Мнозина смятат, че със забраната на земеделския съюз и екзекуцията на неговия лидер Никола Петков на 23.09.1947 г. се слага край на парламентарната опозиция на оформящия режим от болшевишки тип у нас. Това може да се приеме за достоверно, но само отчасти. Факт е, че червената диктатурата се засилва, а противостоящите й редици силно оредяват, но в парламента все още остават шепа социалдемократи – опозиционери, начело с главния секретар на Българската работническа социалдемократическа партия (обединена) Коста Лулчев. Тяхното присъствие и позиция боде в очите на болшевишкото мнозинство и властта търси подходящия повод да се разправи със социалдемократите.

 

През лятото на 1948 г. наместниците на Сталин у нас го намират. В самолета излетял от Варна за София на 30 юни 1948 г. попада д-р Георги Петков със жена си Цанка Бобева. Машината е отвлечена от полковник Михалакев и каца в Истанбул. Д-р Петков тръгва да се връща за родината, но на гарата го информират, че на 1 юли 1948 г. парламентарната група на БРСДП (о) е арестувана. За България заминава с влака само жена му д-р Цанка Бобева, тъй като синът им е останал сам в гр. Варна. След завръщането си тя набързо е интернирана в с. Камбурово, Омуртагска околия. С помощта на бившия министър-председател на Франция Леон Блум, Петков отива в Париж, където възстановява БСДП (о) в изгнание, участва в учредяването на Социалистическия интернационал през 1951 г. във Франкфурт, а от 1955 г. до смъртта си ръководи издаването на в. “Свободен народ“ , който се печата във Виена.

 

Два месеца депутатите от парламентарната група на социалдемократите в опозиция са подложени на мъчения в ареста, без да се взема предвид тяхната неприкосновеност като народни представители. Едва на 01.09.1948 г. VI-то ВНС дава съгласие те да бъдат съдени. Последния социалдемократ, на когото свалят имунитета на 03.09.1948 г. е Крум Славов, макар той да е отдавна арестант.

 

Процесът срещу ръководството на БРСДП (о) започва в навечерието на честването на годишнината от Октомврийската революция. В центъра му стои, разбира се, една присъда под № 978А от 15 ноември 1948 г., с която съдебния състав с председател Константин Унджиев и членове Цвятко Цветков и Радослав Дончев, с участието на прокурора П. Петрински и зам. прокурора П. Спасов признава подсъдимите социалдемократи, начело с Коста Лулчев, в това число и д-р Георги Петков – намиращ се в неизвестност за виновни че:

 

“през времето от 1945 до 1948 г. на различни места в страната пред събрания и между свои съмишленици устно и чрез печатния орган “Свободен народ” съзнателно и организирано разгласявали клеветнически и неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта изобщо или към някой неин орган или да внесат смущение в обществото...”

“ по същото време и по същия начин давали преценки и разгласявали факти и обстоятелства, които са от естество да увредят добрите ни отношения с приятелската нам страна СССР, както и да уронят престижа на последния в лицето на българския народ...”

“по същото време и място и по същия начин разгласявали неверни слухове, съобщения и твърдения, които са от естеството да внесат смущение в стопанския живот и да създадат недоверие към стопанските мероприятия на властта.....”

“по същото време и място подбуждали и увещавали селяните да не изпълняват нарядите, като са насъсквали същите да крият произведените от тях продукти и не ги предават на властта......”

“през есента на 1947 г. в страната се опитали да възстановят като ръководители под каквато и да било форма БЗНС (Н. Петков), забранен и разтурен със закон – ДВ, бр.199/28.08.1947 г., поради което на основание чл.5 от Закона за забраняване и разтуряне на БЗНС (Н.Петков) и всичките му поделения и секции и във връзка с чл.чл.98 /чл.1 от ЗЗНВ/ ал. 51 п.1 ........... ги осъжда както следва:... за подсъдимия д-р Георги Петков доживотен строг тъмничен затвор... Коста Лулчев 15 години строг тъмничен затвор…..”

 

След години д-р Петър Дертлиев също подсъдим по този процес казваше, че инквизициите, на които са били подложени като следствени са били така жестоки, че всички мислели, че ги очаква смъртна присъда. „Когато чухме, че ни чакат дълги срокове затвор, направо ни идваше да прегърнем съдията“, споделяше той. А какви са били действията на насилниците говори фактът, че Коста Лулчев и Атанас Москов попадайки, заедно с други арестанти в една камионетка, успели да се познаят само по гласовете.

 

Във връзка с навършващата се през ноември 70 годишнина от срамния процес, организиран от комунистите срещу Коста Лулчев и ръководството на БРСДП (о) предлагам текста на трудно достъпна статията от преди половин век. (Статията можете да прочетете тук: http://svobodennarod.com/views/item/6092-unishtozhavaneto-na-demokratziyata-v-balgariya-ot-komunistite.html  ).

 

Тя е на един от подсъдимите, получил най-високата, доживотна присъда – проф. д-р Георги Петков. Посветена на съдебния фарс в името на революционния терор.

 

Вината на автора на тази статия била толкова голяма, защото в дните преди поредната годишнина на Октомврийската революция в СССР, когато се открило заседанието на процеса против социалдемократите, той не бил във властта на тираните.

 

Георги Петков не сменя своите идеи в емиграция и продължава борбата за свобода и демокрация, чиято основа вижда в наличието на откритост на дебатите в условията на многопартийна система. Дали днешната пропагандна буря срещу самата партийната система у нас няма да се окаже злокобно ехо от онези времена, когато “целокупния” народ считаше, че ще се избави от неволите и ще поеме пътя на прогреса като ликвидира “лошите”, които властниците му сочеха и предаде управлението в ръцете на една единствена партия с главно “П”.

 

Нещото, по което сегашното разрушаване на политическата система у нас се различава от миналото са рафинираните методи за въздействие, свързани с новите технически средства и влиянието им сред хората, а общото навярно е, че и тогава и сега на мода е “Биг Брадър”, тогава като реалност, сега като шоу и опиум за масите.

Публикувана в Гледища

Статията на проф. Георги Петков, председател на намиращата се в изгнание антикомунистическа Българска социалдемократическа партия (БСДП) е от 26 ноември 1967 година и е публикувана във вестник ”Свободен народ”, издаван по това време във Виена, в брой 9 (ноември 1967 г.) и е излъчена в ефира на Радио ”Свободна Европа”.

 

Когато болшевиките се добраха до властта след преврата срещу първото демократично правителство в историята на Русия, мнозина от болшевишките водачи се съмняваха, чу техният режим ще празнува 50-годишен юбилей. Самият Ленин допускаше, че прокламирания от него режим едва ли ще изтрае повече от Парижката комуна – само 71 дни.

Въпреки това съмнение на болшевишките водачи, техния установен през октомври 1917 г. режим можа да преживее до 50 годишен юбилей. Този парадокс на историята Ленин обясняваше така: ”Най-много изненадващо беше обстоятелството, че не се намери никой, който да ни изрита още в началото.”

Това едностранчиво твърдение не беше исторически потвърдено. Епичните борби на моряците и работниците от Кронщат, гражданските борби до 1931 г. бяха събития, потвърждаващи привързаността на руския народ към свободата и социалната справедливост. Срещу тази мощна съпротива, болшевиките противопоставиха терора и унищожението. Терорът беше наложен над руския народ през близо 30-годишния период на сталинизма. Унищожението на “врага” беше проведено и оправдано с моралния цинизъм:

“Французката революция и Парижката комуна се провалиха, защото те имаха своя морал. Болшевишката революция отрича всеки морал”. Това беше не само оправдание, но и садистка предпоставка на комунистическата диктатура и ужасите на терора. Режим на садизъм и унищожение на всичко онова, което беше извоювано като демокрация в продължение на вековни борби на народите. Унищожени бяха основните права на човека и неговото гражданско и човешко достойнство.

Под булото на привидния блясък и развихрена фанатична пропаганда на юбилейни тържества тлее несигурност и страх всред диктаторите от Кремъл и техните сателити в страните от Източна Европа. Порочното минало в Съветския съюз и неговите нечовешки изстъпления, беше приложено и в сателитните комунистически страни в продължение на две десетилетия като методи и образец на болшевишката революция.

Същите тези методи и “опит” бяха наложени и в България от “братския” Съветски съюз, чрез заплаха от Червената армия, обстоятелство, признавано открито от оръдията на Кремъл: Югов, Червенков, днес Живков и др. Методите на изтребление и унищожаване на всяка опозиция бяха проведени чрез разтуряне на всички демократични партии, включително и социалдемократическата партия, установявайки еднопартийна диктатура на комунистическата партия.

Завършекът на този процес беше разтурването на антикомунистическата Коалиция от БЗНС и Социалдемократическата партия, като нейните водачи увиснаха на въжето или бяха хвърлени в затвора. Това беше извършено през времето, когато терорът на Сталинизма вилнееше и унищожаваше.

Българските комунисти нямаха куража да приложат срещу водачите на социалдемократическата партия методите на “безследното изчезване”. Политическото влияние и популярност на демократичния социализъм бяха силни всред трудящите се маси на народа. Комунистите прибягнаха до монтиран съд с неистови обвинения, стереотипни за физическата или политическа чистка по “опита на братския Съветски съюз”. Както процесът така и скроените обвинения бяха диктувани от Москва.

