И най-гениалният икономист не може да помогне на Путин

Вторник, 09 Февруари 2016 13:04 Публикувана в Свят Прочетена 501 пъти
Руският президент няма намерение да се отказва от амбициозната си и скъпоструваща външна политика. Той иска да играе водеща роля в света. Затова и няма нужда от съветите на либералите, твърди Игор Айдман в своя коментар. Руският президент няма намерение да се отказва от амбициозната си и скъпоструваща външна политика. Той иска да играе водеща роля в света. Затова и няма нужда от съветите на либералите, твърди Игор Айдман в своя коментар.

През пролетта на 2003 години в Москва се проведе конференция "Стратегията на Русия". В нея участва каймакът на тогавашния политически и експертен елит: Борис Немцов представляваше либералната опозиция, Глазев беше представител на национално-патриотичните сили, правителството беше представено от Дворкович, а крупният бизнес - от Ходорковски. Тогава изглеждаше, че тези успешни и уверени в себе си хора ще определят бъдещата стратегия на Русия.

Трудно можехме да си представим, че двама от четиримата основни докладчици ще бъдат сполетяни от трагични събития: няколко месеца по-късно Ходорковски беше арестуван и изпратен в затвора за повече от десет години, а Немцов беше убит. Загубвайки либералното си крило, политическата система зави рязко в национално-патриотична посока. Сега силни политически фигури са хора като Глазев, който стана съветник на президента, и неговият бивш опозиционен партньор от партията "Родина" Рогозин, който пък беше назначен за вицепремиер.

Базата или надстройката?

Отстранявайки либералите от вземането на политически решения, Путин все пак допуска някои от тях до формирането на икономическия курс на страната. Повечето руски либерални икономисти са рожба на "марксисткия шинел" на съветските университети. Те твърдо вярват, че след създаването на икономическа пазарна основа ще се формира и демократична политическа надстройка. Именно затова много от тях подкрепиха силовака Путин, който обеща да защити пазарните реформи и резултатите от преразпределението на собствеността през 1990-те години.

Руският президент следва напълно противоположна логика. Решаването на икономическите задачи за него е само начин за постигане на амбициозните си политически цели. Неотдавнашният спор между Путин и Кудрин по време на заседанието на Икономическия съвет демонстрира несъвместимостта между централизирания икономически и централизирания политически подход. Кудрин посъветва Путин да намали геополитическото напрежение, за да може да се включи, макар и с второстепенна роля, в международните технологически процеси. Путин възрази и говори за хилядолетната история на Русия, която "няма да изтъргува своя суверенитет". Руският президент не се интересува от икономически успехи на един второстепенен играч. Той иска да играе водеща роля в света.

Затворен кръг

Проблемът на Путин се състои в това, че неговата скъпоструваща външна политика води до задълбочаване на кризата и "поглъща" икономически ресурси, необходими за нейното продължаване. Руският президент не е готов да се откаже от тази политика. И най-гениалният финансист не може да му помогне да излезе от този затворен кръг.

Създадената по времето на Кудрин "тлъста прослойка" се топи пред очите ни. Друг известен либерален икономист - Гуриев - доказва с цифри, че при продължаване на сегашната политика Резервният фонд ще бъде изчерпан още през 2017 година. При това положение икономиката може да бъде спасена само ако Путин се откаже от експанзионистичния си външнополитически курс. Но руският президент не иска да слуша "низките истини" на либералите, които се опитват да посегнат на мечтата за великодържавно възраждане.

Не и докато Путин е на власт

Има много примери в историята, когато либерални икономисти са успявали да помогнат на диктатори да се справят с трудностите. Но само когато въпросните (Пиночет, Франко) не са преследвали такива външнополитически амбиции. Властниците, ориентирани към външнополитическа експанзия, нямат нужда от пазарни икономисти, а от специалисти по мобилизационна икономика, която да противостои на външно влияние и санкции. Затова и руската власт няма нужда от хора като Кудрин, а от такива като Глазев и Рогозин. Резултатът от това е видим: през последните години Кремъл успешно неутрализира активността на либералната опозиция. Преди следващите парламентарни избори беше проведена многоходова специална операция срещу партията ПАРНАС: държавната телевизия излъчи специален филм, компрометиращ лидера на партията Касянов, а след това властите провалиха предварителните избори, публикувайки личните данни на гласуващите. Всичко това внесе разкол в демократичната коалиция и дискредитира партията ПАРНАС. Така властта показаха ясно, че няма да допусне реална либерална опозиция в руската Държавна дума.

А либералите имат потенциал: дори в условията на тази пропагандна кампания, която се води срещу тях, те могат да вземат между 25 и 30 процента от гласовете на избирателите. Почти една четвърт от руснаците биха желали страната им да влезе в ЕС, а 29 процента от избирателите признават, че правата на човека са по-важни от реда в държавата. Съдейки по тези цифри, първите свободни избори ще позволят на либералните партии да сформират фракции в Държавната дума и да влияят активно върху политиката в страната. Но всичко това е възможно само след Путин. И ако се сбъднат пророчествата на либералните експерти за неизбежния икономически крах на сегашния режим.

Последно променена в Понеделник, 06 Юни 2016 13:46
Влезте, за да коментирате