Събота, 28 Декември 2013 10:45

Да благодарим на Пеевски

Да благодарим на Делян Пеевски е въпрос на елементарно приличие. Без него 2013-а щеше да е поредната година на позорна тишина. Същата, с която поне от десетилетие се посрещат компрометираните български правителства. Същата тишина, заради която БСП реши, че назначението на Пеевски може да мине без проблеми.

Какво са си мислили Станишев и Местан?
Нали преди да се стигне до Пеевски хората понесоха всички останали издевателства над политическото и изтърпяха безмълвно дългогодишния процес на криминализация на управлението? Мълчаха, а да не говорим и колко им харесваше, когато фокусници и манекенки станаха депутати, а тайнствен премиер им обясняваше, че един политик не бива да има политическа ориентация. После изтърпяха квотно правителство, с квотно разпределение на плячката от управлението. Накрая понесоха и премиер с притеснително минало, който сменя политическия си курс по три пъти в денонощието, разпъва чадър над престъпници и издига в култ подслушването на министри.

Общество, изтърпяло всичко това, би следвало да изтърпи дори и назначението на Пеевски за шеф на ДАНС. Нима не бихте повярвали в това, ако бяхте на мястото на Станишев и Местан?

Нямото посрещане на скандали в политиката обаче вече приключи. То приключи именно след случая "Пеевски". Или поне засега изглежда така. Това изисква да се въздаде дължимата благодарност на всички, допринесли за последната капка, преляла чашата. Включително и на Конституционния съд – може би най-стабилната институция, създадена от демокрацията, която в последно време започна да прилича на свой антипод. Включително и заради решенията по казуса "Пеевски".

 

2


Ролята на Конституционния съд
В края на 2013-та Конституционният съд прецени, че Пеевски има статут на депутат. Този въпрос се смяташе за спорен поради факта, че младият богаташ вече беше напуснал парламента и беше положил клетва като председател на ДАНС. Няколко дни по-късно, под натиска на улицата, той подаде оставка, но поиска и да се върне в парламента. Обратен път към законодателната власт, който се смята за немислим от редица юристи. Не и от Конституционния съд. Там сметнаха, че мандатът на един депутат не се прекратява автоматично, когато той поеме пост в изпълнителната власт. За да бъде прекратен този мандат, е необходимо да има гласувана от парламента негова оставка. В случая "Пеевски" такава не е имало.

Съдията Румен Ненков, който гласува против, после заяви, че съдът може и да е зависим. Тревога будят и четирите особени мнения, с които беше взето решението. Но това не променя крайния резултат.

Досега тези въпроси бяха задавани по други поводи и за други герои. Например какво да се прави с една прокуратура, която защитава престъпници, или с една полиция в ролята на насилник. Сега, покрай Конституционния съд, беше добавена още една капка към познатата ни чаша. И още един фактор за удържане на обществената чувствителност, прераснала в гняв.

 

Редактор: Светломира Димитрова.

Публикувана в Гледища
Неделя, 27 Октомври 2013 11:20

За идентичността на помаците

Научна конференция м Смолян за историята и мястото на помаците бе последвана от публична дискусия в София, след която отново остават немалко въпроси, но поредната стъпка към диалога е факт, отбелязва Даниел Кадик, регионален директор за Югоизточна Европа на фондация "Фридрих Науман". Според него фактът, че България е страната с най-висок дял мюсюлманско население в Европейския съюз, налага воденето на прозрачен и толерантен дебат за участието на малцинствата в обществения живот. Още повече, че всяко "замитане под килима" само би породило нови проблеми. Предлагаме ви репортаж от събитието на Дойче веле.

Имало ли е насилствено помохамеданчване?

"Не твърдя, че помаците са отделен етнос, но е напълно разбираемо хора, които с векове са били отхвърляни, да поискат да имат собствена идентичност и дори да започнат да "изобретяват" версии за нея. Не смятам, че тези изобретения са издържани от научна гледна точка, но това няма значение. Значение има само фактът, че двойната маргинализация на помаците - и от турци, и от българи, води до търсенето на собствена идентичност", гласи становището на професор Евгения Иванова от Нов български университет .Самите помаци, които не биха желали да бъдат наричани българомохамедани, отхвърлят версиите за насилственото им помохамеданчване през Средновековието.