Десет души членове на социалистическата парламентарна група и на ЦК на партията бяха арестувани в началото на м. Юли 1948 г. Те бяха обвинени във вражеска и подривна дейност срещу “народната” (комунистическа ) власт. Нормалните връзки на партията със Социалистическия интернационал бяха използвани от обвинителната власт като шпионаж.

В продължение на 4 месечния предварителен затвор над обвиняемите беше употребена сатанинска духовна и физическа инквизиция, за да признаят предписаните им обвинения. Социалистическите водачи трябваше да изпитат в затвора ужасите на “революционната ярост” и садизъм на комунистите. Въпреки всички тези изтезания и заплахи никой от затворените не призна предписаните им обвинения.

При процеса обвиненията на комунистическия прокурор Петрински стереотипни за всички процеси в комунистическите страни при чистката на “враговете” на комунистическата власт: отрицание на истината, омраза и фанатизъм. Самите съдници не бяха хора на правораздаването, а жалки оръдия на изпълнение на заповеди от Кремъл.

Самият процес бе проведен в присъствието на една тълпа фанатично настроени комунистически хулигани, докарани да създават и подсилват атмосферата на омраза и садизъм. Това не беше процес на установяване истината и невинността на подсъдимите, а оргия на отмъщение и жестокост! Целта беше ясна, с политическото обезвредяване на водачите на партията, да се унищожат и последните останки от опозиция и демокрация в България.

Въпреки тази отровена атмосфера на омраза и хулиганство в съдебната зала, всички решително отхвърлиха предписаните им деяния. Това обаче нищо не помогна за установяване на истината, защото това не беше съд на правораздаване. Приложен беше един от методите на Сталинския терор, за който Хрушчов открито заяви по-късно 1956 г. пред ХХ конгрес на съветската КП:” ТОВА БЯХА ТЕЖКИ ВРЕМЕНА, КОГАТО НИКОЙ НЕ БЕШЕ СИГУРЕН СРЕЩУ ПРОИЗВОЛА И ПРЕСЛЕДВАНИЯТА... ЗАГИНАХА СЪВЪРШЕННО НЕВИННИ ХОРА”...

Присъдата беше тежка. Подсъдимите бяха осъдени на 10 до 15 години затвор. Унищожени бяха и последните останки от демокрация и опозиция. Наложена бе еднопартийна диктатура на комунистическата партия.
Фурията на “революционната ярост” празнуваше своите победи.

Мрачни облаци на политическо обезправяване, тежка тирания се надвеси над политическия хоризонт на Родината. Българският народ загуби своята свобода, а България своята независимост.
Сбъднаха се мрачните пророкувания на Кръстю Пастухов – водач на социалистическата партия, пред парламента в 1922 г.

26 ноември 1967 г.                      Г. Петков

Публикувана в Гледища

Ако се замислим, ще открием, че от така наречения “ЦУМ гейт“ има ползи дори и за средностатистическия електорат. Защото е ясно, че за онези, от големия бизнес и политика, дето обитават горните слоеве на атмосферата, гейтът е много ценен. Или поне за тази част от тях, която го е „продуцирала“, за да притисне в ъгъла другите.

 

Но и за пъплещите по земята, под облаците, хорица има ефект. Всеки един от нас може спокойно да освободи психическото си напрежение, използвайки класическия метод на ругатнята по адрес на „онези дето само си въртят далаверите, без да мислят за народа“ (или нещо от този род). Облекчението е почти същото, като това да налагаш боксова круша с лика на шефа.

 

Внимавалите в часовете по литература в училище може и по ерудирано да интерпретират „ЦУМ гейт“, припомняйки си заключението на бай Ганя по време на гостито му у Иречек – „Маскари са до един“, с което той демонстрира един лаконичен, но изключително съдържателен прочит на политическата конюнктура по онова време.

 

И е напълно прав, макар да бистри политиката с Иречек преди повече от 120 години. Поредният „гейт“ ни напомня, че кафето в бившия Централен универсален магазин е ежедневие, само дето за другите „кафета в някой кабинет“ не научаваме. Защото обитаващите горните слоеве на атмосферата решават кое да покажат и кое – не.

 

Разбира се наивно е да мислим, че осветляването на някое и друго „кафе“ е заради обществената полза и интерес. Всичко е като в махленската свада – важно е кой пръв ще удари. Останалото е въпрос на инерция, или казано с други думи в контекста на днешния ден – на логистика, пропаганда и медийно отразяване.

 

Незначителен факт, тъй като е ясно, че не това е била целта му, е как „ЦУМ гейт“ почти затъмни темата за скока на газа, на водата, на парното, евентуално на тока. В случая виновна е не триадата, дето е пила кафето, а вроденото ни неутолимо воайорство. Стига някой да се сети да нарече нещо „тайно“ и ние забравяме студа и се навеждаме към ключалката.

 

Но сега един въпрос, връщащ ни към реалността – ще успее ли БСП да си направи пълно и смъртоносно харакири, или само ще прокърви за кратко.

 

Тази дни се очаква да имаме редовен кабинет и както се казва да започне нормалният политически и управленски живот.

 

Очакванията са двойната коалиция, или може би – четворна, ако възприемем обединените патриоти като три партии, да имат много силна опозиция в парламента. Какви са обаче вероятностите, докато министрите се закълнат, а Народното събрание започне същинската си дейност, тази силна опозиция да се самоубие ритуално, замервайки се със скелети и икономически досиета?

 

Но дори и това е твърде частно и тяснопартийно зло, на фона на голямата тиня, в която ни вкарват подобни „гейтове“.

 

Демокрацията, която разни авторитети твърдят, че вече сме били постигнали, означава „народовластие“. То пък се проявява най-пълно и осезаемо по време на различните видове избори.

 

Ако съдим обаче по активността, се оказва, че демокрацията ни е плачевна. А „ЦУМ гейт“ постави поредно камъче в грамадата, затрупваща „народовластието“. Защото при всички положения, ще отблъсне едни хора, повярвали и гласували за едни политици, част от които предстои да бъдат облени с лайната на скелетите и икономическите досиета (не е важно заслужено или не). Важното е, че отборът на пасуващите и негласуващи ще набъбне. И никой не може да ги вини, защото отвращението и погнусата са човещини.

 

Страшно престъпление е когато хем не можеш сам да управляваш живота си, хем ти отнемат желанието да делегираш на някого това свое право (перифразирайки управленския ни модел според Конституцията).

 

Другата вероятност е да сме още в самото начало – в романтичния и розов период от демократичното ни битие. Да ни държи здраво измамното опиянение, че живеем по силата на свободната воля. Тъпо.

 

И ме подсеща са един позабравен стих на Миряна Башева – „С приспивен Микроземетръс / Дежурните се забавляват“ („Аз съм футуролог“, http://liternet.bg).

 

Излишно е да уточняваме коя е „опитомената Галактика“.

Публикувана в Гледища
Петък, 19 Февруари 2016 14:42

Кога ще повярваме на Борисов

"Не искам никакво съмнение, че нещо не е както трябва, грам съмнение не искам. Много ясни, прозрачни правила! Да отпадне всякакъв дебат дали е защитен общественият интерес и публичните средства! Това е към всички. Ако трябва – повече медии, повече публичност, но да се знае всеки лев, че е отишъл за това, което трябва."

Думите са на премиера Бойко Борисов пред министрите му по време на заседението на кабинета тази сряда. От три дни министър-председателят се мъчи да ни накара да повярваме, че става безкомпромисен не просто към корупцията, а дори и към най-малките съмнения за корупция.

Как така изведнъж? Защо точно сега? Какво се е случило? - се чуди всеки, който виждаше сянката на модела "Пеевски" зад проекти, медии, сделки, поръчки месеци и години преди Борисов да ги "забележи".

Всичко започна със зрелищна демонстрация в понеделник, когато от правителството дойде съобщението, че Борисов е разпоредил спирането на търга на обща стойност около 800 млн.лева за магистрала "Хемус"...И докато пряко отговорните за обществената поръчка обясняваха, че е заради липса на пари, премиерът изясни от Прага, че всъщност е заради съмненията, че спечелилите фирми са свързани с Пеевски и Валентин Златев. И съобщи още, че той лично наредил на финансовия министър да поиска от разследващата фирма докладът за КТБ да стане публичен.

През следващите дни по заповед на Борисов паднаха още поръчки (включително и докато пиша този текст, чувам че нарежданията на премиера са стигнали и до кметовете на Варна и Бургас за търгове за 158 млн. лева).

А нарежда ли някой на премиера

"Чух, че някакви гадове са казали, че едва ли не външни посолства или партньори ми били казали да спра конкурса. Това са гадове, които лъжат, мамят, медии-бухалки и негодници."

С този бляскав емоционален изблик Борисов още в понеделник вечер изрази възмущението си от твърдения, че други му били подсказали да спре обществената поръчка за "Хемус".

И докато мнозина се чудехме какво е отключило гнева на лидера премиер, за да се излее в тази нелидерска лексика и има ли нещо общо с неделния му разговор с Ангела Меркел; И докато разгадавахме заканата му ("И трябва да им кажа, че няма да им се дам изобщо, и на едните и на другите" - на кого няма да се даде, кои са едните и другите), дойде информацията, че на среща с румънския премиер Дачиан Чолош председателят на ЕК Жан Клод Юнкер е дал да се разбере, че България и Румъния може да бъдат разделени в наблюдението на напредъка в правосъдието и вътрешния ред.

