Преходът ни (успешен или не, приключил или продължаващ) все пак свърши доста работа. Скокът от планирана към пазарна икономика и смяната на политическите системи оставиха някои градове само със старата им слава. Икономическа, индустриална, културна.

В момента те – поизсулени, поизбелели и с опадала мазилка, се мъчат да пробият към малко по-светло и охолно битуване. На някои от тях им е особено трудно – ако са в бедния северозапад или най-вече – ако не знаят как да го направят. Защото има места с някакъв потенциал, с възможности за предлагане, но по странни причини никой от местните управи не си мърда нито един от пръстите в търсене на реализации.

Тук ще споделим видяното в един такъв град. Името няма да споменаваме, за да не си навлечем несправедливи обвинения, че се заиграваме с предизборната обстановка. Местният вот няма нищо общо, просто съвпадение на мястото, впечатленията и времето.

Туризмът, казват, е огромен коз за България. Били сме много яка дестинация – не само за алкохолните и секс туристи (тук се обиждаме), но и за спа феновете, културните такива и прочие. Явно в този град това не го знаят. Защото на територията му има няколко брилянта – исторически, културни, архитектурни, някои от тях свързани с паметта за светли личности, пазители на българщината.

Два сценария. Първият – заблуден турист, някак си объркал се и погрешка попаднал в този град, той в никакъв случай няма да разбере за съществуването на тези „обекти“, които биха предизвикали интереса и възхищението му. Просто защото няма указателни табели или някакви други пособия, които да упътват и информират. Има нещо, ама всъщност го няма. Точка.

Втори сценарий. Тук става по-лошо. Има туристи, убедени ентусиасти, които търсят, четат в нета, проучват и идва ден, в който отиват да видят предварително планираното. Някак си ориентирайки се (да припомним, че няма табели), те стигат до въпросните места. Сами по себе си те са уникални, грабват вниманието и въображението, доставят истинска естетическа наслада.

Потресът идва минути или час по-късно, когато човек осъзнае каква мизерия и мръсотия са нападнали оцелелите стотици години културно-исторически обекти. За логично разсъждаващия и любознателен турист, няма обяснение защо тези уникуми буренясват. Особено пък ако са запознати с напъните на един наш министър на туризма, амбицирал се да покаже на чужденците, пък и на нашенците, чудесата на България.

Ами че пред поне два от тези обекта във въпросния град тълпи от японци биха ахкали и охкали, правейки си селфита, панорамни снимки и видеа и други такива.

Все пак иде реч за древно християнско светилище, изсечено в скалата, до което няма нормален път и безопасен начин за достигането му. За крепостна порта на наш знаков владетел, която стои отворена към нищото, затрупана от боклуци, камъни и бурени. За прекрасна византийска църква, изоставена от човешка грижа, добре че поне й остава Божията, мръсна и естествено – дори да я откриеш, няма как да разбереш пред какво си застанал – понятието „информация“ е чуждо за тези, които взимат решения в града.

Най-тъжното, фрапиращо и обезсърчаващо оставяме за края. Васил Иванов Кунчев. Поколения българи го знаят като Левски и всекиму трепва сърцето, чувайки името. Стотици управленци кичат кабинетите си с лика му, кланят се, приклякат и бършат сълзи на всеки 19 февруари. Стават и лягат с мъдри слова за тефтерчето му и неговите завети.

В този градец има една къщичка – малка, самата тя етнографски паметник. Поизтрита дървена табелка съобщава, че е строена в средата на 19 век от еди-кой си и там много често е отсядал Дякона. Отпред барелеф на Левски. Който все още може да се види, преди буренясалото дворче да го закрие от всякакъв човешки поглед. Къщицата се руши и троши, затова дори няма смисъл да говорим за мръсотията, която все пак позволява да се погледне през прозорците, за да се видят две чудни възрожденски стаички, които носят много история и поуки. Портата зее полуотворена. И всичко това е Къща-музей на Васил Левски.

Нека припомним как патриотарстващият съвременен българин размахва гордо трибагреника, водейки хорото, как върти чевермето, нагиздил се с юнашка носия, пък и калпак турил над челото. Всичко това не е лошо, дори на моменти трогателно, но се обезсмисля на мига пред снимката, която публикуваме.

Скоро ще честваме Деня на Независимостта ни. Честито.

Публикувана в Гледища

Наред са войводите на Каракачанов. Само те от триото „Патриотичен фронт“ не са формулирали идея, свързана с името и личността на Васил Левски. Аверите им от Атака и НФСБ вече гръмнаха с топчетата си (а да си припомним, Каракачанов все пак е военен министър и може да гърми с много големи неща).

 

Сидеров поиска нов съдебен процес, който задочно да преразгледа този от началото на 1873 година, съдил и осъдил Левски.

