Облаците над бъдещето на Ислямска държава в Сирия и Ирак се сгъстяват. Както коментира още през май известният сайт за геополитически анализи ”Stratfor” „битката за Ракка (Raqqa), самообявилата се столица на Ислямската република в Сирия, започна“ (Accelerating the Islamic State’s Defeat in Syria, 26-th of May 2016, 15:56 GMT, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/accelerating-islamic-states-defeat-syria ). Сирийските демократични сили (SDF) напредват към града, като завързват боеве с бойците на Ислямска държава в селищата ал-Хиша, Тал Самен и Мутамширидж (Mutamshirij), намиращи са на пътя към Ракка. Поради изключителното стратегическо значение на Ракка, Ислямска държава прави всичко възможно за да задържи града под контрола си. Да се прогонят бойците – джихадисти от тази тяхна крепост не е нито лесно, нито пък ще стане без да се дадат жертви, но ако офанзивата на SDF се окаже успешна, тя би могла в много голяма степен да ускори поражението на Ислямска държава в Сирия.

Публикувана в Свят

В края на месец май, говорителят на Ислямска държава – Абу Мухаммад ал-Аднани се обърна към група свои последователи с призив да започнат поредица от атаки по време на свещенния за мюсюлманите месец Рамазан. Ако се върнем към случилото се от 05 юни до 05 юли, става ясно, че призивът е бил чут и последователите са откликнали. Тази година станахме свидетели на най-кървавия месец Рамазан, откакто Ислямскя държава обяви Халифата през месец юни 2014. Но за да разберем наистина последствията от неотдавнашните атаки, ние трябва първо да признаем, че независимо, че те са извършени в името на Ислямска държава, не всички от тях са планирани и изпълнени от някакво централно звено. Вместо това, подобно на Ал Кайда преди, глобалното движение за Ислямска държава се състои от три отделни нива на действуващи лица.

Публикувана в Свят

Терористичните атаки, геополитическото напрежение между Турция и съседите й, както и допълнителната доза политическа нестабилност след неуспешния опит за преврат от 15-ти юли 2016 година, нанесоха удар по туристическата индустрия на Анкара. Секторът, който дава 12,9 процента от брутния вътрешен продукт на Турция и в който са наети 8,3 от работната сила в страната се е сринал с 23 на сто през първите пет месеца на 2016 година и продължава да се плъзга надолу.


Казано най-общо, един сериозен удар като атаката срещу истанбулското летище „Ататюрк“, станала на 28-ми юни 2016 година, би имала отражение върху туризма като цяло само няколко месеца. (Световният съвет за пътувания и туризъм прави оценката, че за да се възстанови туристическият сектор на дадена страна след сериозна терористична атака, отиват около 13 месеца). Уязвимостта на турската сигурност обаче ще продлъжи този период според частната аналитична агенция „Стратфор“. (Turkish Tourism Takes a Hit, July 22-th, 2016, 18:27 GMT, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/turkish-tourism-takes-hit ). Страната е изправена пред цял рояк от заплахи – от Ислямска държава, от Кюрдските сепаратисти, от левите радикали и пр. Всяка една от тези фракции има „искреното желание“ да задълбочи политическата криза в Турция, като генерира конспирации и сее семената на недоверието към правителството.

Публикувана в Свят

Интервю с Петер Слотердайк за списание Cicero, един от най-влиятелните и продуктивни съвременни германски философи. Слотердайк говори за Ангела Меркел, бежанците и управлението на страха. През март на пазара излиза неговата последна книга „Какво се случи през XX век?”. Предишните му книги са „Страшните деца на новото време” (2014 г.) и „Ти трябва да промениш живота си” (2009 г.). Съвсем скоро Петер Слотердайк направи и нов превод на „Малкият принц”.  

Господин Слотердайк, във вашата книга „Страшните деца на новото време” има едно изречение, което звучи така: „Властта е способността да се разгромяват фактите”. Можем ли да отнесем тази дефиниция към бежанската политика на канцлера Меркел?

