Темата за медийната регулация стана още по-актуална покрай избора на Галина Георгиева за член на СЕМ и породената вълна от възмущение.

Този орган никога не се отличавал с авторитет и доверие в обществото и професионалната общност, но този път политиците паднаха под морското равнище.

Днес едва ли някой вярва, че Съветът за електронни медии е независим специализиран орган и в своята дейност се ръководи от интересите на обществото и свободата на словото, че гарантира политическата и икономическата независимост на медиите. Но това е записано в действащия Закон за радиото и телевизията. Българският принос в европейската медийна регулация се състои във факта, че ние преписваме старателно определени изисквания и демократични стандарти, но забравяме да ги „облечем“ в механизми и процедури, които да превърнат написаните пожелания в реалност.

Българските политици разчитат на забравата и отшумяването на всеки скандал. Наскоро срещнах едно определение „обществена безпаметност“ и затова ще си разреша кратък исторически преглед по темата.

България, последна от страните в Югоизточна Европа, пристъпи към създаване на медиен закон. У нас най-постоянни са временните неща – Временна парламентарна комисия за обществените медии, Временен съвет за честотен ресурс за граждански нужси, Временен програмен съвет за одобряване на радио- и телевизионни лицензии.

През 1996 година Парламентът подготви Закон, известен като „Гордостта на Клара“.Тогава никой не вярваше, че тъкмо БСП ще може да направи модерен и достатъчно демократичен медиен закон. Председателктаа на Парламентарната комисия по медии Клара Маринова покани експерти от Съвета на Европа да се произнесат по проекта. (Вернер Румпхорст – ръководител на Правния отдел на Европейската организация за радио и телевизия, Джон Еърли – ръководител на секция „Медии“ към Директората за правата на човека - Съвет на Европа, Карол Якубович – експерт към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа).

Те имаха много бележки и изискваха да се намери адекватна формула за плуралистичен и независим състав на регулатора: квалифицирано мнозинство при избора на членовете от парламента; граждански и професионални номинации при назначаване на членовете от президента.

Парадоксалното е, че и до днес всички управляващи мнозинства се оправдават с невъзможността това да се случи заради Конституциятата, която изисква квалифицирани мнозинства само при нейните промени. Но това не означава, че квалифицираните мнозинства при избор на независими регулатори са противоконституционни…

В проектозакона от 1996 г. медийният регулатор беше в деветчленен състав, като петим се избираха от парламента, а четирима се назначаваха от президента. След евроекспертизата беше прието предложението на депутати от СДС в парламентарната квота трима от съветниците да бъдат посочвани от управляващото мнозинство и двама – от опозицията. По-късно Конституционният съд отмени принципа с политическите квоти, защото не отговарял на идеята за независим и специализиран орган. Това негово решение доведе до още по-голям парадокс – всички членове на СЕМ да се избират с обикновено мнозинство. Спомням си как през 1998г. доскорошният член на СЕМ Иво Атанасов пламенно казваше – НСРТ – девет на нула за управляващите. Но по-късно, като председател на същата парламентарна медийна комисия, не направи нищо за промяна на тази формула. Тя е изгодна за всяка политическа сила, която е на власт.

През 1998г. Групата за европейско медийно законодателство, която обединяваше 13 неправителствени медийни организации, изработи закона „Свободно слово“. Към този закон евроинституциите нямаха никакви бележки и препоръки, той беше внесен в Парламента от депутата от СДС Сашо Стоянов и… изнесен, за да влезе сегашният действащ закон, известен като“ Законът Костов“.

В проекта „Свободно слово“ беше заложено предложението за квалифицирано мнозинство при избора на членове на регулатора от парламента и двустепенност на избора. От номинациите на професионални и творчески организации, университети и културни институти. парламентът и президентът трябваше да избират ченовете на своите квоти. От толкова демокрация свят се зави на депутатите.

Имаше и по-ясно дефиниране за изисквания опит –„Членовете на Националния съвет за радио и телевизия трябва да имат подходящо образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионаната дейност, журналистиката, аудиовизията и далекосъобщенията.“ И нещо много съшествено – да не са били служители или сътрудници на Държавна сигурнаст.

В края на 1998 г. беше приет сега действащият закон. При евроекспертизата на текстовете, свързани с медийния регулатор, за пореден път беше написано от Каролин Морисън и Майкъл Уогнър следното: „За да се осигури независимост на практика са нужни организационни и процедурни гаранции, те са предпоставка за укрепване на новите демокрации. Предлагаме квалифицирано мнозинство от ¾ от гласовете при избора на членове от парламента, което би накарало основните политически сили да приемат компромисно решение. Сегашната процедура по номиниране не гарантира независимост на органа, нито съблюдава плуралистичния принцип при съставянето му. Трябва да има и процедура, която да гарантира, че президентът няма да избере близки до себе си и до своята партия хора…“.

