Пабло Ескобар печелеше толкова много, че всяка година отписвахме 10% от парите, защото те биваха изяждани от плъхове, мухлясваха или се губеха. Това пише в книгата си Роберто Ескобар, главен счетоводител на картела и брат на "краля на кокаина", предава Business Insider.

 Ако се счита, че в пика на престъпната си кариера Ескобар е генерирал по около 21 млрд. долара приходи годишно, изгубените по този начин пари са били около 2.1 млрд. долара на година. Ескобар просто не е знаел какво да прави с толкова много пари и по тази причина загубата вследствие на гризачи или мухъл не е било проблем.

В пика на престъпната си империя лидерът на наркокартела Меделин е генерирал седмични приходи в размер на 420 млн. долара, което го прави безпроблемно един от най-богатите наркобарони в историята.

Богатството му нараснало толкова много, че той бил принуден да заравя купища пари в колумбийски ферми, да ги крие в разнебитени складове и в стените на къщите на членове на картела.

В интервю за списание Don Juan през 2009 г. единственият син на Ескобар - Хуан Пабло Ескобар, който след това променя името си на Себастиян Марокин, споделя, че веднъж баща му изгорил 2 млн. долара на банкноти, за да може семейството да се стопли, докато бягало от властите. Освен проблема с укриването или унищожаването на прекалено големите количества пари, братята Ескобар имали и други главоболия, като например как да подреждат банкнотите.

Според Роберто Ескобар картелът Меделин е харчел по 2 500 долара на месец за ластици, с които опаковали пачките с банкноти. В пика си картелът на Пабло Ескобар е доставял 80% от кокаина в света и е вкарвал по 15 тона кокаин на ден в САЩ.

 

Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4977032

Публикувана в Любопитно

Увлечени от високия градус на изборните вълнения лесно може да останем с впечатлението, че първият тур на местните избори е сериозно политическо събитие. Те разбира се имат някакво значение, но един от парадоксите на този вот е, че той много повече затвърждава статуквото, отколкото носи някаква промяна.

 

1. Без промени в правителството
Една от големите интриги по време на кампанията беше дали резултатите ще предизвикат промяна в управляващата коалиция. Логиката беше, че изборите ще са като голямо социологическо проучване. Ако резултатите от него покажеха голямо разминаване между разпределението на силите в парламента и реалната подкрепа за партиите, то можеше да се говори за нови избори за Народно събрание и съответно формирането на различно мнозинство. Това изглежда няма да се случи.
Точният анализ на гласовете разбира се ще бъде направен след като излязат официалните резултати, но и данните от exit poll-овете са достатъчни, за да се види, че подкрепата за партиите във властта не се е променила особено след една година управление. ГЕРБ, въпреки, че води много, продължава да е далече от пълното мнозинство, така че няма особена изгода да предизвика нови избори. В такава позиция можеше да е Реформаторския блок, ако беше увеличил чувствително резултата си. Тогава десните можеха да заложат на самостоятелна коалиция с ГЕРБ и така да се освободят от левите спирачки на АБВ и популистките турбуленции на Патриотичния фронт. Реформаторите обаче получиха на местните избори приблизително толкова гласове, колкото и на парламентарните, така че този сценарий също е нереален. Всъщност за блока това може да се брои за успех - след една година неуспешни опити да се заздрави съюзът между десните партии и след буксуването на важните реформи, дори същият резултат изглежда като доста добро представяне за РБ.
Най-малките партньори в управляващата коалиция също нямат никаква изгода да искат нови избори, защото пак биха били на ръба да влязат в парламента.
Претенции за нови избори няма как да има и от опозицията. БСП губи макар и малко подкрепа, което в комбинация с не особено доброто й вътрешно състояние трудно може да даде каквито и да е основания да иска предсрочни избори.
ДПС продължава да е в позицията да бъде стабилен партньор на ГЕРБ, но в същото време и продължава да е толкова неприемлива за повечето хора, че засега няма да влезе във властта официално. Това партньорство ще продължи да е безмълвно и по места.


