Какви бяха първите години на „съветска” България? Издаденият в Русия документален двутомник „Советский фактор в Восточной Европе“ показва как е бил наложен и утвърден съветският режим в България и останалите бивши социалистически страни след края на Втората световна война. Документите обясняват защо въпреки наличието на либерално-демократични и социалдемократически елементи на развитие в региона, в крайна сметка в обществото е наложен комунистическият модел. Това става главно благодарение на репресивно-силови методи на въздействие, информационен контрол над обществото, показни съдебни процеси и внедряване на система от съветски „съветници”.

Докато пресата и кинопрегледите в окупираната от Червената армия България тръбят за растящо благоденствие и успехи в ликвидирането на враговете на народа, секретните послания на руските „съветници“, изпращани до Кремъл, разкриват друга картина за живота в НРБ. Настаняването на „очите и ушите“ на Кремъл на ключови позиции в НРБ става след изпратено от София формално искане, но Москва е тази, която определя местата, на които „съветниците“ трябвало да работят. Съветският посланик в София е редовен участник в заседанията на Министерския съвет, а подчиненият му апарат от „съветници“ присъства при вземането на решения в отделните министерства. В силовите ведомства като МВР, ДС и Военното министерство съветските другари са добре представени в ръководствата на всички окръжни управления и в щабовете на вътрешните и граничните войски.

Добре документирана е ролята на изпратените от СССР представители на НКВД, участвали в изтръгването на показания по време на всички скалъпени процеси срещу българската опозиция и т.нар. „трайчокостовисти”. „Ликвидирайте в зародиш всяка съпротива. Вземете на отчет и следете изкъсо опозицията, духовенството, интелигенцията и царските офицери. Съставете списъци за масови арести в случай на война“, гласят в резюмиран вид напътствията от Москва.

Предателството спрямо Пиринския край

В сталиновия проект за създаване на южнославянска федерация със столица Белград е решена съдбата и на Пиринския край в България. Георги Димитров, по онова време премиер на България, приема безусловно диктата на Москва и се договаря с Тито за етапите на предаването на Пиринския край на Югославия. Единствено крамолата между Сталин и Тито през лятото на 1948 г. спира практическото осъществяване на това посегателство срещу националния суверенитет на България.

В донесение до Кремъл от февруари 1949 г. съветският генерален представител в Българската Народна Армия /БНА/ генерал-лейтенант Петрушевски, редом с описанието на боричканията за надмощие между комунистическите кланове в София, дава и сведения за подготовката по предаването на Пиринския край на Югославия. Петрушевски свидетелства за активното пропагандиране и насаждане на „македонско“ самосъзнание сред местните българи и нарастващото недоволство сред населението. След като СССР обявява югославския ръководител Тито за враг, съветският военен емисар в България е бил разстроен от факта, че БНА се готви да се изтегли от Пиринския край като част от плана за предаването му на Белград.

Трагедията на българското село

Животът на българския комунистически елит няма нищо общо с оскъдицата, купонната система и черноборсаджийството в България, свидетелстват дописките на „очите и ушите“ на Москва. Донесение до ЦК на КПСС, писано няколко месеца след смъртта на Сталин, дава представа за огромната пропаст между приказките на София за преизпълнени планове и народно благоденствие и мизерното съществуване на обикновените хора.

В индустрията е налице огромно текучество на работната ръка, а плановете за развитието й на практика не се изпълняват. Снабдяването с електроенергия е голям проблем поради честите аварии. Цените в НРБ растат с по-бързи темпове от заплатите. Голяма част от произведеното е брак и не може да бъде продадено на населението, независимо от занижените цени и огромния дефицит на стоки и услуги, пишат дописниците на КПСС. И допълват: „Миньорите живеят в калпави бараки с легла на два етажа. На едно легло на смени спят по двама или трима души. В работническите общежития няма елементарни мебели“.

Извращенията около насилствената колективизация на земята и земеделския инвентар са довели българското село до просешка тояга. Съветският опит за унищожение на „дребнобуржоазните“ селски производители в България чрез принудителното им колективизиране в ТКЗС-та е внесен заедно с целия репресивен арсенал от мерки.