Повече от 20 години българското медийна регулация се движи в омагьосан кръг. Евроинституциите ни казват едно, ние си знаем нашето.

През 2001г. пък НДСВ създаде нови изисквания към членовете на регулатора, свързъни със задължителен петгодишен трудомв стаж в медиите. После следващо мнозинство ги отмени...

По предложение на ГЕРБ се промени и числеността на състава на регулатора – от девет на петима членове .Все правни трикове, за да се променя състава на СЕМ. Повече от обидно е, че родните депутати никога не са се съобразявали с обществения интерес и позициите на професионалната гилдия.

Злополучният избор на Галина Георгиева „олицетворява“ в себе си изискването „членовете на СЕМ да се ползват с обещствено доверие и професионален авторитет“. С диплома от 3.89 по аграрна икономика и работа като телефонистка в Нова телевизия. Разбирам от депутати че нямало как да се мери доверието и авторитетът. Навярно професионалната биография, гражданската и професионална позиция по съществени въпроси на медийната среда не са критерии? Или допитването до професионалната общност?

Отговорът всеки от нас знае. Сякаш вече нищо не е в състояние да ни учуди. А СЕМ е независим, защото от него нищо не зависи.

Публикувана в Гледища

Управлението на обществената телевизия е сред същностните проблеми в българската медийна регулация. Съветът за електронни медии избира с обикновено мнозинство генералния директор и с квалифицирано мнозинство предложения от него Управителен съвет. Генералният директор е и председател на Управителния съвет. Тази пирамидална структура съсредоточава огромна власт в институцията „генерален директор“. Конкурсното начало пък дава възможност за превръщането на организационно-творческата и управленска структура в поле на непрестанни експерименти. Това лишава обществената телевизия от придвидимост и устойчивост, тъй като на всеки три години вътрешно-нормативната уредба се превръща в експериментално поле за нови решения.

Съветът за електронни медии няма правомощия на същински надзорен орган в областта на управлението на БНТ, той подписва с генералния директор и с членовете на управителния съвет договори за възлагане на управление, които най-често са бланкетни и не съдържат необходимата конкретика. В практиката на водещи европейски обществени телевизии при конституирането на управителните и надзорните съвети е въведен квотен принцип. Български принос е управителният съвет да бъде напълно зависим от волята на генералния директор. При формиране на управителните съвети на френската обществена телевизия квота имат работещите в медията, културни и научни институти, медийният регулатор.

Нашият закон само описва набора от правилници, необходими за структуриране и организиране на творческия процес в медията. (Управление на обществени медии). Регулаторът ги одобрява, но често няма капацитет за професионален анализ и критична рефлексия. Така цялата вътрешно-нормативна уредба и организационно-творческа дейност са в правомощията на генералния директор и управителния съвет, предложен от него. Създадената пирамидална структура превръща обществената телевизия у нас в заложник на разбиранията и вкусовете на управителния съвет.

Честото преструктуриране на управленската структура подлага системата на стрес и я лишава от устойчивост и предвидимост. Липсва ефективен надзор в областта на управлението и финансирането. отсъствието на точни и ясни правила за продуцентската и редакторска дейност, неефективната връзка с реализационните структури води до субективизъм в основополагащи дейности. Отсъства и вътрешен мониторинг за дейността на отделните редакционно-творчески и реализационни звена. Продуцентските и редакционните екипи е необходимо да изработват програмните политики въз основа на проучвания и експертизи и да обявяват вътрешни и външни конкурси за предавания и формати.

Общественият съвет у нас не е представителство на гражданското общество, на различните научни и културни институти, неправителствени структури, органи и институции. Общественият съвет в германската обществена телевизия ARD, който има и надзорни функции, е конституиран по силата на Федерален договор, в който подробно са описани институциите, които имат свое представителство./ Смисълът на Обществения съвет не е творческо-рецензентска, дейност, той има задачата от името на обществото да констатира и дебатира програмни и тематични дефицити. В експертизата на Съвета на Европа от 2002 г. ръководителят на правния департамент на Европейския съюз за радио и телевизия - Вернер Румпхорст отбелязва, че: „По отношение на управлението трябва да се създаде надзорен орган, съставен от лица, опитни в администрация и финанси, който да има конкретна задача да контролира ефективността и правилността на цялостното управление на организацията. … А Общественият съвет трябва да се състои от граждани, които да представляват разнообразието от интереси, съществуващи в обществото“.

