Европейски принцип: Мисли първо за малките !

Предизборни обещания: Ще сведем регулациите до минимално изискуемите от правото на ЕС.

 

Действителност:

 

Прагове за одит – в България, на Балканите и според Директива 2013/34/ЕС

Държава                    Балансова стойност на активите                  Нетни приходи от продажби

ЕС – Директива                                      4000000 евро                                         8000000 евро

България                                               1000000 евро                                         2000000 евро

България                                                          0 евро                                                300 евро
Отнася се за АД, КДА и конслидирани дружества – допълнителна рестрикция само в България

Хърватска                                               2000000 евро                                         4000000 евро

Кипър                                                     3400000 евро                                          7000000 евро

Румъния                                                  3650000 евро                                          7300000 евро

Гърция                                                     4000000 евро                                         8000000 евро

Словения                                                  4000000 евро                                         8000000 евро

Сърбия                                                      4000000 евро                                        8000000 евро

Италия                                                      4400000 евро                                         8800000 евро

Белгия                                                       4500000 евро                                         9000000 евро

Австрия                                                      5000000 евро                                       10000000 евро

Германия                                                    6000000 евро                                       12000000 евро

Нидерландия                                               6000000 евро                                       12000000 евро

Великобритания                                           6541000 евро                                       13082000 евро

Швейцария                                                 18203000 евро                                       36405000 евро

 

При Италия, Белгия Австрия, Германия, Нидерландия, великобритания и Швейцария е възможно дерогация, от която някои от държавите са се възползували.

 

Да, това е картината. В България има най-рестриктивните прагове за задължителен одит на финансовите отчети. Праговете са ЧЕТИРИ пъти по-рестриктивни от тези в съответната Директива на ЕС, а и от праговете в останалите страни на Балканите. И нещо, което одиторите удобно премълчават – за няколко хиляди малки и микро предприятия като акционерните дружества, коандитните дружества с акции, както и консолидирани дружаства – прагове изобщо няма ! Т.е. колкото и микроскопични да са, те подлежат на задължителен одит. Достатъчно е да имат повече от 500 лева годишни приходи, за да не са „без дейност“. И всичко това, за да могат одиторите да получават още по-големи доходи. Срещу никому ненужни доклади, които никой никога не чете, но над 6 хиляди микро и малки предприятия са задължени да плащат по силата на лобистки разпоредби в Закона за счетоводство, прокарани без обсъждане между две четения.

 

Списък на манипулациите във връзка със задължителния одит

 

Някои от одиторите носят от седем кладенеца вода за да защитят привилегиите си. Ето какви са най-често използваните манипулации:

 

1. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Праговете ни са актуализирани наскоро и не са ниски. Отнесени към БВП са по-високи отколкото в Германия.“

ИСТИНАТА: Няма по-рестриктивен закон от нашия (моля, вижте таблицата). А одитор, който твърди, че размерът на предприятието в ЕС се определя от БВП на страната, в която оперира, сам издава безполезността си. И нещо, което одиторите премълчават - за няколко хиляди малки и микро предприятия като акционерните дружества, командитните дружества с акции, както и консолидирани дружества – прагове изобщо няма!

 

2. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Фискът има нужда от одитите ни.“

ИСТИНАТА: Фискът не знае за тази своя „нужда“. Той има свои методи за установяване и събиране на дължимите данъци. И нека не забравяме, че предприятията избират одитора и заплащат одита. А и вижте таблицата. В Сърбия, Румъния и Гърция фискът защо няма такава нужда?

 

3. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Трябва да се одитират всички дружества, за да няма сива икономика.“

ИСТИНАТА: В България има над 400 хиляди работещи предприятия. По Директива подлежат на задължителен одит около 5 хиляди (толкова са средните + големите предприятия у нас, а малките и микро предприятията се освобождават от задължителен одит от Директивата, т. к. се смята, че представлява значителна тежест за тях и ползите са по-малко от вредите). Съгласно нашия рестриктивен закон, приет с лобистки текстове в угода на одиторите, на задължителен одит подлежат над 15 хил. предприятия. Да се твърди, че всички останали са на сиво, е откровена глупост. Да се твърди, че там където има одит никога няма сиви практики, е смешно. Та нали, ако недобросъвестен предприемач иска да ползва сиви практики, винаги може да наеме одитор, който да не ги забележи. Например – този на КТБ. За това НАП не разчита на одита. С предлаганите промени на чл. 37 от ЗС ще отпаднат около 1/3 от подлежащите на одит предприятия, които поради малките си размери носят само 10% от доходите на одиторите. (Т.е. одиторското съсловие ще оцелее.)

 

4. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Акционерите може да се сменят без предприятието да разбере, може да се скрият, да останат неизвестни? И за това трябва ВСИЧКИ акционерни дружества да се одитират, колкото и микроскопични да са те.“

ИСТИНАТА: Акционерните дружества, които се търгуват на борсата, подлежат на одит като предприятия от обществен интерес. Такива са около 350 у нас. И това няма нищо общо с останалите 3500 акционерни дружества, които са под праговете за одит даже на нашия рестриктивен закон и не са от обществен интерес. Освен това предприятията вече са длъжни да декларират крайните си собственици по силата на Закон за мерките срещу изпирането на пари. И пак вижте одита на КТБ. А той НЕ е изключение.

 

5. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Одитът не е административна тежест, защото одиторите не са държавна администрация“?!

ИСТИНАТА: Без коментар. Може би само един цитат от Директивата на ЕС: „Годишните финансови отчети на малките предприятия не следва да подлежат на споменатото задължение за извършване на одит, тъй като одитът може да представлява значителна административна тежест за тази категория предприятия, като същевременно в много от малките предприятия едни и същи лица са както акционери, така и управители, и затова не се нуждаят особено от това трета страна да гарантира достоверността на финансовите отчети.“

 

6. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Закона за счетоводство е приет само преди 3 години. Праговете са актуализирани. Защо толкова скоро се занимаваме пак с тях.“

ИСТИНАТА: Не „само“, а „цели“ 3 години микро и малките предприятия са подложени на административни и финансови тежести, вследствие на лобистки текстове в закона, тежести, каквито Директивата не предполага. Вече 3 години малкият бизнес плаща още един данък в повече – „Данък одитори“. Крайно време е законът да се приведе в съответствие с директивата, така, както са го направили всичките ни съседи. Вижте отново таблицата. Съседи, които са ни и преки конкуренти на световните пазари, но нямат тежестите, с които е натоварен малкият бизнес у нас.