2. Достъпът до милиардите - добре контролиран
Освен в изпълнителната и законодателната власт обаче по всичко личи, че статуквото ще се запази и в местната. Кампанията за изборите мина без абсолютно никакви изненади, без неочаквани обрати, на политическата сцена не изгряха нови звезди, нито имаше каквито и да е нови идеи, които да предполагат сериозна промяна в някой от големите градове. Начинът, по който се проведе кампанията - с огромно количество видими доказателства за купуване на гласове, нови регистрации и фактът, че на много места местни феодали запазиха постовете си, показа, че на това ниво нищо ново не може да се очаква. По-скоро още от старото.
Фактът, че на много места кампанията се сведе до кофи асфалт, снимки до табелите с европроекти и обещания какво още ще се направи с еврофондовете, показа че нивото в градовете е вече толкова ниско, че в момента всяко дори базово подобрение (защото европарите са за това) на качеството на живот се вижда като огромен напредък и заслуга на кмета.
Това помага изключително много на модела на ГЕРБ - взаимно подпомагане на местната и централната власт. В него правителството работи много активно с кметовете за усвояване на средства от еврофондове и централния бюджет. Това води до "видими резултати" в съответните градове - инвестиция, която се връща и на парламентарните избори. Ако не сте разбрали - вотът в неделя беше за достъпа до единственото свежо финансиране в националната икономика: през тази година 1,8 млрд. лв са влезли през еврофондове, като огромна част от тях минават през общините. Така ще е и в следващите години.
Условия за бизнес, отвореност на общините, публични регистри за имоти и разрешителни, въвеждането на по-ниски срокове за обслужване, идеи за развитие - всичко това са теми, които останаха извън "кампанията" на повечето места.


3. Без катастрофи, но с ниска скорост
Това има добра и лоша страна. Добрата е, че резултатите от изборите запазват политическата стабилност в страната. Формулата на властта днес изглежда малко по-стабилна и едва ли скоро ще има внезапни шокови промени. Това създава предвидимост и принципно е хубаво. И тук е уловката.
Стабилността би била хубава, ако това управление енергично променяше страната към по-добро. Една година след като получи властта, мнозинството не успява да прокара основните реформи, които биха довели до някакъв чувствителен прогрес. Съдебната реформа още не е провалена, но не е и особено сигурна. За борба с корупцията се говори, но колкото повече думи, толкова по-малко резултати. Най-активно като че ли се движат нещата в здравеопазването, но там резултатите трудно ще отговорят на очакванията. Образованието вече дори не е тема за обсъждане.
Тъжната новина е, че днес в България стабилност е добра новина, тъй като ни спасява поне от катастрофи от типа на коалицията "Орешарски". Но скоростта, с която се движим, не обещава да се вдигне особено.


4. Бюлетините за референдума - показно за местни лобита
В провеждането на изборите обаче имаше две събития, които заслужават по-внимателен анализ. Първото е ситуацията с бюлетините за референдума. Те, както си спомняте от неделя, първоначално бяха давани само при поискване, което беше откровен опит за намаляване на избирателната активност и така намаляване на валидността от допитването.
За това има две възможни обяснения. Първото е да се е случило след съзнателно решение от страна на ЦИК. За да стане това трябва представителите на всички партии в него да са се разбрали да провалят референдума. Предвид сравнително бързата реакция на ЦИК в неделя, това е малко вероятно. По-възможният сценарии е местните избирателни комисии да са решили да го направят, отново под влияние на партийни централи. Това означава, че на локално ниво активистите са способни да манипулират изборни резултати с апаратни техники. Или иначе казано е възможно някакви местни Гочоолу и Дочоолу да стрелят директно и безнаказано в краката на демокрацията. Ако тази история не бъде разследвана и изяснена, ако не бъдат открити конкретните виновници за това, следващият път те ще променят и резултатите, ако вече не го и правят.