 

Финансиране на БНТ

Финансирането на обществената телевизия се отнася само до необходимите норми за изпълнение на обществения договор. Наложителен е експертен и обществен дебат за дефиниране на обществената мисия Това е изключително важно, ако БНТ остане на двойно финансиране от субсидии и / или такси и допълнителни приход от реклама и спонсорство.

Финансирането трябва да бъде прозрачно и да може да се провери по всяко време от данъкоплатците. Изискването за прозрачност трябва да бъде насочено към финансиране, когато някой обществен оператор наред с общественото финансиране използва и други финансови ресурси.

Източници на финансиране на обществените медии в Европа са таксите за радио- и телевизия, целевата субсидия от държавния бюджет, приходи от реклама, спонсорство, търговска дейност, продажба на програми, платени медийни услуги дарения и други дейности, разрешени по закон.

Според финансовия доклад на Европейския съюз за радио и телевизия от 2018 г. във финансирането на обществените медии е нараснал делът на държавното финансиране. За 2017 г. съотношението е 63,2% от такси и 15,3 – от бюджета. В Белгия, Финландия, Исландия и Турция са въведени преки ли косвени радио-телевизионни данъци и такси.

Приходите от реклама са силно рестриктивни, а ВВС не излъчва реклама. В страните – членки на Европейския съюз - са въведени навсякъде ограничени лимити за излъчване на реклами в обществената телевизия.

Други източници на финансиране на обществените медии са средства от структурни фондове на европейски институции, като усвоената сума за 2017 г. не е голяма – около 5 милиона евро.

Приходите за обществените медии, пряко или косвено, произтичат от гражданите. През 2017 г., гражданите на Европейския съюз са заплащали средно около 3 евро на месец, за да финансират обществените медии в своята страна. Таксите обществени медии се заплащат най-често на домакинство – Германия и Великобритания, като се разрешава ползването до пет телевизора.

Приходите за обществените медии намаляват, а обхватът на дейностите, свързани с многопрограмно развитие и мултимедийни платформи се увеличават. Огромна част от постъпленията се инвестират в европейска творческа индустрия, като около 80% от разходите са за производства на собствена оригинална продукция. Според доклада на Европейския съюз за радио и телевизия в България на глава от населението се падат около 10 евро годишно, докато тази сума за всеки гражданин на Швейцария е 170 евро.

У нас Фонд „Радио и телевизия“ не проработи заради популизма на политическата класа, проблеми със събираемостта на таксите на „електромер“, неясната диференциация на плащане на такса за юридически субекти и частни лица, както и отсъствието на ясен и релевантен списък на лицата, които се освобождават от такси. В съседни страни такава такса на електромер проработи, но очевидно независимото финансиране на обществените медии не е сред приоритетите на управляващите у нас през последните 20 години.

Необходимо е този фонд да започне дейността си с ясен регламент за постъпления от такси и от целеви държавни субсидии. В България има регистрирани 4 300 000 домакинства, дори минимална месечна такса от 2 лв. би увеличила значително консолидирания бюджет на обществените медии. Може да се ползват европейски практики за попълване на фонда, свързани с отчисления от печалби на телекомуникационни оператори, хазартни игри и др. Този фонд да се ръководи от независим управителен съвет, за да се регламентира общественият характер на финансирането, неговата прозрачност и реализация на финансовите постъпления по законосъобразност и целесъобразност.

Без независимо финансиране обществената телевизия не може да създава плуралистична и многообразна, като тематика и обхват, качествена програма.

В съществуващата медийна регулация са необходими спешни промени:
1. Квалифицирано мнозинство при избора на генерални директори на обществените медии, както и изискване да не съвместяват функцията на председателe.ли на УС.
2. Съветът за електронни медии да разработи подробен договор за възлагане на управление, свързан с производството на програма, с много програмното развитие в цифрова среда и създаване на специализирани мултимедийни платформи. Договорът да въвежда срокове за конкретни дейности и ангажименти.
3. Да се въведе конкурсно начало за ръководни позиции.
4. Да се изгради Департамент за стратегическо развитие и изследвания на аудиторията, към който да работи и медиен мониторинг за вътрешен плурализъм и изпълнение на обществената функция.
5. Да бъдат изискани за експертиза всички правилници за дейността в БНТ, съгласно Закона,, както и да бъдат одобрявани от регулатора за съответния мандат.
6. Да се изиска независима външна експертиза на вътрешно-нормативната уредба от специализирани звена в обществените телевизии във Великобритания, Германия и Франция.
7. Необходим е нов устройствен закон за обществените медии в България.
8. Да се проведе специализиран и обществен дебат за Фонд „Радио и телевизия“ и за начина на формиране на постъпления в него