 

7. ТЕ ТВЪРДЯТ: „Одитът е необходим на предприятията, за да кандидатстват за обществени поръчки или кредити.“

ИСТИНАТА: Ако и когато на съконтрагент на микро или малко предприятие му е необходим по някаква причина одитиран отчет, предприятието може да си го поръча, заплати и получи. Това е случай „едно на хиляда“. И не е необходимо в останалите 999 на 1000 случая малкият бизнес да губи време и пари единствено, за да увеличава доходите на одиторите.

 

* * *

Народните представители ще изберат на чия страна да застанат.

 

На страната на около 6 хиляди микро и малки предприятия със над 100 000 работещи в тях, които произвеждат, създават БВП и пълнят бюджета

ИЛИ

На страната на няколко одитора, които събират „Данък одитори“ от тях, създавайки им ненужна административна и финансова тежест, т.е. пречейки им да работят.

А стоте хиляди заети в тези предприятия, чийто труд се ограбва с цинизъм, ще решават един ден за кого да гласуват.

 

Предложените в чл. 37 от Закона за счетоводство са предложени от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ и са подкрепени единодушно от НСТС (вкл. КНСБ и КТ Подкрепа), както и от Националния икономически съвет.

Публикувана в Гледища

Известно е, че никой не иска да му вземат филийката хляб, която си е осигурил с извършвания от него бизнес. Напълно справедливо е, филийката да е намазана и с масло, ако въпросната бизнес дейност се вписва добре в общата картина на икономиката и не представлява пречка, наложена на останалите по нечестен начин. Точно в последната част на изречението е проблемът с героичните усилия на одиторското лоби да запази съществуващото „status quo” около нормативната уредба на одитите. Хората искат на филията им дебело да е намазан чер хайвер, който да бъде заплащан от клиентелата им, принудена да търси услугите им по принудителен начин.

 

Когато работодателските организации надигнаха глас срещу удобната за одиторите нормативна уредба, в това число срещу неприлично занижените „прагове”, при които одитът е задължителен, от отсрещната страна изригна вълна от жаби, змии и гущери. Пристрастяването към лесно придобивания хайвер личи във всички устни и писмени изявления на представителите на одиторското лоби.

 

Едно от последните подобни изявления е епичното произведение на г-н Илия Илиев от Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), поместено не къде да е, а в „Дарик нюз” – медия, която винаги се е ползвала с добро име сред българската публика.

 

Налага се да се занимаем с написаното от г-н Илия Илиев, защото в него по един чудесен начин се събират на едно място всички, заблуди, полуистини и откровени измами, с които си служат представителите на одиторското лоби, водени от неистовото им желание да запазят луксозните си придобивки от последните няколко години.

 

Г-н Илия Илиев обяснява на широката публика, че в момента одиторското лоби е толкова добронамерено, че дори не се е сетило да поиска ново разширение на обхвата на одита с последните промени в Закона за счетоводството. Били минали само две години, откакто със Закона от 2016 година, обхватът на задължителният одит беше доведен до сегашното си свръх раздуто състояние. Естествено, никой не казва, че гениалната маневра, която осигури хайвера за филийката на одиторите за години напред, беше осъществена по добър стар маниер между първо и второ четене на Закона в Народното събрание със смехотворна аргументация и със съвсем не смехотворни последици.

 

Разбира се, сит на гладен не вярва и одиторите бърчат носове с презрение, когато от малките и микро- предприятията обясняват, че подобна услуга просто не им е необходима и че похарчените за нея пари могат да бъдат използвани за нещо по-разумно и належащо. Както каза вицепремиерът Валери Симеонов по време на заседание на НСТС, наистина няма как да се разберат работодателите и одиторите. Едните плащат общо 13 милиона лева за услуга, която не им трябва, защото закона ги задължава, а другите взимат същите 13 милиона за съмнителна работа, която вършат само защото са успели да вкарат лобистка поправка в закона на времето.

 

Със зле прикрита погнуса одиторите се възмущават, че видите ли Работната група, назначена от Министерството на финансите не била открила необходимост да се правят промени „само” две години след приемането на Закона.

 

За състава на тази работна група, работодателите вече няколко пъти информираха широката общественост и най-вече потърпевшите от нейната работа. Работната група е пълна от горе до долу с всевъзможни лобисти и свързани лица с одиторската гилдия, така че нейното мнение за разумните хора им стойността на вчерашен вестник. Имайки такова подавляващо мнозинство в Работната група, одиторите можеха поне да спазват някакво лицемерно приличие, но и това е оставено за по-добри времена. Но не би ... Приличие няма, а в лицата на малките и микро- предприятията се хвърлят откровено цинични изявления.

 

Така например, от г-н Илия Илиев научаваме, че задължението за извършване на независим финансов одит ... не било административна тежест, защото видите ли последният не бил функция на държавата. Иначе казано, понеже Институтът на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС) не бил държавна структура, затова ненужният независим одит ... би трябвало да не тежи на малките и микро- предприятията. Така де, щом тежестта не се създава от държавен орган, тя не би трябвало да тежи. Да, ама законът за гравитацията важи и за държавния и за неправителствения сектор и затова на малкия бизнес му е все едно кой ще го товари – държавна институция или някаква друга. И тук разходите са както за самата одиторска услуга, така и за допълнително натоварване на счетоводните звена на малките и микро- фирмите.

 

Има предприятия, където независимият одит е крайно необходим и неизбежен. На първо място, това са публичните дружества, където независимият одит наистина допринася за прозрачността на дружеството и за информираността на инвеститорите. Но кого по дяволите го интересуват резултатите от независимия одит на хиляди малки и микро- предприятия, чийто оборот е повече от скромен, а голяма част от тях са еднолична собственост и резултатите от одита ще отидат при човек, който и без това знае достатъчно добре финансовото състояние на фирмата си?

 

Веднъж яхнал метлата на празните приказки, г-н Илия Илев е не само циничен, но и откровено подвежда читателите, слушателите и изобщо публиката на „Дарик нюз”. Според него, резултатите от одита представлявали особен интерес за данъчните служби. Ние от сърце пожелаваме на г-н Илиев на преживее поне една по-сериозна данъчна ревизия, та да разбере, доколко данъчните служители се вълнуват от резултатите на независимия одит. Истината е, че изобщо не се интересуват от тези резултати. Всеки, който е имал радостта и удоволствието да пообщува по-задълбочено с данъчните власти знае, че те си правят проверките сами, по свои си методики и се интересуват спазени ли са разпоредбите на данъчното законодателство, начислени ли са правилно дължимите данъци и в крайна сметка – платени ли са надлежно.

 

От същите тези данъци се издържа целият личен състав на данъчната администрация, но според г-н Илиев малките и микро- предприятията трябва да се бръкнат още един път, този път заради една „фльонга за разкош” – независимият одит. Още повече, че заверката на одиторите няма абсолютно никаква стойност пред данъчните власти. Но както се казва – това е прах в очите на тези читатели и слушатели, които са в страни от реалния бизнес. Само хора, които не са развивали собствен бизнес и не са плащали корпоративен данък, акцизи и социални осигуровки на персонала си, могат да се „вържат” на подобна „лакърдия”.

