Корпоративна търговска банка


Президентът на КНСБ, счита, че колкото повече прозрачност има около аферата КТБ, толкова повече обществото и държавата ще получат удовлетворение за справедливостта за случващото се там и случилото се във времето назад там. КНСБ подкрепя предложението на министър-председателя Бойко Борисов за отваряне на банковата тайна. 


„Имам притеснение, че и в други банки има въпросителни“, заяви Пламен Димитров. И КНСБ, като ЕЦБ, иска стрес-тест за всички български банки, не само за тези с български собственици. Според Пламен Димитров, това е далеч по-важно от отварянето на банковата тайна около КТБ, защото ще даде яснота доколко нашите банки и банките, опериращи в България, са в състоятелни и могат да оправдаят доверието на гражданите. Президентът на КНСБ подчерта, че не иска да създава паника, но колкото повече прозрачност има, толкова по-малко въпросителни ще има около подобни случаи като КТБ.

Публикувана в Гледища

В следващите 3 години минималната работна заплата може да се увеличи с 12% на година и да достигне до 540 лв. , а средната работна заплата може да се увеличи с 8-10% годишно. Това заяви на пресконференция във Варна лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Според него икономиката на страната и в момента позволява повишение на заплатите, но трябва да се търси подкрепа и разговори по темата.

Публикувана в Гледища

Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в ефира на Радио К2.


Изравняване на пенсионната възраст и стаж за мъжете и жените?

Пламен Димитров, заяви, че това предложение крие несправедливост,  независимо от аргумента, че жените живеели по-дълго време. Той допълни, че заплащането на труда в секторите, които преобладават жени, е традиционно ниско. Много дефекти на пазара на труда раждат дискриминация към жените. „Няма как да искаме пенсионната система да коригира и изправи всички тези дефекти наведнъж, ако всички ние не ги адресираме, където им е мястото“, заяви президентът на КНСБ. Той допълни, че мястото на заплащането на труда е в колективното договаряне в предприятията и индивидуалното договаряне между работника и работодателя. 

Публикувана в У нас

Създаден ли е конфликт между синдикатите и частните пенсионни фондове с подписването на Меморандума за разбирателство от 14 декември 2014?
    Пламен Димитров подчерта, че всички частни фондове са създадени със законодателство, подкрепено от синдикатите. Най-голямата компания на пазара – ПОК „Доверие”, е започнала работа през 1994 година и е била инициирана от КНСБ, които и до момента са акционери в нея и имат участие и отговорност за нейното развитие. „Преди година и половина единствената организация, която се изправи и защити, при реална опасност за парите на осигурените лица, двата милиарда лева, които са в „Доверие”, от посегателства на определени групи, беше КНСБ и лично аз”, подчерта Пламен Димитров и продължи, че намира за странна схемата да се прехвърля по някакъв начин отговорност към синдикатите и да се налага мнение, че синдикатите искат да разрушат тези институции, които сами са  създали. Той обясни, че в българското законодателство е въведен ясен механизъм на избор в определен срок за новопостъпващите лица и възможност за хората да преценят какво да правят със своите пари, когато преценят дали стигат за една по-добра втора пенсия. „Това е простичко казано, защото се пропуска момента, че родените преди 1960 година, които нямат право на осигуряване за втора пенсия, получават сто единици пенсия от НОИ когато стигнат до пенсиониране, всички други получават 72 единици пенсия от НОИ и 28 от частния фонд и той трябва да покрие поне толкова, когато се стигне до пенсиониране. Идеята е частният пенсионен фонд да управлява по-добре парите, които сме му дали, тези 28 единици, и да ми даде повече от тези 28 единици, когато се пенсионирам, за да може моята първа пенсия от НОИ, която е намалена, защото там съм внасял 72 единици, заедно с тази от частния фонд да даде повече от 100 единици, за да бъда по-добре с двете пенсии от този, който няма частен пенсионен фонд”, обясни президентът на КНСБ. Той продължи, че синдикатите искат да знаят дали частните фондове могат да гарантират повече от тези 28%, които са им дадени от общата вноска на осигуряващите се. Затова трябва да бъдат направени сериозни стрес тестове с участието на външни играчи. Той даде пример с действията на ПОК „Доверие”, която преди Коледа е публикувала в медиите целия си инвестиционен портфейл. Така всеки знае, въпреки че законът не го изисква, къде са инвестирани парите и е хубаво останалите фондове да направят същото. 

Публикувана в Очи в очи

Възраста за пенсиониране през 2015 та година не се променя, с 4 месеца ще нараства само стажът за масовата трета категория труд. За това се договориха  правителството и синдикатите. Дългосрочно споразумение за пенсионната реформа, обаче, ще има още до края на март. От януари догодина ще се криминализира умишленото укриване на осигуровки. Хората ще могат сами да избират дали да се осигуряват за втора пенсия в частните универсални фондове или само в НОИ. В документа е записано също през 2015 та година да се въведе възраст за пенсия и в силовите ведомства.