В Пазарджишка околия се устройват блокади на селата с цел да се заставят селяните, които обработват собствена земя, да отидат да жънат и нивите на земеделските стопанства. „В Радомирска околия блокираха селата, за да накарат селяните по-бързо да предадат вълната от овцете на държавата“, пише в изпратения до ЦК на КПСС доклад за положението в НРБ. В документа за първи път се споменава и за новата звезда на ЦК на БКП Тодор Живков, който е описан като верен сталинист и защитник на Вълко Червенков.

Публикувана в Свят

Путин не се интересува толкова от състоянието на страната си - важна за него е единствено властта му. А бежанската криза в Европа му дава златен шанс да осъществи отколешния си план: да разруши ЕС, твърди Фридрих Шмит.

Цената на петрола пада и затова Русия трябва да пести. Правителството на президента Путин разбира поне това. И добре прави, защото инак Путин е избрал за Русия ролята на аутсайдер: великата сила като отритната страна, която има чувството, че я третират зле и поради това не желае да спазва правилата - нито международното право, нито онези изисквания, които в други страни са задължителни, за да работи икономиката ефективно. Впрочем, „ефективно” е любимата дума на Путин. Само дето в 17-тата година от господството му руската икономика продължава е доминирана от държавни концерни, начело на които стоят хора на президента. Въпреки всички приказки за алтернативни енергоносители, икономиката на страната се държи единствено на петрола и газа, а държавните поръчки се раздават, естествено, на приятелите на Путин. Самият Путин говори за нередности, но не прави нищо срещу тях.

Пропаганда и власт

Русия е станала страна-аскет, страна-неудачник, твърди не без основание Герман Греф, съратник на Путин и шеф на най-голямата руска банка. Русия изтърва връзката с икономическия и технологически поврат в световен мащаб, смята още Греф. С твърдението си обаче той си навлече гнева на неколцина депутати, един от които дори го нарече „отстрелян дивеч”. Москва изобщо не си поплюва с изблиците на омраза. Кремълските медии стрелят ту по „украинците-фашисти”, ту по „коварните американци”, по „наивните европейци”, по мигрантите, по хомосексуалните, по „предателите на Отечеството” - само и само за да запазят властта на Путин и неговата клика, които в противен случай биха изгубили и богатствата си. Защото неефективната руска икономика може да бъде реформирана само ако се промени и властническо-командия модел на управление.

Забранен е дори въпросът кой ще наследи Путин един ден. 63-годишният президент се усмихва като восъчна фигура, но все още с младежко излъчване. Веднъж обявява кризата за приключена, друг път предупреждава своето правителство да се готви за "всички възможни сценарии". На пръв поглед Путин изглежда така, сякаш не се тревожи особено. Или пък му е все едно. И май се отнася със същото безразличие и към провалените надежди за нови източни партньорства и за подем на сътрудничеството с Китай. Притихна дори шумотевицата около реално съществуващия Евразийски икономически съюз.

Мнозина вярват, че поради кризата Путин е станал по-отстъпчив във външната политика. На принципа: „колкото по-евтин е петролът, толкова по-мек е Путин”. Тези наблюдатели смятат, че Русия търси решения, с които да запази поне фасона си - най-вече заради Източна Украйна. Издръжката на тамошните „народни републики” струва много пари, западните санкции също си казват думата. Но руското ръководство разглежда борбата за опазване на властта си като отпор срещу Запада. Бойните полета се сменят, битката обаче продължава. И затова нещата изглеждат всъщност така: колкото по-евтин е петролът, толкова по-голяма става заплахата.

Следващите президентски избори в Русия трябва да се проведат само след година. За Путин обаче изборният резултат не е достатъчен като извор на легитимация. Вече от много време той залага на великодържавните пози и на геополитиката, които за него означават едно: сблъсък с враговете. Срещу противниците му вътре в страната, така наречената „пета колона на Запада”, се водят сталинистки кампании в ключа „който не е с нас, е против нас”. Опозиционерите нямат достъп до политическата сцена, срещу инакомислещите се издават присъди в рамките на абсурдни процеси. А това ясно показва, че Кремъл не се доверява особено на рекордния рейтинг на Путин.

