Управлението на обществената телевизия е сред същностните проблеми в българската медийна регулация. Съветът за електронни медии избира с обикновено мнозинство генералния директор и с квалифицирано мнозинство предложения от него Управителен съвет. Генералният директор е и председател на Управителния съвет. Тази пирамидална структура съсредоточава огромна власт в институцията „генерален директор“. Конкурсното начало пък дава възможност за превръщането на организационно-творческата и управленска структура в поле на непрестанни експерименти. Това лишава обществената телевизия от придвидимост и устойчивост, тъй като на всеки три години вътрешно-нормативната уредба се превръща в експериментално поле за нови решения.

Съветът за електронни медии няма правомощия на същински надзорен орган в областта на управлението на БНТ, той подписва с генералния директор и с членовете на управителния съвет договори за възлагане на управление, които най-често са бланкетни и не съдържат необходимата конкретика. В практиката на водещи европейски обществени телевизии при конституирането на управителните и надзорните съвети е въведен квотен принцип. Български принос е управителният съвет да бъде напълно зависим от волята на генералния директор. При формиране на управителните съвети на френската обществена телевизия квота имат работещите в медията, културни и научни институти, медийният регулатор.

Нашият закон само описва набора от правилници, необходими за структуриране и организиране на творческия процес в медията. (Управление на обществени медии). Регулаторът ги одобрява, но често няма капацитет за професионален анализ и критична рефлексия. Така цялата вътрешно-нормативна уредба и организационно-творческа дейност са в правомощията на генералния директор и управителния съвет, предложен от него. Създадената пирамидална структура превръща обществената телевизия у нас в заложник на разбиранията и вкусовете на управителния съвет.

Честото преструктуриране на управленската структура подлага системата на стрес и я лишава от устойчивост и предвидимост. Липсва ефективен надзор в областта на управлението и финансирането. отсъствието на точни и ясни правила за продуцентската и редакторска дейност, неефективната връзка с реализационните структури води до субективизъм в основополагащи дейности. Отсъства и вътрешен мониторинг за дейността на отделните редакционно-творчески и реализационни звена. Продуцентските и редакционните екипи е необходимо да изработват програмните политики въз основа на проучвания и експертизи и да обявяват вътрешни и външни конкурси за предавания и формати.

Общественият съвет у нас не е представителство на гражданското общество, на различните научни и културни институти, неправителствени структури, органи и институции. Общественият съвет в германската обществена телевизия ARD, който има и надзорни функции, е конституиран по силата на Федерален договор, в който подробно са описани институциите, които имат свое представителство./ Смисълът на Обществения съвет не е творческо-рецензентска, дейност, той има задачата от името на обществото да констатира и дебатира програмни и тематични дефицити. В експертизата на Съвета на Европа от 2002 г. ръководителят на правния департамент на Европейския съюз за радио и телевизия - Вернер Румпхорст отбелязва, че: „По отношение на управлението трябва да се създаде надзорен орган, съставен от лица, опитни в администрация и финанси, който да има конкретна задача да контролира ефективността и правилността на цялостното управление на организацията. … А Общественият съвет трябва да се състои от граждани, които да представляват разнообразието от интереси, съществуващи в обществото“.

 

Финансиране на БНТ

Финансирането на обществената телевизия се отнася само до необходимите норми за изпълнение на обществения договор. Наложителен е експертен и обществен дебат за дефиниране на обществената мисия Това е изключително важно, ако БНТ остане на двойно финансиране от субсидии и / или такси и допълнителни приход от реклама и спонсорство.

Финансирането трябва да бъде прозрачно и да може да се провери по всяко време от данъкоплатците. Изискването за прозрачност трябва да бъде насочено към финансиране, когато някой обществен оператор наред с общественото финансиране използва и други финансови ресурси.

Източници на финансиране на обществените медии в Европа са таксите за радио- и телевизия, целевата субсидия от държавния бюджет, приходи от реклама, спонсорство, търговска дейност, продажба на програми, платени медийни услуги дарения и други дейности, разрешени по закон.

Според финансовия доклад на Европейския съюз за радио и телевизия от 2018 г. във финансирането на обществените медии е нараснал делът на държавното финансиране. За 2017 г. съотношението е 63,2% от такси и 15,3 – от бюджета. В Белгия, Финландия, Исландия и Турция са въведени преки ли косвени радио-телевизионни данъци и такси.

