50 години от убийството на Джон Кенеди

За него се спори дали е бил най-великият, но е безспорно, че е бил най-обичаният президент на САЩ
Петък, 22 Ноември 2013 13:54 Публикувана в Свят Прочетена 1122 пъти
 Летище "Далас", 22 ноември 1963, 11.30 ч. Посрещане на президента Кенеди с вицепрезидента Линдън Джонсън и Първата дама Джаки. Само след час той ще бъде мъртъв. Летище "Далас", 22 ноември 1963, 11.30 ч. Посрещане на президента Кенеди с вицепрезидента Линдън Джонсън и Първата дама Джаки. Само след час той ще бъде мъртъв.

На 22 ноември 1963 г., петък,  в 12:30 ч. местно време в  Далас, щата Тексас, е убит Джон Фицджералд Кенеди, 35-ят президент на Съединените щати. Той е фатално ранен, докато пътува с жена си Жаклин, губернатора на Тексас Джон Конъли и съпругата му Нели Конъли, придружени от президентския конвой.

 

Сутринта на същия ден Кенеди е във Форт Уърт.  Качва се на президентския самолет Air Force One, който отлита в 11:1ч. В самолета подава в.  Morning News Dallas на съпругата си Джаки, отворен на страница с доста  груба реклама. "Виж къде отиваме, казал президентът. Но, Джаки, ако някой иска да ме застреля от прозорец с пушка, никой не може да го спре, така че защо да се тревожа за това?"  Air Force One каца в  Далас 15 минути по-късно.  В 11:40 президентският конвой напуска летището и тръгва към Далас. Пътуването продължава 10 минути повече от предвидените поради ентусиазираните тълпи и непланирано спиране по желание на президента.

 

 

В 12:30 часа местно време откритата лимузина на Кенеди навлиза в Дийли Плаза. Нели Конъли се обръща към Кенеди, който седи зад нея и казва: "Е, господин президент, не може да кажете, че Далас не ви обича".

 

Когато завива на Елм Стрийт, президентският кортеж минава през Тексаското книжно хранилище. Тогава отекват изстрелите. Президентът маха на тълпите от дясната си страна, с вдигната дясна ръка, куршум пробива врата му, ранява гръбначния му стълб и горната част на десния му бял дроб, излизайки през гърлото. В 12:38 ч. простреляният президент е откаран в болницата „Паркланд“, където спешният екип напразно се опитва да го спаси.

 

 

Джон Фицджералд Кенеди (на английски често се изписва и като JFK),  е роден на 29 май 1917 г. в Бруклайн, Масачузетс. През 1935 г. завършва Чоут Скул в Кънектикът, едно от най-елитните училища в страната. Преди да постъпи в колеж, посещава Лондон Скуул оф Икономикс за една година, където изучава политикономия. През есента на 1935 г.  се записва в Университета Принстън, след това ззапочва да посещава Харвард. Кенеди пътува из Европа на два пъти докато учи в Харвард, посещавайки Великобритания, където баща му е посланик.  Дипломната работа на бъдещия президент е на тема „Политиката на отстъпки”, в която разглежда британската позиция по Мюнхенския договор от 1938 г. Той завършва международни отношения в Харвард с отличие през юни 1940 г. Дипломната му работа е публикувана същата година и се радва на голям интерес.

 

Военна служба

1През пролетта на 1941 г. Кенеди иска да стане доброволец в армията, но не го приемат заради здравословни проблеми. Няколко месеца по-късно обаче баща му - Джозеф Кенеди ходатайства за него и той е приет във флота. Старият се познава с директора на военноморското разузнаване, който е бивш военен аташе по времето, когато Кенеди-баща е бил посланик в Лондон. Така Джон Кенеди постъпва в информационната служба на началник-щаба на морския флот. Няколко месеца по-късно САЩ се включват във Втората световна война след японската атака над Пърл Харбър. Кенеди се обучава в тренировъчни лагери на флота. Първите му мисии са в Панама. Следва участие в бойните действия в Тихия океан, където достига до чин лейтенант и командва торпеден катер. На 2 август 1943 година Торпеден катер 109 под командването на Кенеди е засечен край Нова Джорджия (близо до Соломоновите острови) от японски разрушител и Кенеди е ранен. Въпреки болките, той успява да събере и насочи екипажа към един от близките острови и спасява силно обгорен моряк, като го издърпва, захапал със зъби спасителния му пояс. За смелостта си е награден с медала за спасяване на човек с риск за собствения живот.

 

За участието си във Втората световна война Кенеди е отличен с медала „Пурпурно сърце”. Напуска армията в началото на 1945 г., само няколко месеца преди Япония да капитулира.