На срещата при премиера Бойко Борисов участваха лидерите на КНСБ и КТ "Подкрепа", вицепремиерът Ивайло Калфин, финансовият министър Владислав Горанов, председателят на Бюджетната комисия Менда Стоянова.

Публикувана в У нас

На 5-ти декември в централата на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на Националния стачен комитет Валентин Никифоров – вицепрезидент на КНСБ, дадоха брифинг за предстоящото национално шествие и протестен митинг пред Министерски съвет и Народно събрание. Протестът който ще се проведе на 11 декември 2014 год. ще започне от 11.30 ч. пред сградата на КНСБ пл. „Македония” №1.

Публикувана в У нас

Тези дни, обществеността у нас стана свидетел на инициирането на подписка, с която най-общо казано се поставя въпросът за равнопоставеността на банките в България.

Публикувана в Гледища

В последния ден на месец юли, Комисията за финансов надзор (КФН) взе отношение по въпроса за създаването на обществен надзорен комитет, който да не допусне разграбването на банковата група КТБ.

Публикувана в У нас

На 01 август 2014 г., Синдикалната федерация на служителите в МВР, известна като „новият полицейски синдикат“ се присъедини към искането на национално представителните организации на работодателите и синдикатите за създаване на обществен комитет, който да гарантира добросъвестността при правенето на оценките на КТБ.

Публикувана в У нас

Илиана Беновска: Господин Димитров, тази седмица вие, работодателите и двата синдиката, излязохте с предложение незабавно да бъде учреден надзорен комитет, в който да вземат участие действително компетентни, опитни в санирането на банкови институции професионалисти, това е по повод поставените под особен надзор банки от групата на КТБ. Какво се случи по този въпрос досега?

 

Пламен Димитров: Да, наистина, в момента най – големият проблем на банковата система и в обществото като цяло е липсата на доверие или по – скоро задълбочаващата се липса на доверие, и поради действията или бездействията на УС на централната банка, на банковия надзор във времето назад, на гуверньора лично и това беше и всъщност е едно наше действие да предложим общественици, но с ясни финансови или други знания, авторитет и безупречна репутация, които могат да спомогнат наистина за честното и професионално отчитане на състоянието на банката, на нейния портфейл, на нейните активи, с които са обезпечени кредити и най – накрая на покажат на всички нас по какъв начин може да бъде спасена банката и час по – скоро да заработи.
Нашето изрично условие е, да не се ползват парите на данъкоплатците, а да се ползват механизмите на увеличаване на капитала от акционерите, големите вложители и т.н.
Ние предложихме снощи късно (интервюто е излъчено по радио К2 на 26 юли 2014 г., б. ред.), и това е новина, на управителя на централната банка 17 имена на, както казах, финансисти, юристи, икономисти, бизнесмени, които могат да инжектират наистина допълнително доверие в системата.

 

Илиана Беновска: Можете ли да споменете някои от тези имена?

 

Пламен Димитров: Аз мисля, че на този етап е рано, другата седмица в началото съм сигурен, че ще има реакция на гуверньора на централната банка и ако наистина той откаже, както има индикация в един първи негов отговор, позовавайки се на това, че като че ли в момента банковата тайна възпрепятства възможността за такъв контролен орган, ние не казваме какво точно трябва да прави този комитет, или експертен съвет, или както искат да го нарекат, какви правомощия може точно да му даде законът, казах вече какъв е замисълът, да се даде повече прозрачност и да се гарантира, че не двама души, каквито са в момента квесторите, единствено и само знаят състоянието на банката, а доста по – широк кръг от хора, които естествено носят своята отговорност, за да не създават допълнително напрежение в банковата система. И се надявам, че ако в Управителния съвет на банката има достатъчно отговорност и мисъл, ще приемат подобно предложение.

 

Илиана Беновска: Защо подозирате, че Искров и ръководството на БНБ ще ви откажат да приемат този списък?

 

Пламен Димитров: Споменах вече, че получихме една първоначална кореспонденция, която се базира на чисто формални основания, казвайки, че Законът за банковата тайна като че ли препятства външни лица, които нямат съответните нива на достъп до информация и т.н., но те обмислят все още възможността какво може да се направи.

 

Ние подсказахме, че Законът за централната банка позволява на управителя лично, вече не на УС, да формира всякакви съвети, каквито той реши, че са нужни към съответния момент, и позовавайки се на това законово правомощие, мислим, че е възможно и от законова гледна точка да се създаде подобен съвет, експертна група, както иска да го рарече гуверньорът на банката, но задачата е ясна, поне от наша гледна точка, да даде и да предложи на обществото пълната картина, без изкривявания.