Опитите за сплашване на „враговете на народа” стигат чак до открити заплахи за убийство, произнесени от Путиновия „щурмовак” Рамзан Кадиров. А говорителят на Путин изрично подкрепи чеченския самодържец. Заплахите може би са и предпазна мярка срещу евентуални нови социални протести, още повече, че ако цените на петрола не тръгнат нагоре, в Русия неизбежно ще има ново затягане на коланите. А и цялата система на властта в страната е изправена пред нови изпитания, защото вече няма нито достатъчно постове, нито достатъчно пари за раздаване. През есента по подозрение в корупция бяха арестувани ръководителите на автономната република Коми, а това беше ясен сигнал, че извън тесния кръг около властта вече няма незаменими хора.

"Другаде е още по-лошо"

В борбата за опазване на властта си Путин и занапред ще се опитва да дискредитира всякакви демократични идеи и да блокира всички съответни усилия. Киевският „Майдан” трябва да се възприема от всички като символ на бедност и война, а демокрацията - като символ на несигурност, страх и лицемерие. Ето защо бежанската криза в Европа, която Москва допълнително влошава с въздушните си удари срещу противниците на Асад в Сирия, е златен шанс за Путин. Тя му дава възможност да втълпява на населението у дома, че другаде по света е още по-лошо. Но има и една друга цел: колкото по-слаб е ЕС, толкова по-добре за Кремъл. Защото в Москва отлично знаят, че отделните държави се шантажират много по-лесно.

Точно поради това Путин залага на националистите в Европа - от френския „Национален фронт” до „Алтернатива за Германия”. Путиновите медии вече от много време подклаждат недоверието срещу западните елити. А през последните седмици кремълската пропаганда се обедини с крайно десните в Германия около твърденията, че мигранти в Берлин били изнасилили едно момиче от руски произход - и по този начин се опита да насъска рускоезичните хора, живеещи в Германия. В резултат от това в края на миналата седмица в Берлин и другаде се стигна дори до демонстрации, а руският външен министър Лавров отправи няколко доста мрачни намека. Така бойното настъпление на Кремъл достигна своя досегашен апогей.

Публикувана в Свят
Вторник, 23 Февруари 2016 12:59

На Русия май ѝ свършват парите

Русия е в тежка икономическа криза. През миналата година БВП на страната се е свил с 3,8 процента, а за тази година Световната банка очаква нов спад от около 1,9 на сто. Проблемите са много. На първо място - цената на петрола, чиято стойност намаля двойно през последните две години и доведе до сериозно свиване на приходите от продажбите на петрол. "При тези ниски цени на петрола и на природния газ е изключително трудно да се финансира държавният бюджет", казва експертът за Русия от Германското дружество за външна политика Щефан Майстер. Правителството може да запълни дупките в бюджета само ако източи парите от резервните фондове, натрупани от печалбите на енергийната индустрия през минали години.

Нищо добро

Допълнителен натиск върху руската икономика упражняват санкциите, въведени след анексията на Крим. "Западните санкции лишиха нашите банки и фирми от възможността да взимат заеми в чужбина. И то не само в Европа, но и по целия свят. Никой не ни отпуска вече заеми, дори Китай", казва директорът на московския Институт за енергийна политика Владимир Милов в интервю за Дойче Веле. През последните десет години чуждестранните кредити бяха в основата на руския растеж. "Но поради санкциите обемът на кредитите се сви от 700 на 470 милиарда долара", казва експертът, който е и основател на опозиционната партия "Демократичен избор". Отливът на капитали пък доведе до девалвация на рублата, която загуби половината от стойността си спрямо долара.

Към всичко това се прибавят и сериозни структурни проблеми. Няколко големи енергийни концерна господстват в икономиката, като неизменно следват наставленията на Кремъл. "В Русия няма предпоставки за конкуренция и няма върховенство на закона", казва в тази връзка германският експерт Щефан Майстер.

Кризата се очерта още през 2013 година, тоест - преди налагането на санкциите и срива в цената на петрола, казва на свой ред Владимир Милов. "Още тогава руската икономика не бележеше ръст. Тя е зависима от няколко държавни монопола, които не са ефективни. След това дойдоха санкциите и падащите цени на петрола. Тези три фактора не ни дават основание да се надяваме, че през следващите години руската икономика ще отбележи растеж", посочва Милов.

Руското правителство се опитва да ограничи щетите чрез приватизация на държавни предприятия. В същото време обаче то не иска да продава мажоритарните дялове на държавните компании. "Режимът иска просто да спечели време - с надеждата, че скоро цената на петрола и на природния газ ще се покачи", казва германският експерт Щефан Майстер.