Когато става президент, историята около спасяването на екипажа на ТК-109 е романизирана и филмирана, което допринася допълнително за митологизацията на Кенеди като символ на храброст. Попитан от репортери как е станал герой, Кенеди отговаря шеговито: "Без да искам. Просто ми потопиха кораба."

 

Влизане в политиката

През 1946 г. Джеймс Кърли освобождава мястото си в Камарата на представителите, за да стане кмет на Бостън и това дава възможност Кенеди да бъде избран за два мандата на тази позиция след като побеждава републиканския си конкурент с голяма разлика.

 

3Кенеди се жени за фотографката от The Washington Times-Herald Жаклин Лий Бувие на 12 септември 1953 г. Претърпява две операции на гръбнака през следващите две години. Тогава публикува книгата „Образи на смелостта”, в която описва осем примера на сенатори, рискували кариерите си в името на своите морални позиции. През 1957 г. книгата получава Пулицър за биография.  

През 1956 г, Кенеди провежда кампания за кандидатурата на Демократическата партия за вицепрезидент, но не успява. Това обаче издига репутацията му в средите на демократите.

 

Президентски избори

През 1960 г. Кенеди декларира своето намерение да се кандидатира за президент. На първичните избори побеждава конкурентите си и на 13 юли  Демократическата партия го издига за свой кандидат. Въпреки острите сблъсъци с конкурента си Линдън Джонсън, Кенеди го посочва за кандидат за вицепрезидент, защото се нуждае от силата на Джонсън в Юга. Основни теми по време на кампанията са ситуацията в Куба, стимулирането на икономическото развитие, военните и космическите програми и съревнованието със СССР. През септември и октомври се провеждат президентските дебати между кандидатите Джон Кенеди и Ричард Никсън, ,които за първи път се излъчват по телевизията. Никсън оставя лошо впечатление. Напрегнат е, поти се, небръснат е, което силно контрастира със спокойствието и добрия външен вид на Кенеди. На изборите от 8 ноември 1960 г., Кенеди побеждава Никсън с изключително малка преднина от две десети от процента.

 

Клетвата

Кенеди полага клетва като 35– ия президент на САЩ на 20 януари 1961 г. След това, в 12.51 ч произнася знаменитото си обръщение. Макар че е сред най-кратките президентски встъпителни речи, словото на Кенеди е считано за едно от най-добрите в историята.

 

Ето акценти от речта на JFK:

 „Нека всяка нация знае, независимо дали ни желае добро или зло, че ще платим всяка цена, ще понесем всяко бреме, ще посрещнем всяка трудност, ще подкрепим всеки приятел, ще се противопоставим на всеки враг, за да осигурим оцеляването и преуспяването на свободата.“

 

„.Правата на човека идват не от щедростта на държавата, а от ръката на Бог.“

 

„Нека никога не преговаряме от страх. Но нека никога не се страхуваме да преговаряме.“

 

„И така, мои събратя американци, не питайте какво вашата страна може да направи за вас – питайте какво вие можете да направите за вашата страна.“

 

 „.Нека да излезем напред да поведем страната, която обичаме, искайки Неговата благословия и Неговата помощ, но знаейки, че тук на земята Божията работа трябва да бъде наша собствена.“

 

Заливът на прасетата

На 17 април 1961 г., Кенеди дава заповед за изпълнението на операция на територията на Куба, останала в историята като Операцията при Залива на прасетата. 1500 тренирани в САЩ кубински емигранти са изпратени на острова със задачата да свалят Фидел Кастро. ЦРУ надценява значително популярността на емигрантите сред обикновените кубинци и допуска грешки при изготвянето и изпълнението на плана. За два дни службите на Кастро залавят и избиват голямата част от пратениците и Кенеди е принуден да преговаря за освобождаването на заловените 1189 души. След 20 месеца Куба ги освобождава срещу 53 милиона долара под формата на храна и лекарства. Инцидентът е изключително унижение за Кенеди, но въпреки това той поема пълната отговорност за провала.

 

Берлинската стена

На 13 август 1961 г. източногерманското правителство започва изграждането на Берлинската стена, с която да отдели източния от западния сектор на града. Кенеди определя тези действия като нарушение на договора за окупация на Берлин между САЩ, Великобритания, Франция и Съветския съюз. Той обаче не предприема действия срещу построяването на стената. Но на 26 юни 1963 г. Кенеди посещава Западен Берлин и произнася реч , известна с прочутата си фраза „Ich bin ein Berliner!” ("Аз съм берлинчанин!"). Кенеди вижда в изграждането на Берлинската стена пример за провала на комунизма. „Свободата има много трудности и демокрацията не е съвършена, но ние никога не е трябвало да издигаме стена, за да държим хората си вътре, за да им попречим да ни напуснат”, заявява президентът. И завършва с думите: „Преди две хиляди години най-гордата хвалба била „civis romanus sum“. Днес, в света на свободата, най-гордата хвалба е „Ich bin ein Berliner“ . Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на Берлин и следователно, като свободен човек, аз изпитвам гордост от думите „Ich bin ein Berliner!“