Съвпадението с "детайла от Брюксел" на яркия демарш на премиера в полето на обществените поръчки и в скандала КТБ неизбежно поставя въпроса: дали той наистина иска осветяване и разкъсване на всички мрежи, оплели икономика и политика (доколкото има икономика и политика на територията ни) чрез изсветляване на бизнеса, усвояващ големите пари за строителство от ЕС и от хазната; дали е заинтересуван от осветяване на оня или онези, които спечелиха от срутването на КТБ и наистина ли премиерът очаква ("надявам се, доколкото го познавам") от главния прокурор безпристрастно разследване на отговорните...

Оцеляване във властта и лидерство на обществения интерес са различни неща

С други думи: За да повярваме, че премиерът иска промяна по същество във взаимоотношенията на видимата политическа власт и невидимата власт в сянка, не са достатъчни резките жестове. Те са само спасителните пояси в имиджови кризи. "Пеевски - Доган" вече тежат и корозират ореола на лидера, а рано или късно идват избори. И разграничаването става неизбежно: лидерът лично разваля търговете, в името на обществения интерес, за да няма съмнения, че са обслужвали Пеевски - името, което Борисов довчера дори не споменаваше!

Шапо, мосю! Премиерът ни е висока класа!

Да, премиерът наистина е висока класа - в печеленето на народния възторг. "И едните и другите" не заслужават доверие, затова той няма да се даде "нито на едните нито на другите", той е, който се бори за чиста икономика и демократичен ред - това е лидерстването на публичния образ. Но лидерстването на обществения интерес е друга бира.

Ако държи да му повярваме, Бойко Борисов трябва да се върне назад, но не много - а в 2014, и да си спомни как е видял върховенството на закона докато е бил в опозиция на Доган/Пеевски ("Доган пръв разбра, че който има контрол над съдебната власт и има медийна империя, може да управлява"). И след като си спомни това, да обясни защо предпочете да стане и остане част от картината, от която се е възмущавал.

Защото промяна по същество означава върховенство на правото и закона, а не разваляне на сделки когато както дойде според нуждата от освежаване на публичния образ. В българския случай върховенство на закона би значело разкъсване на възлите от политическа, икономическа и медийна власт и гаранция за независим съд и отговорна и отчетна прокуратура.

Не премиерът, който и да е той, да раздава финалните истини за законност на обществените поръчки в правовата държава, нито за фалита на една банка.

Финалните истини са право на независимя съд, на отговорната и независима прокуратура. Досега премиерът Борисов даде да се разбере, че не може да си позволи да допусне това. Не смее да управлява открито и да носи отговорност - пак открито, без да си пазят взаимно личните гърбове с главния прокурор. И направи своя избор - пред реформата на съдебната власт избра волята на главния прокурор да не бъде докосвана прокуратурата.

И сега - загърбвайки този свой избор, опитва върху пясъчната основа на своята нерешителност с няколко резки замашки да си изгради образа на волевия смел държавник, загрижен за обществения интерес.

Тежка лидерска недостатъчност, ако лидерство означава отговорност

Лидерството изисква кураж, откритост, отговорност и изключва страх. Оттук е емоционалният изблик. Лидерство без ясна и открита отговорност е фикция (за разлика от Орбан и Качински, дори ако тяхната отговорност е с негативен знак). А нашият кораб се носи без посока и визия и се крепи от един мотив - опазване на властта.

П.С. Докато довършвам коментара, чувам премиера от Брюксел. "Чух, че някои казват, че отнякъде ми било казано (да спре поръчките, да разсекрети доклада за КТБ - бел. ред.) Ако ми намерят човек, който да каже - институция или каквото и да било, веднага пред вас подавам оставката." И още: "Нямам никаква зависимост и ще ви го докажа, ако някой още не се е убедил в това".

Слушам внимателно и вярвам в болезнено искреното му желание ние да повярваме в неговата пълна независимост. Остава само една крачка още: Да огласи кой му прати есемеса от Висшия съдебен съвет и да препоръча на главния прокурор и факторите от ВСС да извършат обективна проверка на скандала "Яневагейт", дори ако той самият е имал участие, а ГЕРБ да изправи съюзниците си пред ултиматум - или нова поправка на Конституцията, или слизате от властта и отивате на избори.


Източник:  http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/02/18/2705638_koga_shte_poviarvame_na_borisov/

     

Публикувана в Гледища

България е страната на оправданите, а не осъдените политици. Независимо от коя партия са - БСП, СДС, ДПС, НДСВ, ГЕРБ и т.н. - никой никога не е бил осъждан, всички са невинни.

26 години през т. нар. преход българската държава видимо се разграбва, но до ден-днешен няма осъдени овластени лица. Това вече започва да не е изненада. И днес като се огледаме - държавата разграбена – виновни няма.
На 19 февруари 2008 г. след като бе оправдан и по последното – четвърто дело бившият кмет на София Стефан Софиянски изрече култовата фраза: „Аз съм единственият доказано некорумпиран политик”.
В днешни дни зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов се превръща във втория "доказано некорумпиран политик”. Срещу бившия столичен кмет бяха водени три дела за бизнесцентровете "Гурко", "Милениум център", както и за ремонта на Централните хали. И трите приключиха с оправдателни присъди, а разследването за местността "Погребите" бе прекратено още в досъдебна фаза, поради липса на данни за извършено престъпление. В деня, в който съдът постанови "невинен" за Софиянски, бившият главен прокурор Никола Филчев, който беше повдигнал четири обвинения срещу него, отлетя за Казахстан, където беше назначен за пълномощен посланик на България.

В зората на демокрацията се проведоха множество знакови дела. Очакванията бяха, че ще бъдат посочени и осъдени виновниците за състоянието на страната. И от този период остават единствените две ефективни присъди срещу висши политици. От тогава до ден-днешен няма осъден висш политик.

През 1990 г. Георги Атанасов е освободен от всички постове в преименуваната Българска социалистическа партия. През 1992 г. е осъден на 10 години затвор за финансови злоупотреби, но е помилван от президента Желю Желев през 1994 г.

От ноември 1991 до юли 1994 се води дело, в което Григор Стоичков /член на политбюро на БКП и вицепремиер до 1989 г./ и Любомир Шиндаров са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при Чернобилската авария през 1986 г. Стоичков е осъден на две години затвор. Преживява инфаркт през 1995 и е освободен предсрочно през април 1996 г.
От 1992 г. е и друго шумно дело – срещу Андрей Луканов, премиер на две правителства – от 8 февруари до 21 септември 1990 г. и от 22 септември до 20 декември. Този период остава в съзнанието на българина като „Лукановата зима”, правителството едностранно преустановява плащанията по външния дълг и страната остава изолирана от международните финансови пазари до уреждането на отношенията с кредиторите през 1994 година. На 7 юли 1992 г. по искане на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев 36-ото НС му отнема депутатския имунитет. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност във връзка с разследването на т. нар. дело № 3 за безвъзмездните помощи, раздавани по Живково време на държави от Третия свят и “братски партии”. Лежи в килиите на столичното следствие. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г. Луканов веднага подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. И през март 1997 г. ЕСПЧ определя, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния му арест. Друго знаково дело, водено под номер 1 срещу Тодор Живков, също не приключва с осъдителна присъда.

Аферата „Сапио”

В историята без осъдителни присъди остава и аферата „Сапио”. Експерти я оценяват като „айсберга” на корупцията по времето на Иван Костов, други анализатори я определят като „началото, когато краденето се превръща в държавна политика”. По аферата осъдени няма.

Аферата „Сапио“ е случай от 1992 г., при който фондация „Сапио“ безмитно внася в България стоки с личното разрешение на тогавашния министър на финансите Иван Костов. На 24 март 1992 г. Костов, в качеството си на министър на финансите в правителството на Филип Димитров, подписва разрешение, с което фондация „Сапио“ една седмица да осъществява безмитен внос на стоки. Фондацията е собственост на бившия депутат от СДС във Великото народно събрание Ясен Златков. Въпреки че разрешението е парафирано като „еднократно, по изключение“, фондацията го размножава и с него внася няколко големи пратки. Ясен Златков успява да внесе в България стоки за около 5 млн. долара.

Няколко месеца по-късно в пресата се появяват обвинения, че разрешението е издадено в нарушение на въведения през февруари 1992 г. данъчен режим за фондации. Главна прокуратура започва предварителна проверка по случая, която завършва на 10 февруари 1993 г., установявайки, че Костов не е нарушил законите на страната, тъй като само подписът му не разрешава вноса и писмото не е заведено по надлежния ред в Министерството на финансите, като липсва син печат от МФ. Самият Иван Костов твърди, че е имал правно основание да издаде разрешение за внос. Според него престъплението е в нееднократното използване на разрешението, като още докато е министър на финансите, започва съдебно дело срещу Фондация „Сапио“, с което имуществото на фондацията е запорирано и митниците си възстановяват нанесените им щети. Ясен Златков емигрира в САЩ и регистрира Фондация „Сапио“ зад граница.
През 1994 г. е съставена анкетна комисия към Народното събрание, която установява, че фондация „Сапио“ е нанесла щети на държавния бюджет от невнесени акцизи, мита и данъци в размер на 338 498 022 тогавашни лева, равностойни на 13 540 000 щатски долара. През 1999 г. тогавашният главен прокурор Иван Татарчев първоначално възлага предварителна проверка и оповестява, че е завършила с мнение за образуване на следствие срещу Костов. Но не завежда дело, което впоследствие оправдава с изтичащия си мандат (1999). През 2002 г. се появяват твърдения, че давността по делото „Сапио“ е изтекла, но Татарчев оспорва и застъпва тезата, че давностният срок е до 2008 г. През февруари 1999 г. Никола Филчев става главен прокурор и обявява, че е отказано образуването на предварително производство по аферата "Сапио", включително и срещу Иван Костов. Тогава Филчев казва само, че по този начин се слага "край на войната между институциите", но не подписва прокурорски акт.