В момента фактите енергично се обаждат, че всъщност са тук и не са изчезнали. Властта изглежда бяга от тях. Фактите са ловците, а властимащите – преследваните.

В новогодишната нощ много жени тичаха по улиците на Кьолн. Според формулировката на полицията, те са били обезпокоени от „извършители от северноафрикански произход”, сред които е имало както бежанци, така и кандидати за статут на бежанци.  

Първоначално взех това произшествие за интеркултурна новогодишна шега. Все пак не е необичайно на новогодишни партита да се прегръщаме и целуваме с напълно непознати хора. Първоначално си помислих, че някои чужденци биха имали изгода от това. Нова година е ден, в който при нас има проява на приятелско отношение към непознатите. Само този, който не си е „вкъщи” в Германия, може да си помисли, че европейките са проявили най-ниския възможен праг на достъпност.

По кьолнския случай имаше много различни дебати: дали причината за ексцесията е в исляма, към който принадлежат извършителите, или се дължи на патриархалните структури в страните, от които произхождат, дали на изкривения им поглед към свободите на Запада?! Стана ясно, че бежанската политика на Меркел направи Германия несигурна страна.  

Човек трябва да е наясно, че и модерните общества са латентно управлявани от страха, макар да имат претенции, че всъщност се справят с него. Ето защо кьолнският феномен е толкова оскърбяващ, защото се прицелва точно в беззащитността. Целият свят говори за тероризъм, въпреки че терорът е модерната форма на една много стара, дълбоко вкоренена реалност на име фобокрация. Фобокрацията е също толкова стара, колкото държавите от Античността и религиите в Древен Рим. Страхът от Бога е създал социалната връзка в колективите, извън племената. Все пак модерността е предизвикала структурни промени във фобокрацията. В царството на XIX век атентатите на анархистична основа са били епидемични. Причината е била, че бунтовниците, които мечтаели за един по-добър свят, са намерили достъп до експлозиви. Един германски анархист на име Мост е написал „Философия на бомбата” и е ликувал от полезните ефекти на експлозиите.

Днес тези, които хвърлят света в страх и ужас не са анархисти, а ислямисти. Как би трябвало да се отнасяме към тях?  

Най-напред трябва да се вникне в смисъла на думата „терор”. През по-голямата част от XX век терорът е бил практикуван под формата на държавен тероризъм. На първо място в Съветския съюз и неговите сателити, както и в различните конструкти на национал-социализма, особено в Италия и Германия, които са държали населението в шах чрез всяване на страх и уплах. Тези системи са били атеистични, но са искали ужасът на ада да оживее, поради което те са пожелали със собствени средства да изградят ада на Земята. Воденето на война през XX век е предизвикало използването на оръжия за терор. Това се случва първо при водената от германците газова (химическа) война при Ипер. Чърчил без задръжки е нарекъл себе си терорист, защото е знаел какво цели с бомбената си война срещу германските градове.

Това, което изживяваме от 11 септември 2001 г. насам, е нещо съвсем различно като основа. Днес ние се сблъскваме с един раздържавен тероризъм. В същността си този раздържавен тероризъм трябва да се разбира като публикационен метод. Той поставя една перверзна успешна форма на публицистика, която е възможна само в едно свръх медиализирано общество като нашето. Един атентат на правилното място е достатъчен. Стига едно пробождане с определена бруталност в обществото. Останалото е грижа на медиите на атакуваното общество. Заслепени от насилието, те подсилват този външен терор на определено място, превръщайки го във „вътрешен” терор.

Трябва ли да не се говори по медиите за терора?

