СВОБОДЕН НАРОД

Днешните революции рядко водят до желания от масите резултат. Иранската "зелена революция" се провали, а "цветните" революции в Източна Европа забуксуваха. В Египет днес един военен режим се опитва да се срасне с властта.

Свалянето на диктатора е само първата стъпка към едно свободно общество. Следващата стъпка е разрушаването на самата диктатура. В много страни обаче до втората стъпка изобщо не се стига или тя се изражда в препъване. Така се стига до похищение на революцията, а "освободителят" се оказва хищен крокодил. Такъв беше случаят в Либерия, където Чарлз Тейлър излезе по-зловещ от диктатора, когото отстрани от власт.

Какво стана с демокрацията?

След 1970 в Африка е имало поне 50 революции, повече отколкото на всеки друг континент. Ала огромното мнозинство от тях бяха неуспешни. Само преди няколко седмици революцията от 1991 в Мали бе потъпкана от група разбунтували се войници, които свалиха законно избраното правителство. Досега Мали минаваше за една стабилна страна; станалото показва колко крехки са демократичните структури в Африка. Тези слабости могат да бъдат проследени до етапа след приключването на борбата за независимост през 60-те години.

По време на борбата срещу колониализма понятието демокрация беше бойният зов на африканските националисти. Но щом се сдобиха с независимост, същите тези националистически лидери обявиха демокрацията за западна обществена форма, неподходяща за Африка; в Гана Кваме Нкрума я оплю като "империалистическа догма". После те създадоха еднопартийни държави от съветски тип и се обявиха за "пожизнени" президенти. Статуи на Маркс и Ленин красяха централните площади в столиците на Ангола, Бенин, Етиопия и Мозамбик. През 1990 само четири от общо 53 африкански страни можеха да се нарекат демократични.

След края на СССР Африка бе залята от "селски революции". Най-обикновени африканци, включително жени с бебета на гърба, се изправиха дръзко срещу куршумите, настоявайки за плурализъм и оставка на техните президенти. Между 1990 и 2004 броят на демократичните страни в подсахарска Африка се увеличи от четири на 12, след което се закотви на 15. Африка все още не е свободна.

Факторите на успеха

Освен отстраняването на диктатора, три фактора определят успеха или провала на революционния подем: продължителността на преходния период; кой оглавява прехода; извършването на демократични реформи. Бързият преход почти винаги завършва неуспешно. На САЩ им трябваха 13 години (1776-89), за да се освободят от англичаните. В Южна Африка бяха необходими три-четири. Един кратък преходен период от само шест месеца, както беше в Тунис и Египет, просто не е достатъчен за сформирането на нови партии, така че старата опозиция се оказва с преимущество.

Промяната в Нигерия е един ярък негативен пример. През 1985 генерал Бабангида учреди две политически партии, а сетне написа програмата и за двете. Когато от изборите през 1993 се пръкна победител, който не му хареса, той просто анулира гласуването. Днешният преход в Египет е също така сбъркан: генералите са се вкопчили във властта и гледат да печелят време, така че хората с право искат те да се махнат.

Извършването на революция и свалянето на диктатора е трудна работа. Още по-трудно обаче се оказва запазването на инерцията и извършването на реформи. Крокодилите само дебнат кой ще стъпи накриво.

Властите в Мали съобщиха, че са регистрирани  три нови случая на ебола - смъртоносната болест, която до момента взе 84 жертви в Гвинея, заяви здравният министър на Мали - Осамне Коне. Той допълни, че заразените пациенти са изолирани и се провежда лечение с необходимите медикаменти.

Според световната здравна организация, в Гвинея около 70 души са заразени със смъртоносния вирус Ебола. Сенегал вече затвори границата си с Гвинея, за да предотврати разпространението на вируса на своя територия.

Материалът е написан от Никълъс Шмидъл от списание "The New Yorker"

(преведен със съкращения)

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ на Българинът - кръстник на световноизвестния гангстер Виктор Бут, бил агент на ЦРУ)

През август 1995, няколко месеца след като Бут и Мирчев стават партньори,  http://svobodennarod.com/world/3675-balgarinat-krastnik-na-svetovnoizvestniya-gangster-viktor-but-bil-agent-na-tzru.html талибаните свалят един от самолетите на Бут и взимат за заложници членовете на екипажа. В продължение на една година Бут и властите в Москва се опитват да освободят пилотите. Накрая Бут се среща с тогавашния лидер на талибаните - Мулах Омар и малко след това руснаците се връщат в Родината си.

В Конго, над 80 деца, сред които около 15 момичета бяха спасени от лагер на въоръжената групировка „Май Май Катанга милиция”.

 Цветовете на колбасеното дърво са невероятно красиви и доста смрадливи. Те се разтварят само през нощта и миришат на мърша, за да привлекат основните си опрашители – прилепите. Но това, което прави дървото интересно са плодовете му. Някои от тях достигат до метър дължина и са широки около 10-15 сантиметра. По форма те силно приличат на огромни кренвирши и шпекови салами, откъдето идва и популярното име на дървото– колбасено.

Производителите и доставчиците на петрол наблюдават с безпокойство засилавнето на пиратската активност в Гвинейския залив и около делтата на река Нигер. Според експертите от „Стратфор“ се наблюдават промени в африканското пиратство. Гвинейският залив в Западна Африка и Аденският залив в Източна Африка остават основните зони, където пиратите действуват. От 2012 г. насам обаче, пиратсдките операции се преместват бавно от източните простори към западните. От една страна, това се дължи частично на чуждестранната намеса срещу пиратството в Аденския залив, което според експертите е довело до забележимо намаляване на пиратските нападения в Аденския залив. Едновременно с това се наблюдава бавно нарастване на броя на пиратските нападения в Гвинейския залив.

14 милиарда долара са помощите, които Токио смята да даде на страните от Африка. Сумата ще бъде отпускана на части в период от 5 години. Това заяви министър-председателят на Япония Шиндзо Абе, който допълни, че правителството възнамерява да подкрепи растежа на Африка чрез инвестиции в публичния и частния сектор.

Ето каква информация можете да намерите за Кения в информативни интернетски  сайтове:  „На територията на Кения са открити едни от най-древните останки от представители на човешкия род. През 7 век по бреговете на Кения възникват арабски и африкански селища от народността банту.  От 11 до 15 век се появяват първите градове-държави. През 1497 в територията на днешна Кения проникват португалците. През 19 век навлизат германци и англичани. През 1895 Кения става британски протекторат, а през 1920 – британска колония. През 1925 Дж. Кениата застава начело на националноосвободителното движение. През 1952 избухва въоръжено антиколониално въстание. През 1960 е основана партията Национален съюз на африканците в Кения. На 12 декември 1963 Кения получава  независимост, а от 1964 става република. През 1978 президент става Д. А. Мой, който установява еднопартийно управление. През 1991 е възстановена многопартийната система. През 2002 президент става М. Кибаки,като преизбрането му за втори мандат през 2007 е последвано от кървави безредици. Кения е членка на  Организацията за африканско единство  и ООН.“  Край на цитата, който никога няма да прочета отново, защото за мен Кения е много повече от дати, кървави събития и психопатични диктатори.