 

У нас повечето добри новини идват от Брюксел,, но едновременно с това редовна практика е всякакви безобразия да се оправдават с „европейските директиви”. Г-н Илия Илиев не прави изключение от тази лоша практика и се опитва да хвърли горещия картоф в пазвата на европейските законодатели. Той тръби:

 

„Що се отнася до компаниите, дефинирани като „малки предприятия” на държавите членки се оставя правото да налагат извършването на задължителен одит, който следва да е целесъобразен на специфичните условия и потребности на тези компании и на потребителите на техните финансови отчети”.

 

Чудесно ... И кой и защо е решил, че в България малките, че и микро- предприятията имат „специфични условия и потребности”, техните финансови отчети да бъдат заверявани? Може би, „специфичните условия” се свеждат до разбирането, че собствениците и мениджърите на малките предприятия в България са по-глупави от тези в останалия свят и бленуват да изхарчат едни пари за радост и удоволствие на одиторската гилдия. Тук веднага възникват риторични въпроси, като: Къде отиде принципът „мисли първо за малките”? Къде се дяна и прословутата Цел 190: „Свеждане на регулаторните режими до минимално изискуемите от европейското законодателство. Спазване на десетте ръководни принципа на „Акта за малкия и средния бизнес за Европа”. Създаването на пътна карта на документооборота за всеки бизнес”. Специално за г-н Илиев ще поясним – това е фрагмент от Програмата за управление на правителството на Р. България за периода 2017 – 2021 г. Там точка за насърчаване на паразитни бизнеси няма.

 

Г-н Илиев ни уверява, че българското законодателство е в пълно съответствие със съответната директива и че работодателите лъжат и манипулират публиката. Ние ще му отговорим, че случаят с налагането на задължителен одит на един куп малки и микро- предприятия в България е типичен пример за така нареченото „позлатяване” (gold plating) на европейска директива. Не само в България, но дори и в Обединеното кралство, бюрокрацията има лошия навик да добавя (от себе си и от сърце) допълнителни изисквания към текстове от европейското законодателство. Тази лоша практика, наричана „позлатяване” или „gold plating” се е превърнала в напаст и срещу нея се изказват всякакви европейски институции. Да ни се пробутва родният „gold plating” за „пълно съответствие с директивата” е колкото цинично, толкова и безочливо.

 

И тук е моментът да попитаме, чий гениален ум измисли да сравнява праговете да одит на различните държави към съотношението на брутните им вътрешни продукти? Най-малкото, БВП е възможно най-глобалният макроикономически показател, а праговете за одит се прилагат на ниво предприятие, тоест на микро икономическо ниво. Праговете за одит в различните държави – членки на ЕС могат да се сравняват единствено и само по абсолютната им стойност. Най-малкото, защото на свободния европейски пазар, българските предприятия се конкурират с останалите европейски предприятия. Не стигат всички други наши проблеми (технологии, производствен капацитет, производителност на труда, лихвена политика на банките, организация на производствените процеси и присно и присно ...), ама дайте да дадем и още нещо – да нахлузим на малките и микро- предприятията и едни откровено излишни разходи за одит. Колко мило ...

 

И понеже апетитът идва с яденето, г-н Илиев изстрелва в публичното пространство детинската си мечта: „ ... в случай, че се заимства практиката на развитите държави, то праговете за одит в страната следва да се намалят от порядъка на 3 до 5 пъти, а не да се увеличават”. Господ ни е свидетел, че през всичките тези години, уста на заем на работодателите не е трябвала, но има примери на безочие и безцеремонност, при които и най-речовит човек може да остане безмълвен. Случаят е точно такъв. Недопустимо е да употребяваме за казаното от г-н Илиев комплиментите, които биха употребили по-непосредствените хора в милото ни Отечество, но вероятно би трябвало да напишем дълги многоточия с много удивителни и въпросителни след това откритие.

 

Очевидно, у нас са преминати много прагове – на добро възпитание, на елементарно уважение към истината и най-вече на неудържима алчност. Иначе нямаше да ни се сервират откровени лъжи и глупости, от типа, че ако нямало задължителен одит всичката финансова информация в страната щяла да стане „ненадеждна”, че предприятията, които не правят независим одит били от „сивия сектор” и прочее. Вярно е, че няма Божия заповед „не лъжи” има само „не лъжесвидетелствай срещу ближния си”, но човек трябва да има малко срам.
Всъщност, увеличаването на праговете за одит ще доведе единствено до спестяването на едни 13 милиона лева на малкия бизнес, които ще бъдат похарчени за други неща. Това са си пари за една цяла мярка от някоя правителствена програма, които обаче няма да се вземат от бюджета. А финансовата информация ще си бъде все толкова надеждна и това се знае най-добре точно от одиторите.

 

Г-н Илия Илиев се е загрижил и за това, че вдигането на праговете за одит щяло да се отрази неблагоприятно на участието на малките предприятия в конкурсите за обществени поръчки. Излишно е да коментираме мащаба на достъпа и на успеха на малките предприятия в спечелването на конкурси за обществени поръчки, но едно е сигурно – огромната част от малките и микро- предприятията изобщо не припарват до тази тема. А ако и когато по някаква причина малкото или микро предприятие има нужда от одитиран финансов отчет, то ще си го поръча, заплати и получи. И няма никаква обективна обществена нужда заради този един промил от случаите да бъдат заставяни останалите 999 на 1000 случаи да губят време и харчат пари.

 

Г-н Илиев по принцип чете директивата като дяволът – евангелието. Той пропуска факта, че директивата изисква задължителният одит да почива единствено върху количествени критерии, а не върху формата на собственост. Така нашите одитори измислиха формулата, че всички акционерни дружества трябва да бъдат обект на задължителен одит. Г-н Илиев е изписал половин декар съображения за прехвърлянето на акции в акционерните дружества, които изобщо нямат никакво отношение към самата роля на одита, но хитричко избягва основен запис в директивата. Отново и отново, тези „послания” са адресирани към хора, които не са притежавали или ръководили някакво малко предприятие – АД или ООД.

 

И за да сме наясно, че в ИДЕС са убедени, че у тях са и ножът и сиренето ни се хвърля в лицето репликата, че като не искаме задължителен одит, да не си правим акционерни дружества. Човек се чуди, наистина ли г-н Илиев смята, че наличието или отсъствие на задължителен одит е определящият мотив за избора на собственост на дадено търговско дружество?