Аз бих посъветвал заплахите да се отнасят по-скоро към една прагматична, криминологична плоскост. Въздушни духовни войни в стила на „борба между цивилизациите” са безполезни. Заради завършената медиализация, обществото ни предлага идеалните водещи дразнения за терористичния стрес. От това се създава асиметричната война като медиен ефект. Понякога си представям да съм под карантина, както едно време са били корабите, застрашени от чума – моряците са били изолирани 40 дни от бреговата линия, за да е сигурно, че няма да се заразят. При нас на причинителите на терора им е позволено чрез медиите практически да влизат в реално време. Защо? Къде е просвещенската ценност в това, всички медии в една минута да се надпреварват да съобщават в унисон за атентат пред Синята джамия в Истанбул, съвсем малко след самата атака. Тук говорим за едно систематично свързване между атентат и медиен апарат.

Но една такава карантина днес е невъзможна.

За жалост е така. Хипотетично терорът може да бъде затрит с оръжието на мълчанието. Но не притежаваме това умение, тъй като за нас преди всичко най-важното е правото да крещим и да викаме. Такъв е тонът. Точно в това е партньорството между извършителите на терористични атаки и системата на медиите. Нашият медиен свят сам по себе си има афинитет към терора, защото той е обвързан тясно с първенството в сензацията. В най-големите „акции” сензацията обещава като премия широко обществено внимание. Именно терорът има тази способност да поставя обществото в монотематична реакция, която е типична за народи по време на война, преди всичко при избухване на война. Терорът е жанр на медийната развлекателна индустрия.

За да отговорим на криминалния терор, се нуждаем от мощни държави със силна власт. В Германия обаче властта се е отчуждила от хората и те гледат на нея с лошо око.

Якоб Буркхарт пише в „Наблюдения върху световната история”, че властта сама по себе си е нещо лошо. Това не трябва да го приемаме за валидно днес. Тук Хана Аренд е стигнала по-далеч. С поглед към американското общество, тя пише „демокрацията зависи от това, как се конструира властта: като способност да правиш правилното и нужното”.

Някои смятат отворените граници за престараване. Скоро казахте пред „Берлинер Цайтунг”, че „смислена „welcome култура” може да има само тогава, когато се реши кой може да влиза и кой не. Да се оставиш да те прегазят е недопустимо”.

Нека се замислим върху имагинерните спорове между Карл Шмит и Валтер Бенямин. Според Шмит суверенен е този, който решава в извънредно положение. Бенямин оспорва това и казва, че извънредното положение е едно ежедневно преживяване за бедните дяволи, както тогава са наричали пролетариата. Пренесено към днешните отношения, това означава: днес бежанецът решава за извънредното положение. Германското правителство се остави на прегазването и се отказа от суверенитета си. Тази абдикация с всеки изминал ден и нощ се задълбочава все повече и повече. До края на нашия кратък разговор, хиляди бежанци вече ще са прекрачили границата ни.  

Какво означава това? Какво според Вас трябва да се направи?

Разликата между право на убежище и право на имиграция трябва най-накрая да бъде по-остро и ясно дефинирана. Някогашният председател на Конституционния съд в Германия остро разкритикува германската бежанска политика, че прецизността този път липсва из основи. Безброй бежанци заемат мястото на слабия в постмодерната, а изглежда вече и постнационална държава. Постмодернизираното общество мечтае да бъде в положение „отвъд защитата на границите”. То съществува в някакво сюрреалистично състояние на „забрава на границите”. То се наслаждава на битието си в културата на плоския контейнер. Където в миналото е имало по-силни граници, са се създали тесни мембрани, които сега масово биват претъпквани. За жалост границите за германците са по-скоро туристически препятствия. Те не искат да схванат, че след 1945 г. са създадени около 150 нови държави с 30 000 километра допълнителни граници. Тук все още се смята, че границата я има, само за да се преминава.

Защо това е така?

Вероятно при нас има една вродена слабост да се различават лявата и дясната страна на една линия.

Ангела Меркел обърна една голяма част от германския народ срещу себе си. Много хора се бунтуват.