Приходите от реклама са силно рестриктивни, а ВВС не излъчва реклама. В страните – членки на Европейския съюз - са въведени навсякъде ограничени лимити за излъчване на реклами в обществената телевизия.

Други източници на финансиране на обществените медии са средства от структурни фондове на европейски институции, като усвоената сума за 2017 г. не е голяма – около 5 милиона евро.

Приходите за обществените медии, пряко или косвено, произтичат от гражданите. През 2017 г., гражданите на Европейския съюз са заплащали средно около 3 евро на месец, за да финансират обществените медии в своята страна. Таксите обществени медии се заплащат най-често на домакинство – Германия и Великобритания, като се разрешава ползването до пет телевизора.

Приходите за обществените медии намаляват, а обхватът на дейностите, свързани с многопрограмно развитие и мултимедийни платформи се увеличават. Огромна част от постъпленията се инвестират в европейска творческа индустрия, като около 80% от разходите са за производства на собствена оригинална продукция. Според доклада на Европейския съюз за радио и телевизия в България на глава от населението се падат около 10 евро годишно, докато тази сума за всеки гражданин на Швейцария е 170 евро.

У нас Фонд „Радио и телевизия“ не проработи заради популизма на политическата класа, проблеми със събираемостта на таксите на „електромер“, неясната диференциация на плащане на такса за юридически субекти и частни лица, както и отсъствието на ясен и релевантен списък на лицата, които се освобождават от такси. В съседни страни такава такса на електромер проработи, но очевидно независимото финансиране на обществените медии не е сред приоритетите на управляващите у нас през последните 20 години.

Необходимо е този фонд да започне дейността си с ясен регламент за постъпления от такси и от целеви държавни субсидии. В България има регистрирани 4 300 000 домакинства, дори минимална месечна такса от 2 лв. би увеличила значително консолидирания бюджет на обществените медии. Може да се ползват европейски практики за попълване на фонда, свързани с отчисления от печалби на телекомуникационни оператори, хазартни игри и др. Този фонд да се ръководи от независим управителен съвет, за да се регламентира общественият характер на финансирането, неговата прозрачност и реализация на финансовите постъпления по законосъобразност и целесъобразност.

Без независимо финансиране обществената телевизия не може да създава плуралистична и многообразна, като тематика и обхват, качествена програма.

В съществуващата медийна регулация са необходими спешни промени:
1. Квалифицирано мнозинство при избора на генерални директори на обществените медии, както и изискване да не съвместяват функцията на председателe.ли на УС.
2. Съветът за електронни медии да разработи подробен договор за възлагане на управление, свързан с производството на програма, с много програмното развитие в цифрова среда и създаване на специализирани мултимедийни платформи. Договорът да въвежда срокове за конкретни дейности и ангажименти.
3. Да се въведе конкурсно начало за ръководни позиции.
4. Да се изгради Департамент за стратегическо развитие и изследвания на аудиторията, към който да работи и медиен мониторинг за вътрешен плурализъм и изпълнение на обществената функция.
5. Да бъдат изискани за експертиза всички правилници за дейността в БНТ, съгласно Закона,, както и да бъдат одобрявани от регулатора за съответния мандат.
6. Да се изиска независима външна експертиза на вътрешно-нормативната уредба от специализирани звена в обществените телевизии във Великобритания, Германия и Франция.
7. Необходим е нов устройствен закон за обществените медии в България.
8. Да се проведе специализиран и обществен дебат за Фонд „Радио и телевизия“ и за начина на формиране на постъпления в него

Публикувана в Гледища

Интервю на премиера Бойко Борисов във вторник сутрин (пред "Медиапул") в съпровода на два телевизионни гастрола - на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов (пред Би Ти Ви) и на главния прокурор Сотир Цацаров (пред БНТ), потвърдиха за публиката, която все още е имала съмнения, визията на лидера Борисов по основни въпроси:

- Да се управлява стабилно България днес означава да се приеме безусловно, че над един човек е само небето и той е главният прокурор;

- Законите са досадна формалност за стабилността, министрите са пионки на шахматната дъска, нормално е обществените поръчки да се спират и пускат според възникващите спорадично и неясно от какво мотивирани желания на един човек;

- Враговете на така съществуващата стабилност са председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и на Софийски градски съд (СГС) Калоян Топалов. Борисов изрично подчертава "Остава само ВАС" (оглавяван от Георги Колев - бел. ред.). "Това, което истински ме тревожи, че все повече съдии се обвързват с една друга политическа сила. С ДСБ." На въпрос кои съдии и съдилища, премиерът отговаря: "ВКС в лицето на Лозан Панов и СГС. От трите големи съда остава само ВАС. Те се ръководят от хора, които не се крият, че са близки с определени медии и определени хора."