Публикувана в Гледища

ПРОГРАМАТА

Страните от Югоизточна Европа започнаха трансформацията на своите държавни медии в обществени, след падането на Берлинската стена. Те естествено черпеха опит от водещите обществени медии във Великобритания, Франция, Германия. Но основополагащи са резолюциите и препоръките на Съвета на Европа в полето на обществените медии и независимата медийна регулация.

България е подписала всички документи на Съвета на Европа в тази област, но на практика въведените правни механизми и инструменти не са достатъчни за утвърждаване на основните ценности на обществените медии – програмна политика, покриваща целия спектър от обществени потребности и интереси, независими управление и финансиране в полза на гражданското общество.

За разлика от общата европейска рамка, свързана с програмната политика на обществените медии, при управлението и финансирането им всяка страна само избира механизмите за тяхната реализация, които да гарантират независимо управление и независимо финансиране от политически и икономически натиск За България това е същностен проблем, защото политическата класа вече 20 години не е готова да създаде такива ефективни и достатъчно демократични механизми. Всичко създадено е с двоен стандарт, нещо като демократична дреха, без адекватна социална телесност.

В поредица от евроекспертизи на действащото българско законодателство, Съветът на Европа изискваше гаранции за независимост на регулатора – квалифицирани мнозинства при избор на членовете от парламента и граждански номинации при избора на президента. Няма и механизми, които да гарантират професионалната експертиза и обществения авторите на избраните членове.

Звучи смехотворно, но те подписват декларации, че имат професионален авторитет и обществен престиж… Това рефлектира и при избора на генерални директори на обществените медии, които възпроизвеждат политическото статукво и корпоративните интереси. Още по необяснимо е, че в законовата рамка генералните директори се избират от Съвета за електронни медии с обикновено мнозинство, а членовете на управителните съвети – с квалифицирано!

Отсъствието на устойчива вътрешно-норматива уредба пък превръща обществената телевизия у нас в поле на непрекъснати промени при всеки нов избор на генерален директор. Злополучният национален опит, свързан с надзорните функции на СЕМ и непроработилият фонд „Радио и телевизия“, илюстрират незаинтересоваността на политическата класа, но и на професионалните елити, от демократичните стандарти при функционирането на обществените медии.

Неслучилата се цифровизация на обществената телевизия, отсъствието на визия за многопрограмно развитие в цифрова среда, пълното неглижиране на мултимедийните платформи и услуги, водят до невъзможност обществената телевизия у нас да изпълнява основните си програмни задачи: БНТ1 като политематична програма извършва социален интегритет и обединява различни аудитории, без това да е в ущърб на качеството. Монотематичните програми обединяват по специфични потребности и интереси по-малки аудитории, като защитават техните потребности и интереси.

В съвременната телевизионна теория все по-съществен е въпросът не КОЛКО ЗРИТЕЛИ ТЕ ГЛЕДАТ, А КОЙ ТЕ ГЛЕДА. Ако това са активни граждани, лидери на обществено мнение, творци и учени, млади хора – то ефективността на посланията е много по-висока. В съвременния медиен свят без изследвания не може да се определи степента на социално въздействие и медийно влияние.

Например обществено-правните телевизия като ВВС, ARD, FRANCE TELEVISION създадоха букет от програми в изпълнение на основните функции на обществената телевизия – политематичен канал, канал за регионални политики, канал за образование и култура, младежки и детски канал, информационен канал. Програмите с развлекателни функции не са в програмните им приоритети.

Още през 2012 година BBC създаде платформа в Интернет със специализирани програми за тийнейджъри, съобразявайки се с нагласите за общуване на младата аудитория и потребностите й за гледане на програми на мобилни платформи. Създаване на медийно съдържание за конкретни комуникативни условия, например краткост на формите, достъпност и актуалност - са водещи при структуриране на младежките програми в европейските обществени телевизии.

На малък пазар, като родният, е много важно да се познават интересите и потребностите на аудиториите на регионално и национално равнище, за да се разработят програмни стратегии, както по отношение на предлаганото медийно съдържание, така и на формите за неговото представяне. В конкуренцията с търговските оператори обществената телевизия не трябва да следва тяхната програмна философия и позициониране на предавания, а да предлага алтернативи за представяне иа съдържание и формати. Например образователното предаване История БГ, излъчвано в праймтайма на БНТ, бележи висок интерес и гледаемост.