 

Като боен флаг се размахва тезата за огромната отговорност на одитора „за изразеното от одитора мнение за консолидирания финансов отчет”. Щеше да е хубаво ако беше истина. Ще повярваме на тези клетви след като научим, каква отговорност са понесли одиторите на Корпоративна търговска банка (КТБ). Само толкова...

Публикувана в Гледища

На 12 юни 2018 г., четирите национално представителни работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпрати до министъра на финансите – г-н Владислав Горанов писмо с предложения за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.

 

Инициативата на работодателите не беше резултат на тяхно случайно хрумване или на някаква солова инициатива. Тя беше следствие на Решение № 411 на Министерския съвет от 19 май 2016 година за приемане на План за действие с мерки, адресиращи основните проблемни области, възпрепятстващи нарастването на инвестициите, както и на решението по точка 3 от дневния ред на Националния икономически съвет, състоял се на 18 май 2018 година.

 

Следствие на тези две решения на важни институции и органи, беше и създаването на работна група към Министерството на финансите, която да обсъди и изготви Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството по отношение на прага на задължителния одит на годишните финансови отчети, което да намали административната тежест на малките предприятия в страната.

 

Последното изречение вероятно звучи малко суховато, но за сметка на това точно описва проблема – определени изисквания на Закона за счетоводството, свързани с одита на годишните финансови отчети създават проблеми, те са неприемлива административна тежест за малките предприятия, която едновременно с това не носи нищо съществено на хазната и на фиска. Затова, тези, на които това им е работа – работодателските организации, предлагат проект на законопроект, който да измени и допълни Закона за счетоводството и да реши проблема. Точно това те правят и по възможно най-уважителен начин го изпращат на министъра на финансите с писмо на АОБР № 17-00-33/12.06.2018 г.

 

В мотивите към законопроекта, който работодателските организации изпращат на Министъра на финансите,е отбелязано следното:

 

„Регламентираните в Закона за счетоводството критерии за извършване на независим финансов одит, създават непропорционална на финансовите и административни възможности на предприятията тежест. При транспониране на Директива 2013/34/ЕС не са отчетени обективираните в съображенията за приемането ѝ цели. Регулаторните механизми в директивата са в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност при въвеждане на административна тежест, но националният закон не е съобразен с тях“.

 

Подобна ситуация не е новост за българската публика – „транспонирали сме нещо“, ама или сме въвели по-тежки изисквания от оригиналното европейско законодателство (това вече почти официално се нарича “goldplating” – „позлатяване“ на законодателството) или просто сме свършили работата като кучето на нивата. Затова и е съвсем логично, „позлатяването“, „окучването“ или „закучването“ на законодателството да бъде поправено, още повече, че става дума буквално за смяната на две числа. (За любителите на точните формулировки, ще цитираме законодателната идея на работодателите изцяло: „Параграф единствен. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 буква „а“ числото „2 000 000“ се заменя с „4 000 000“.
2. В ал. 1 буква „б“ числото „4 000 000“ се заменя с „8 000 000“.
3. Алинеи 2 и 3 се отменят“).

 

Сега вече може да преведем от юридически на човешки език, написаното по-горе. Действуващият в момента Закон за счетоводството у нас, определя вида на предприятията съгласно размера им в своята Глава втора: Категории предприятия и групи предприятия, Раздел I: Категории предприятия. Там в алинея 3) на член19 се прави следното определение:

3) Малки предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите - 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 16 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.“

 

Това е дефиницията за малки предприятия, съгласно Закона за счетоводството на Република България.

 

Законодателят обаче е предвидил по-широк кръг от субекти, за които да се прилага задължителното одитиране. Законът за счетоводството поставя изискване за извършване на независим финансов одит на малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:

 

а) балансова стойност на активите - 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби - 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период - 50 души“.

 

Можем само да гадаем, какви са били съображенията за приемането на горната норма, но факт е че приетата национална мярка за изпълнение ЧЕТИРИ ПЪТИ надхвърля изискванията на общностния акт. Това ако не е законодателно „позлатяване“ – “goldplating”, здраве му кажи.

 

Разбира се, въпросното раздуване на обхвата на независимия финансов одит по никакъв начин не благоприятства ефективното прилагане на Директива 2013/34/ЕС. Напротив, то просто създава допълнителни трудности за малките предприятия при осъществяването на дейността им. Тези трудности по стар български обичай са напълно необосновани. По тази причина, авторите на законодателното предложение, което работодателските организации са изпратили на Министъра на финансите са написали дословно в мотивите следното:

 

„В България извършването на одит на малки предприятия не се налага заради специфичните условия или потребности на тези предприятия и на ползвателите на финансовите им отчети и неясна остава причината за въвеждането многократно по-ниски прагове за задължителен одит на предприятията.

В почти 100 % от малките предприятия, които се одитират съгласно действащото законодателство едни и същи физически лица са както собственици на капитала, така и управители, и затова не се нуждаят особено от това трета страна-одитор да гарантира достоверността на финансовите отчети на предприятията им“.

 

Създателите на коментираната европейска директива, със сигурност са вряли и кипели в проблемите на “goldplating”-а и сякаш са знаели, какво ще стане в милата ни Родина, защото в Директивата има изричен запис, който отправя недвусмислена препоръка към държавите – членки. Цитираме я дословно:

 

Годишните финансови отчети на малките предприятия не следва да подлежат на споменатото задължение за извършване на одит, тъй като одитът може да представлява значителна административна тежест за тази категория предприятия, като същевременно в много от малките предприятия едни и същи лица са както акционери, така и управители, и затова не се нуждаят особено от това трета страна да гарантира достоверността на финансовите отчети“.

 

Едва ли може да се каже по-ясно. Въпросната Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година, относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия, въвежда задължение за държавите-членки да гарантират, че финансовите отчети на предприятията, извършващи дейност в обществен интерес, както и на средните и големите предприятия, се одитират от един или повече задължителни одитори или одиторски дружества. За малките предприятия, тя направо препоръчва обратното.

 

Въз основа на всичко това, работодателските организации от АОБР предлагат на просветеното внимание на г-н Министъра на финансите съвсем естественото и логично предложение показателите за задължително одитиране да се вдигнат. Предложението следва пряко от препоръките на Директивата и от дефиницията на Закона за счетоводството, какво е малко предприятие. От АОБР (АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ) предлагат:

а) балансова стойност на активите – от 2 000 000 лева да се повиши на 4 000 000 лева;
б) нетни приходи от продажби – от 4 000 000 лева да се повиши на 8 000 000 лева.

 

Що се отнася до споменатата отмяна на две алинеи – 2) и 3) на член 37 на Закона, с това предложение се цели премахването на други необосновани изисквания за задължителен независим финансов одит – този път основаващи се само на правната форма на юридическото лице, но не и на обективни критерии. (Под „обективни критерии“ трябва да разбираме годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции, както и консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията).