Това е времето, когато на мода са фондациите. „Сапио” е една от първите фондации. Тя е създадена през 1990 г., регистрирана е в съда на 2 април 1991 г. Председател е синият депутат Ясен Златков, близък на Иван Костов. ”Сапио” бързо създава 11 клона в различни сфери – на забавленията, здравеопазването, училищата, магазини и др. През 1991 г. с нестопанска цел е създадена политическата фондация „Демокрация”. Година по-късно за улесняване на стопанската й дейност, се създава ЕООД ”Фодем” – дружество с ограничена отговорност, но то се управлява от изпълнителния директор на фондацията. И с фондация „Демокрация” се завихря скандал, в който участва името на Иван Костов. Двадесет дни преди местните избори руският бизнесмен Майкъл Чорни, с публикация във в. „Труд” обвинява Костов, че го е изнудвал за пари. Десет дни преди парламентарните избори, във фондацията постъпват като дарение 189 000 долара от регистрираната в Кипър офшорна фирма „Ромент Трейдинг”. Кипърски адвокат чрез в. „Труд” прави изявление, че банковият превод е извършен по нареждане на бизнесмена Майкъл Чорни. От фондацията твърдят, че произходът на парите е проверяван от Бюрото за финансово разузнаване и няма данни Майкъл Чорни да е дарител.

Кръгът „Орион”

При аферата „Орион” за първи път се прокарва твърдението за обръчи от фирми. Българска земеделска и промишлена банка е създадена през 1995 г. и става известна като банката на кръга „Орион”. Босът на „Орион” е Румен Спасов, син на дългогодишен зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, който по-късно е и зав. отдел „Задгранични кадри” на ЦК на БКП. В създаването на БЗПБ участват различни бизнесмени, свързани с БСП и т. нар. орсовски – земеделски организации на някогашните ТКЗС-та, реанимирани по законопроект на левия депутат Златимир Орсов. Акционер е и шефът на строителната фирма „Колонел” Ангел Василев, по-късно разследван и един от обвинените за убийството на премиера Луканов (1996 г.).

Председател на Надзорния съвет на банката на „Орион” БЗПБ е Веска Меджидиева, съпруга на Румен Спасов. През 1995 г. тогавашният главен прокурор Иван Татарчев атакува в съда учредяването на БЗПБ и през април 1996 г. състав на Върховния съд заличи регистрацията й, приемайки, че тя е учредена с фантомни нерегистрирани по закона земеделски организации.

Малко по-късно става ясно, че за учредяването на банката Румен Спасов е използвал 6 млн. долара от руския бизнесмен Майкъл Чорни, осигурени чрез дилъра Павел Тренев. Касета с неговите признания е предадена от лидера на СДС през 1996 г. Иван Костов на главния прокурор Иван Татарчев.

Заличаването на банката довежда до разпад на „Орион”. През 1996 г. Веска Меджидиева бяга от страната в ЮАР, където местните закони я пазят от исканата от българските власти екстрадиция. Съпругът й Румен Спасов я последва. Той умира в ЮАР (2009 г.) от рак.

Срещу Меджидиева се водят няколко наказателни дела, по които е оправдана. Едното е за източването на 78 млн. (стари лева) от БЗПБ. Румен Спасов е обвинен, че ползва кредити от порядъка на около 10 млн. долара, които не връща от Българска земеделска банка, свързвана с и името на Атанас Тилев. По разследването на убийството на Луканов основната версия, по която следствието работи е, че то е поръчано именно от боса на „Орион”, до доказването й в съда не се стигна. Приживе Луканов влиза в остър и открит конфликт с Румен Спасов и съпругата му Веска Меджидиева.

Павел Тренев е също забъркан в сагата около кръга "Орион" – той е подсъдим по делото за източване на 6 млн. долара от Централна кооперативна банка (ЦКБ) през 1995 година. Изчезва от България безследно, а години по-късно се появява в Чикаго. През 2001 година, е открит случайно при полицейска операция срещу кражбата на автомобили в столичния кв. „Дружба“. Делото срещу него стартира три години по-късно – през 2004 година. След като е освободен от ареста, Тренев отново изчезва и до днес не е ясна съдбата му.

През 2014 г. делото за източените 6 млн. долара от сметки на Майкъл Чорни тръгва на 19 март на втора инстанция в Софийския апелативен съд десет години след старта му. На първа инстанция делото е приключило с оправдателни присъди. На 5 февруари миналата година основният подсъдим - Павел Тренев, наричан още "дилърът на кръга "Орион", беше оправдан изцяло поради липса на доказателства, както и заради несъставомерност на повдигнатото му обвинение.

Банкови фалити

Въпреки грандиозния крах в българската банкова система, когато през 1996 година фалираха 15 банки и при това потънаха 1700 милиарда стари лева, виновни и осъдени също няма.

БНБ пусна списък от т. нар. кредитни милионери, на които приписа въпросните 1700 милиарда стари лева, като необслужвани кредити. След 1997 година стартираха дела срещу много банкери, но до осъдителни присъди не се стигна. Обратно – банкери осъдиха държавата в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Така заканите на главните прокурори Татарчев и Филчев десетките дела за фалитите и източването на банките да приключат с осъдителни присъди увиснаха като голословни намерения.

В наши дни продължава практиката за шумни обвинения, дълги процеси и оправдателни присъди. В края на януари Цветан Цветанов бе оправдан и по третото последно делото, което се водеше срещу него в съда. Така бившият вътрешен министър стана един от последните засега „доказано невинни” властимащи от прехода.

Преходът е пренаситен на съдебни саги – всяко следващо правителство обещава, че виновните от предходното ще бъдат осъдени. Но до този момент делата, които са приключили завършват с „Невиновен” в името на народа.

В различните епизоди на вече 26-годишния преход в главните роли освен МВР, съд и прокуратура бяха различни имена сред тях освен Цветанов, който е бивш вътрешен министър имаше и други министри в повечето случаи отново бивши – Николай Цонев, Емилия Масларова, Мирослав Найденов. Има дори зам.-председател на Народното събрание – Христо Бисеров. Вицепремиерът в правителството на Любен Беров Нейчо Неев, останал известен с фразата си „Ега ти държавата, щом аз съм й вицепремиер” съвсем не на шега също може да бъде включен в списъка със съдебно преследвани и оневинени държавни мъже.

През март 2000 г. на Неев бяха повдигнати обвинения от главния прокурор Никола Филчев за незаконен износ на петролни продукти за над 211 млн. стари лева. Законът предвижда до 200 хил. лв. глоба или до 15 г. лишаване от свобода. Ексвицепремиерът търгувал с петрол по време на предишното югоембарго през 1994 г., наложено от ООН заради войната с Босна. Първоначално делото се проточи, защото трима обвиняеми поискаха служебни адвокати. Делото влезе в спецотчета на Филчев. Самият Неев изкара близо месец арест и бе освободен срещу 3000 лв. гаранция. С гаранции са и другите подсъдими. По-късно делото беше прекратено.

Цветанов три пъти невинен

Срещу Цветан Цветанов – настоящ зам.-председател на ГЕРБ и председател на ПГ на партията в съда влязоха три дела. Бившият вътрешен министър, който ще остане в историята на МВР с акциите със странни имена и раздаването на „присъди”, като че ли претърпя своеобразен катарзис, след като стана подсъдим и не един път се позоваваше на презумпцията за невинност – всеки е невинен до доказване на противното.
По първото от трите дела, по които бе оправдан и от трите съдебни инстанции бе за длъжностно присвояване на 50 хил. лева в полза на бившия директор на РЗБОП-Велико Търново Орлин Тодоров.

Второ от делата му въобще не стигна до втора съдебна инстанция - по него прокуратурата се отказа да поддържа обвиненията, които повдигна по делото и съдът го оправда. В този процес бившият вътрешен министър беше подсъдим с тримата бивши директори на СДОТО - Сергей Кацаров, Камен Костов и Цветан Иванов. И тримата също бяха оправдани.

По третото делото – това за шестте НЕ за разпореждане за подслушване, той чу два пъти виновен, преди да бъде окончателно оправдан. През май 2014 г. Цветанов Софийският градски съд (СГС) го осъди на 4 години затвор, присъда, която бе потвърдена и от Софийският апелативен съд (САС). На 19 юни ВКС обаче отмени решението на САС и върна делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението беше подписано с особено мнение на съдия Жанина Начева. Вторият път, Софийският апелативен съд (САС) оправда Цветанов. Така делото отново беше на вниманието на Върховния касационен съд (ВКС) и януари тази година той не окончателно оправдан и по него.