- Премиерът се страхува да не би случайно депутатът от ДПС Делян Пеевски да помисли, че той, Бойко Борисов, смята  да му стори зло, като му спира обществените поръчки. ("Но ето, нито веднъж в това интервю с нещо не съм го обидил. Казал съм само това, че когато има поръчка, която може да бъде направена по-добре и да бъде защитена публично, аз съм длъжен да го наложа. Но такива са много, много бизнесмени. Като Пеевски.")

Ако смогнем да се проврем през възлите от взаимноизключващи се съждения и съмнителни твърдения в интервюто на премиера, можем да заключим:

Потвърждение и лична гаранция от премиера, че реформа на прокуратурата няма да има. И коментарът можеше да свърши тук.

Но Цветанов заслужава внимание заради придобития кураж след оправдателната присъда и почерпеното вдъхновение от своя вожд, след което и той смело посочи виновните. Така се стигна  до трагикомичното представление в ранната сутрин, поднесено от триото на властта: Цацаров нападна съдиите, че не осъждат; Цветанов ги нападна, че осъждат (макар че те го оправдаха) и оневини Цацаров (макар че той уж го обвини); а Борисов се увъртя във вихъра на жалки противоречия: никой не можел да подчини съда и прокуратурата, обаче Панов и Топалов са зависими от ДСБ (макар че първият  бе предложен и подкрепен от независимите Георги Колев и Цацаров).

Изводът: Катарзисът се отлага, картите са  на масата, врагът е посочен, главният прокурор целият в бяло, командата е дадена - бой по смутителите.

И това бе обявено от най-високо - Борисов одързостява  Цацаров и противниците на реформата да се разправят с всеки осмелил се да посочи произвол, незаконни и поръчкови решения, търговия с влияние, и изобщо събития и действия не само в съдебната власт, но и в държавата, които не съответстват на тяхната визия за правомерно и неправомерно, за морално и неморално. Така всеки опит за прозрачност, всяко искане на проверка и отчет, всяка легитимна обществена претенция за  законност и почтеност в управлението на съдебната власт и във воденето на делата дори, ще бъдат вече "легитимно" смазвани. (Имат санкцията на вожда-премиер -  какъв закон, каква конституция, какви пет лева, опозиция няма, а медиите, които казваме всичко това, сме изначално квалифицирани като врагове. Без аргументи.)

Защо Борисов даде този безпрецедентен картбланш на главния прокурор?
И защо си позволява дори да заблуждава несведущата публика, че главният прокурор щял да се отчита пред парламента веднъж годишно, понеже сме били парламентарна република? Промяната в конституцията не задължава Цацаров, напротив - оставя главния прокурор сам да решава дали да удостои избраниците на парламентарната република с благоволението си, или да ги игнорира.

Хипотезите са три:

- Поети ангажименти от Бойко  Борисов, от които той не може да отстъпи при никакви обстоятелства. Ако това е вярното допускане, ангажиментът е свързан с КТБ - да не се пречи на разпределението (грабежа) на остатъците и да не се търсят отговорности нито за миналото, нито за предстоящото - че хазната ще плаща милиони на американски адвокатски кантори по делата, които вече се водят срещу България в чуждестранни  съдилища. Няма друг казус, по който главният прокурор толкова ясно, дефинитивно да е показал, че е заел страна и че мачът е свирен в полза на Пеевски. А точно по този казус и председателят на ВАС облече тогата, за да отреже акционерите в спора им с БНБ/Пеевски. Оттук и стриктното придържане към "реалностите" във височайшата оценка на Борисов по въпроса за независимостта - те са независимите - прокуратурата и ВАС! Оттук и стриктното спазване на омертата от Борисов - нито дума срещу Пеевски.
- Втората хипотеза, по-безобидната: опасения, че ДСБ ще се обособи като самостоятелен играч. А това е неприятно, не че плаши, но просто дразни. И като застанеш до всевластния главен прокурор, най-елементарно показваш на малкия досадник кой диктува музиката.