 

И наистина, тези две действащи алинеи създават правен абсурд, като задължават дори и микропредприятия да одитират своите отчети, ако са АД, КАД или дъщерно дружество на дружество - майка, което изготвя консолидиран финансов отчет. В същото време Директивата препоръчва на държавите членки следното по отношение на микропредприятията:

 

Микропредприятията разполагат с ограничени ресурси, с които да изпълнят високите регулаторни изисквания. Ето защо следва да е възможно държавите-членки да освобождават микропредприятията от някои задължения, приложими за малките предприятия, които биха довели до ненужно голяма административна тежест за тях“.

 

Както се вижда, не става дума за лобизъм в интерес на едно или две предприятия. Субект на предлаганите промени са хиляди предприятия. Според работодателските организации, които се позовават на данни на НСИ, разглежданите предложения за промени биха облагодетелствували в добрия смисъл на думата, повече от 6500 предприятия, което най-просто означава, че 13 милиона лева ще бъдат спестени на целокупната бизнес общност.

 

Не става дума и за въвеждане на някаква необоснована привилегия – предложенията са един път логични и второ – произтичат до голяма степен от самата Директива, която е „транспонирана“ у нас по такъв талантлив начин.

 

Както беше казано по-горе, Министърът на финансите беше така добър да създаде работна група, която да се занимае с описаните проблеми и недомислия. Тук обаче започва поредица от весели недоразумения, която заплашва приемането на ясните, смислени и добронамерени предложения, описани и обосновани по-горе.

 

Да започнем със състава на създадената от Министъра работна група (Заповед № ЗМФ-681 от 16.07.2018 г.). Без да цитираме имена, в нея влизат:

Ръководител на работната група: началник на отдел „Счетоводно законодателство“, дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите.

Членове на работната група са: Началникът на отдел „Политика за МСП“, дирекция „Икономически политика за насърчаване“, Министерство на икономиката; Главен експерт в отдел „Политика за МСП“, дирекция „Икономически политика за насърчаване“, Министерство на икономиката; Старши експерт в дирекция „Икономически политика за насърчаване“, министерство на икономиката; Декан на финансово-счетоводния факултет на УНСС; Финансовият директор на Българската стопанска камара (БСК); Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ); Директорът по тристранното сътрудничество в АИКБ; Председателят на УС на Асоциацията на счетоводните къщи в България (АСКБ); Председателят на УС на Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП); Председателят на УС на Института на професионалните счетоводители в България (ИПСБ); Заместник-председателят на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС); Член на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС); Началник на отдел „Данъчна методология“ в дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в НАП; Началник на отдел „Национални стратегии и програми за развитие“, дирекция „Икономическа и финансова политика“, Министерство на финансите; Главен експерт, дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите; Още един главен експерт, дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите; Старши експерт, дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите.

 

Общо осемнадесет (18) души. Умишлено не пиша имената – тук важна е точно институционалната принадлежност.

 

Представители на организациите, които са инициирали събирането на работната група са трима души от две (!) национално представителни работодателски организации – АИКБ и БСК. Защо останалите две организации, подписали предложенията за изменения и допълнения в Закона за счетоводството са игнорирани, науката мълчи.

 

Срещу тях стоят като стена шест (6) или ако предпочитате пет плюс един представители на одиторската гилдия, за които не можем да имаме никакви подозрения, че ще бъдат против дискутираните до сега предложения. Докато при работодателите са представени две организации (с трима души) от четири налични, при одиторската гилдия нещата са точно обратните – там са пет души от три от съсловните, гилдийни организации плюс деканът на финансово-счетоводния факултет на УНСС. Добре че никой не се е сетил за останалите икономически университети в Свищов, Варна, Пловдив и прочее, че групата щеше да набъбне още.

 

Останалите осем места в работната група са разпределени между министерството на икономиката и Министерството на финансите. Ако приемем, че представителите на държавната администрация ще заемат неутрална позиция (това всъщност е една крайно благоприятна за работодателите прогноза, която е в значителна степен съмнителна, но все пак…), то аритметиката на работната група е ясна – шестима срещу трима. Познайте, дали работната група ще подкрепи иначе съвсем ясните и изчистени предложения за промени в Закона за счетоводството.

 

Моето кристално кълбо пак е на ремонт, но от него вече няма нужда, защото вече беше проведено първото заседание на работната група и от протокола й вече се виждат първите симптоми на организирана съпротива, идваща от страна на счетоводно-одиторското лоби, не дотам деликатно подкрепено и от държавната администрация.

 

Ето какво ни разказва Протокол № 1 от заседанието на работната група, състояло се на 24 юли 2018 година, вторник в Приемна № 3 на Министерството на финансите:

 

Представителите на намиращите се в убедително малцинство „по дефолт“ (така е подредил картите г-н Министърът на финансите) работодателски организации, са си казали предложенията и аргументите в духа на изложеното по-горе. И след това се започва една, … „мътна и кървава“, както се казва в народното умотворение.

 

Началничката на отдел „Счетоводно законодателство“, дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите и ръководител на работната група е информирала присъствуващите, че „по мнение на юристите от МФ, задължителният одит не представлява административна тежест за предприятията. Административната тежест би следвало да се разбира в контекста на предоставянето на административни услуги от страна на администрацията, а при одитирането на ГФО (годишните финансови отчети) случаят не е такъв“. Очевидно, когато тежестта идва от страна на частни предприятия, предоставящи услуги, тя нито е административна, нито е тежест. Тя е радост за душата и повод за творческо вдъхновение.

 

Един гражданин, член на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) е изразил следното „наивно“ недоумение. Човекът пита, защото „на разбира защо само две години от приемането на новия Закон за счетоводството се налага промяна на праговете за одит. Ако желанието на бизнеса е да се доближат до тези по Директивата, то не вижда мотиви за това, с какво толкова се е променила икономическата обстановка в страната за този кратък период“. Така де, членът на УС на ИДЕС изобщо не може да си представи, че някаква норма е въведена изначално неприемливо. Той си мисли, че някой в началото е ръкопляскал на праговете в Закона за счетоводството, пък сега работодателите са се попишманили.

 

Заместник-председателят на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), естествено също държи „исо“ на колегата си и според протокола „също изказа мнение, че задължителният финансов одит не е административна тежест за предприятията. Като пример за намаляване на административната тежест за предприятията, посочи създаването и въвеждането на „Единна входна точка“ за подаване на годишни финансови отчети и статистически данни. В отговор на коментара на представителя на АИКБ, че одитът е ненужен, подчерта, че одитът е насочен към всички потребители на финансови отчети (държава, инвеститори, контрагенти, банки) и има за цел да потвърди, че отчетите представят вярна информация, както и факта, че микро- и малките предприятия представляват 99,8% от всички предприятия в България“.