5. Свалянето на сайтовете
Хакерската атака срещу сайтовете на ЦИК, ГРАО, МВР и МВнР е другият изключително важен елемент, който заслужава специално внимание. Това на практика беше нагъл опит за манипулиране на изборните резултати (поне от референдума) и създаване на хаос. Фактът, че нито една хакерска група досега не е поела отговорност за този ход, подсказва две възможни обяснения, по които изглежда работят и службите. Първото е, че тя идва от друга държава. Коя е тази държава, която има интерес да предизвика хаос и способности да организира такава атака, разбира се, на етапа може само да се спекулира. Вторият вариант е някой от България да е платил за организирането й с подобни цели - да саботира референдума и да разклати доверието в провеждането на изборите. И в двата случая реакцията трябва да бъде в две посоки - сериозно разследване на случая заедно с партньорските служби и спешно увеличаване на капацитета да се спират подобни атаки срещу българската телекомуникационна инфраструктура.
Но и двата по-горни случая не бива да бъдат оставяни без последствия. Те са част от цяла верига опити (кои успешни, кои не) за влияние върху изборите, настроенията, процесите и резултатите - и като такива, са изключително опасни. Както е вече видно, оставени без контрола на прокуратурата и МВР, купуването на гласове и бърникането на избирателните списъци чрез нови регистрации по места са тактика, която променя изборната карта на България постоянно.


6. Огромното количество подкрепили електронното гласуване
Ако управляващите пренебрегнат резултатите от допитването в неделя, също ще направят голяма грешка. Референдумът за електронното гласуване може и да не успя категорично, но тези близо 1.8 млн. души, които го подкрепиха, всъщност показва много ясно колко много хора застават зад идеята за радикална промяна в политическата система. Правилата за провеждане на такъв тип допитване са такива, че много трудно може да се стигне до гласовете, които са нужни, за да се задължи парламента да действа. В същото време волята на 1.8 млн. човека е нещо, което много трудно може да бъде пренебрегнато. Или ако бъде, то ще има сериозни политически последствия. Много внимателен анализ заслужават и разпределението на гласовете по възрасти, населени места и партии. Според данните от exit poll-овете за електронното гласуване са гласували не само "умните и красивите" от жълтите павета на София. Бюлетина с "ДА" са пускали както хора от малките градове, така дори и от селата. Подкрепилите електронното гласуване са симпатизанти на не само на Реформаторския блок и ГЕРБ, но и БСП и забележете - ДПС. Подобно обединение около една кауза е практически без аналог в съвременната ни история.

Отказът на властта да чуе какво точно искат подкрепилите референдума би бил една от големите й грешки. Игнорирането на това желание ще превърне енергията, канализирана в момента от референдума в недоволство към управлението, а и цялата политическа класа в момента.
Зад подкрепата за електронното гласуване освен това стои нещо много по-голямо - недоволството на хората от представителите им във властта и желанието на хората за промяна в политическата система. Ако управляващите не чуят това желание сега, когато е казано с тих и спокоен тон, след не много време ще им се наложи да чуят отново виковете и лозунгите, които искат същото. Въпросът тогава ще е не дали ще се отговори на тези очаквания, а само кой ще го направи. И тези, които си запушат ушите сега, едва ли ще имат думата после.

 

Източник: www.capital.bg

Публикувана в У нас

Мигрантската вълна е опит за взлом в европейската сигурност, а границата трябва да се пази, твърди преподавателят в Нов Български университет и бивш главен секретар на МВР.

Движението на големи маси от хора от континент на континент и кризата, която прилича на бежанска, въпреки че огромна част от хората, които са включени, не са бежанци, няма как да не ни засегне. Когато формулирах темата „Мигрантската вълна – опит за взлом в европейската сигурност“, тя ми се струваше оригинална, малко по-късно унгарският премиер Виктор Орбан изрази подобно мнение – че мигрантите идват, блъскат по вратата, отнасят я и влизат, без да се съобразяват с никого.

Има един важен въпрос (въпрос на взлома – липса на ключ – виза, неизползване на вратата – ГКПП) във връзка с мигрантската вълна: искаме ли да спазваме законите или не.

Важен е, защото що е „граница“ има твърдо определение и преминаването й през необозначените места е престъпление по българските закони. Според различните нормативни документи в страните от ЕС – също, а унгарският парламент даже гласува нов закон, който засилва мерките и санкциите срещу незаконното проникване на територията на страната. По определение границата е израз на суверенитета, тя трябва да се брани, да е херметична. Това твърдяхме и ние в последните години – достатъчно е да си спомним воплите как така не ни приемат в шенгенското споразумение, след като сме изпълнили всички технически изисквания и границата ни е прекрасно пазена.