През февруари миналата година стана ясно, че производството срещу бившия земеделски министър е прекратено с постановление на градска прокуратура от 4 февруари 2015 г. Основният свидетел по делото не е предоставил достатъчно ясни и конкретни факти, които да дават възможност на градската прокуратура да поддържа обвиненията срещу скандално известният Мирослав Найденов, който беше земеделски министър в първия кабинет на Бойко Борисов /2009-2013/. Съдебната сага с негово участие започна две години преди това - през март 2013 г. прокуратурата повдигна три обвинения на бившия земеделски министър Мирослав Найденов - за корупция, принуда и служебна злоупотреба. Още тогава в писмо на Найденов разпространено до медиите минути след като стана ясно, че е обвиняем, той заяви категорично, че не се притеснява „нито от Калина Илиева, нито от СРС-тата, с които е била окичена, нито от твърденията на други лица, свързани с това дело, които са склонявани да свидетелстват срещу мен... Повдигнато ми е обвинение по дело, което е отлежавало 3 години и половина в изчакване на подходящия момент, но за мен това е възможност да изчистя името си и да посоча поръчителите". Днес Найденов е бизнес лидер – председател на Управителния съвет на Сдружение „Съюз за стопанска инициатива” (ССИ).

Срещу бившия военен министър Николай Цонев се водеха общо три дела в цивилен и едно във военен съд.

В началото на миналата година Върховният касационен съд (ВКС) окончателно потвърди оправдателните присъди по дело срещу него, съдията Петър Сантиров и ексглавния секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Цонев, Сантиров и Попов бяха обвинени по времето на първото управление на ГЕРБ, че са предлагали подкуп от 20 000 евро на следователя Петьо Петров, за да прекрати дело срещу Цонев. Делото стана особено популярно, след като на 1 април 2010 г. ексвоенният министър бе арестуван от прокурора тогава Роман Василев с думите: "Тъй като сте абсолютен престъпник, долу на земята!". По това делото нито една от трите съдебни инстанции не произнесе присъда виновен. През октомври 2012 г. тримата бяха напълно оправдани от Софийския градски съд. Апелативните съдии се съгласиха с решението му.
Още в средата на 2013 г. ВКС потвърди друга оправдателна присъда на бившия военен министър за престъпление по служба. Върховният съд също реши, че той не е виновен по дело за покупката на машина за хангари (технология за комплектомобилна производствена линия за метални конструкции). По него отново и градският съд го оправда още през ноември 2010 г., а апелативният съд потвърди присъдата. Преди това през юни 2012 г. Цонев бе признат окончателно за невинен по други две дела. Едното от тях доби популярност като делото за "Терем". По него прокуратурата го беше обвинила за това, че на 25 юни 2009 година, като министър на отбраната - едноличен собственик на капитала на дружеството "Терем", Цонев се е разпоредил с целеви средства не по предназначение. По-малко от две седмици преди това, на 1 юни пък Цонев окончателно беше оправдаван по т. нар. "военно дело" срещу него, по което бе подсъдим за времето от преди 13 години, когато е бил директор на Дирекция "Управление на доставките" в Министерството на отбраната. Тук той беше подсъдим за сключени четири неизгодни сделки, с които бил ощетил ведомството.

Масларова и Бисеров – невинни засега

На 3 ноември 2013 г. изненадващо се разбра, че зам.-председателят на Народното събрание Христо Бисеров подал молба за напускане на ДПС и НС като се посочваше единствено, че мотивите му са лични. Няколко дни имаше мистериозни догадки, защо Бисеров направи това докато стана ясно, че има проверка, свързана с класифицирана информация, по случая. Тази проверката е била свързана със сигнал, който е изпратен от ДАНС в прокуратурата.

Близо година и половина след събитията Софийска градска прокуратура (СГС) внесе отново обвинителен акт срещу него. Той бе предаден на съд за извършени три престъпления – за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, за нарушаване на Валутния закон относно задължението за деклариране на сделки с валутни ценности и за затаяване на истина в писмена декларация, подадена пред Сметната палата. Два месеца по-късно той бе оправдан от първа инстанция, а прокуратурата заяви, че ще протестира пред Софийският апелативен съд. Със сигурност до съд обаче няма да стигне дело за пране на пари. С постановление от 3 февруари тази година СГП е прекратила наказателното производство срещу него Ивайло Главинков поради недоказаност на обвинението за „пране на пари”.

Бившият министър на труда и социалната политика Емилия Масларова също чу, че е невинна от първа съдебна инстанция. Тя беше оправдана от Софийски градски съд в края на миналата година по делото за присвояване на над 10 милиона лева от ремонта на социален дом в Стара Загора. Решението на Софийският градски съд (СГС) дойде пет години след повдигнато й обвинение от главния прокурор Борис Велчев.

Батко също е невинен

Доказано невинен на две съдебни инстанции засега след 7-годишна съдебна сага, наблюдавана и от Брюксел, е и изпълнителният директор на Фонд „Републиканска пътна мрежа“ Веселин Георгиев. Прокуратурата заяви, че ще протестира и така вече 8-ма година след скандала тази съдебна сага все още няма окончателен край. Според обвинението в нарушение на Закона за обществените поръчки през 2006 и 2007 година Веселин Георгиев като длъжностно лице е одобрил сключването на договори за обществени поръчки за десетки милиони между ръководения от него фонд и фирми, с цел да набави имотна облага за братята си Бойко и Емил Георгиеви. През октомври същата година СГС го оправда и по делото за престъпления по служба с цел облага.

Без финал е и друго шумно дело това срещу бившия министър-председател Сергей Станишев обвинен, че е загубил седем документа с класифицирана информация. Документите, според обвинението са изгубени в периода 04.11.2005 г. - 27.07.2009 г. в София. Тъй като Станишев не е осъждан и от деянието не са причинени имуществени вреди, прокуратурата внесе предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. То тръгна едва в края на миналата година.

Повече от 7 години тече и друг съдебен епизод – този по Делото САПАРД – няма край – няма, но пък в Германия, където беше международното продължение на българската схема, бяха издадени осъдителни присъди.
Дълга е и сагата с политика и собственик на ЦСКА Александър Томов. Преди година на 17 февруари СГС оправда Томов по обвинението му за източване на близо 29 млн. лв. от "Кремиковци" и други 3.5 млн. евро от футболния отбор ЦСКА. Делото бе разгледано за втори пореден път от СГС, шест години след неговото начало. Първоначално Томов бе получил 9-годишна осъдителна присъда на първа инстанция, произнесена през януари 2011 г. Две години и девет месеца по-късно Софийският апелативен съд (САС) отмени това решение и върна делото за ново разглеждане.

Така 26 години вече нито един висш политик, магистрат или служител не е вкаран зад решетките. И всички се чувстват спокойни, че ако попаднат под ударите на съдебната власт ще почувстват това като погалване по главата с крайна „диагноза” – Невинен.


Източник: http://www.bgnes.com/bylgariia/politika/4409602/

Публикувана в Подземия

В началото на 2016 г. се появиха доста обсъждания на рисковете, които се очаква да създават особени заплахи през годината. Посочват се рискове (проблеми) на различни нива – национално (за България); европейско, глобално.

Най-важни изглеждат глобалните – не само защото живеем в глобално село и всичко, което засяга останалия свят, ще засяга и нас българите, но и поради друга причина. В нашето държавно управление доминират „йесмени”, които не просто изпълняват нарежданията на своите босове, но и се мъчат да отгатват желанията им предварително, при което често допускат грешки, понякога – с нежелателни последствия и за тях самите. Както наскоро писа един от малкото ни големи публицисти – нашите политици участват в международната политика така, както футболната топка участва в мачове – лети натам, накъдето я ритнат. А поради собственото си усърдие топката често лети с по-голяма скорост от тази, която й е придадена чрез ритника.
Затова и българските рискове са просто мултиплицирани форми на европейски и глобални рискове.
И така, как сведущи хора виждат глобалните рискове? В публикация, която привлече вниманието, един известен публицист (Роберто Савио) посочва следните особено важни глобални рискове (той ги нарича недъзи, недостатъци): климатичните промени; „Ислямска държава” и тероризма; бежанците; упадъка на демокрацията; упадъка на Европа; национализма в Азия; упадъка на Латинска Америка; нарастване на въоръжаването; растящото неравенство; личната ангажираност на хората с наличните проблеми и склонността им да участват в търсенето на решения за тях.

Не можем да не се съгласим – това наистина са значими, опасни рискове, които застрашават здравето и живота на много хора. В списъка има наистина политически важни и добри попадения. Добре е например, че авторитетен публицист посочва „упадъка на Европа”. Така може да допринесе за излизане от руслото на упадъка. Разбира се, немалко други загрижени хора отдавна говорят за този упадък, но техните опоненти, представяйки се за „защитници” на Европа, веднага им лепнаха етикета „евроскептици”. „Защитниците” всъщност защитаваха едно порочно управление и така поддържаха упадъка и довеждането на Европа до прага на разпада. Обикновени мошеници, но с доста власт и медийно влияние.

По-внимателното вглеждане в списъка на Р. Савио обаче поражда и някои въпроси.
Преди всичко прави впечатление смесването на рискове с различен характер – един от рисковете има фундаментален характер (в смисъл че е причина за повечето други рискове), но е сбутан в списъка на рискове, които са негови последствия. Става дума за упадъка на демокрацията (а по-точно – отдавнашната тенденция към упадък на демокрацията, и то в развития свят), който е в основата на повечето останали беди. Мнозина наблюдатели отдавна предупреждават за този процес.

Преди няколко години неоспорим световен авторитет в социалния анализ предупреди, че светът се придвижва към непозната, исторически безпрецедентна система на робство. Но всички, които трябваше да чуят предупреждението – политици, учени, граждани (или тези, които се представят за такива) – си направиха оглушки. А този риск нараства толкова отдавна и е толкова голям, че изисква спешно и широко мащабно наблюдение, анализи и действия.