Съпоставителните изследвания на Европейската обсерватория по аудиовизия за Централна и Югоизточна Европа пък показват, че най-голяма потребност аудиторията има от социално ориентиране и адаптация и затова продължават да бъдат най-гледани аналитичните, разследващи и дискусионни форми. За съжаление те са остро дефицитни в БНТ.

Особено място трябва да имат социалните и икономически предавания, както и телевизионни сериали, приличащи на съвременен социален роман с герои, които носят „кълбовидни мълнии“ от социални противоречия и взаимоотношения. Едва ли сериалът „Под прикритие“ запълва тази потребност.

 

В началото на 2017 г. Университетската телевизия „Алма матер“, съвместно със социологическата агенция „Алфа рисърч“ разработи самостоятелна методика за изследване нагласите на младежката и активна аудитория към програмите за образование, култура и младежки политики в БНТ. Самостоятелните канали за култура и образование, за младежки политики биха дали възможност за богат избор на националната аудитория.. Телевизията, чрез мобилните мултимедийни платформи, може да се превърне в телевизионна библиотека с електронен каталог и анотации на предаванията, от които зрителите да избират.

Според представителното изследване на активната аудитория (16 -55 години) в осем университетски града, бяха получени изненадващи резултати. Откроиха се няколко съществени разлики в профилите на аудиториите на БНТ и на водещите национални търговски оператори.

БНТ аудиторията е по-образована, но и по-възрастна, състояща се от хора с по-високи доходи. Тя е дълбоко неудовлетворена от предлаганите предавания в областта на образованието, културата, детските и младежките предавания.

Например интересът към научно-популярни поредици е свързан с културен туризъм у нас и в чужбина – 51,4;% от запитаните; с история, антропология и културно наследство 45,3%; с психология на общуването 29,2; култура и изкуство – 28,2;% ; езикови курсове 29,%; право и финанси 20,9%;.Резултатите сред младите (16-25 години) дават предимство на предавания, базирани на мултимедийни платформи. Младите хора почти не гледат телевизия в реално време.

Най-голямата част от по-възрастните потребители са пред телевизора средно до 3 часа дневно – 32-34%; от 3 до 5 часа дневно – 25%. При младите зрители естествено мобилните устройства изпреварват традиционната форма на комуникация. Те гледат предимно кратки форми, независимо от тематиката и героите. Часовите пояси, в които националната аудитория би гледала активно научно-популярни и образователни поредици са 16-21 часа.

Голямо предизвикателство е констатацията, че зрителите предпочитат темите да бъдат разработвани под формата на документален филм или на коментарни предавания с отворена линия за зрителите, които да задават въпроси и така да се осъществява ефективна интерактивна връзка.

Ето защо от заделените средства за филмова продукция – по Закона за радиото и телевизията – с 10% от бюджета на БНТ трябва да се финансират и такива документални поредици, които да имат високо качество на медийното съдържание и съответна финансова възвръщаемост на европейския и световен телевизионен пазар. Необходимо е да се представят в образователни поредици за приоритетни области на научни изследвания и постижения в България.

Например, на специализирана платформа, обществената телевизия FRANCE 5 записва лекции с оригинално мултимедийно съдържание на утвърдени имена в различни области на хуманитарното знание и природните науки.

В БНТ е необходимо да се излъчват и повече културни събития -директни записи от концерти, спектакли, танцови прояви, да се създадат творчески работилници за различните изкуства, с въвличане на аудиторията в творческия процес. да се селектират театрални и оперни спектакли и да се правят телевизионни адаптации.

Младежките и детските предавания почти отсъстват от програмата на БНТ. А след ВВС и френската обществена телевизия създаде младежка платформа под формата на WEB телевизия. Това е от съществено значение, защото 84% от младите хора на възраст между 16-20 г. прекарват дневно до четири часа в Интернет. За 21-30 годишните този процент е още по-висок – 78,4%. За групата на 31-40 годишните – 77%. Младите хора гледат предимно кратки форми през мобилните си телефони – 79,3%. Това променя по безспорен начин структурата на предаванията и видеосюжетите онлайн.

На последния избор за генерален директор, спечелен от Емил Кошлуков, никой от кандидатите не говореше за предизвикателствата пред програмната политика на БНТ. Всичко се фокусира около финансовия фалит, лошото управление и скъпите външни продукции, с които се източва БНТ. Във фокуса бяха и спортните права и оцеляването на спортния канал на БНТ.