Факт е обаче, че тя не е прекрасно пазена – по скоро тя изобщо не е охранявана. Масите от хора, които проникваха тук през последните две години – над 20 000 човека, и които продължават да проникват – на ден по близо сто, показват, че концепцията за гранична сигурност е генерално сбъркана. ГКПП-тата, визите и документите за самоличност са нежелани за минаващите. В медиите имаше твърдения и спорове, че тези хора са нещастни, преследвани, угнетени и кое давало право на част от взимащите отношение да отричат, че те са бежанци, след като не сме ги проверили. Обратната теза обаче, също е напълно валидна: кое пък може да ни накара да мислим, че те се вписват в дефиницацията за бежанец и могат въобще да претендират за такъв статут? Много от мигрантите умишлено извършват престъпления. Унищожаване на документите за самоличност и опит да прекосят границата, откъдето решат да го направят, показва умисъл: да минат незаконно една граница, втора, трета, четвърта... Твърдението че са сирийци също е нескопосана лъжа (според Евростат само 21% от мигрантите идват от Сирия).

„Хуманитарните“ приказки, че трябва да се отворят границите, подвеждат. Има термин „отваряне на границата“, но той описва следното: на определени места, които са удобни за преследваните от военни действия или друго бедствие хора, да се преминава в друга държава под контрол – през временно отворени гранично-пропускателни пунктове. Сега сме свидетели не на отваряне на граници, а на тяхната липса.

В Турция има над 2000 души, които искат или имат намерение да минат през България. Това опасност ли е? Несъмнено – да. Премиерът поставя въпрос: ако тези хора дойдат на границата и решат да влизат, какво ще правим? Отговарям: какво се случва с хората в страната, които искат да влязат в чужд апартамент с взлом и да го оберат? Влизат и го обират. Кое ни кара да мислим, че мигрантите няма да се отнесат по същия начин към спазването на закона, а пазителите няма да реагират по подобен начин? Гражданската сигурност е част от националната сигурност. Трябва да се вразумим и да започнем да пазим не само българската, но и европейската граница, така както е необходимо – без възможност за нелегално преминаване.

Концепцията за пазене на границата за съжаление не се спазва и от европейците и това дава повод за оправданието, че не било толкова укоримо, че и нашата граница е разградена и пропуска. Обстоятелството, че другите не умеят да пазят националната си сигурност, не ни прави по-добри от тях и не може да бъде оправдание.

Несъмнено ще има още мигрантски вълни и така ще бъде, докато конфликтната зона, която поражда миграцията, не бъде овладяна. Само Турция досега е дала към осем милиарда долара за издръжка и разходи за бежанците на нейна територия. Още толкова са похарчени в другите държави, приютили бежанци. Става дума за общо 16 милиарда долара в рамките на година. Разходите за едни са приходи за други. По приблизителни изчисления каналджиите до момента са прибрали в джоба си над пет милиарда долара. Става дума за организирана престъпност, която е изключително облагодетелствана от случващато се. Тази престъпност ще направи всичко възможно, включително чрез свои лобистки структури, да поддържа изгодната за нея система. Покрай огромното движение на мигрантите на втори план, в сянка, остават други престъпления. На първо място – трафикът на хора. Той се губи в мигрантската вълна. А се развива и ще продължава да се развива в България – трафик, за който във всеки доклад на Държавния департамент на САЩ сме упреквани, че не прилагаме достатъчно противодействие.

От данни на Държавната агенция за бежанците към МС се вижда структурата на хората, които влизат в България и които евентуално ще останат тук. Те са най-вече млади и без образование, а това ги прави както лесен обект на престъпността, така и донори на престъпни организации. Нещо повече: ако вникнем в данните на Евростат, само 21% от минаващите са свързани със зоните на военни действия в Близкия Изток. 18% са афганистанци. Това означава, че бетонираме пътя на наркотиците. 8% пък са косовари – значи има и специалисти по изкуствени дроги. По този начин ние допълнително генерираме организирана престъпност. Традиционните канали на хероин от Афганистан към Европа и на изкуствени наркотици от Албания и Косово получават своята пета колона.