- Третата хипотеза - задават се избори. А избори се печелят не само със сговорчиви, а в случая подчинени служби за сигурност (чрез Цветанов като шеф на вътрешната комисия и премиера като техен върховен надзорник). Без гаранциите на прокуратурата Бойко Борисов не смее да тръгне на избори. Сделката е потвърдена: от него гаранцията за безграничната власт на главния прокурор, от главния прокурор гаранцията за необезпокояваната власт на Бойко Борисов, ако се наложи -  и чрез независима от него разправа с враговете му - той няма да има нищо общо, той няма да си цапа ръцете.

(Аз имам и своя, четвърта, свръхсубективна и самотна хипотеза: дали премиерът осъзнава сериозността и дълбоката и тъмна опасност, включително и за него самия,  на това, което  ни разкрива като свое убеждение...)

Но да не се отклоняваме с глезотии: врагът, да повторя акцента на Борисов, е посочен, фронтът е очертан, зарът е хвърлен, войната е обявена.

За разлика обаче от избора на римския император и войската му пред Рубикон, за когото връщане назад е нямало, пред Бойко Борисов връщане назад може да се наложи. Каквато и безпределна власт да обладава Цацаров, твърде брутално ще трябва да я използва, за да резне надигащите се глави на дисидентите сред гнилата и воняща от поръчки, конюнктура и произвол прокурорско-следователска система тип "Пепи Еврото", която мнозинството на ВСС със зъби и нокти опитва да опази. А и големите телевизии вече не крият смелчаците, хората виждат и научават неща, които пропагандата на медийната империя "Певески" не може да заглуши. Няма да помогне и примитивният популизъм на прокурорски акции и кампании, предназначени да погалят слуха на широките народни маси (като последната обявена проверка, и то от Върховната прокуратура, кой е възнамерявал да подмени в учебниците по история думата "робство" с "османско присъствие"... Какво грандиозно и достойно прокурорско занимание - кой казва, че Борисов бил най-големият популист).

А социологическите анкети отбелязват макар и лек отлив на народна любов и разбиране към "неумолимите обстоятелства", които държат премиера и показват, че хората не вярват само на няколко спрени поръчки. И нищо чудно на Борисов да му се наложи да балансира в по-майсторска схема на зависимостите, отколкото тази, която чистосърдечно ни разкри в интервюто си.


Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/09/2719397_vlast_bez_granici_za_glavniia_prokuror_potvurdeno/

Публикувана в У нас

Всички са на сцената. Вече и този мотив на задкулисие е просто да карат народа да ходи да търси игла в купа сено. Няма нужда от това. По резултатите съдете. За никакви задкулисия не можем да говорим, а за откровено узурпиране на властта във всичките й форми, както и за безотговорното и цинично демонстриране на резултатите от това, каза пред Фрог нюз бившият премиер на страната Ренета Инджова. Ето какво още сподели тя:


- Г-жо Инджова, управлението на страната отново е в криза. Властимащите пък се скъсват да ни уверяват, че всичко е наред, стабилно. Така ли е настина?

- Случващото се у нас през последните дни е предупреждение, че най-важната част от реформата се провали. И за нищо друго не бива да се говори оттук нататък, освен това доколко сме в състояние да възстановим справедливостта в правосъдието. Докато няма нито един осъден престъпник, не може за нито едно добро дело са се говори.

- Нали за това си имаме реформатори, говорим си с тях за реформи?

- Колкото повече слушам за реформаторите, толкова повече се омерзявам, защото нито един не нарече феномена със същинското му име. Той се нарича политическо ренегатство. Искам тук да подчертая, че ренегатството е най-голямото зло в политиката. Защото и този, който е ренегат и този, който приобщава ренегати, са еднакво престъпни. У нас нещата не се назовават така. Казват приятелство имало между политици, един друг братя се наричат. Било въпрос на личен избор. А всъщност става дума за ренегатство. Тази дума в българският език не се използва, защото нашата политика и политическа система изначално е основана върху ренегатството, а не върху принципа. За това може да се говори за неща, които нямат нищо общо с целите и поведението на властта. Така те принизяват онова, за което са избрани. Но ренегатството е зло. То би трябвало да провокира народа към нетърпимост. Присъстваме на един парадокс - българите се забавляват, едва ли не с това, което им сервират.