Редно е да отбележа, че спортните канали не са в приоритетите на европейските обществени телевизии. А първото решение на Емил Кошлуков, беше свързано с формиране на нова дирекция „Спорт“. Може би така се отблагодарява на Бетина Жотева, която „даде“ третия глас за новия генерален директор.

Няма и дума за стратегическо планиране и многопрограмно развитие на БНТ. Заявката на Кошлуков БНТ да се конкурира с платформата NETFLIX звучи доста занимателно.

Новият директор е изправен пред много предизвикателства – финансови и административни. Но затова в следващия текст…

Публикувана в Гледища

Президентът Росен Плевнелиев обяви своята номинация за член на Съвета за електронни медии. Държавният глава назначи на длъжността Бетина Жотева, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.


Това означава, че Жотева напуска поста си на говорител на Външно министерство. До момента бившата телевизионна говорителка беше гласът на Даниел Митов. Тя можеше да е такава още три години, ако правителството и този министър изкарат мандата си до край. В СЕМ мандатът е от 5 години.

Публикувана в У нас

В предаването на ТВ 7 „Оригиналът“ с водещ Иван Гарелов на 06.04.2014 г. беше излъчено несъществуващо и съчинено от авторите на предаването интервю с мен. Въпреки изричния ми отказ да участвам в това предаване по ТВ 7, по недопустим за правилата на журналистическата професия и етика начин беше направена манипулация с мои изказвания, извадени от контекста, в който са били направени за други медии. Това се казва в сигнал, изпратен от председателя на ПП ГЕРБ Бойко Борисов до Съвета за електронни медии (СЕМ), съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ.

"Считам, че с комбинирането на мои предишни изказвания за други медии като отговори на незададени към мен въпроси съзнателно се подвеждат зрителите и се правят внушения, които целят дезинформирането им за истинските ми позиции. Намирам, че това е било направено преднамерено, за да привлече първо по-голяма зрителска аудитория, а след това и злепоставянето ми“, категоричен е Бойко Борисов.

Той заявява още, че е отказал да участва в предаването „Оригиналът“ в ефира на ТВ7, но авторите и водещият не са се съобразили. Те не бяха информирали предварително за това и зрителите, посочва той..

Борисов пише още, че подходът да се приписват в национален ефир несъществуващи отговори на незададени към него въпроси нарушава правата му на гражданин и публична личност. „С това се подменя моята автентична позиция и се представя на зрителите изопачена картина на истинската ми позиция и мнения. Определям такова поведение в предаване на електронна медия като преднамерено и недоброжелателно, с цел да бъда злепоставен като личност и в политическо ми качество на лидер на ПП ГЕРБ“, посочва още в сигнала Бойко Борисов.

Според него въпреки уточнението на водещия в края на предаването, че това е „един коректен монтаж с малко хумор“, това не е достатъчно, за да се избегне заблудата на зрителите. „Такова уточнение би трябвало да е направено в началото на компилацията с мои изказвания или при нейното излъчване, доколкото форматът на предаването не е сатиричен или комедиен, а информационно – публицистичен“, заявява още той. Бойко Борисов се обръща към СЕМ за становище с оглед на правомощията по член 33 от ЗРТ, параграф 4 и 9 да се произнася относно спазването на изискванията за търговските съобщения и защита правата на потребителите, каквито в частност са телевизионните зрители.

„Разчитам, че СЕМ ще разгледа на свое заседание този случай и ще излезе със становище, което ще избистри правилата, по които българските медии работят в името на обективната и професионална журналистика“, пише още в сигнала Бойко Борисов.

Публикувана в У нас

Съветът за електронни медии е констатирал засилено използване на враждебна реч. "Канибали", "сган", "долнопробни примати" и други квалификации по адрес на бежанците, които звучат в медиите, са недопустими от законова и укорими от морална гледна точка, се казва в декларация на СЕМ, приета на 5 ноември.

Публикувана в У нас
Сряда, 16 Октомври 2013 20:42

Потулване на срамните тайни

Българското общество явно остава безразлично към престъпленията на комунистическата Държавна сигурност. Вместо да се грижи за жертвите на ДС, една висша институция се погрижи за правата на агентите. Българският Конституционен съд отмени текстове, съгласно които бивши агенти на ДС нямаха право да заемат ръководни постове в държавните медии, СЕМ и БТА. С аргумента, че така опазва правата на тази категория граждани, съдът на практика им отвори вратите към шефските постове.