 

Всички тези 17 души, за които говоря, нямат връзки с банката, нямат вложения или по никакъв начин нямат интереси в нея и не са свързани с корпоративни и други групи, които могат да се възползват по някакъв начин от разграбването на активите и обезпеченията.

 

Илиана Беновска: Точно това щях да Ви попитам, господин Димитров, в България битува от доста време, основателно или не, съмнението, че, ще го кажа обобщено, никой не е много чист. Дали няма да започнат едни възражения сега и вадене на компромати срещу тези хора и да потъне диалогът там?

 

Пламен Димитров: Възможно е заинтересовани лица да се възползват и да използват свое медийно влияние или друго такова, за да злепоставят част от лицата. Вижте, никой не е безгрешен, един беше той и него го обругаха преди хиляди години.

 

Илиана Беновска: Говорите за Христос ли?

 

Пламен Димитров: Да, мисля, че е ясно! Така че на всеки може да бъде измислен, сътворен или по някакъв ред изфабрикуван някакъв компромат. Още повече, че ние не твърдим, че трябва да са точно 17 души, просто толкова сме успяли бизнес организациите, представителните организации на работодателите и ние да предложим.

 

Смятаме, че и други организации биха могли - Асоциацията на банките и други заинтересовани среди или обществени организации също могат да предложат имена, те не са измежду нас, надяваме се да бъдат възприети по този начин и част от тях да бъдат натоварени с тези функции.

 

Впрочем, ако получим отказ от управителя на банката за създаването на такъв комитет, ние сме решили да обмислим и втори вариант, да предложим подобна група или експертен съвет да създаде президентът на републиката. Да, няма да има същата тежест, тъй като Законът за централната банка дава особени правомощия на гуверньора по повод информацията, с която може да разполага този експертен съвет, но ще има друга политическа тежест, имайки предвид, че държавният глава в момента концентрира в себе си много очаквания, авторитет и бих казал цялата власт след няколко дни, когато се разпусне Народното събрание.

 

Илиана Беновска: А дали президентът ще може да осъществи ефективно това ваше предложние, или просто ще го приеме за сведение. „Аз съм обединител на нацията”, казва той и така е по Конституция, но каква власт има той, какви лостове?

 

Пламен Димитров: Аз мисля, че през следващата седмица ще стане ясно, нека да видим как ще реагира господин Искров в следващите дни и часове, но казвам, че обмисляме и този вариант. На срещата, която президентът е заявил, че ще организира с нас другата седмица, ще предложим тази идея, ще я развием, ако до тогава, както казах, няма друго развитие.

 

Илиана Беновска: Добре, но трети вариант, вие няма начин, с толкова дълъг синдикален опит сте и при решаване на по – сложни ситуации, но тази е сигурно настина доста сложна, ако и президентът не успее да въдвори, извинете ме за глагола, да установи ефективен надзор върху КТБ, какъв е третият лост?

 

Пламен Димитров: Госпожо Беновска, ние говорим с Вас много ясно и подробно по тези въпроси, мисля, че отново трябва да се върнем тогава, ако всички институции не искат да дадат прозрачност или не успяват да намерят пътищата за това, отново гражданите и гражданското общество, ние и медиите да вземем в ръце нещата, тоест при всички положения ние сме решени да поискаме от авторитетните и компетентни специалисти в тази област, ако не получат и статут на част от някакъв орган, да бъдат изградени като обществен съвет, който да задава публично въпросите, в това число и неудобните въпроси.

 

Не мисля, че това е най – добрият начин, защото всички знаем, че деликатната материя около банковата система като цяло би поставила много препятствия и ограничения.

 

Илиана Беновска: Кои са неудобните въпроси около КТБ, нека да игнорирам предварително един, който да не се изкушите да ми го зададете точно на мен, за мен не е неудобен въпрос кои са лицата, които имат над 200 хиляди спестявания или поне не във вида, ако те могат да докажат произхода си категорично.

 

Пламен Димитров: Аз мисля, че и за мен не би бил неудобен въпрос, в края на краищата това би могло при определени обстоятелства да се смята за легитимен въпрос.

 

Илиана Беновска: Макар че много се говори, че различни представители от съдебната система, от  законодателната, изпълнителната и други власти имат различни видове депозити и кредити, които вдъхват известно съмнение, че са от тази банка. Къде ще сложим демаркационната линия между почтеното и придобитото с умела измама?

 

Пламен Димитров: Трудно ми е да отговоря на този въпрос, затова трябва да влязат наистина специалистите и да дадат информация за картината и тогава да си отговаряме на този въпрос. За мен неудобен въпрос или по – скоро ключов въпрос е защо изобщо започна войната Пеевски – Василев, кой какво искаше да преразпредели?

 

Илиана Беновска: Днес Пеевски дава отговор в едно свое интервю, че не е одобрил политическите амбиции на Цветан Василев да стане министър – председател.