 

И тук стигаме до един запис в протокола, който би трябвало да запишем със златни букви: „… Не на последно място отбеляза, че отпадането на задължението за одит на малките предприятия ще доведе до колапс на одиторската професия“. Тук е заровено кучето, уважаеми дами и господа. В гилдията на счетоводителите и одиторите се безпокоят за филийката си. Всъщност, тук не става дума даже за филийка с масло, а за филийка с черен хайвер. По-горе стана дума, че мярката се отнася за около 6500 предприятия, но за одиторското лоби те са от особена важност. Едва ли има нужда да продължаваме с четенето на протокола, но да не оставяме нещата по средата.

 

От Министерството на икономиката възразяват на тази апокалиптична прогноза. Според Началничката на отдел „Политика за МСП“, дирекция „Икономически политика за насърчаване“ в МИ, на задължителен финансов одит подлежат 7483 предприятия, а ако се променят праговете, броят им щял да намалее с 3458, „което не би трябвало да се отрази съществено на работата на одиторите, но ще доведе до значително намаляване на административната тежест за тези предприятия“.

 

Министерството на икономиката подкрепя предложенията на бизнеса. Това е логично, но дали ще стигне срещу устрема на одиторското лоби?

 

Председателят на УС на Института на професионалните счетоводители в България (ИПСБ) споделя, че „са направили анкета между своите членове във връзка с предложенията на бизнеса и според резултатите 99 % от тях смятат, че праговете са релевантни (дори ниски) и нищо не налага промяна в критериите, 2 години след приемането на Закона за счетоводството. Когато предприятията участват в обществени поръчки е добре техните отчети да са заверени от одитор, защото така се гарантира верността им“.

 

За нас остава загадка, кои или може би кой е този единствен счетоводител и одитор, който е направил резултата от анкетата 99%, а не сто процента? Може човекът и да е направил техническа грешка, като е попълвал анкетата. Ако не е – вечна слава на добросъвестното му отношение, но той е в много, много категорично мнозинство сред членовете на ИПСБ, които не си дават филийката…

 

Що се отнася до масовото участие на малки, че и на микро- предприятия в конкурсите за обществени поръчки, ще си позволим само да се усмихнем. Не любезно, между другото…

 

Началникът на отдел „Национални стратегии и програми за развитие“ в дирекция „Икономическа и финансова политика“ на Министерство на финансите също се включва в патетичните декламации на защитниците на масовото одитиране. Той заявява:

Общественият интерес трябва да бъде гарантиран. Дадена администрация може да въведе изискване за одит на финансовите отчети“. И почти нарежда (неизвестно на кого): „да се попита НСИ, какъв процент от БВП се гарантира от предприятията, подлежащи на задължителен одит“. Господин повелителят на националните стратегии изглежда бърка интереса на одиторската гилдия с обществения интерес, но това съвсем не е първият случай на подобни обърквания и подмени в Р. България.

 

Всъщност, първата работа на всяко лоби е да обяви за пълното съвпадение между неговия интерес и обществения такъв. И понеже представителят на БСК отново напомня, че никъде в Директивата няма изискване за одит на акционерни дружества, одиторското лоби отново изригва. Заместник-председателят на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) извисява глас, че „със създаването си акционерните дружества приемат всички ползи, които им носи правната форма” и заявява, че „не разбира защо трябва да отпадне одита им”.

 

На сцената излиза и тежката артилерия на одиторската гилдия – самата госпожа Декан на финансово-счетоводния факултет на УНСС. От нейното експозе, протоколчикът е успял да извлече само едно изречение: „Работодателските организации не представиха никакви аргументи в подкрепа на исканата промяна”.

 

Този текст стана доста дълъг, точно защото бяха изложени аргументите на работодателските организации в защита на тезите им. Очевидно госпожа Деканът на финансово-счетоводният факултет не само, че не е чела мотивите на предложените промени в Закона за счетоводството, а и не е слушала, какво са говорили в началото представителите на АИКБ и БСК. Пък и защо да слуша? На нея такива аргументи не са й нужни. Тя защитава съсловния интерес. Колкото повече одити – толкова повече работа за гилдията.

 

Друга дама - Началник на отдел „Данъчна методология“ в дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в НАП веднага се притича на помощ и обяснява, че „НАП като потребител на тази информация, счита че когато отчетите са заверени от регистриран одитор се ползват с по-голямо доверие. Когато има занижен вътрешен контрол, вероятността от грешки се увеличава, респективно нарастват и рисковете и обратно”. Тя обаче дипломатично не изказва мнение , какви да са праговете за одит на предприятията.

 

По всичко личи, че атмосферата в Приемна № 3 на Министерството на финансите се е била вече понагорещила, та ръководителката на работната група решава да вземе нещата в свои ръце и да направи компромисни предложения. Тя предлага „да се запазят критериите за задължителен одит за още една година, за да се направи анализ на необходимостта от промяната им”. Разбира се, на всеки здравомислещ човек е ясно, че една година е премного време за какъвто и да е анализ. Тук началничката на отдел „Счетоводно законодателство” при дирекция „Данъчна политика” на Министерство на финансите просто се опитва да спечели време. При това – доста време. И тя се опитва да обоснове едногодишното удължаване на рахата на одиторската гилдия, като чертае мащабен план за осъществяването на анализа:

МФ ще изпрати писмено запитване (по е-мейл) до всички държави-членки за определените при тях прагове за одит, на базата на кои показатели са приели праговете и дали имат задължение за одит според правната форма на предприятието”.

 

Добре че е изричното уточнение, че запитването ще се изпраща по електронната поща, че ако беше с услугите на пощенските компании, участниците в упражнението можеше да почакат и две години. И понеже ръководителката на работната група не е вчерашна и знае, че не може да облагодетелствува само едната страна (трябва да се хвърлят някакви трошици и на работодателите, та да се залисат, докато ги кълват...) тя прави второто си предложение:

Да отпадне задължителният одит за акционерните дружества, защото Директивата разглежда предприятията според големината им, а не според правната форма. Ако правната форма специално на акционерните дружества е от толкова съществено значение, че годишните им финансови отчети задължително трябва да подлежат на одит, независимо от големината им, все някоя държава-членка щеше да отбележи този факт през двегодишният период на обсъждане на директивата и да поиска включването на задължителен одит на акционерните дружества”.

 

Както се казва – малко но от сърце. Ясно е, че при тази сериозна аргументация, предложенията на работодателите не може да бъдат отхвърлени изцяло. Тогава, ще се пожертва по-малкото заради по-голямото. Праговете ще останат същите за още (поне) година време, през което нашето Министерство на финансите ще интервюира колегите си по четирите края на Европата, а одиторската гилдия ще си прибира и брои жълтичките. Като утешителна печалба, на работодателите им се предлага да се задоволят с отпадането на задължителния одит за акционерните дружества.