 

Карибската криза

2Кубинската ракетна криза започва на 14 октомври 1962 г., когато американските шпионски самолети U– 2 заснемат полигон на руски ракети със среден обсег, изграждащ се в Куба. Кенеди се изправя пред тежка дилема: ако атакува полигона, може да се стигне до ядрена война със СССР, а ако САЩ не направят нищо, страната ще бъде изправена пред заплахата от ядрен удар, който ако е изпреварващ, няма да може да получи адекватен отговор. Много висши военни и част от членовете на кабинета настояват за въздушни удари срещу ракетните полигони. Кенеди решава да подходи по друг начин, като налага морска блокада на "Острова на свободата". Американският флот проверява всички морски съдове, пътуващи към Куба. Успоредно с това започват преговори със СССР и седмица по–късно се стига до споразумение със съветския държавен глава Никита Хрушчов. Хрушчов изтегля ракетите, в замяна САЩ обещават, че никога няма да нападнат Куба. Американците приемат също така да изтеглят ракетите си от Турция в срок от 6 месеца. След този инцидент, който довежда света до ръба на ядрената война, Кенеди започва да води много внимателна политика със СССР. Страхът от атомна война държи САЩ и СССР в патова ситуация. Кенеди е първият американски президент, който предлага двете свръхсили да започнат процес на диалог по проблема. Договорът за частична забрана на опитите с ядрени оръжия, който предвижда забраната на ядрените опити на повърхността, в атмосферата и под водата, е подписан през август 1963 г. от Съединените щати, Великобритания и Съветския съюз и се смята за един от най-големите успехи на администрацията на Кенеди.

 

Виетнам

Кенеди подкрепя политиката на предходната администрация на политическа, икономическа и военна помощ за нестабилното правителство на Южен Виетнам, което включва и изпращането на военни съветници и на специални части. Намесата на САЩ се увеличава и през 1965 г. във Виетнамска война вече се включва и редовната армия.

 

Срещу расовата дискриминация

Расовата дискриминация е един от най-належащите проблеми пред администрацията на Кенеди. Той започва  борба за равни граждански права по време на кампанията си за президентските избори през 1960 г., когато се обажда на Корета Скот Кинг, жената на хвърления в затвора Мартин Лутер Кинг, което привлича много черни избиратели на негова страна.  През 1962 г. едно друго събитие оставя следа в историята на расовия конфликт в САЩ: чернокожият Джеймс Мередит опитва да се запише в Университета на Мисисипи, но му е попречено от белокожи студенти. JFK изпраща 400 федерални шерифи и 3000 войници, които да осигурят възможността Мередит да се запише в първи курс. Президентът изпраща силите на реда и срещу губернатора на Алабама Джордж Уолъс, който попречва на двама чернокожи студенти да се запишат в Университета. Губернаторът отстъпва. Същата вечер Кенеди прави по телевизията известното обръщение за гражданските права и излага своите идеи, които през 1964 г. залягат в основата на Закона за гражданските права.

 

Проектът Аполо

В началото на 60-те СССР е по–напред в космическите изследвания, но Кенеди е убеден, че Америка може да настигне руснаците. В реч, произнесена в Университета Райс през септември 1962 г., той казва: „Никоя нация, която иска да бъде лидер на другите нации, не може да остане назад в това състезание.”, а също и „ние избрахме да стъпим на Луната през това десетилетие, а и да направим други стъпки, не защото те са лесни, а защото са трудни.” Кенеди иска от Конгреса да одобри финансиране за повече от 22 милиарда долара за Проекта Аполо, който цели покоряването на Луната преди края на десетилетието. През 1969 г., шест години след смъртта на Кенеди, целта е постигната. Нийл Армстронг и Едуин Олдрин са първите хора, стъпили на Луната.

 

Имидж и семейство

Кенеди и жена му Джаки са изключително популярни. Президентската двойка оказва влияние дори в модните тенденции и става обект на безбройни фото сесии в популярните списания. Семейството внася нова атмосфера в Белия дом. Те вярват, че това трябва да е място за почит на американската история, култура и достижения. Двамата често канят артисти, писатели, учени, поети, музиканти, актьори, носители на Нобеловата награда и спортисти.

 

След покушението

След убийството на Кенеди американските телевизии минават на 24–часов режим на работа, което се случва за пръв път в историята. Погребението на Кенеди се предава на живо и по света.