 

Колегата му Валери Симеонов закъсня само с 48 часа, след които се появи декларацията на партията му НФСБ, призоваваща Светия Синод на Българската православна църква СПЕШНО да се заеме с канонизацията на Васил Левски като светец.

 

Трудно ще им е на ВМРО и Каракачанов достойно да се включат в общия хор на патриотичната коалиция.

 

Да, жал ми е, когато всяка година на 19 февруари, политици и други обществени фигури, щат не щат, им се налага да говорят за Апостола. Няма по-трудно нещо, ако си амбициран да кажеш нещо оригинално, силно, нечувано до момента. Често се повтарят едни и същи слова, с тук-таме някоя и друга импровизация, но това е напълно нормално. За Васил Левски всичко е казано, повторено и преповторено – стотици пъти. И така трябва да бъде!

 

Нима има друга историческа личност, към която почитта да е по-голяма, преклонението по-искрено, която да е станала безспорен символ на категории като честност, смелост, отдаденост, храброст, скромност...

 

Кому са нужни тези патриотарски фойерверки, помпозни хрумки и тежки искания? Как те ще направят Левски по-свят и обичан? Ми той отдавна е водачът, вдъхновителят и гордостта за поколения българи.

 

С какво един „съдебен процес“ (смях) и едно „Св.“ пред името му ще го направят по-голям и по-почитан? Лесен отговор – с нищо.

 

Отделен въпрос е, че каноните на Църквата са пределно строги и догматични, така че провъзгласяването за Светец няма да е никак лесно, дори и да се отнася до Васил Левски.

 

А всъщност е доста просто един общественик и политик да обвърже себе си с делото на Апостола. Нужно е да каже „Аз живея и правя като Левски“. Кой ли ще е този смелчага? Нагледали сме се на всякакви форми и проявления на дебелащина в новия ни политически живот. Но, слава Богу, дори тя има някакви граници и все още никой не се е осмелил да изрече тези думи. И по-добре, защото ще е нагла и цинична лъжа.

 

Атака и НФСБ са партии, част от управляващата коалиция. Върху тях ежедневно се срутват всички проблеми на властта, произтичащи от функционирането на държавата. Сиреч, „патриотите“ би трябвало да са доста заети хора, ако наистина вярват в често повтаряното „България над всичко“.

 

Защо обаче си губят времето с измислени каузи, от които няма никаква нужда? Не бихме могли да предположим, че става въпрос за „рейтинг“, „имидж“ и пр. Твърде елементарно е. Или пък не? Може би е напълно нормално партиите ни – въз основа на нивото на своето развитие – целенасочено да практикуват лековатия политически пиар, вярвайки, че ще има успех и ефект. Което би трябвало да е обидно за суверена, ако сме съвременни, демократични и цивилизовани.
Така че, за Каракачанов и компания има шанс - да не се присъединят към хора, дирижиран от Сидеров и Симеонов.
Ще го приемем като акт на пощада и хуманен жест към интелекта на избирателя.

Публикувана в Гледища

Една достойна жена с британско потекло и български дух - г-жа Мерсия Макдермот.

 

Бих казал, че г-жа Мерсия Макдермот е с истински български дух, повече отколкото много, плакнещи устата си с подходящи за всеки случай и момент „патриотични“' клишета български политици и „приспани“ българи.

 

Имах невероятното щастие да споделя минути с г-жа Мерсия Макдермот. На 90 години тя излъчва магнетична сила на изкачил жизнения си връх човек. Една обаятелна независимост, която от хиляди километри е уловила пулсиращите вълни на живия дух на Дякона Левски и е отдала 27 години, за да осъзнае и опише неговия чутовен живот.

 

Книгата й в България е библиографска рядкост. Двадесет и седем години в България г-жа Мерсия Макдермот е била по пътищата на Левски. Двадесет и седем години е страдала със страданията на нашия народ, понесени от плещите на един човек, турил живота си за залог срещу мрака и безчестието на турското робство.

 

Г-жа Макдермот разговаряше с мен и аз усещах в гласа й за първи път - не клишетата за Апостола - а живота му, неудържимата му воля да въздигне един народ за борба. Усещах страшната му сила да смаже робството. Г-жа Мерсия Макдермот е просто една достойна българка, с великолепието на българска царица. Аз имах рядката възможност и чест да й поднеса подаръци и грамоти от името на Софийски университет - доктор хонорис кауза, Министерство на културата - грамота със златно огърлие 13 века България, подаръци от Карлово и комитет Васил Левски.

 

Това уважение се поднася, всъщност, от името на милиони българи, които се прекланят пред нея. Едва ли бих определил тези българи като освободен и щастлив народ. Днес този народ пак е страдалец, дори повече от преди, защото не вижда своя враг, както под турското робство. Защото не знае защо умира бавно, но сигурно. Защото няма ориентири за правилния път, каквито е чертал Левски.