 

Пламен Димитров: Това звучи добре за широката публика. Аз мисля обаче, че експертите трябва да погледнат през призмата на бизнес интересите и на финасовите интереси, какъв е отговорът. Защото отговорът е там, според мен, и това, което се казва, изобщо не е най – голямата истина. Този въпрос или има експертно решение и отговор при ползване на цялата информация, или има политическо звучене и говорене на каквото сме свидетели в момента. Аз предпочитам да чуя истинския отговор, който не е само политически.

 

Илиана Беновска: Точно така, господин Димитров, и оттук излиза ли, че вие, работодателите и синдикалистите, имате съмнение, че няма да има точна и ясна експертиза за КТБ, а ще се опитат нещата да бъдат завоалирани, така че да не бъдат засегнати много „видни” днешни субекти?

 

Пламен Димитров: Аз следя внимателно изявленията на всички политици, медии и фактори в общественото мнение, не чух някой да е заявил ясно доверие, че това, което става в момента, тези институции могат да решат въпроса, в ситуацията, в която се намираме. Обратното, от всички страни без изключения има по – големи и по – малки съмнения, стигащи дори до искане на оставката на централния банкер. Няма как ние да бъдем извън този общ обществен процес на недоверие, който се задълбочава и аз споменах в самото начало, че нашите действия са насочени в тази посока. Така че очевидно трябва някой да гарантира прозрачността, дали ще бъде тази формула, която предлагаме, или друга, ако бъде измислена, готови сме разбира се да чуем и други варианти, не смятаме, че сме последна инстанция, но едно е ясно, двама квестори, централният банкер и УС на банката не могат да намерят решението.

 

Илиана Беновска: Те може и да могат, но не бива да бъде толкова тесен кръгът.

 

Пламен Димитров: Съмнявам се, че обществото ще го приеме като най – вярното.

 

Илиана Беновска: Нали, не бива да е толкова тесен кръгът?

 

Пламен Димитров: Точно така, това имах предвид, за да се покаже, че това са възможните варианти за дейстие и най – вече как да се спаси банката, за да заработи. Моралните въпроси са изключително важни, особено в една предизборна ситуация, кой къде какви зависимости, изключително важно, но не по – малко важни са, говорихме с Вас миналия път, че там са 413 предприятия, болници, учреждения, в които има над 100 хиляди души работници, които през август няма да вземат заплати. Така че и с такива измерения трябва да се съобразяват, когато се търси прозрачността и въможността за бързи решения, които, както казахме, не непременно натоварват данъкоплатците.

 

Илиана Беновска: Последен въпрос, господин Димитров, ако Искров ви откаже пак по формални причини, президентът Плевнелиев не успее в рамките на своите правомощия и не се установи експертен, широк надзор на това какво се случва и какво ще се случи с КТБ, обмисляли ли сте вие, синдикати и работодатели, обединението ви е доста силно – брутния вътрешен продукт плюс трудещите се, по някакъв начин на друг вид противопоставяне, защото всичко това може да потъне в банковите тайни, в процедурните хватки, в законовите забрани и ние така и да не разберем какво се случва?

 

Пламен Димитров: Сигурен съм, че ще намерим вярното решение и ще привлечем максимално широк кръг други организации, които да решат, че трябва да се борят за тази кауза. Аз съм убеден, че много граждански структури, в това число и коректните медии, тези, които нямат зависимости …

 

Илиана Беновска: Точно така!

 

Пламен Димитров: ... ще се присъединят с удоволствие, желание и отговорност в този процес, да не допуснем наистина това, за което пледира и президентът, сагата „КТБ” да се завърти в една нова огромна машина на зависимости, която да генерира години наред една изкривена политическа и обществена среда, естествено бизнес интереси, които да тровят реалната, конкретната икономическа среда и да нарушават всички пазарни правила, на каквито сме свидетели в момента.

 

Илиана Беновска: Може ли, господин Димитров, тази гражданска взискателност, която ще проявим всички ние – работодатели, синдикати, свободни медии, гражданското общество, да съвпадне със своите прояви, които могат да бъдат вероятно и доста широки публични протести, с предизборната кампания и да наклоните везните към една или друга партия?

 

Пламен Димитров: Опазил ни Господ да наклоняваме везните, политическият привкус не би трябвало да бъде търсен тук, но не изключвам възможността в тези месеци, както казах, ако няма решение, хората, които са в ъгъла, споменах вече части от обществото, които са засегнати по друг начин, не като вложители непременно или загубващи депозити, а като работещи, аз съм убеден, че ще има със сигурност вълнения и напрежение и в ранната есен няма как, най – вероятно, ако няма бързи решения както казах, да не се стигне и до протести.

Публикувана в Очи в очи
Страница 1 от 3