Публикувана в Гледища

Мария Стоянова е член на Съвета за електронни медии. В интервю за Агенция „Фокус” тя коментира решението на Конституционния съд да обяви за противоконституционни текстовете, които ограничават служители с принадлежност към бившата ДС да заемат ръководни постове в БНР, БНТ и СЕМ. Преди това подобно решение имаше и за БТА.


Г-жо Стоянова, късно в петък излезе решението на Конституционния съд, според което сътрудници на бившата Държавна сигурност ще могат да заемат ръководни постове в СЕМ, БНТ и БНР. Какъв е Вашият коментар?

Мария Стоянова: Българският конституционен съд оставя в своята история една много специална техника на конституционното право - това е техника, която успя да изкара цели две скандални решения. Едното беше за делото „Пеевски”, а другото, което вчера късно беше произнесено от конституционните съдии, е за отваряне на медийния сектор в България за бивши агенти на Държавна сигурност, за отварянето на ръководните постове в българските медии за бившите агенти на Държавна сигурност. Това са хора, които са били част от пропагандната машина на българската политическа партия, хората, които са били част от пропагандната машина на един режим, който беше обрекъл страната ни на изолация, който ни помагаше да живеем така, че да не знаем какво се случва около нас, който ни беше затворил в страната, за да не излизаме. Заради всичко това България до ден-днешен има толкова много проблеми, все още не може да се отърси от миналото си. Сега, благодарение на конституционните съдии, тези хора ще имат законова възможност да заемат ръководни постове в българските медии и дори да контролират и регулират българските медии, което само по себе си е скандално. Да се срамуваш заради другите – такова чувство изпитах, когато разбрах решението на Конституционния съд, но го очаквах, не съм изненадана от него, защото човек като види състава на съда само, му става ясно какво ще бъде решението. А съдиите, които са гласували „за”, и тези, които са гласували с особено мнение, разбират какво имам предвид.

Имаше петиция в интернет пространството, която Вие подкрепихте и в която призовахте конституционните съдии да се вслушат в мнението на гражданското общество и да не допускат обратно сътрудници на бившата Държавна сигурност в ръководните органи на медиите. Взета ли беше тя предвид?

Мария Стоянова: Не. Тя остана само една капка в пространството, за мое голямо съжаление. Ние като общество закъсняхме, забавихме се да решим въпроса с бившите кадри на Държавна сигурност. Имам предвид онези, които са доносничели зад гърба на другите, онези, които са сплетничили, интригантствали зад гърба на другите, онези, заради които други хора са страдали. Имам предвид тези доносници на Държавна сигурност - нещатните и щатните, заради които цели семейства са станали жертва на този режим. Аз не смятам, че такива хора трябва да имат място в българските медии и то в ръководството на националното радио, националната телевизия, още по-малко в регулатора. Смятам, че в двадесет и първи век ние имахме шанс да поставим едно ново начало, да поставим медиите извън обсега на бившата Държавна сигурност. За съжаление, този опит беше пропуснат или тази възможност беше пропусната с решението на конституционните съдии, което в пряк текст е ретроградно.

Как ще се отрази това решение на медийната среда в България?

Мария Стоянова: Аз усещам известна умора по темата за Държавна сигурност. Не виждам кой знае каква реакция от страна на медийната общност, за което съжалявам. Защото, ако медийната общност не си дава сметка какво точно се случи и не реагира остро на него, това означава, че наистина сетивата ни са притъпени. И това е лошо за една демокрация. Много е лошо, че превърнахме темата в една дълго дъвкана дъвка, която вече е останала без вкус – в това превърнахме темата за Държавна сигурност. Неизвестни тактики, които обяснихме на тези, които идват след нас - какво правят те, какъв е точно проблемът с ДС. Не успяхме да се отърсим от сянката на Държавна сигурност като общество, а може би не сме го искали. Мисля си, че тези конституционни съдии са най-върховният представител на справедливостта, достолепието, на правовата система в нашата страна. И си мисля, че на тях също не им е лесно да вземат някакво решение и си дават сметка какви последствия поражда то за живота на всеки един в тази държава, за съдбата на тази страна, за курса, който поема тази страна. И се питам с каква съвест тези хора заспиват. Агентите на ДС - това са хора, които са работили в една система, която и според различни европейски съдилища е била престъпна. Тези хора досега бяха ограничени да заемат ръководни постове, сега ще могат да го правят. Т.е игрите, които някога са играли - мръсните игри, подлите игри, могат да ги играят отново. Защото един път агент - винаги е агент, един път клюкар - винаги е клюкар, един път интригант - винаги е интригант. Още повече, че тези хора навремето са целели да засегнат другите хора. Тези хора сега ще бъдат в медиите. И това, благодарение на Конституционния съд, който се аргументира, че оставането им извън медиите би било дискриминация. Каква дискриминация? Тук говорим за хора, съзнателно вършили престъпления в продължение на десетилетия, защото тази система просъществува цели 45 години. Някои от тях в продължение на 20 години са работили като агенти. Това са хора, които в продължение на десетилетия са вършили такива неща, на чиято съвест тежат съдбите на други хора, и ние сега сме ги били дискриминирали, като сме ги оставяли извън борда. Това е много странно обяснение. Този Конституционен съд трябваше да бъде остров на най-върховна справедливост.