 

На това място, одиторското лоби би трябвало да оцени елегантното „отиграване на топката” от страна на ръководителката на работната група, но изглежда на тези господа и дами очите им са „пожълтели” до толкова, че и това не им е достатъчно. Във въздуха се понасят отново вопли от типа на:

Държавата трябва да защитава обществения интерес и одитът е необходим, въпросът е, къде е границата, балансът?”.

 

Някаква любезна дама от Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предпршиятия (АССП), името на която не откриваме в състава на работната група, но надлежно присъствува, отсъжда безапелационно: „Критериите са високи , но АД да минат по общия ред”.

 

Председателят на УС на Института на професионалните счетоводители в България (ИПСБ) заявява гръмогласно, че: „Отхвърлят всички предложения за промяна в Закона за счетоводството”. Е, вярно има предложение на ръководителката на работната група за акционерните дружества, ами „по отношение на АД ще коментираме въпроса в ИПСБ за окончателно мнение”. Каква гъвкавост, каква дипломатичност ...

 

От Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) са „по-щедри”. На заместник-председателя на УС на ИДЕС му се откъсва от сърцето „колосална отстъпка”: „Да отпадне задължителния одит на АД, които отговарят на критериите за микропредприятия”. Ако зависеше о ИДЕС, сигурно щяхме да доживеем и до поява на дефиниране на „нанопредприятия”, за които да се правят още по-големи отстъпки ...

 

Само от Министерството на икономиката си държат на достойнството и продължават да подкрепят предложенията на работодателските организации. Всъщност, това за което се борят представителните на национално равнище работодателски организации не е нищо повече от фрагмент от изпълнението на правителствената програма. Тя би трябвало да е валидна и за Министерството на финансите, ама кой знае ...? Може то да се ползува с особен имунитет срещу прилагането на предизборни програми, платформи, обещания и прочее.

 

От друга страна, впечатляваща е мощта на лобито на одиторската гилдия. На описаната схватка, пардон – добронамерена дискусия, си дават среща два начина на защитаване на интереси. Единият е легитимната защита на голяма общност от предприятия, уредена законодателно с Кодекса на труда. Работодателските организации не пледират нито за едно, нито за пет, нито дори за сто и пет предприятия. Те защитават интересите на съвкупност от малки предприятия с численост между 3458 и 6500 броя.

 

В ЕС има фундаментален принцип „Мисли първо за малкия”, но тези работи в разноцветната фаланга на счетоводно-одиторските организации не са ги чели. От АСКБ, АССП, ИПСБ и ИДЕС си настояват на тяхното с упорство, достойно за много по-велики дела. Те демонстрират на публиката точно най-лошите страни на безскрупулния и безцеремонен съсловен лобизъм. Така де, иначе щял да настъпи „колапс на одиторската професия”.

 

Всички знаем, че никакъв колапс няма да настъпи. Колапс не настъпи нито след многобройните публични скандали по целия свят (спомнете си а афера „Енрон”), когато много авторитетни и уважавани одитори бяха уличени точно във фалшифициране на данни за действителното положение на компании, които на края за ужас на инвеститорите се оказаха „кухи гъдулки”.

 

Колапс не настъпи и у нас, след като много авторитетни одитори бяха заверили годишните финансови отчети на КТБ, да речем... В НАП естествено бяха погледнали на тези отчети с по-голямо доверие, според собствените им думи.

 

Колапс не е настъпил никъде в ЕС, където си ползуват праговете, заложени надлежно в Директивата и одиторите не са лишени от филийката си с хайвер.

 

Въпросът е в това, дали ще надделее обоснованата позиция на организациите, които коректно, законопослушно и етично защитават интересите на много голяма общност от малки предприятия или ще тържествуват лошите практики на безогледния и безкомпромисен лобизъм на одиторската гилдия. В първия случай ще можем да въздъхнем и да кажем, че сме станали поне малко по-нормална държава.

 

Във втория ще трябва да въздъхнем много по-дълбоко и да кажем на висок глас, какво мислим за споменатите по-горе лобисти, както и за тези представители на администрацията, които им „държат исо” и са готови да влизат в целенасочени комбинации с тях за защита на чисто съсловни интереси на сравнително малочислена гилдия.

 

Както се казва – има лобиране и лобиране. В крайна сметка, време е може би и политиците да дойдат и да напомнят на администрацията, че нейната работа не е да целеполага, а да инструментализира заложените от политиците политики. Така поне твърдят политолозите от типа на Макс Вебер. Той впрочем е казал и кога бюрократите, тоест администрацията си присвояват целеполагането. Цитирам дословно: „Тогава, когато кайзерът е слаб”.

 

България слава Богу е република, но препратките към нашите условия в случая са съвсем адекватни.

 

Същите тези политици (особено ако са от мнозинството) ще бъдат до немай къде улеснени ако преди да се захванат с проблема, прочетат две изречения от предизборната програма на ГЕРБ, които после мигрираха и в програмата за управление на кабинета Борисов-3:

Свеждане на регулаторните режими до минимално изискуемите от европейското законодателство. Спазване на десетте ръководни принципа на „Акта на малкия и среден бизнес за Европа“. За подробности може да се погледне Раздел ХV, точка 1 на въпросната управленска програма.

 

Време е политиците да си защитят политическите програми с практически действия. Пък ако това им се вижда твърде възвишено, просто да преброят кои са повече – няколко хиляди малки предприятия или няколко китки одиторски компании.

Публикувана в Гледища

23 януари 2015 г., се проведе заседание на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). На заседанието се очакваше участието на г-жа Румяна Бъчварова – заместник министър председател по коалиционната политика и административната реформа. Поради свикването на Съвета за развитие (съвместно заседание на Министерския съвет и ръководствата на политическите партии от управляващото мнозинство) по същото време, г-жа Бъчварова не можа да участвува в дискусията по време на заседанието на НС на АИКБ и беше представена от свой съветник.

 

Националният съвет на АИКБ отправи към вицепремиера Бъчварова обръщение (Изх. № 024 / 22.01.2015 г. на АИКБ) в което са посочени десет предложения на бизнеса към правителството, подбрани сред многобройните идеи на предприемачите по признак „най-много потърпевши“. Поради важното значение на формулираните в писмото проблеми, тук прилагаме пълния му текст:

 

Уважаема г-жо Бъчварова,

 

Управителният съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България се обръща към Вас, в качеството Ви на заместник министър-председател по коалиционната политика и административната реформа с десет конкретни предложения за по-доброто регулиране, които по наше виждане ще са от полза за постигане на по-добра среда за развитие на предприемачеството и представляват ограничена и специална селекция от многобройните предложения на бизнеса, извършена  по признак „най-голям брой потърпевши“:

 

І. Такса битови отпадъци да се определя на база генерираните отпадъци.

