Сряда, 10 Май 2017 20:42

Столът на Слави Тр.

Слави Трифонов се пристрасти към писмата. Напоследък шоуменът явно е открил епистоларната форма на общуване, като я е избрал за свой модел на поведение.

 

С едни писма той отправя ултиматуми и заплахи, с други размишлява по наболели обществени проблеми, има и такива, от които не се разбира за какво иде реч.

 

Лайтмотив обаче в тях е, ако можем така да се изразим – мажоритарната мечта. Внушил си е Слави, че са се случили неща, изискващи задължително да бъде променена изборната система в мажоритарна посока и това е. Започна да копае и не спира.

 

Конкретен повод за настоящите размишления е последното му, прясно-прясно писмо, сведено на вниманието на обществеността след 6 дни седянка пред парламента.

 

Ако проявим чувство за хумор, можем да отбележим, че дори Господ на седмия ден си е починал, за разлика от Слави, който неуморно сяда и пише писмо.

 

Ето го:

 

„Явно да приемеш волята на суверена, изразена в Референдум, е нещо много сложно. Поне така изглежда според действията на българските депутати. А всъщност е толкова просто. Има референдум. Суверенът се е произнесъл категорично. Депутатите го приемат. И... както казва един популярен български боксьор - "продължаваме напред".

 

Днес началото на приемането на волята на 2 милиона и половина българи бе дадено. Сложно или просто - но беше започнато. И сега ще стане ясно дали това е театър, с цел трупане на народна любов или са реални действия, с цел приемане на мажоритарния избор в два тура, намаляване на държавната субсидия на един лев и задължително гласуване на избори и референдуми. От действията на депутатите през следващите два месеца ясно ще се види кои са там, за да работят в интерес на хората и кои са там, за да работят за своя собствен интерес.

 

Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

Контекстът е внесеният от ГЕРБ законопроект в новия 44-ти парламент, който променя Изборния кодекс, както изискват въпросите от референдума – мажоритарни избори в два тура и почти премахване на партийната субсидия, която да стане 1 лев.

 

Авторът на писмото обаче доста прозорливо се усъмнява дали действията на герберите не са театър и затова приключва посланието си със заплашителната форма – „Нищо не е приключило и нищо не е свършило“.

 

В същност, действието на ГЕРБ не е театър, а по-лошо - ход на една вече много опитна политическа сила, владееща добре политико-административните хватки, с които не само излиза чиста от завързана ситуация, както в момента, но успява да постави политическите си партньори и опоненти в деликатно положение. Нещо от рода на Пилатовото умиване на ръцете…

 

Препоръчваме на Слави да си вземе много удобен и здрав стол, защото след известно прекъсване ще му се наложи да поднови седянката пред парламента.
Простата причина е, че внесените промени в избирателната ни система няма да минат. Което ще е справедливо, тъй като над 4 милиона българи не са гласували „за“ подобни промени. Много е елементарно наистина.

 

Всичко опира до аритметика на гласуването, като в най-лошия за Слави и сценаристите му вариант ще са необходими 121 гласа, за да се окажем в мажоритарна ситуация.

 

Ясно е, че само гласовете на депутатите от ГЕРБ са крайно недостатъчни. Патриотите са против и ще гласуват така. Логично е „Воля“ на Марешки също да са против, тъй като за тях мажоритарни избори означава нулев шанс за ново влизане в парламента. Остават БСП и ДПС. Социалистите се тупнаха в гърдите, че уважават волята на народа. (Коя воля обаче – на 2,5 млн., които гласуваха „за“ на референдума или на останалите 4 милиона, които са против или „въздържал се“ ?). Но хората на Нинова пък са против посочения тип мажоритарна система, да не говорим за орязването на субсидиите.

 

Остава ДПС, но с неговите 25 депутати, прибавени към 95-те на ГЕРБ, се получава точно 120 – с един по-малко от необходимата бройка за прокарване на проектозакона. Разбира се винаги може да се врътне една игричка с кворума, така че първоначалната регистрация да направи възможно дадено решение да се приеме от пленарна зала с много по-малко от 121 гласа.