Според вас има ли следваща стъпка, която може да се очаква?

Мария Стоянова: Не, за съжаление, това е проблемът. Единствената следваща стъпка може да бъде от нашето общество. Ако то има наистина желание, интерес и воля да обсъди проблема, ако самото общество на принципа на саморегулацията, въпреки поста, който се дава на хора от ДС, ако обществото реши, че не иска тези хора да заемат ръководни постове в медиите, тогава може да бъде притъпен текстът. Но аз се притеснявам за самия отзвук, който това решение ще намери извън пределите на страната ни, защото то действително изтласква държавата ни назад, вместо да я издърпва напред. 

В световните медии решението също намери отзвук - например във Франс Прес, които вчера имат едва две или три новини за България и тази е една от тях, наред с проблемите на българо-турската граница и футболната среща на България с Армения. Какъв е международният прочит на това решение на КС?

Мария Стоянова: В никакъв случай положителен - за тези конституционни съдии, които имат международни контакти, ходят в чужбина, срещат се със свои колеги конституционни съдии, честно казано, се чудя как върви това международно сътрудничество. Аз се питам как си комуникират със своите колеги от тези държави, когато сравняват кой какво е направил, какви решения е взел, какви проблеми е срещнал в работата си? Какво казват като се събират, например на колегите си от Австрия, какво казваш на колегите си – ние взехме решение: „агентите от Държавна сигурност да ги върнем отново и то в медиите, толкова чувствителна сфера за обществото”. Как правиш това, с какво достойнство? Мъчно ми е, защото ние в България заслужаваме нещо много по-добро от това да дъвчем старите си дъвки.


Споменахте, че това може да бъде широко дискутирано и всъщност да има реакция от страна на обществото и трябва да има такава. Не се ли наслагват вече много нещата - протестите срещу правителството, това решение сега, ако има отзиви?

Мария Стоянова: Да, давам си сметка, че на обикновения българин, който не е част от медийния бранш, който не се занимава с политика професионално, който не е част от някаква неправителствена организация, вече му е втръснало и писнало от множеството проблеми. Обаче трябва да е ясно, че ако ние не започнем да ги решаваме, няма кой друг да ни ги реши. Ако ние не дискутираме по тези въпроси, ако се правим, че не забелязваме проблемите, те ще стават все повече и повече. Умората - давам си сметка за умората, която е събрана в обществото ни - от 23 години непрекъснати реформи, но постигнали сме и много, не бива да го забравяме. Остава ни малко. Остава ни обаче най-важната работа - това каква държава искаме да бъдем, какво общество и от това зависи бъдещето ни. Обаче всичко това, което се насъбра, не е маловажно, тези неща са основополагащи за нашето бъдеще. Трябва да си кажем тези неща и проблемите, свързани с хората, които ни управляват в момента, хората, които са във важните български институции, по какъв начин са там, на кого са хора, кой ги изпраща. Трябва да започнем отнякъде, колкото и да ни е втръснало, трябва да започнем да си говорим всичките тези работи.\СД

Публикувана в Очи в очи
Петък, 11 Октомври 2013 18:24

КС върна ченгетата в БНТ, БНР и СЕМ

Конституционният съд обяви за противоконституционни текстове в Закона за радиото и телевизията, които забраняват на бивши сътрудници на ДС да са в ръководството на БНТ, БНР и СЕМ, става ясно от сайта на съда.

Делото беше образувано на 16 януари 1.2013 г. по искане на 57 народни представители от левицата в 41-вото Народно събрание.

Публикувана в У нас
Петък, 13 Септември 2013 18:20

Дойдох свобода да ви дам

Дойдох свобода да ви дам. Шукшин нарича така един свой роман. Заглавието е подходяща оценка за атаката на властта към медиите и журналистиката. Това управление ескалира усилията си за контрол върху информацията.
Пропагандно представяни като усилия да се освободят медиите.

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 2