 

В съответствие с промените в Закона за местните данъци и такси е изготвен и внесен в Министерския съвет на Република България проект на Методика за изготвяне на план-сметка с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне на таксата за битови отпадъци по закона за местните данъци и такси. Проектът на Методика е изготвен от работна група с участието на бизнеса и общините. С приемането й ще се постигне справедливо въвеждане и прилагане в практиката на принципа „замърсителят плаща“ – нещо, към което сме се стремили в продължение на години и което ще ни доближи до добрите европейски практики.

 

ІІ. Да се преустанови въведеното като антикризисна, временна мярка задължение на работодателите да заплащат първите 3 дни болничен на работника (чл. 40, ал. 5 от КСО) и да се възстанови предишното положение.

 

ІІІ. Да отпадне допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (т.нар. клас) и за работещите по трудово правоотношение, по аналогия с нормите за служебно правоотношение.

 

Това може да се постигне като се отмени Постановление № 147 от 29 юни 2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (с което се определя минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит) и се приемат изменения и допълнения в Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които се отменя допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, а придобитите права се запазват за работниците и служителите.

 

С предлаганото преструктуриране на работната заплата и отпадането на допълнителното възнаграждение за прослужено време, което вече ще се инкорпорира в основната месечна заплата на работника или служителя, ще се даде възможност за равнопоставеност на новопостъпилите служители с тези, които имат дългогодишен стаж.

 

Приемането на такова предложение, освен премахване на анахронизъм без аналог в европейските страни, ще създаде възможност за връщане на трудовия пазар на работници и служители, чието наемане е препятстватно понастоящем от по-високите разходи за труд, които от своя страна са икономически необосновани.

 

ІV. Служебно вписване на годишни финансови отчети в Търговския регистър, след като са предадени в НСИ / НАП.

 

За нас разрешаването на този проблем се състои в отмяната на задължението за обявяване, което може да се реализира чрез отмяна на т. 1 от чл. 40, ал. 1 от Закона за счетоводството и на раздел XX от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

 

След като в НАП и НСИ се представя финансовата информация за търговеца в съответните срокове, за нас е неясна необходимостта да се подава финансов отчет и в Търговския регистър към АВп. Освен че не се огласява различна информация, това задължение струва допълнително време и средства на бизнеса. Не на последно място подобно законодателно решение противоречи на чл. 2 от Закона за електронното управление и чл. 5, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, съгласно която административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство.  По тези причини предлагаме да се предвиди възможност по служебен път НАП да предоставя достъп на АВп до финансовите отчети на търговците, а задължението за представяне на отчетите в търговския регистър на АВп от самите търговци да отпадне, което значително би улеснило работата, както на бизнеса, така и на самата агенция.

 

V. Да се преустанови зачитането за трудов стаж по отношение на правото на платен годишен отпуск.

 

Когато работничка или служителка ползва отпуск за бременност и раждане (по чл. 163 от КТ), отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (чл. 164 от КТ), това време се зачита за придобит трудов стаж, респ. се придобива право на платен годишен отпуск за периода, в който е ползван отпуск на посочените основания, без ефективно да е престиран труд. Т. е. придобива се право на редовен платен годишен отпуск на основание, че е ползван друг отпуск.

 

VІ. Да отпадне изискването за представяне на свидетелства за съдимост.

 

Това предложение се основава на Закона за електронното управление (чл. 2, ал. 1), по смисъла на който административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните.

 

VІІ. Удостоверение за липса на задължение от НАП да става служебно. Аргументите за това предложение са аналогични на изложените в предходната точка.

 

VІІІ. При договарянето на минималните осигурителни доходи да се прилага швейцарското правило за база и резултат там, където няма споразумение.

 

След като т. нар „швейцарско правило“ е норма при индексирането на пенсиите, т.е. на изхода на системата, логично е същото правило да се прилага и при определянето на базата за размера на осигуровките, т. е. на входа на системата. По този начин ще се постигне по-адекватна обвързаност на плащанията по отношение на икономическите дейности, за които няма постигната споразумение между синдикати и работодатели.

 

ІХ. Договаряне на минималната работна заплата по икономически дейности.

 

Считаме, че размерът на минималната работна заплата следва да се определя чрез договаряне между социалните партньори на диференцирани стойности на МРЗ по икономически дейности. Административното повишаване на доходите оставя много от работната сила, особено нискоквалифицираните работници, извън пазара на труда. Основната цел на политиката на пазара на труда не трябва да бъде изкуственото покачване на доходите на нископлатените работници, а повишаване на заетостта – нископлатеният труд има своите социални измерения, но липсата на труд може да има катастрофални последствия както за икономиката, така и в личен план. Административното определяне на все по-висока МРЗ, при липса на икономически предпоставки и договореност между синдикати и работодатели не отчита финансовото състояние на отделните фирми и съсипва малките и средните предприятия в редица икономически дейности и общини.

 

Х. Да се въведе понятието „микросубект“ в Закона за счетоводството.

 

Микропредприятията разполагат с ограничени ресурси, с които да изпълнят високите регулаторни изисквания. Ако няма специални правила за микропредприятията, за тях се прилагат правилата, които важат за малките  предприятия. Тези правила налагат върху тях административна тежест, която е непропорционална на тяхната големина и следователно създават относително по-тежки условия за микропредприятията в сравнение с другите предприятия. Ето защо съгласно разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС е възможно държавите-членки да освобождават микропредприятията от някои задължения, приложими за малките предприятия, които биха довели до ненужно голяма административна тежест за тях.

 

Предлагаме критериите за определяне на едно предприятие като микросубект по Закона за счетоводството да бъдат граничните от Директивата, а именно да отговаря най-малко на които и да е две от следните три условия:

 

- обща балансова стойност – до левовата равностойност на 350 000 евро;

- годишен оборот – до левовата равностойност на 700 000 евро;

- среден брой на наетите лица през финансовата година – до 10.

 

Следвайки директивата, предлагаме микросубектите да бъдат освободени от някои задължения, вменени им по Закона за счетоводството, а именно: съставяне на доклад за дейността; предоставяне на информация по „Предоставени аванси и натрупани приходи“ и по „Натрупани задължения и приходи за бъдещи периоди“; съставяне на бележки към финансови отчети; публикуване на годишните финансови отчети. В допълнение към изложеното предлагаме микросубектите да изготвят само съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите. По този начин от облекченията ще се възползват близо 90% от регистрираните в Република България търговци.

Публикувана в У нас