Пиратството в Гвинейския залив се засилва

Петък, 28 Юни 2013 14:44 Публикувана в Свят Прочетена 1764 пъти
Карта на успешните пиратски атаки край африканските брегове през 2013 г. (считано до 21 юни). От данните на картата сякаш лъха оптимизъм но има основания да се смята, че пиратството просто е навлязло дълбоко в Индийския океан и статистиката не отчита тези случаи. С червени ромбчета са отбелязани отвлечените кораби. С жълти ромбчета са отбелязани корабите, които са били взети на абордаж. Карта на успешните пиратски атаки край африканските брегове през 2013 г. (считано до 21 юни). От данните на картата сякаш лъха оптимизъм но има основания да се смята, че пиратството просто е навлязло дълбоко в Индийския океан и статистиката не отчита тези случаи. С червени ромбчета са отбелязани отвлечените кораби. С жълти ромбчета са отбелязани корабите, които са били взети на абордаж. Карта: www.stratfor.com

Производителите и доставчиците на петрол наблюдават с безпокойство засилавнето на пиратската активност в Гвинейския залив и около делтата на река Нигер. Според експертите от „Стратфор“ се наблюдават промени в африканското пиратство. Гвинейският залив в Западна Африка и Аденският залив в Източна Африка остават основните зони, където пиратите действуват. От 2012 г. насам обаче, пиратсдките операции се преместват бавно от източните простори към западните. От една страна, това се дължи частично на чуждестранната намеса срещу пиратството в Аденския залив, което според експертите е довело до забележимо намаляване на пиратските нападения в Аденския залив. Едновременно с това се наблюдава бавно нарастване на броя на пиратските нападения в Гвинейския залив.

Според наблюдателите, различията между пиратството, практикувано в Западна и Източна Африка също допринася за наблюдаваната нова динамика. В Източна Африка пиратството е силно йерархично и отлично структурирано. Пиратите се наемат и финансират от други играчи, които обикновено не участвуват пряко в пиратските нападения. Те сглобяват пиратските екипажи, доставят им провизии и екипировка, подкрепят ги финансово и организират поддръжката на отвлечените морски съдове и съответно – на заложниците. Също така, организаторите наемат информатори, които имат разнообразни способности да подбират подходящи цели за отвличане срещу откуп сред корабите, преминаващи в прилежащата акватория.

Пиратите в Западна Африка се ангажират в отвличания за откуп, но по-често те си набелязват кораби от които да крадат товари, като например – петролни продукти. Също така, те отвличат екипажи и ги продават на мрежи за трафик на хора. Това им позволява да действуват малко по-автономно и с по-малко разходи в сравнение с техните по-организирани и по-структурирани източни „колеги“. Това им позволява също така да „работят“ по-бързо и да избягват дълги преговори.

Според наблюдателите от „Стратфор“, тактиката, използувана за борба с пиратството край източноафриканския бряг не е толкова ефективна срещу пиратите от Западния бряг и Гвинейския залив. Съчетано с практическата липса на чуждестранно военно присъствие в Гвинейския залив, това става причина западноафриканското пиратство да нараства. Тези коментари на анализаторите са общо взето логични, но към тях трябва да се прибавят поне още няколко забележки. На първо място, интересът към пиратството в Гвинейския и в Аденския залив е свързано с факта, че и двете места са критични зони по световните морски пътища. Гвинейският залив – за износа на петрол и петролни продукти от находищата в делтата на реката Нигер. През Аденския залив пък минава значителна част от световния морски трафик като цяло, да не говорим за съдовете идващи от петролните находища в Персийския залив.

На второ място, има сериозни основания да се смята, че намаляването на броя на пиратските атаки в Аденския залив се компенсира от разширяването на областта, в която пиратите нападат на юг чак до остров Мадагаскар, а на изток – чак до Сейшелските острови. Действително, армадата от чуждестранни бойни кораби, най-вече от натовски държави, както и от задължително наблюдаващия ги от близо руски флот, създава сериозен дискомфорт на пиратите. Но веднъж създали своя струтура, организация и йерархия, те съвсем не възнамеряват да спрат „работата“ си, дори и заради чуждестранната военна флота, патрулираща край бреговете на Сомалия и в Аденския залив. Пиратите просто се оборудват с бързоходни моторни лодки с по-голям радиус на действие и нападат вече и много навътре в Индийския океан.

По този начин, статистиката на нападенията в Аденския залив сочи намаляване, но тя не отчита отдалечените на хиляди мили нападения дълбоко в океана. Това носи огромно облекчение на износителите на петрол, защото когато данните за пиратството в определен регион достигнат някакви непосилни стойности, възникват огромни проблеми със застраховането на съответните съдове. Излишно е да се обяснява, че е невъзможно да се транспортира суров нефт по море без съответните застраховки. Интензивното пиратство на ключови места като Аденския залив или пък Гвинейския залив може да доведе до отказ на застрахователните компании да застраховат съдове, които преминават от там. Последното може да създаде реални проблеми със световния трафик на нефт и нефтопродукти.

Решенията на проблема се търсят общо взето в две посоки. Едната посока, според някои запознати е откровеното премълчаване на голяма част от неуспешните пиратски атаки, особено в Гвинейския залив. „Натискането“ на статистиката надолу помага да не възникват колизии при оценката на риска от страна на застрахователите. Според някои специалисти по борба с пиратството, рискът от нападения в Гвинейския залив е много силно подценен и това е единствената причина износът на петрол да не е затруднен. Застрахователите също „замижават“ пред фалшифицираната статистика, защото в противен случай би трябвало просто да спрат да работят със съдове, плаващи в Гвинейския залив (Подробни коментари в този дух бяха направени от експерта анти-терорист, Джордж Манос, на съвместен семинар на компаниите T-H-O-R, KRYPTO.tel и „Майндтек“ в Колежа по икономика и администрация в Пловдив, проведен на 14 март 2012 г., http://cea.bg/web/Novini/Seminar-v-KIA-razbuli-taynite-na-syvremennata-sigurnost-i-zashtita/file.indexdetails.file/menu_id.33/elem_id.398 Виж също и http://www.novglas.com/bg/news/read/10139 За компанията T-H-O-R виж в: http://teodordetchev.blog.bg/drugi/2012/03/13/seminar-na-tema-sigurnost-i-zashtita-na-konfidencialnata-inf.919628 ).

Втората посока, в която се търсят реални решения за индивидуалната сигурност на съдовете, е в осигуряването на анти-пиратски екипи от по четерима души за отелните кораби. Екипите се състоят от професионални анти-терористи – командир, още един командос, лекар и снайперист. Решението е ефикасно срещу бързоходните пиратски моторници, но естествено води до оскъпяване на превоза на петрол и други стоки.

Последно променена в Петък, 28 Юни 2013 14:54
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате