. придобива статут на евродепутат. През декември 2008 г. оглавява СДС. В 40-то НС е член на Парламентарна група на ОДС - СДС, ДП, Движение Гергьовден, БЗНС, НС-БЗНС и заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси към парламента.През 2009 г. е избран за депутат в 41-ото Народно събрание, където е председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.

Публикувана в Очи в очи

Еманация на цинизма нарече бившият вътрешен министър и депутат от БСП Румен Петков въпроса каква е цената на подкрепата на „Атака” по ТВ7. „Това сега ще ни бъде припомняно постоянно – какви хора са ни подкрепяли, с какви хора са минавали определени решения, какъв човек сме избрали за председател на етична и друга контролна комисия в Народното събрание, защото сме го избрали ние”, категоричен бе той.

Публикувана в У нас
Понеделник, 11 Ноември 2013 07:10

Първанов: Бързо към АЕЦ "Белене"!

"Ако ние, своевременно, бързо не решим въпроса, тоест не дадем ход, „зелена улица” на новата ядрена централа „Белене”, наистина ни чака един енергиен микс, който няма да е добър, с оглед на бъдещата цена и за потреблението и за бизнеса. Така, че друга алтернатива няма", каза президентът Георги Първанов (2002 - 2012 година) пред журналисти в Плевен.

Публикувана в У нас

Три пъти е поскъпнал проектът „Южен поток”, заяви по бТВ бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. От 1.1 млрд. той вече е скочил на 3.3 млрд., а сега се очаква да поскъпне с още 200 млн. лева. Офертата е направена така, че проектът да бъде спечелен от "Газпром".

Публикувана в У нас

Представители на Българския енергиен холдинг (БЕХ) ще започнат от 28 октомври срещи с инвеститори за евентуална дебютна емисия корпоративни еврооблигации. За целта са наети "Ситигруп" и "Райфайзен банк интернешънъл", които са организирали срещи из Европа, съобщи агенция "Блумбърг", цитирана от Дневник.

Публикувана в У нас

НЕК развали по право договора си с архитект-инженера и консултант по строителния надзор на АЕЦ „Белене" „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисис" ЕАД. Архитект-инженерът е уведомен за решението. То е взето във връзка с решение № 250 на Министерски съвет и решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене" и поради обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по договора, съобщиха от НЕК. 

Публикувана в У нас

Възможно е и други длъжностни лица да бъдат привлечени  към делото срещу бизнесмена Богомил Манчев, каза  заместник-главният прокурор Борислав Сарафов. Попитан дали става въпрос за енергийни министри, Сарафов заяви: "Естествено, че за енергийните министри става въпрос". Възможно е в хода на разследването, след съответния анализ, кръгът на обвиняемите да бъде разширен, посочи зам.-главният прокурор. Той допълни, че това ще бъде преценка на наблюдаващия прокурор.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 3