На хоризонта са 16-те наследници на Китай

Очаква се индустриалното чудо да продължи главно около басейна на Индийския океан
Сряда, 14 Август 2013 00:46 Публикувана в Свят Прочетена 1276 пъти
Разположение на 16-те държави в света, които формират клуба на потенциалните наследници на Китай - „16-те след Китай“  (“Post-China 16” - “PC16”). Прави впечатление, че преобладават страните от басейна на Индийския океан или намиращи се в непосредствена близост до него.  Разположение на 16-те държави в света, които формират клуба на потенциалните наследници на Китай - „16-те след Китай“ (“Post-China 16” - “PC16”). Прави впечатление, че преобладават страните от басейна на Индийския океан или намиращи се в непосредствена близост до него. Карта: www.stratfor.com

Китайското икономическо чудо продължава, но анализаторите забелязват ясни признаци, че производството на много евтини стоки за тотален експорт постепенно остава в миналото. Китай прекрачва оттатък факторите, които предопределиха неговия тридесет годишен непрекъснат икономически растеж. И в природата и в икономиката празно място не остава. Вече има кандидати, които да приложат досегашния китайски модел на растеж, базиран на ниска цена на труда и на ориентация към износ в посока на заможните страни. Очертанията на тази нова група от страни, която анализаторите от „Стратфор“ наричат „16-те след Китай“  (“Post-China 16” или “PC16”) тепърва се появяват на хоризонта.

Действително, нещата са все още в по-далечна перспектива и спецификата на отделните страни, включени в списъка на „16-те след Китай“, може да се промени с хода на времето. Ролите, които биха играли отделните държави – кандидатки за наследници на Китай, все още подлежат на уточняване. Тепърва ще се разбере кой ще успее да последва успешно пътя, която китайците преминаха през последните тридесет години. Анализаторите подчертават, че данните за двете особено показателни, „индикативни“ индустрии – шивашката промишленост и сглобяването на мобилни телефони са доста променливи и неустойчиви.

 

16-те държави, на които се гледа като на „съвкупен“ наследник на китайското икономическо чудо са: Индонезия, Филипините, Виетнам, Лаос, Камбоджа, Мианмар, Бангладеш, Шри Ланка, Етиопия, Кения, Уганда, Танзания, Мексико, Никарагуа, Доминиканската република и Перу. (Виж в: The Post-China 16: Ascendant Manufacturing Countries, http://www.stratfor.com/image/post-china-16-ascendant-manufacturing-countries от 30 юли 2013 г.).

 

Преходът в който се намират 16-те наследнички на Китай е все още „пред-статистически“. Все още няма достатъчно достоверна търговска статистика, която да очертае силуета на този преход. Но според експертите на „Стратфор“, този преход вече е в ход. (George Friedman, The PC16: Identifying China's Successors, http://www.stratfor.com/weekly/pc16-identifying-chinas-successors от 30 юли 2013 г.). Очевидно тази нова тенденция е от важен интерес за инвеститорите, защото на пазара вече е достъпен подробен доклад за „16-те след Китай“  (“Post-China 16” - “PC16”), в който потенциалните наследници на Пекинското икономическо чудо са анализирани заедно и поотделно. Докладът се предлага на адрес: http://info.stratfor.com/pc16/ срещу скромните 299 американски долара.

 

Както обяснява Джордж Фридман, идентифицирането на потенциалните наследници на Китай е трудно. Търговската статистика ще забележи настъпващата промяна, едва когато стане много по-отчетлива. В някои страни като Виетнам и Индонезия, тази промяна тече вече години на ред. Макар че техните икономики са много по-развити от тези на Лаос и на Мианмар, те все още могат да бъдат смятани за членове на клуба на „16-те след Китай“  (“Post-China 16” - “PC16”), които се очаква да заместят Китай в нишата на базирания на ниски разходи и експортна ориентация дял от глобалната икономика.

 

Най-общо казано, Фридман посочва, че е на лице постоянен поток от компании, които напускат Китай или пък решават да не инвестират там и отиват в страните от клуба на  “PC16”. Пак според Фридман, този поток става все по-пълноводен и по-буен. Първи напускат Китай относително по-малките компании, които са недоволни от нарастването на разходите за труд в Поднебесната империя. Големите предприятия с по-високотехнологични производства, по-трудно могат да реагират на променящата се бизнес среда. Освен това, те трудно могат да използуват евтината работна ръка в „16-те след Китай“, защото като цяло тя не е достатъчно квалифицирана и образована.

 

Така че, предприятията, които осъществяват прехода са относително по-малки, в тях е инвестиран относително по-малък капитал и затова рискът при миграцията към “PC16” също е по-нисък. Това са бързо подвижни бизнес начинания с голям разход на труд, които оцеляват, търсейки възможно най-ниски разходи за работната сила.Както стана дума по-горе, в исторически план се открояват два пазара. Единият е първи във времето – производството на дрехи и на обувки. Този пазар е изключително конкурентен, изисква персоналът да работи срещу ниско заплащане, но пък от своя страна осигурява значителен брой работни места, за които има подготвени хора, особено сред жените.