- За каква нетърпимост говорите, след като премиерът Бойко Борисов, Цветан Цветанов и всички от ГЕРБ се надпреварват  да ни уверяват колко е стабилна държавата ни?

- Ренегатството може да изглежда като стабилно, защото ролите непрекъснато се подменят. Но тези роли са сменени в една обща омерта . Докато омертата  не е развалена, стабилността е налице. У нас точно това се нарича стабилност. Безправието се нарича конституционализъм. Липсата на права на гражданите се нарича демокрация. Но това са симптомите на една несъществуваща политическа система. Ние нямаме работа с политици, нито с народ, още по-малко с опозиция. Ние имаме работа с една вакханалия, която се разиграва. И ако от нея някой нещо може да изкрънка, да откъсне, се счита, че демокрацията съществува. Ние сме в ситуация, в която със собствени сили не можем да изградим нито общество, нито политическа система. Италианският прокурор Никола Гратери  ни предлага да ни спаси, да ни извади за косите. И при това нашата реакция е още по-голямо затваряне в себе си. И друг път съм казвала, че национализмът при нас е начин - веднъж да не ни се нарушава рахатлъка и втори път - никой да не търси от нас отговорност. Когато замърсяваме средата, в която светът съществува, тя може да бъде прочиствана само с такива предложения, които допълнително унижават националното ни чувство. Рано или късно ще ни направят със съзнание, че сме население, което е в протекторат и което единствено с външни сили решава проблемите си. И това ще бъде последната степен на нашето унижение.

-До кога  можем да се унижаваме?

- Няма дъно. Питайте министър Петър Москов. Той е лекар и знае кога един организъм е под анестезия, кога не и как може да се имитира оздравяване на болен. Нашият случай е такъв. Все едно, че е лекар и казва, че болестта не е опасна, а пациентът и той не си признава, че страда. В крайна сметка всички са доволни. Докато това състояние може да се поддържа, до тогава ще е и нашето унижение.

- В края на миналата седмица изказването на председателят на ВКС  Лозан Панов окрили много хора. След това бившият премиер Георги Близнашки определи изказването му на човек, който е притиснат. Вие как приемате посланията на Панов?

- Съдебната система, в лицето на Лозан Панов, прояви изключително достойнство. Нашето общество трябваше да го оцени и да се присъедини към него. Понятно е, че у нас всеки акт на достойнство бива оскверняван. Аз за това казвам, че ренегатството и отсъствието на политическа система у нас, е доказателство, че всеки опит нещата да бъдат показани и назовани, ще бъде обругаван. Не обвинявам вече за това нашите политици. Народът, който търпи и не реагира на това, всъщност дава допълнителни жертви да гледа как малкото герои ,които се появяват, биват отстрелвани . „Опраскване “ ли беше, как го наричахме вече?! Този зов за спасение на съда отвътре, ще бъде чут отвън. И там ще бъде оценен.

- Съдиите излязоха на импровизиран протест, което е прецедент. Това означава, че и други магистрати мислят като Лозан Панов.

- Българският народ ще разбере, че трябва да използва всяка ситуация, в която има  възможност да се бори. Тепърва има да изгражда култура за борба. Тепърва ще разбере, че когато няма съдебна система и справедлив процес, той ще бъде не унижаван, а унищожаван.

- Като казахте за съдебна система, вие заведохте дела в Люксембург. Докъде стигнахте в битката да докажете правотата си?

- Изолацията на България е и в това, че каналите и механизмите за връзка с европейските институции са запушени. Може би са запушени с корупционна сплав. За това  не могат едновременно да текат корупционните  потоци и  всякакви справедливи искания. Мога само да кажа, че делото се е загубило.

- Как така се е загубило? Нали вие сте го изпратили до съда в Люксембург?