 

Г-жа Макдермот – британка с българска душевност, усеща това ново робство и тази нова безнадежност с болка. Дано бъде жива и здрава дълги години.

 

Издала е следните книги: „A History of Bulgaria 1392-1885“, „The Apostle of Freedom“, „Български народни обичаи“, „Свобода или смърт“, „Гоце Делчев“, „Яне Сандански – За свобода и съвършенство“, „История на Македонския въпрос“, „Катари и богомили“, „Димитър Благоев“.

 

Г-жо Макдермот, след 30 години активен творчески живот в България, след огромния непрекъснат труд да изследвате делото на Апостола Васил Левски, можете ли да намерите в световната история (защото вие сте историк) аналог на този български борец, стратег, човеколюбец и скромен мъж, отдал живота си за свободата на всички роби по света?

 

Няма аналог и скоро няма да има! (В този момент, гласът й прозвуча изключително категорично. Бел. Авт.) Всички след него се учат от него в световната история!

 

Какво представлява Апостолът за Вас ?

 

Много трудно е да Ви кажа. Това беше началото на моята работа в България. Той е нереален човек. Той е като герой на народна приказка. Аз, понеже завърших руска филология, много обичам приказките на Максим Горки. За мен Левски е Данко - героят с горящото сърце. Той не е като Гоце и Даме - те са с недостатъци. Левски става легенда още приживе. Не бих могла да живея и да направя, това което сторих в България, без помощта на Апостола. Той остава завинаги в мен!

 

С какво се занимавате сега?

 

С геология, с естествени науки, еволюция. Когато писах тези биографии, нямах време за нищо. Сега чета разни неща. Обичам да чета за историята на Венеция, за Ирландия. Миналата година се навър¬шиха 100 години от въстанието в Дъблин и има много паралели между ирландските революционери и хората на Априлското въстание.

 

Кои са тези паралели?

 

Те са идеализъм, готовност да се жертват за България или за Ирландия, недостатъчна подготовка… с комитетите . Но са демонстрирали , че предпочитат да умрат; отколкото да живеят в робство.

Публикувана в Очи в очи

Театър “Българска Армия” започна своето турне на “Тайната вечеря на Дякона Левски”. Постановката гостува във: Варна на 12 февруари; Шабла - 13.02.; Каварна - 14.02. февруари; Тервел - 15.02.; Добрич - 16.02.; Генерал Тошево - 17.02.

 

На 18 февруари се навършват 145 години от обесването на Васил Левски. Театър “Българска Армия” не пропуска да отдаде почит на Дякона и в София - 19 февруари, 19:00 ч.

 

Стефан Цанев, автор на “Тайната вечеря на Дякона Левски”, отправя своите думи към публиката:

 

“В днешно време, когато се говори само за пари, за власт и за корупция, образът на идеалиста Левски става все по-непостижим, все по-нужен. Не случайно всички наши държавници държат над главите си неговия портрет като икона - на която се молят или от която се страхуват? Защото представете си какво би станало, ако нашите народни избраници превърнат в закон думите на Апостола: "Всеки, който злоупотреби със служебната си власт за своя изгода, да се накаже със смърт!"

Театърът на Българската Армия ни показва един спектакъл, който тревожи душите ни, на сцената се развихря многогласна безпощадна полемика, която може би звучи в душата на всеки от нас, в душата на всеки от нас ехти жестокият въпрос на Дякона: "Народе???" - с четири въпросителни.

Изненада ли е това? Упрек ли? Ужас? Или надежда?

Тези въпросителни ще продължат да скърцат в нощта на нашите съвести като бесилки”.

Режисьор на постановката е Асен Шопов. В актьорския състав ще видите: Веселин Калановски, Милен Миланов, Стойко Пеев, Александър Дойнов, Антоанета Добрева – Нети, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Радосвета Василева, Луизабел Николова, Веселин Ранков, Иван Радоев, Владислав Виолинов.

Публикувана в У нас

Ето как модерният млад българин, който предпочита да се себеизразява с помощта на графити по стени и подлези, възприема Апостола на свободата.
За него Левски е вечно жив, знакът за безкрайност го доказва.

 

Източник: http://frognews.bg/news_107207/Frogoko-Modernite-mladi-za-Levski/

Публикувана в У нас

Мюфтийството не е предоставило нито един документ, доказващ собствеността му върху терен от около 500 кв.м на централния площад в Карлово и загуби първото от делата, заведени за 98 вакъфски имота в страната, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.

Публикувана в У нас

Собственикът на "Левски" Тодор Батков е решил да върне Наско Сираков на работа в клуба. Двамата са се срещнали снощи и са се споразумели за съвместната си работа, съобщава "Гонг".

Публикувана в У нас