 

Вторият пазар е сглобяването на мобилни телефони, който изисква персонал, който да може да извършва относително прости операции. И на този жестоко конкурентен пазар, разходите за труд са определящи.По тази причина, изследователите са се опитали да открият местата, където тези два бизнеса се местят. В методиката на изследването на „Стратфор“ не са търсени широко мащабни премествания, които да могат да са забележат в глобален контекст. Търсени са първите симптоми на успешни премествания от Китай към потенциалните му страни – наследнички. Според Фридман, там където успеят шепа компании, ще дойдат и други. Процесът ще продължава, докато в съответната страна има евтини човешки ресурси, известен ред и порядък и транспортна достъпност.

 

"Върховенството на закона", така както го разбират в писаното Англо-саксонско право не се наблюдава на сцената в тези държави. Нещата се ръководят чрез пазарлък и връзки с елита. Създават се партньорства. Често е налице политическа несигурност и избухването на насилие не е необичайно. Държавите от „16-те след Китай“ са в началото на своя цикъл на развитие и те спокойно могат и да не се развият успешно. Там инвеститорите поемат сериозен риск срещу очакване на по-висока печалба – иначе те просто не биха били там“ - коментира Джордж Фридман.

 

Няма отделно взета страна, която да може да замести Китай. Просто, разликата в мащаба е огромна. Затова наследниците на Китай трябва да са група държави, които да са приблизително на един и същи стадия на развитие. Взети заедно, тези страни имат общо население от над един милиард души. Този факт се е открил пред анализаторите, тогава когато са съставили списъка на предполагаемите наследници на Китай. Иначе казано, съвпадението на числеността на населението на Китай и на 16-те потенциални наследници не е предварително зададен показател.

 

Джордж Фридман подчертава, че идентифицирането на „16-те след Китай“  (“Post-China 16” - “PC16”) не е точно геополитическа прогноза. Това е списък от държави, в които се открива значително движение на разглежданите по-горе индустрии. По мнението на специалистите от „Стратфор“, разпръскването на двете разглеждани индустрии – шивашко и обувно производство и сглобяване на мобилни телефони, което се разглежда като маркер, като показател за ранен стадий на икономически растеж, вече е на път. В добавка, няма особени пречки за по-нататъшния им икономически растеж. От списъка са изключени страни, които бележат икономически растеж, поради развитието на добива на енергоносители и на добивната промишленост. “PC16” са точно наследниците на Китай в областта на използуването на ниско заплатения труд. Това са недоразвити страни, които имат възможност драматично да развият производствените си сектори драматично.

 

Новите точки на предприемаческа активност, за които се говори до този момент са в Африка, в Азия и в по-малка степен в Латинска Америка. Когато се погледне картата на която са отбелязани потенциалните 16 наследници на Китай, се вижда, че основната част от новата предприемаческа активност се извършва около басейна на Индийския океан. Най-интересните „образци“ според Джордж Фридман са в източния край на Суб-Сахарска Африка – става дума за Танзания, Кения, Уганда и Етиопия. Шри Ланка, Индонезия, Мианмар и Бангладеш директно стъпват на брега на Индийския океан. Страните от Индокитай и Филипините не са на брега на Индийския океан, но се намират съвсем наблизо.

 

Има и няколко страни в Латинска Америка: Перу, Доминиканската република, Никарагуа и Мексико. За Мексико, анализаторите правят специални уговорки. Територията, която се намира на север от столицата Мексико сити и южно от границата на Мексико със САЩ, се развива интензивно през последните години. От тази гледна точка, страна като Мексико не би трябвало да бъде включвана в този анализ, но пространството на централно и южно Мексико е голяма, населена и все още относително неразвита.

 

В тази територия, която включва щатите Кампече, Веракруз, Чиапас и Юкатан, се открива описаният по-горе модел на развитие, основаващ се на ниска цена на труда и експортна ориентация. (На английски този модел се нарича „low end development“). Нещо повече, според анализаторите на „Стратфор“, способността на Мексико да развива регионите си, където трудът е ниско заплатен, не среща множеството от проблеми, с които се сблъсква Китай, опитвайки се да развива вътрешните си региони. (Виж в: George Friedman, The PC16: Identifying China's Successors, http://www.stratfor.com/weekly/pc16-identifying-chinas-successors от 30 юли 2013 г.).

 

Според Джордж Фридман, „параболата на икономическото развитие диктува, че това което още не е преживяло възход ще се въздигне и евентуално след това ще залезе. Процесът, отприщен от Индустриалната революция не изглежда да може да бъде спрян“. Пэо мнението на известния геополитик, развитието на наследниците на Китай ще бъде следващият оборот на колелото.

Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg

1 коментар

Влезте, за да коментирате