- Нямам право да го занеса лично. Има посредници за това. Само имам входящ номер. Няма документ, който да потвърждава, че материалите са пристигнали на адреса. Да речем, че проблемът е „куриерски“. Предвид на това, че преписката се е „загубила“ някъде  по пътя към Европа, вече съм упълномощила адвокатите ми да уведомят за това всички европейски институции, които има отношение към състоянието на съдебната ни система и към нарушенията, които се извършват в нея и извън нея, включително и ОЛАФ . Нека на света да стане ясно  какво представлява нашето правораздаване. След като укриваме по чекмеджетата делата, нека се знае как осъществяваме синхронизацията на националното и европейско  право. У нас на никой не прави впечатление  губенето на вещи, ценности и реликви. Потокът на дела, които отиват в Европа, става все по-пълноводен. На бюрократите не им остава нищо друго, освен да разчитат, че някои неща няма да стигнат до там, за където са тръгнали. Същото е положението и с инициативата за удостояването ми с пожизнена награда. Месеци наред няма отговор. Минаха 20 години откакто този акт е трябвало  да се извърши. Можете ли да си представите, сложили са 25 души, които ще решават дали имам заслуги, при положение, че законът не им вменява подобно нещо, а трябва просто да го изпълнят. Може би 25 души ще работят по тази задача още 25 години. Кой знае?! Вероятно са затруднени от моите гонения, преследвания и репресии през последните две десетилетия.

- Ако за Вас нещата боксуват, то какво тогава да си мислят обикновените хора?

- Трябва да си мислят това, за което говорихме в самото начало. Докато съдебната система  и администрацията  се намира в симбиоза с всички власти, това означава, че нито едно справедливо решение не бива нашето общество да очаква. Нито едно. Всяко справедливо решение е отрицание на принципа, по който тази система  работи.

- Имате ли усещане, че държавата принадлежи на мафията?

- Държава на олигархията бяхме преди 20 години, когато се залагаше този модел.  И аз формулирах задачата на българското общество да се бори с него. Ако е мафия, можем да я наречем, че е специален и уникален наш патент, защото става дума за симбиоза на всички, без изключение. В нея няма опозиция. Това е концесия. Колкото дълго изкара, толкова за всички ще е по-добре. Ще изкара безкрайно дълго, ако успее да увековечи механизма, по който възпроизвежда кадрите си. Тя с това се занимава. Всички очакват реформи. Но у нас единствената работа на властта е да възпроизвежда кадрите, които ще и възпроизведат тази всеобща омерта - без опозиция, без съпротива, без външни връзки.

- В момента БСП  имат претенцията , че са опозиция.

- БСП  е разпределена навсякъде. Вие не я жалете тази партия. Те са, както  се казва, по назначение. Не мислете, че присъстваме на спонтанно формиране на нови партии. Нищо подобно. Това е едно ноу  хау  на нашата номенклатура още от едно време. За това бяха тези неистови вопли да няма лустрация, кръвопускане и т.  н., защото този механизъм не трябва да бъде засегнат. Той е нашето „изобретение“.

- Има ли задкулисна сила, която движи целият този порочен механизъм? Някои го наричат модела на КОЙ, да речем.

- Всички са на сцената. Вече и този мотив на задкулисие е просто да карат народа да ходи да търси игла в купа сено. Няма нужда от това. По резултатите съдете. За никакви задкулисия не можем да говорим, а за откровено узурпиране на властта във всичките й форми, както и за  безотговорното и цинично демонстриране на резултатите от това.

- Надежда има ли?

- Вяра за пробив трябва да има. И за това,  че истината не е една куртизанка, с която всички трябва да си играят.

- Защо се върнахте в България? Със сигурност проблемите, които имате тук, щяхте да си ги спестите.

- Върнах се, защото исках да съм при  родителите ми, разбирайте обобщената ми представа за Родина. Сега вече е късно да се връщам. Искам да изтърпя съдбата на човек, който хем е бил единствен, хем по единствен начин са се разправили с него. Може пък и да съм за пример какво очаква всеки, дръзнал да покаже истината.

- Не звучи оптимистично.

- Оптимизмът нека да остане за тези, които разчитат, че никога няма да бъдат разобличени. Обикновено престъпниците са оптимисти.

 

Източник: https://frognews.bg/news_103675/Reneta-Indjova-Politicheskata-ni-sistema-e-kato-kurtizanka/

Публикувана в Гледища