Вместо това продължават да ни проглушават (всъщност – да ни будалкат) с безсмисленото пропагандиране на предимствата на демокрацията, докато тя загива. Сега Варуфакис с група съмишленици се е нагърбил с възстановяване на загубената европейска демокрация. От все сърце им желаем успех в тази задача, въпреки че ни се струва непосилна. Е, надяваме се, но умерено, защото какво означава да се възстанови демокрацията?

Загубата на демокрация не означава само липсващи демократични институции и процедури, нито само неефективност на наличните институции, които са превърнати във „фасадни” – трансформация, поради която има демократични институции, но няма демокрация.

Савио обаче пропуска един фундаментален риск, който е другото лице на упадъка на демокрацията – концентрацията и централизацията на властта, които протичат както в рамките на отделни държави, така и в глобален мащаб. При това концентрацията и централизацията обхващат както политическата, така и икономическата власт. Това е грандиозна промяна, поради която демокрацията преживява упадък не само в сферата на политиката, но и на икономиката.

Поради упадъка на икономическата демокрация и въпреки всички приказки за всемогъщите пазарни сили, пазарният механизъм все повече отстъпва място на политически решения и се замества от йерархии в икономиката, чрез които решенията все повече се централизират. Нима производството и търговията на електроенергия, нефт и газ се направляват от пазарен механизъм? Защо цените на нефта и газа растат, когато Русия е послушна, и намаляват, когато Русия става опърничава? А дали мултинационалните Monsanto и Cargill са „пазарни актьори” – участници в пазара на семена и химически продукти за селското стопанство?

Как да си обясним тогава състоянието на този „пазар” и ефектите, които той поражда? Как да се обясни например съпротивата на американските фермери или хилядите самоубийства на индийски фермери, попаднали в капаните на двата „пазарни актьора”. Ако това се ефекти от „опазаряване” и „либерализиране”, то всякакви остатъци от пазарния механизъм трябва незабавно да бъдат ликвидирани. Но това са ефекти от концентрация и централизация на власт, т.е. – от упадък на пазарните механизми в големи сегменти на икономиката. Съвсем ясно е, че ако собствеността, т.е. контролът върху богатството, материалните активи и доходите се концентрира в малък брой индивиди, ако тази група контролира огромни сегменти от икономиката и има решаващата дума при вземане на решения (включително и политиките), то за никакъв пазарен механизъм не може и дума да става. „Пазарът” днес все повече е идеологията (фразеологията), която прикрива реалните процеси на разрастване на политическия контрол върху икономиката, както и разрастването на неравенствата и свързаните с тях йерархични структури в самата икономика.

При такава мощна и толкова напреднала тенденция на концентрация-централизация, демокрацията и пазара не ги очаква нищо друго освен упадък. А дали е възможно да се прекрати упадъкът, ако властта продължава да се концентрира и централизира? Може би, но Варуфакис и съмишленици изглеждат големи ентусиасти.

Друг фундаментален риск, който Савио пропуска, е упадъкът на интелигентността и рационалността на малките групи, които са концентрирали власт в двата аспекта – като контрол върху ресурсите и като монопол върху вземането на решения (често наричат това олигархичен модел). Грубо казано, властващите елити се видиотяват. Тази тенденция не е останала незабелязана, всъщност отдавна е широко разпространено убеждение на управляваните. Но специализираните наблюдения все още са повърхностни, а резултатите им са формулирани доста евфемистично.

Неотдавна Маргарет Ефернан аргументирано показа, че когато решенията се концентрират в малки групи, качеството (интелигентността, рационалността) на решенията се влошава. Тя нарича този феномен „преднамерена слепота”. Идеята по същество не е нова и има много сериозна теоретична основа. Х. Саймън отдавна и убедително е показал (и получи Нобелова награда за това), че крупните, силно йерархизирани, а следователно централизирани структури не могат да бъдат рационални, в смисъл че не могат да вземат оптимални решения в нормални (неекстремни) ситуации. Но тези решения не само не са оптимални в нормални ситуации, но и имат потенциал да създават (пораждат) екстремални ситуации (за справка – конфликтите и тяхната динамика).

Ред други изследвания по един или друг начин подкрепят твърдението на Саймън. Например Р. Михелс (чрез неговия „железен закон на олигархията”) показва как рационалността на крупни йерархизирани организационни структури запада, защото групите, контролиращи тези организации, подменят целите на организациите със свои собствени групови цели. Михелс има предвид главно левите партии и профсъюзи, но тезата му е валидна за всички крупи йерархизипани организационни структури. А днешният свят е все повече крупна йерархизирана организационна структура.

Оттук идва и глобалното видиотяване. То особено ясно личи и в политическата, и в икономическата, и в гражданската сфера. Примерите са трудно обозрими. Един от тях е например прозрението на европейски политици, че бежанците в Европа щели да решат „демографските проблеми”. Явно идеята се радва на популярност сред европейската политическа класа, защото бе изказвана от комисар, германски политици и неправителствени рупори. И бежанците наистина започнаха да търсят решения на демографските проблеми. Според своите разбирания, естествено.

Видя се в Кьолн и много други германски градове. Цялата пасмина, която си изкарва хляба с борба за човешките права (включително феминистките), оглушително мълчи или ни обяснява, че сред бежанците имало майки с деца. А помните ли снимките с щастливите усмивки на онези германски „граждани”, които (след поканата на Меркел) посрещаха бежанците с плакат „Добре дошли”. А кметицата, която съветваше германците да поддържат дистанция с бежанците, за да няма проблеми? А полицейският шеф, който публично обясняваше, че не се е случило нищо особено?

И как ще продължи всичко това? Най-вероятният сценарий е: яки момчета с бръснати глави и тежки обувки да пребият някои имигранти (във Финландия вече се организираха, а дали ще се организират и в Германия и където да е? Ще се организират; ако не могат – ще ги организират). След това организирани групи от имигрантите ще отговорят по атаките от групите за „самозащита”. След това ще се вземат „мерки за подобряване на реда и сигурността”. След това всички стъпки ще се повторят, потретят и все ще се вземат нови „мерки за ред и сигурност” – познатата стратегия на въвеждане на „Патриотичните актове” (закони).

Накрая ще се разбере, че основният резултат е полицейско-ченгесарска държава (върхово постижение през 30-те години в Германия), само че постигната не по старата технология „харизматичен лидер” (формулирана от немски социолог), а по новата технология: тероризъм, жертви, страх и „борба с тероризма”. Не знам колко е голяма разликата между технологиите, но на германския книжен пазар от петък (08.01. 20016) може да се купи „Моята борба”.

Горките германци, за да ги дисциплинират, веднъж вече ги вкараха в голямата касапница (18 милиона убити + 6 милиона евреи), дано при новата технология им се размине. Горките руснаци – по старата технология и тях ги вкараха в касапницата, но не е сигурно, че при новата технология ще им се размине.

Само тази история дава достатъчно основания да се твърди – има твърде много идиоти във властта (в Европа и навсякъде другаде). А голямата беда при тях не е, че вършат идиотщини, а че трудно осъзнават това. Те са твърдо убедени, че са пророци, лидери, а не идиоти. Още по-голяма става бедата, когато идиотите имат власт и са любимци на медиите. Тогава видиотяването става епидемия, всъщност – вече е пандемия.

Според изследване на ЮНЕСКО само 3% от световното население могат да прочетат 5000 думи от абстрактен материал, без да се откажат, преди да са стигнали до края.
Ако този фундаментален риск – тенденцията към преднамерено видиотяване, не бъде прекратена, то за никакво възстановяване на демокрацията не може да се мисли. Въобще няма смисъл да се мисли – това ще стане невъзможно.

Горните фундаментални рискове пораждат още един – политиката, икономиката, гражданствеността придобиват престъпен характер, защото все повече дейности в тези сфери стават вредни и пораждат щети за здравето и живота на хората. В „Кръстникът” има култова фраза: „Политика и престъпност са едно и също нещо”. В книга (наскоро бе преведена у нас) на Фр. Фукяма има интересна точка: „Държавите като организирани престъпници”. Фукуяма е на прав път, макар че е далеч от емпирично установените факти за нивото на престъпност, което са достигнали развитите държави (за другите е ясно). (Впрочем в книгата има и точка, озаглавена „Държавата като хидротехнически проект”, но няма предвид това, което си мислите.)

А за престъпност на съвременните държави може да се говори главно по повод на политиката и икономиката. Само малък пример – по заслужаващи доверие данни, в света се перат 1,85 трилиона долара мръсни пари, т.е. пари от престъпления, вкл. корупция. Основната част от тях от се генерират чрез престъпления и корупция в развитите страни. Изпирането на тези пари често е в други страни, някои от които също са развити. Свикнали сме да мислим за Холандия като за добре организирана, високо развита държава. Но според някои данни в Холандия годишно се перат 50 млрд. долара мръсни пари; в Австрия (още един образец) – 48 млрд.; в Австралия – 5–10 млрд., и т.н. Всичко това би било невъзможно без сътрудничество (активно или пасивно) на държавното управление, на бизнеса (или поне части от него), на нормативната рамка, правосъдието, разбира се – службите и т.н.
Има и други рискове, но за тях – друг път.
А „къде сме ние”? Всички споменати рискове ясно се забелязват и у нас. Концентрацията и централизацията на властта си текат с пълна сила. Вижда се в политическата система, където постоянно напира тенденция към възстановяване на еднопартийната система (макар и замаскирана като многопартийна, демократична, плуралистична).

