Как терористите избират своите целеви пазари

Вторник, 24 Ноември 2015 16:43 Публикувана в Свят Прочетена 533 пъти

Терористичните организации работят като голяма корпорация - тe правят инвестиции в машини, основни средства за производство, т.е. - в експлозиви, оръжия, в човешки капитал, има и оперативни разходи, за да извършват дейността си, влизат в отношения с други групи, коментира проф. д-р Димитър Димитров, ръководител на катедра "Национална и регионална сигурност" в Университета по национално и световно стопанство пред БТА.

По аналогия с икономическите субекти, които трябва да реализират "продукцията" си, и терористите избират целеви пазари с гарантирани резултати, допълни ученият. В този смисъл според него България не е сред целевите пазари, но пък понякога те се насочват и към слабите звена, заради ниските "производствени разходи" за реализация на продукта терористичен атентат.

Делът на сивия и черния сектор на икономиките на държавите възлиза между 10% и над 30% в различните държави, отбеляза проф. Димитров. В последните години терористите използват легални бизнеси, като част от приходите се отделят за финансиране на тяхната дейност. Такава е практиката на "Ал Кайда".

Преките разходи, свързани с атентатите в Африка през 2006 - 2007 г., бяха няколкостотин хиляди долара. В същото време годишният бюджет на "Ал Кайда" се оценяваше на стотина милиона долара, каза ученият и допълни, че, за да съществува този бюджет е необходимо да има непрекъсната икономическа дейност.

Процентът на заетост, която създава терористичната икономика, е много малък. Делът на пряко занимаващите се с терористична дейност от населението на една държава е доста малък, но пък и няколко човека са в състояние да предизвикат значим ефект, отбеляза проф. Димитров.

Размерът на търговията със страха

Размерът на търговията със страха се измерва в ръста на разходите за сигурност, както в публичния, така и в частния сектор, коментира ученият.

Практиката показва, че разходите не може да се увеличат непосредствено след даден атентат, но това неминуемо се случва при следващ бюджет. В такива случаи, когато службите за сигурност и силовите ведомства поискат повече пари с аргумента терористична заплаха, всяко правителство е склонно да ги отдели, отбеляза проф. Димитров.

Бизнесът също започва да инвестира в средства за сигурност - например след 11 септември много инвестиции са направени в корабоплаването, в авиационната индустрия, в информационните технологии.

Тероризмът очевидно не е само икономическа дейност

Тероризмът очевидно не е само икономическа дейност, зад него стоят политически, религиозни, социални, геополитически интереси, смята проф. Димитров. Според него за успешното му противодействие се изискват съвместни, интегрирани, цялостни усилия за справянето с него.

По думите му обаче в някои случаи и това не работи, защото атентаторите са готови да умрат за идеята, а противодействието срещу това няма как да стане само с контрол върху финансовите потоци.

Същевременно обаче, особено след атентатите от 11 септември, започнаха успешно да се развиват механизми за засилване на финансовия контрол под формата на специализирани стандарти - например такива за борбата с "прането" на пари, коментира ученият.

"Сещам се обаче преди време проф. Тодор Вълчев казваше за инфлацията, че ако БНБ се опитва да се бори с нея и затвори 99 прозореца от стоте на една сграда, то през отворения прозорец пак ще влиза или излиза нещо", спомня си проф.Димитров. За това според него са необходими комплексни мерки.

Дори и да има пълен контрол над финансовите потоци, тероризмът е гъвкав и ще мине на работа с пари в брой, диаманти, петрол и бартерни сделки. И сега действа системата "хавала" - мрежата за превод на пари без физически трансфер, сивата платежна система "биткойн" и други.

Борбата с тероризма и противодействието й е като част от теорията на игрите - едната страна удря, другата отвръща и това може да продължи много години в зависимост от стратегиите на страните, смята ученият. Най-важният фактор за прекъсване на спиралата на насилието е международното сътрудничество и то цялостно.

Другият елемент от борбата е свързан с политическите напрежения в отделните региони, като намаляването на конфликтността в подобни райони ще намали статистически броя на атентатите, отбеляза проф. Димитров.

Третият аспект, който е много дългосрочен, е свързан с образованието, културата и разбирането на другата страна и мотивацията й, преодоляването на дефицита на ценностната система.

Къде се намира България в потоците на икономиката на тероризма?

Като икономически субекти терористите искат да реализират своя продукт на определен пазар, за да получат политическа подкрепа например или да им се удовлетворят определени искания, показват наблюденията на проф.Димитров.

Те не разполагат с безкрайни ресурси и затова си избират целевите пазари за атака, така че продуктът да се случи.

По тази причина България не е толкова атрактивна, защото един атентат у нас може да предизвика дори и повече съчувствие, защото сме по-малка държава без някакви особени интереси, но не сме целеви пазар в икономическия смисъл на думата, коментира ученият.

От друга страна, понякога терористите избират по-слабото звено, където "производствените разходи" за реализация на "продукта" ще са по-малко, допълни той.

Икономиката на тероризма е икономика на обръчите

Икономическите аспекти на тероризма може да се разглеждат като няколко концентрични кръга, които взаимно се преплитат в някаква точка, коментира професорът.

В кръга с най-малък диаметър са концентрирани преките икономически разходи за извършване на определена терористична дейност. Тези разходи възлизат от стотина хиляди до няколко стотин хиляди долара. Доказателство за това са терористичните атентати в Африка и в САЩ, каза проф. Димитров.

За да се случи атентатът обаче, е необходим по-голям кръг от разходи и свързани с това икономически дейности, които трябва постоянно да функционират, за да се финансират преките разходи, посочи той.

"Тази подкрепа може да бъде от държави, спонсориращи тероризма, а в последните години става и самофинансиране от страна на терористите на дейностите им, като някои държави не им пречат или се правят, че не ги забелязват. Това обаче включва доста по-широк кръг от дейности, свързани понякога с рекет, участие в организирана престъпност или съвместни действия с нея, за да се извлекат печалби за бъдещи терористични действия", коментира ученият.

Известно е, че "Ислямска държава" получава своите приходи, за да финансира както дейността си, така и самата държава, от продажбата на петрол на по-евтини цени, контрабанда, търговия с оръжие, данъци в рамките на тази територия.

По думите на проф. Димитров има и един още по-голям кръг от този, който включва дейности, свързани с набиране на поддръжници, сайтове, пропагандна литератури и други по-меки форми за подкрепа на тероризма, които обаче също изискват финансиране. За тази цел се използват религиозни или землячески организации, благотворителност, дарения, рекети, каза той.

Разходите за обществото

От другата страна са разходите, които плаща обществото, като те са също в три кръга, смята проф. Димитър Димитров.

Най-малкият включва преките щети, които се понасят от обществото при конкретен терористичен акт - загинали, разрушения.

В по-големия са средствата за възстановяване на щетите, застраховки, разходи за лечение. В третия – най-голям са разходите, свързани с поддръжка на по-високи нива на реакция при подобни атентати, насочени към специалните служби, вътрешните министерства, разузнавания, допълни университетският преподавател.

Ако терористичните действия са още по-интензивни, може да се появи и още един кръг от разходи, които възлизат на стотици милиарди долари, както това се случи в САЩ след атентатите от 11 септември. Заради това, че армията беше използвана в Афганистан и Ирак, военният им бюджет на практика се удвои от над 260 млрд. долара на близо 600 млрд. долара, посочи проф. Димитров.


Източник: www.bta.bg

Влезте, за да коментирате