 

Изследователят Михаил Иванов, който е бил съветник по етническите въпроси на президента Желю Желев, припомня, че защитниците на тази теза трябва да приведат доказателства. "Когато изучаваме османските архиви, виждаме как населението в Родопите от християнско постепенно се трансформира в мюсюлманско. И това са факти, които изискват своето обяснение", казва Иванов в подкрепа на версията за ненасилственото приемане на ислямската вяра от част от населението на Родопите, поддържана от историците Страшимир Димитров и Антонина Желязкова.

Трагедията на помаците

Двете най-големи изпитания за общността на помаците в България настъпват през миналия век и са свързани с Балканските войни и с наложения от комунистическия режим "възродителен процес". За помаците той започва през 1964 - или 20 години преди смяната на имената на етническите турци и последвалата "голяма екскурзия".

 

Мехмед Дорсунски и Рамадан Кехайов от Европейския институт "Помак" в Смолян разказват за множеството разрушени и затворени джамии и ислямски училища след навлизането на българските войски в Родопите през 1912. Дорсунски и Кехайов обаче отхвърлят писанията на турски историци за хиляди избити помаци и ги считат за измислици. От началото на 30-те години в документите на българската статистика помаците вече се наричат българомохамедани. През 1946 г. инструкция на ЦК на БКП изисква помаците в Пиринския край да бъдат определяни като "македономохамедани". А в изпълнение на политиката на БКП за "ограничаване на проявите на турчеене" се забранява помаците и турците да учат заедно или да служат заедно в казармата. Властта иска местните служби за държавна сигурност да издирват и установяват самоличността на всеки "българомохамеданин", който се е самоопределил като турчин.

От българската държава се очаква да помогне

Бунтът в село Рибново срещу смяната на имената през 1964 г. забавя "възродителния процес" в Западните Родопи със седем години. Подновяването му в началото на 70-те води до нови бунтове и човешки жертви и от двете страни, като център на въстанието са гоцеделчевските села Корница, Брезница и Лъжница. Бунтът е смазан и "новите българи" успяват да върнат имената си едва след падането на Живков в края на 1989 г.

 

Дорсунски и Кехайов са убедени, че настоящият шумен процес срещу имамите и твърденията за навлизането на радикалния ислям в Западните Родопи ще завършат с провал. Но те съзират провокация срещу своята общност във факта, че 12 от 13-те обвинени имами са помаци. "Защо българската държава не помогне за издръжката на религиозните училища и за заплатите и социалните осигуровки на ислямските духовници, а се налага те да просят пари от други ислямски държави? Не е ли по-разумно да се действа по този начин, отколкото да се търсят внушения за настъплението на радикалния ислям и така да бъде накърнен авторитетът на завършилите и специализирали в страни като Саудитска Арабия наши имами?", риторично пита Мехмед Дорсунски, който е автор на книга за историята на помаците.

 

Редактор: Светломира Димитрова

Публикувана в Гледища

Банкерът Цветан Василев казва в интервю за Дойче веле, че не финансира медии, като уточнява, че TV7 е единствената медия, с която е имал нещо общо. Той отрича парите на държавните фирми да са използвани за финансиране на медийни проекти. "Нито един лев или евро" от сметките на тези компании не били използвани за финансиране на Нова българска мeдийна група (НБМГ), казва още Василев. НБМГ е собственост на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски, който според негови колеги има „успешен бизнес в медиите“.

Публикувана в У нас

Поканихме Еми Барух и Иван Бедров за ново сътрудничество. Те са склонни да приемат. В диалог сме с тях.

Публикувана в У нас

Международната медия на Германия Deutsche Welle, и по-точно шефовете от българската редакция, се опитват да омаскарят журналистите Иван Бедров и Еми Барух с „разследване” около техните персони.

Публикувана в У нас

"Извратено е ние да обясняваме дали сме нарушили нещо, обвинени от някого, който е превърнал медии буквално в бухалки", каза Иван Бедров, който заедно с Еми Барух коментираха уволнението си от „Дойче Веле” пред бТВ.

Публикувана в У нас