Политиката на отворените граници няма как на финала да свърши добре. Меркел иска да завърти лодката обратно. Но не бива канцлерката да бъде притисната в ситуация, в която ще загуби лицето си. Нейните запаси от опортюнизъм не са за подценяване.

Ще се върне ли доверието в политиците?

Който говори за доверие, иска игрово пространство, обичайно за измамата. Небесният простор е толкова плътен, че не е бил такъв дори по времето на Студената война.

Не е ли важен сигнал това, че Вие, като образован човек и интелектуалец, казвате, че не може да се има доверие на никакви политици днес и че всички те лъжат. Това означава, че не можем да очакваме демокрация.   

Господин Юнкер от Европейската комисия го обясни много добре. Цитирам: „Когато нещата стават сериозни, трябва да лъжеш”. Юнкер не е циник. Той е един добросъвестен работник в сфера, в която няма и грам истинност. Тя се нарича политика. Почти като сферата на журналистиката.

Ключова дума за политиката на Меркел е интеграцията, на която се подигравате в книгата Ви от 2014 г. Наричате я игрален жетон за високите политически дискурси. Какво не ви харесва?

Интеграцията е израз, който преследва недостижима цел. Бихме били повече от доволни, ако спокойната съвместна екзистенция ни беше довела до приятелско равнодушие. Но отвъд тази мечта, виждаме, че има прекалено много хора, които нямат нищо общо помежду си. Има ситуации, които не могат да се свържат, има хора, които не си пасват. Европа е погрешно форматирана. Има някаква парична общност на еврото, която повечето обикновени хора не разбират, но са притиснати докрай заради нея. Тя означава много повече за чиновниците в Брюксел и Страсбург и те говорят постоянно за нея. Разбира се, че Европа е пространство за свободна мобилност и обмен на културно богатство, това е нещо страхотно. Европа е скъпоценният камък на света. Но принудителното „прекалено приобщаване” чрез еврото се доказа като претоварващо и ненужно. С това на Европа й се даде форма, в която страните-членки трябва да се отчуждят една от друга. И става дума не толкова за национализъм, колкото за локална самоотбрана. Тенденцията за все по-голямо единство вече не е правилната посока на развитие.

Ще се разпадне ли Европейският съюз?

Като по-свободен съюз Европейският съюз има бъдеще. Но на националната държава може да й се предскаже дълъг живот, защото тя е единственото политическо образувание, което може да функционира. Претоварените структури могат да съществуват по зададени критерии, но само националните държави могат да ги третират.

В световен мащаб обаче само една обединена Европа може да издържи и оцелее?

Европа има почти двойно повече жители, отколкото САЩ. Ако 28 малки европейски армии са под обща команда, Европа би имала най-силните въоръжени сили. Разбира се, за нашите врагове и конкуренти, по-добре е Европа да не е обединена и колкото се може по-слаба. Те я искат такава. Колкото повече бежанци идват към нас, толкова по-лабилна става Европа – за радост на нейните съперници. Затова Обама хвали Меркел. Кадафи заплаши Европа преди години с огромни бежански потоци. Нито един европейски политик не реагира на това. Клетвата на Кадафи обаче днес вече се сбъдна.

Днешното преселване според Вас води ли до предвкусването на бъдещи миграционни вълни?

XXI век има една мегатема: миграцията. Два милиарда човека се преселват от селски райони към урбанизирани райони, един милиард се опитват от по-бедни райони да се заселят в по-благоприятни държави с по-висок стандарт на живот. Все пак нещата биха могли да се нормализират, когато ни напусне времето на илюзиите от всички посоки. Европейците, рано или късно, ще развият ефикасна и обща гранична политика. Няма морално задължение за саморазрушаването.


Източник: http://a-specto.bg/tova-nyama-da-svarshi-dobre/

Публикувана в Европа

Купища стратегии, закони и нормативни уредби, кухи и непрозрачни служби за сигурност и вегетиращи отбранителни сили - това е моментната картина на българската система за национална сигурност само дни след атентатите в Париж.  