Основният признак е, че партии се тресат и западат, но управлението се стабилизира. Онова, което вземаме за отклонения от тенденцията, може би са ефекти от концентрацията и централизацията. Тенденцията се забелязва и в свободата на словото. Политическият контрол върху медиите се затяга, някои се затварят, също и предавания, актуализира се списъкът на „говорещите глави”, които (не) се допускат до медийно участие, цензурата се усилва. Човекът с нашийника е усърден и ефективен. Но политиците не разчитат само на него и все по-настойчиво и нагло предупреждават медиите да внимават – с критиките, с „преекспонирането”, с правенето на драми и т.н. Медиите очевидно си вземат бележка – публиката все по-често се натъква на журналистическо ибрикчийство.

Един голям журналист, публицист и т.н. писа, че българските журналисти са прости. Може и да са. Но основната причина за това впечатление може да е, че много ги страхуват.
Икономиката се развива в общата европейска рамка – бежанската вълна роди допълнителен бизнес сегмент. Сигурно има и други подобни, защото според доклади на Европол България е сред 6-те страни, които са основен източник на жертви на трафик на хора. А според експерти сега в страната годишно се перат около 2 млрд. долара мръсни пари, но има капацитет за 18 млрд. Ако този капацитет бъде достигнат, при цена на прането 30 на сто добра печалба ще падне. Заедно с европейските пари те ще надуят доста банкови сметки. Така че прогнозите за ръст 4,5% може и да се окажат реални. Е, особен растеж, но все пак растеж.

А иначе при съществуващите рискове неравенствата и бедността сигурно ще се запазят същите. Същата ще си остане и България, защото и светът едва ли ще се подобри. Но вече и на това се радваме – важното е да не се влоши.
Впрочем Европейската комисия финансира изследователски проекти на тема „Справедливост и честност в ЕС“. Както казват, а дано, ама надали.

 

Източник: http://www.glasove.com/categories/komentari/news/riskovete-koito-shte-ni-zaplashvat-i-prez-2016-a

Публикувана в Гледища
Понеделник, 23 Ноември 2015 17:05

Защо Европа е обречена?

Защото проблемът и с исляма е нерешим с методите на демокрацията. Това е отговорът, който политкоректните политици в Евросъюза отказват да дадат на своите избиратели, макар че много добре го знаят. И точно поради това европейската цивилизация ще загине. Въпросът отдавна вече не е дали, а кога.

Европейският сблъсък с исляма не е от вчера. Датира още от 711 г., когато арабите нахлуват на Пиренейския п-ов, после го завземат методично, нахлуват във Франция, където са спряни едва през 732 г. при Поатие, завземат Сицилия, Сардиния, Корсика, Балеарските острови, нахлуват многократно в Италия, плячкосват Рим, а от 14 век започва нахлуване в Европа и откъм изток, където турците завземат Балканите и Унгария, стигайки през 17 век дори до Виена.

Хилядолетната война на полумесеца срещу кръста води до съществена промяна в демографската ситуация в някои части на континента – на Пиренеите и на Балканите се създават компактни маси от мюсюлманско население. Когато през 1492 г. Испания успява да отвоюва и последните си земи от арабите, превземайки Гранада, тя се сблъсква с въпроса какво да прави с тях след това. Първоначално им е оставено правото да изповядват религията си, но след като се вдигат на бунт през 1499 г., им е наредено или да приемат християнството, или да напуснат страната. Повечето стават християни, но тайно продължават да спазват догмите на исляма. През 1568 г. арабите вдигат втори бунт, при който дори за кратко възстановяват Гранадското емирство. Държавата им е унищожена едва през 1571 г. с големи усилия от испанците. Взето е решение всички мориски (както наричат покръстените араби) да бъдат изселени във вътрешността на Кастилия. Само едно поколение по-късно се оказва, че заради своята по-висока раждаемост, мориските започват да доминират количествено в някои райони около Мадрид и Толедо, с което заплашват да арабизират сърцето на испанската монархия. Затова накрая испанския крал, виждайки провала на всички усилия за асимилация на мориските, заповядва те да бъдат изгонени от Испания. Това се случва на няколко вълни през 1609 – 1614 г., при които около 300 000 араби, представляващи 7% от испанското население по това време, са изселени по море в Мароко, Алжир и Тунис.

На Балканите исляма се задържа повече. Когато Румъния, Сърбия и Гърция извоюват своята независимост, първото нещо което правителствата им правят, е да изгонят своите мюсюлмани. Единствено България и Австро-Унгария не предприемат подобни мерки, в резултат на което по нашите земи и в Босна (която тогава е австрийска провинция) ислямът оцелява. Като прибавим и Албания след 1912 г ., само тук местните мюсюлмани са оставени да съжителстват с християните.

Защо обаче точно на Балканите, където мюсюлманите имат вече 600 годишно непрекъснато съществуване, няма проблем, или поне не такъв, какъвто е в Западна Европа? Защото след 1944 г. тоталитарните режими в България, Югославия, Гърция и Албания напълно унищожиха и подчиниха войнствения дух на исляма. Особено фрапиращо това се случи в Албания, където беше забранена дори самата религия. В течение на няколко поколения комунистите превърнаха от сепарираните и изолирани мюсюлмани пълноценни светски граждани на своите страни. Разбира се с репресии, натиск и насилие. В Гърция това свърши военния режим и традиционната антитурска и антибългарска политика на управляващите в Атина.

В резюме – Испания, Сърбия, Унгария, Гърция, Италия и Румъния – все страни, в които традиционно са живели мюсюлмани, са решили проблемите си с тях като са ги изселили. Испанците са принудени да приложат тази мярка, след като опитват в продължение на сто години да асимилират мориските и не успяват. Въпреки че ги християнизират, те упорито запазват своя арабски език и арабски обичаи. Другите европейски държави не са толкова търпеливи и директно изгонват мюсюлманите, след като се освободят от властта им. Там където те остават, комунистите, нетърпящи друга конкурентна идеология, с помощта на репресии заличават разликите между християни и мюсюлмани, формирайки консолидирани граждански нации.

Нищо от това не би могло да се случи в Европа днес. Нито изселвания, нито репресии, нито насилствена асимилация и християнизация. Самоскопилите се европейски държави залагат единствено на доброволната асимилация, която те наричат с политически коректния термин интеграция, надявайки се, че с научаването на съответния държавен език и местни традиции, мюсюлманите ще станат добри граждани. Само че това няма как да стане и очевадно, с оглед на ситуацията, не става.

След всеки атентат европейските ислямски общности се спотаяват, снишават, изчакват да отмине бурята и вялото европейско възмущение, за да продължат с това, което правят най-успешно – да сеят страх и деца. Да, мюсюлманите са между 5-10% в отделните европейски държави, но децата им са между 25-50% от децата в държавите им. Кметът на Ротердам е мюсюлманин, а най-популярното мъжко име за новородено в Лондон и Брюксел е Мохамед. Добре известни факти, но какво от това? Мюсюлманите се увеличават, християните намаляват, а през последната година евроислямът получи мощна демографска инжекция с приток на 1,5 млн нови имигранти, доскоро по-известни като бежанци.

Тази болест не се лекува с молитви и шествия. Тя не се лекува и с извънредни положения – хиляди нови мохамедчета ще се родят през трите месеца на извънредно положение във Франция. Тя не се лекува и с остри думи във фейсбук и заплашителни статии в пресата. Тя се лекува с управленски мерки, които трябва да са такива, като описаните по-горе. Репатриране, експулсиране, лишаване от гражданство, дори и за тези, които го притежават по рождение. Ограничаване на ислямската пропаганда и секуларизация на имотите на мюфтийствата. Няма европейска държава, която да не го е правила с християнската църква, каква е пречката сега да стори това и с ислямската религия? Конфискуване и затваряне на джамии, премахване на минарета. Експанзивна политика за запазване на християнските малцинства в Леванта, подложени на 1400 годишен терор от 7 век насам. Общо взето, това е което трябва да се направи.

Обаче няма да се направи, защото няма кой да го направи. Не че в европейски мащаб липсват такива политици. Просто няма да ги допуснат да управляват. И тъй като революция също няма да бъде допусната, след 30 години това няма да има никакво значение вече, защото и кметовете на Париж, Лондон и Берлин ще са мюсюлмани. Затова Европа е обречена. След едно поколение вече ще стои въпросът не как да се интегрират мюсюлманите, а как да бъде запазено християнското малцинство.

 

Източник: www.frognews.bg

Публикувана в Гледища

Търся мнозинство, търся партньори в БСП, ДПС, за да променим няколко текста в Конституцията – да се намали броят на депутатите, да не могат да преминават депутати от една парламентарна група в друга, каза пред журналисти лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов след участието си във форума „Нова Конституция или реформи в действащата”, съобщи бТВ. Според него обаче това е трудна задача, тъй като днешните управляващи доказали, че у нас няма реална демокрация. „Демокрацията в България нито е победила, нито я има, констатира Борисов. Докато не съзрее демокрацията и институциите не престанат да се влияят от личности, по-добре прокуратурата да си стои в съдебната власт”.


Той обаче подчерта, че в случая не става въпрос за прелюдия към евентуална управленска коалиция в бъдеще. „Омръзна ми преди всички избори само мен да ме питат с кого ще правя коалиция - единственият, който досега не е правил коалиция”, допълни експремиерът.
Сценарий за Конституция би могъл да се осъществи най-рано след 5-6 години, смята Борисов. Той изтъкна, че за промяна на основния закон или текстове от него е важно да се открият 2-3 неща, по които може да се намери обединение сред партиите.