От това развитие страда най-вече населението. Според изчисления на Световната банка, през тази година броят на бедните руснаци ще надхвърли 20 милиона души - при общо население от 140 милиона. Това е най-високото ниво на бедност от девет години насам. Официално инфлацията в Русия е 12,9 процента. Средното съсловие обаче харчи все по-малко. Много малки и средни предприятия имат текущи кредити в евро и долари, които са се оскъпили двойно заради девалвацията на рублата.

"Режимът се подготвя за конфликт с обществото"

Безработицата в страната все още не е нараснала, но недоволството на руснаците може да се превърне в сериозен проблем за президента Путин. Проблем, за който той се подготвя още от сега. "Наблюдаваме разширяване на репресивния апарат в Русия. Съвсем наскоро президентът Путин създаде и Национална гвардия. Режимът очевидно се подготвя за конфликт с обществото", казва Щефан Майстер.

Големият въпрос сега кога Русия ще остане без пари. Руският министър на финансите заяви още през януари, че в края на тази година средствата от държавния резервен фонд може да са вече изчерпани. Тогава правителството ще бъде принудено да източи и парите от националния фонд за подпомагане. Този фонд беше създаден през 2008 година като допълнителен паричен резервоар.

Ако цената на петрола не се покачи, Русия ще издържи още най-много 2-3 години, прогнозира Щефан Майстер и добавя: "И макар влакът да се е отправил към пропастта, не можем да очакваме някакви съществени промени в поведението на Русия в украинския конфликт с цел да бъдат отменени санкциите". Тъкмо напротив - според Майстер, конфликтите със Запада вероятно ще се задълбочават. "За да отклони вниманието от икономическата криза, Кремъл може и да произведе още външнополитически конфликти", казва Майстер.

Публикувана в Свят

Германското правителство отхвърли констатациите на изобличаващ доклад за Саудитска Арабия, написан от германското външно разузнаване (BND) и нарече Рияд ключов партньор в разрешаването на конфликта в Близкия изток, съобщава „Франс прес”.  

Изключително необичайната препирня между канцлерството и външното министерство, от една страна, и BND, от друга, избухна, когато в сряда разузнавателната служба публикува доклад, обвиняващ Саудитска Арабия в дестабилизираща промяна във външната ѝ политика.   

Досегашната предпазлива дипломатическа позиция на по-старите членове на кралското семейство е заменена от импулсивна политика на намеса”, се посочва в доклада.

По-специално, докладът на BND се съсредоточава върху ролята на принц Мохамед бин Салман, който е вторият човек в държавата и който контролира военните и други важни сфери.

Германското разузнаване подчертава, че принцът и неговият баща – крал Салман, който пое кормилото на държавата през януари, изглежда искат да се утвърдят като „лидери на Арабския свят” чрез лансирането на външнополитическа програма „със силен военен компонент, както и нови регионални съюзници”.  

Говорителят на германското правителство Щефан Зайберт изтъкна, че е от решаващо значение, че Берлин има „последователна позиция” за ролята на Саудитска Арабия в региона.

„Оценките на BND, които бяха публикувани, не се отразяват на тази последователна позиция”, заяви Зайберт и добави: „Тези, които искат напредък по неотложните проблеми в региона – а има много такива – се нуждаят от конструктивни отношения със Саудитска Арабия. Тези, които казват, че не отричат, че може да има различия в мненията и различия в нашите политически системи. Но Саудитска Арабия е много, много важен фактор в региона.”

Зайберт подчерта участието на Саудитска Арабия в разговорите във Виена, насочени към намирането на политическо решение в Сирия и планира да бъде домакин на среща на противниците на сирийския президент Башар ал Асад.

Говорителят на германското външно министерство Мартин Шефер настоя, че Берлин има „добри и надеждни” отношения с BND в анализа на ситуацията в Близкия изток.

Но той заяви, че ролята на BND, които се отчитат пред канцлерството, била да осигурява „информация, поискана от правителството”, а „не да предоставят информация на журналистите”.

 

Източник: http://news.bg/int-politics/germanskoto-vanshno-razuznavane-kritikuva-sauditska-arabiya-merkel-go-skastri.html

Публикувана в Свят