 

Още на 22 ноември за убийството е обвинен  Лий Харви Осуалд. Но той е прострелян смъртно два дни по–късно в полицейския участък на Далас от Джак Руби. Новият президент Линдън Джонсън създава Комисията „Уорън“, председателствана от председателя на Върховния съд Ърл Уорън, която да разследва покушението срещу Кенеди. Нейното заключение е, че Осуалд е единственият извършител. Но има  много теории за убийството на Кенеди, които противоречат на възприетите официални заключения. Има различни версии за това колко куршума са изстреляни, посоката от която са изстреляни, кой куршум улучва президента и кой губернатора.

 

Някои от най-разпространените теории сочат за организатори на конспирацията ЦРУ, мафията, КГБ и Фидел Кастро, вицепрезидента Линдън Джонсън, съюз между военната индустрия и армията, воден от определени генерали. Според някои от теориите Кенеди е убит заради съпротивата си срещу войната във Виетнам и отказът му да нахлуе в Куба. По-непопулярна версия е, че е убит заради съпротивата му срещу ядрената програма на Израел. Друга популярна версия е, че Кенеди е убит заради намерението му да разгласи контакт на САЩ с извънземни цивилизации (тази версия се поддържа от Уилям Купър, бивш военен от Военноморския флот на САЩ).

 

Наследството

Американците нареждат  Кенеди сред най–добрите президенти на страната редом до Ейбрахам Линкълн, Джордж Вашингтон и Франклин Рузвелт. Но има много историци, които смятат, че неговата слава е незаслужена, че широката му популярност е по-скоро резултат на оптимистичното начало, на разнообразните идеи, които Кенеди и екипът му пускат в общественото пространство. Личният живот на президента е  ахилесовата пета в представата за "добрия Кенеди". Сред обвиненията са прикриването на здравните проблеми на президента, богатата и пикантна история на извънбрачните му връзки, контактите му с организираната престъпност, забъркването на Америка във Виетнамската война.

 

Кенеди е единственият католик, избиран за президент ня САЩ, първият, който е роден в 20 век, последният, който умира преди мандатът му да е изтекъл. Той е най-младият починал президент – той е на 46 години и 177 дни, когато е убит. Покушението се смята за възлов момент в историята на САЩ поради силно травмиращия му ефект върху цялата нация и поради значението на JFK, който е икона за младото тогава поколение американци. И до ден днешен отговорът на въпроса  - кой точно стои зад неговото убийство -  остава загадка.

 

Тъй рече JFK

Проблемите на света не могат да бъдат решени от скептици или циници, чиито хоризонти са ограничени от очевидните реалности. Нуждаем се от хора, способни да мечтаят за неща, които никой не е виждал.

 

Прощавайте на враговете си, но никога не забравяйте имената им.

 

Аз съм идеалист без илюзии.

 

Ако свободното общество не може да помогне особено на бедните, то не може да защити и богатите.

 

В една програма за действие има рискове и разходи. Но те са далеч по-малки от рисковете и разходите на удобното бездействие.

 

Във вътрешната политика рискуваме само да претърпим поражение; външната политика може да ни отнесе в гроба.

 

Дипломацията и отбраната не са взаимозаменяеми. Поотделно всяка една от тях ще претърпи неуспех.

 

Или човечеството ще приключи с войната, или войната ще приключи с човечеството.

Когато поехме властта, най-много ме изненада, че нещата бяха толкова зле, колкото твърдяхме.

 

Комитет — това са 12 човека, които вършат работата на един.

 

Най-големият враг на истината често е не лъжата – преднамерена, коварна и безчестна, а митът – устойчив, увлекателен и ефимерен.

 

Най-горещото място в ада е запазено за онези, които в моменти на морална криза са запазвали неутралитет.

 

Не мисля, че на света има поне един мъж, верен на своята жена.

 

Невъзможността за мирна революция води до неизбежност от насилствена революция.

 

Ние решаваме да отидем до луната или да направим друго нещо, не защото е лесно, а защото е трудно.

 

Отсъствието на мечти погубва народа.

 

По-добре среща на върха, отколкото на ръба на пропастта.

 

Победата има хиляда бащи, а поражението винаги е сираче.

 

Проблемите на света не могат да бъдат решени от скептици или циници, чиито хоризонти са ограничени от очевидните реалности. Нуждаем се от хора, способни да мечтаят за неща, които никой не е виждал.

 

Съединените щати трябва да се движат много бързо, дори за да стоят на едно място.

 

Убедих се, че на дипломàта са нужни железните нерви на професионален джебчия.

 

 

Със сваляне наполовина на националните флагове пред официалните сгради в САЩ  днес ще бъде почетена паметта на президента Джон Кенеди. В цялата страна ще бъдат отслужени възпоменателни меси, ще има минути мълчание, лекции, посветени на делото на 35-ия американски президент и други прояви.

 

Редактор: Светломира Димитрова.

Последно променена в Петък, 22 Ноември 2013 19:49
Влезте, за да коментирате