В последните години сме свидетели на активното законотворчество и изготвяне на стратегически документи, но и на нереформирани служби и неспособност на политиците да вземат адекватни решения за това. Последният пример е нескопосаният опит на финансовия министър Владислав Горанов (не на вътрешния, военния или дори на премиера) да "реформира" МВР, орязвайки разходната част точно там, където не трябва.

По-скоро като правило, отколкото като изключение, може да се приеме твърдението, че службите често вървят след събитията. Впечатлението за хаос в сектора за сигурност се потвърждава от факта, че въпреки регулацията му с новоприетия пакет от специални закони, отделните звена в него са лишени от координация.

"Разбирам, че не е сформиран Съветът за сигурност при Министерския съвет. Този съвет беше предвиден по действащия закон да осъществява основната координационна дейност в целия сектор за сигурност, така че има някаква подготовка, но трябва в много спешен порядък да бъде окомплектован, за да си свърши работата. Тоест, аз се притеснявам от това, че няма добра координация в сектора за сигурност между различните звена. Имаме две разунавателни служби, контраразузнаване, МВР, ДАТО и т.н. Трябва някой да координира дейността между тези служби. На този етап не може министър-председателят да ги управлява ръчно, защото аз виждам, че той прави това", коментира в интервю за Нова телевизия депутатът от Реформаторския блок и бивш шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов.
Неподготвеността на държавата и службите да отговорят на атентат от мащаба на атаките в Париж, излезе наяве със закъснялата поява на стратегия и план за противодействие на радикализацията и тероризма. Въпреки че още от 2011 година има влязла в сила стратегия за национална сигурност, в която част от проблемите пред сигурността са подробно изброени (включително и нарастващото влияние на недържавни структури, каквато е Ислямска държава), едва четири години по-късно българската държава е на път да вземе, макар и закъснели, но все пак някакви мерки.

Така например тепърва правителството, заедно с МВР, Министерството на правосъдието, ДАНС и прокуратурата ще работят за изготвянето на антитерористично законодателство, което да позволи преследването на терористи и незаконна дейност, свързана с радикализация и тероризъм. По информация на OFFNews още от миналата седмица работна група вече мисли над текстовете, но според плановете на властта те може да изчакат - крайният срок за появата им е 2017 година.

Въпреки че стратегията за национална сигурност в отделни части е морално остаряла, тя задава доста конкретни рамки за действие на властта, които до момента не са взети. Така например демографските диспропорции и социалното неравенство в отделни региони на страната в нея са посочени като предпоставка за заплаха за националната сигурност. Четири години по-късно в плана и стратегията тази констатация се преповтаря, като се посочва, че "крайната бедност, социалната изолация и маргинализацията, с които се характеризират някои общности в страната, увеличават уязвимостта им към радикални религиозни или други идеологии". Сега вече се предлагат мерки, които обаче отново са с далечен хоризонт. Така например планът за борба с тероризма и радикализацията предвижда разработването до 2020 г. на мерки за подобряване на "междукултурния и междуконфесионалния диалог". Също до 2020 година трябва да бъде разработена национална програма за "деангажиране, дерадикализация и рехабилитация на лица, желаещи излизане от екстремистки среди", а механизмът за сътрудничество на властта с религиозните и етнически общности, както и със съответните неправителствени организации, е оставен за 2017 година.

Всичко това идва на фона на констатацията, че службите имат сериозен проблем с недостига на хора. Така например в ДАНС е сериозен недостигът на контратерористи. Незаетите щатни бройки в службата като цяло достигат 40% и няма изгледи те да бъдат попълнени в следващите две до три години. Същото е и положението във Външното разузнаване.  