Безспорно трябва да проявяваме хуманизъм, човечност, милосърдие. Да помогнем на малко дете, бременна жена, ранен човек. Но на другите? Сепарация на мигрантите трябва да има. След като едва 21% идват от огнището на въоръжени конфликти, значи другите нагло ни лъжат и се опитват да прикрият различни намерения под маската на спасяване от заплаха за живота.

Гражданската сигурност също е в пряка зависимост от случващото се. Мигрантите са затруднени от прилаганите мерки, но не са спрени. При проверки през последните седмици във вътрешността на страната биват залавяни по 100-200 души. Акциите се правят така: тръгва се от ларгото в центъра на София и се стига до Лъвов мост. Какво се случва с другите зони в столицата, да не говорим за другите градове? Очевидно нищо. Ресурсът е недостатъчен за операции на територията на България. Преди няколко години се направи рязко съкращение на Гранична полиция с 1200 души, тъй като технически бяхме „готови“ за влизане в Шенген. За да реагираме адекватно на границата сега, се изисква допълнително участие на служители на полицията и на армията. Така и трябва да бъде, но гражданската сигурност страда все повече, защото ресурсът, предназначен за нейното сравнително обезпечаване, е преместен другаде. Изводът: от която и гледна точка да се преценява качеството на националната сигурност, става ясно, че тя страда сериозно от бежанския наплив.

Да погледнем и към огнището на напрежението – мигрантските вълни ще продължат да се увеличават и да стават все по-радикални. Защо? Защото засега военните действия се водят отдалече и отвисоко – със самолети и дронове. На територията, завоювана от „Ислямска държава“, действа сирийска армия, за която не сме сигурни доколко наистина воюва и доколко симулира бойни действия, за да получава помощи. Докато няма наземен контингент, който да овладее територията и да я умиротвори, няма как дейността на ИД да бъде ограничена. Нещо повече: ИД поддържа напрежението с помощта на петролните кладенци, които владее. Да сте чули да е бомбардиран някой от тях? Не сте чули. По данни на разузнавателните служби ИД продава един барел петрол за 15 долара, докато цената на Кувейт е 49 долара за барел. Тоест, близо три пъти по-евтино. В същото време с парите от продажбата на петрол се купува оръжие на цени три-четири-пет пъти по-високи от обичайните. Представете си за какви печалби става дума!

Организираната престъпност, която е тясно свързана с корупцията, е пряко заинтересована от случващото се. Средствата, които отиват за мигранти и бежанци в Европа, ще бъдат консумирани по някакъв начин. Ще се строят лагери и малки градчета, мигрантите ще бъдат обгрижвани и хранени, големите корпорации вече си правят сметка за печалбите.

За усвояване е на разположение сума от близо 30 милиарда евро годишно. Организации със свое лоби в Европейския съюз, в местните управленски структури и парламенти, са заинтересовани съсредоточието на мигрантите да стане на територията на Европа. Как немският народ посреща мигрантите с хляб и сол го дават само по телевизията. Хората в Германия със сериозен уплах гледат какво предизвика Ангела Меркел със своята покана към мигрантите.

Сериозните рискове и предизвикателства пред сигурността поставят въпроса „Какво може да се направи?”. Ясно е едно: без обединени наземни операции в зоните на конфликта миграционният натиск няма да бъде спрян. Без да се затвори финансовото кранче на ИД – също.

Докато не спрем спонсорите и петролните кладенци на ИД, ситуацията ще се възпроизвежда и много хора ще печелят от нея. България членува в НАТО и министър-председателят би трябвало да разполага с инструментариум, с помощта на който може да направи предложение за наземни операции. Рано или късно наземна военна намеса ще има. Колкото по-рано стане това, толкова по-малко ще е напрежението върху България и целия Европейски съюз.


Източник: www.epicenter.bg

Публикувана в Свят