„Колегите от Реформаторския блок говорят за промяна в Конституцията, но трябва да се направи Велико Народното събрание, а за това са необходими 2/3 от народните представители. За да се промени Конституцията или текстове от нея, трябва да привлечем и убедим другите партии, че това е необходимо, за да се направи необходимият брой 2/3. Може би в някои оценки да сме крайни, но трябва да се намери необходимият баланс”, каза още Борисов.

Публикувана в У нас

В. "Дума" публикува в днешния си брой интервю с Михаил Михайлов, Мишо Шамара, който преди три години се прекръсти на Big Sha поради увяхващата си слава. Оттогава той не престава да провокира публиката. Последната му изява е като соло изпълнител на контрапротеста, което никак не пасва на вкуса на "червените бабички". Поради непреходното значение на словото му публикуваме пълния текст на интервюто:

 

Михаил Станиславов Михайлов, известен като Мишо Шамара и Big Sha, е певец и рап-изпълнител. Роден е на 27 декември 1972 г. във Варна. Има издадени над 10 албума и записани десетки хитове. През септември 2012 година по сигнал на шефа на СЕМ Георги Лозанов прокуратурата се самосезира за текст на песен на Шамара с мотива, че се обругавало българското знаме и герб. От много организации това бе оценено като грубо потъпкване на свободата на словото. След три месеца делото срещу Шамара бе прекратено.


Цитати 

Преди БСП не ме вълнуваше, но сега виждам, че тя единствена има потенциал да върне демокрацията Защо Сорос и сие искат да откраднат от най-бедната държава последната хапчица? На улицата са 50% гербаджии, 30% платени и 20% заблудени идеалисти 

- Господин Михайлов, какво ви накара да сe качите на върха Бузлуджа?

- Искам да подкрепя единствения в момента стожер на демокрацията в Бъгария Пламен Орешарски. Ако правителството падне, ние ще си загубим демокрацията, и това е основната причина аз да съм тук. Предполагам затова има и толкова много хора, защото пресирането върху обществото през медиите на Прокопиев и на Сорос "Отворено общество", тинк-танковете, НПО-та, които искат да вменят на обществото мнения, така че уж борейки се за демокрация, да върнат диктатурата на Бойко Борисов. Това кара хората да покажат ответна реакция и аз където и с каквото мога ще помагам това да не се случи. Не знам дали имам такава сила, но поне съм медийна личност и идеите, които имам, искам да ги разпространявам колкото се може повече и да ги отстоявам, без да се връщам крачка назад. 

 

- За първа година ли идвате на събора на социалистите?

- За първа година съм тук, когато има празник на БСП, но иначе съм идвал и с децата си на разходка, защото е уникално място. 

 

- Какво смятате за протестите, които текат в София?

- Това са на 50% гербаджии, 30% платени от Сорос хора на колелата и може би 20% заблудени идеалисти, които са готини хора, но просто са използвани много лошо от диктатурата на Борисов, която отново иска да узурпира властта

 

- Какво мислите за ексцесията пред парламента миналата седмица?

- Ще подходя малко по-библейски, както се казва - "нека който е грешен, той първи да хвърли камъка". Ако досега Бойко Борисов управляваше като едно божество, неговите почитатели и те се имат за такива, безгрешни. Мисля, че трябва да спрем да вярваме в тези божества, защото Бог е един и той е във всеки един от нас. Трябва да оставим на хората, които правят грешки и си ги поправят, те да работят. На нас не ни трябват измислени и създадени от медиите божества, трябват ни истински хора, които да работят и да не ми се фантазират.

 

- Разделени ли са хората?

- Много са разделени. Виждам огромна любов от една страна и огромна омраза от друга.

 

- Как може да се преодолее това?

- Все още нямам рецепта. Ще трябва време да се излекува тази омраза, защото много беше вменяването на вини, демонизирането на БСП и на ДПС през последните четири години, като все едно БСП са някакви комунисти, на които от носа им лава, а от ушите огън излиза, а ДПС са някакви зли турци с ятагани. Това постоянно повтаряне и оплакване на Бойко Борисов по медиите и внушаването на тази омраза докарва до тази реакция. Той през цялото време, все още и през трибуната на Народното събрание, вменява омраза и разделение на обществото. Това е човек, който е аболютен антипод на Левски. Той е "ако спечеля, печеля само аз. Ако загубя, губи целият народ". За да бъде във властта, е готов на всичко, но не и някой да е щастлив и доволен. Искам много открито да му заявя: "Бойко, никога няма да управляваш, ти си изпята песен, поне с достойнство отиди и излежи присъдите, които ще имаш, защото ти й трябваше на тази държава, за да види какво повече никога не трябва да допуска, да повярва и да разбере какво е демокрацията. Защото демокрацията може да я оцениш едва тогава, когато я загубиш".За първи път гласувах преди две години за БСП. Допреди това мислех, че са консервативна партия, която не ме вълнуваше, но откакто Бойко Борисов узурпира властта и отне демокрацията, видях, че БСП са единствената партия в момента с потенциал да върнат демокрацията, със силата, структурите и правилните лидери, които са световно признати. Застанах зад тях, защото това е правилното. Да, много по-лесно е, ако исках да се правя на моден, на готина рап звезда, бих застанал на жълтите павета. Да, сигурно загубих много голяма част от фен базата си, но сърцето и душата си не мога да продам. Ще карам такси и пак ще си изхранвам децата, обаче честта и достойнството никой не може да ми ги купи. Ще се бия срещу режима на Борисов, поне докато той не влезе в затвора. Чак тогава можем да имаме някаква демокрация. Естествено и президентът трябва да падне, защото е изцяло кукла на конци.

 

- Като споменахте президента, как ще коментирате неговата позиция за протестите?

- Това не е президент на българите, това е президент на ГЕРБ. Представям си при един евентуален военен конфликт, той ще е един от първите избягали от България. Ако се стигне до някакъв физически конфликт, той ще бие противниците си с вибратори, защото това е един изключителен душевен хомосексуалист. Не искам да го обидя, даже съм много мек в изказванията си. Това е човек, който няма грам чест и достойнство, грам българщина, изцяло зависим е от Бойко Борисов и се държи като плужек в политическото пространство. Всеки един друг българин би бил по-достоен президент от него.

 

- Как ще коментирате виковете "червени боклуци"?

- БСП е показвана като дядо Торбалан. Дълго време вменявана заплаха от някакви лоши комунисти, които нещо лошо ще направят на хората. Другото е, че в БСП дълго време имаше и червени боклуци, но в последните години поеха в правилната посока. Виждаме как голяма част от компрометираните лица са изчистени от партията и листите. Това са крачки и войната, която водят хората за истинска социалдемократическа насока вътре в партията, те я водят много по-силно вътре в самата партия. Ако викат "червени боклуци", нека се обиждат само червените боклуци, а другите хора няма за какво да се обиждат. Нека да има демокрация, нека кой каквото си иска да говори. Виковете са добре за коригирането на тази партия. Какво по-демократично нещо от това ти да назначиш хора във властта, народът да каже "не" и на втория ден да ги промениш? Кой се е съобразявал толкова с народа? Ако това не е демокрация, не знам кое е. 

 

- Ако не беше назначението на Делян Пеевски, смятате ли, че всичко щеше да бъде спокойно?

- Щеше да има друга причина, друг повод за протести. Това беше подготвено с много финанси, голяма роля изиграха тинк-танк организациите, НПО-тата на Сорос, които имат за цел да прокарват изцяло западните интереси и корпорациите. За тях е много страшно, че в момента правителството се грижи за народа. Искам само да му кажа на Сорос: "На едноокия едното око ли искаш да изкараш? На гладния човек залъка от устата ли да вземеш? Имаш си Германия, Франция, граби оттам. Защо от най-бедната държава искате да откраднете последната хапчица?"- Какво очаква България оттук нататък?- Мисля, че всички, които сме на правилната позиция, трябва да демонстрираме сила, упоритост, неотстъпчивост, за да разберат протестиращите, че ако искат да живеят в демократично общество, те трябва да уважават демократичните ценности. Ако тези 2000 човека, пряко сили 5000, са важни, ние тук на Бузлуджа имахме 50 000 дошли от различни краища на България. Това означава по тяхната логика, че всяка една малка неправителствена организация може да сваля правителство. Народът избра, въпреки огромните измами от страна на ГЕРБ, Бойко Борисов да не управлява. Избра разнородна коалиция, което е супер от демократична гледна точка, защото в единия край са ДПС, в другия "Атака", които взаимно се неутрализират, и в средата е БСП, която под силния граждански контрол няма възможност да прави измами и кражби. А ако се правят грешки, нека хората протестират и да ги казват, няма нищо лошо в това./СД


 

Публикувана в Очи в очи

Моля, коментирайте – какво значи свобода в съвременната демокрация? Това, което става в София, как да се приеме – проява на свободен народ ли е или или дирижиран от някои партии преврат? Каква демокрация е това група хора, няма значение дали са 110 човека (както тези, които сутрин пият пред Парламента безплатно кафе и му пречат да работи или 3 – 4 хиляди, които пият бира вечер по площадите и истерично крещят „Оставка“, без да съзнават какво всъщност искат) или 9 – 10 хиляди представители на битите партии на десницата – СДС, РЗС, „България на гражданите“ и ГЕРБ, които крещят с изкривени лица „Избори !“ още от втория ден на правителствотода решават съдбата на една няколко милионна страна?

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 2