Сериозен проблем в службите остава и обучението и специализирането на кадри. Отделените средства за следващата година за това са достатъчно малко, а идеята за създаване на филиал на Академията на МВР за обучение на служители в ДАНС и ДАР, беше умъртвена в зародиш - отново заради липса на пари. Въпреки това държавата се ангажира до 2017 година да създаде специализиран национален център за обучение на служители, ангажирани с противодействието на тероризма и радикализацията.

От плановете на правителството става ясно, че ДАНС тепърва ще разработва методика за идентифициране, наблюдение и оценка на рисковете от радикализация в интернет пространството и тепърва ще анализира факторите, които я предизвикват. Явно досега контраразунаването не е имало и работещ механизъм за следене на сайтове с екстремистка пропаганда, докато за всички е ясно, че основните канали за комуникация на джихадистите са предимно социалните мрежи и сайтовете им, през които отправят послания или разпространяват видеа със заложници или екзекуции.

Сравнителният прочит на стратегическите документи и добрите намерения на властта може да бъде продължен и да доведе до още любопитни констатации.

Така например може да разберем, че кибертероризмът също е отчетен през 2011 като бързо развиваща се заплаха. От последните атаки срещу сайтовете на ЦИК, МВР, президентската администрация и Министерския съвет стана ясно обаче, че и тук нещата куцат. До момента няма приета стратегия за киберсигурност. Такъв проект е изготвен още през октомври 2014 година, но днес той дори не е в дневния ред в плана на правителството, въпреки че около приемането на такава стратегия се обединиха участниците в КСНС в началото на ноември. В становището на КСНС се посочва:
Констатираме, че страната ни все още не е изградила необходимата система и не разполагаме с достатъчно ресурси, за да се справим ефективно със засилващите се киберзаплахи. В края на октомври, и то в условията на изборен процес, станахме свидетели на най-голямата досега кибератака срещу България. Фактът, че тя бе направена в деня на избори и референдум показа, че тя има ясна цел и е провокация към обществото и държавата. Тя демонстрира сила в киберпространството, която много малко държави притежават, но и показва уязвимостта на страната ни. Атаките към сайтовете на голям брой държавни институции затрудниха работата им и са ясен индикатор за мащабите на опасността. Това е нова опасност, която се нуждае от задълбочен анализ и разработване на достатъчно ефективни мерки за противодействие, като използваме и опита на партньорските служби за сигурност. Необходимо е да се вземат спешни мерки от нормативен, институционален, кадрови и ресурсен характер.

Ясно е, че волята се изразява в преповтаряне на констатации на хартия. В стратегията за национална сигурност от 2011 година четем още: "Асиметричните заплахи (особено международният тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ), регионалните конфликти, киберпрестъпността и трансграничната организирана престъпност оказват съществено влияние върху средата за сигурност в глобален и регионален мащаб."

Заключението на КСНС за проблеми с миграционния натиск на границата е предвидено също още преди четири години. "Нестабилната икономическа и политическа обстановка и ниският стандарт на живот в държави и региони от "третия свят" генерират миграционен натиск върху страната като външна граница на ЕС", четем в стратегията за национална сигурност.  И още: "Тенденциите в Близкия и Средния Изток чертаят несигурно бъдеще на региона и началото на период на продължителна трансформация. Същевременно съществуват очевидни рискове от увеличен миграционен натиск, засилване на влиянието на радикални движения и активиране на международни терористични мрежи в непосредствена близост до Европа."

За армията няма смисъл да се говори. В началото на октомври Центърът за мениджмънт на сигурността и отбраната прогнозира, че въоръжените сили ще продължат да вегетират, при това в сложна обстановка на нарастващи заплахи, а приемането на Програмата за развитие на отбранителните способности от парламента само ще размие отговорността за състоянието на силите и готовността им да гарантират суверенитета и териториалната цялост на страната.