 

Но за този сюжет са нужни доста „ако“-та. А и трябва да се повтори – ГЕРБ внасят законопроекта не с цел приемането му, а като демонстрация на принципност, последователност и т.н, и т.н. Освен това командата на Борисов не обича протести срещу себе си, особено ако управлява. Колкото и кротък да е до момента Слави, властта се чувства дискомфортно.

 

И накрая да припомним. Мажоритарната система, натресена ни като опция от референдумните популисти е опасна и няма да ни донесе нищо добро. България ще се разпарчетоса на 240 едномандатни района, които – като прибавим и ниската изборна активност, стават още по-малобройни и ще се окаже, че всеки уважаващ себе си местен олигарх може да осигури влизането в парламента на посочен му или избран от него кандидат.
И тогава, както обича да се изразява суверенът (същия, за когото пише Слави по-горе) – ще цъфнем и вържем.
Затова – по-добре Слави на стол пред парламента, отколкото мажоритарна избирателна система.

Публикувана в Гледища
Сряда, 29 Март 2017 03:21

Кой беше Слави Трифонов?

Станислав Трифонов, по известен като Слави Трифонов или „Дългия“, от много време ходи по ръба. Най-вероятно осъзнато, тъй като е опитен телевизионер и продуцент.

 

Обратното би било притеснително и смущаващо.

 

Шефът на „Шоуто на Слави“ няма как да не е предполагал, че в един момент тенджерата ще прелее и някъде ще даде накъсо.

 

Дори може да се твърди, че bTV го изтърпяха много повече от нормалното.

 

В тоя ред на мисли беше напълно задължително да вземат решение за спиране на това шоу, полупревърнато от водещ и сценаристи в публицистично предаване, надхвърлящо значително формАта на политическа и друга сатира.

 

Иницииране на референдум, рекламирането му, внушения, призиви и заплахи – всичко това се лее месеци наред от ефира, докато в същото време шефовете на телевизията демонстрираха завиден стоицизъм и търпение.

 

Дали Слави слиза завинаги от ефира на bTV не се знае, все пак са намесени договори, ангажименти и пари. Но както е видно, шоуменът (дали все още е адекватно това негово определение при положение, че той неприкрито си политиканства?) няма намерение да сваля гарда и да се отказва от фикс-идеята за мажоритарни избори.

 

В такъв случай разводът му с телевизията е сигурен. Това за известно време може и да го направи „мъченик“ и би му помогнало да увлече някакви маси за евентуални протести, на които обаче не трябва да бъде обръщано никакво внимание. Защото не може да има по-лумпенски натиск от този, който в момента Трифонов налага спрямо още несъбралия се парламент. След цялата тази поредица от извънредни избори да искаш нови и то по някаква авантюристична мажоритарна система си е диагноза.

 

На Слави и предаването му никак няма да е комфортно, ако слязат от ефира на bTV, тъй като едва ли друга медия може да му осигури ресурс, близък до този, с който в момента разполага. Чу се, че някаква кабеларка от Бургас го кани. Смях. От големите телевизии не е реалистично да очаква оферта, освен ако не преформатира шоуто си в някакво публицистично предаване и да кандидатства с него.

 

В интерес на истината, едва сега Трифонов ще попадне в нормална и реална обстановка и ще му се наложи да агитира и отстоява идеите си без помощта на праймтайма на национална телевизия.

 

При всички положения Слави сгреши и обърка тактиката. Щом толкова му се иска, трябваше да поеме дълбоко въздух, да остави телевизията, да сформира партия и сега твърде вероятно щеше да е в парламента. Където много по-лесно – и където му е мястото, можеше да се бори за мажоритарната си кауза.

 

Сега е твърде късно, проблемите в държавата се трупат и трябва да се върши работа. Трифонов просто не е включен в дневния ред, това е.

 

А и за какво? Настоящата проекция на мажоритарно избиране – преференциите, показаха за пореден път сериозни дефекти, някои от които комични. А и да припомним – за пореден път, „референдумът на Слави“ успя единствено защото се проведе заедно с президентския вот. Ако не беше така, резултатът му щеше да е тъжен и жалък. Факт.

Остава да разберем с какво bTV ще запълни овакантеното място в програмата си и да проверим каква е зависимостта между ефирен образ и популярност. С други думи – кога ще започнем да задаваме въпроса – „Кой беше Слави?“.

Публикувана в Гледища