Най-добре се справя властта в личната ѝ сигурност. Догодина НСО ще разполага с 2 млн. лв. повече за разлика от останалите служби. За нея са отпуснати близо 34 млн. лв., докато за Държавна агенция "Разузнаване" са предвидени почти 21 млн. лв. За да гарантират сигурността на властимащите, служителите на НСО вече имат и разширени правомощия, а репресивният характер на службата е по-скоро в ущърб, отколкото в полза на гражданите. Пак въпреки стратегията за национална сигурност, която поставя в центъра си индивидуалната сигурност на данъкоплатците.

 

Източник: http://offnews.bg/news/Analizi_289/Kuhi-sluzhbi-i-dobri-namereniia-ni-paziat-ot-atentati_594248.html

Публикувана в Очи в очи

Терористичните организации работят като голяма корпорация - тe правят инвестиции в машини, основни средства за производство, т.е. - в експлозиви, оръжия, в човешки капитал, има и оперативни разходи, за да извършват дейността си, влизат в отношения с други групи, коментира проф. д-р Димитър Димитров, ръководител на катедра "Национална и регионална сигурност" в Университета по национално и световно стопанство пред БТА.

По аналогия с икономическите субекти, които трябва да реализират "продукцията" си, и терористите избират целеви пазари с гарантирани резултати, допълни ученият. В този смисъл според него България не е сред целевите пазари, но пък понякога те се насочват и към слабите звена, заради ниските "производствени разходи" за реализация на продукта терористичен атентат.

Делът на сивия и черния сектор на икономиките на държавите възлиза между 10% и над 30% в различните държави, отбеляза проф. Димитров. В последните години терористите използват легални бизнеси, като част от приходите се отделят за финансиране на тяхната дейност. Такава е практиката на "Ал Кайда".

Преките разходи, свързани с атентатите в Африка през 2006 - 2007 г., бяха няколкостотин хиляди долара. В същото време годишният бюджет на "Ал Кайда" се оценяваше на стотина милиона долара, каза ученият и допълни, че, за да съществува този бюджет е необходимо да има непрекъсната икономическа дейност.

Процентът на заетост, която създава терористичната икономика, е много малък. Делът на пряко занимаващите се с терористична дейност от населението на една държава е доста малък, но пък и няколко човека са в състояние да предизвикат значим ефект, отбеляза проф. Димитров.

Размерът на търговията със страха

Размерът на търговията със страха се измерва в ръста на разходите за сигурност, както в публичния, така и в частния сектор, коментира ученият.

Практиката показва, че разходите не може да се увеличат непосредствено след даден атентат, но това неминуемо се случва при следващ бюджет. В такива случаи, когато службите за сигурност и силовите ведомства поискат повече пари с аргумента терористична заплаха, всяко правителство е склонно да ги отдели, отбеляза проф. Димитров.

Бизнесът също започва да инвестира в средства за сигурност - например след 11 септември много инвестиции са направени в корабоплаването, в авиационната индустрия, в информационните технологии.

Тероризмът очевидно не е само икономическа дейност

Тероризмът очевидно не е само икономическа дейност, зад него стоят политически, религиозни, социални, геополитически интереси, смята проф. Димитров. Според него за успешното му противодействие се изискват съвместни, интегрирани, цялостни усилия за справянето с него.

По думите му обаче в някои случаи и това не работи, защото атентаторите са готови да умрат за идеята, а противодействието срещу това няма как да стане само с контрол върху финансовите потоци.

Същевременно обаче, особено след атентатите от 11 септември, започнаха успешно да се развиват механизми за засилване на финансовия контрол под формата на специализирани стандарти - например такива за борбата с "прането" на пари, коментира ученият.

"Сещам се обаче преди време проф. Тодор Вълчев казваше за инфлацията, че ако БНБ се опитва да се бори с нея и затвори 99 прозореца от стоте на една сграда, то през отворения прозорец пак ще влиза или излиза нещо", спомня си проф.Димитров. За това според него са необходими комплексни мерки.

Дори и да има пълен контрол над финансовите потоци, тероризмът е гъвкав и ще мине на работа с пари в брой, диаманти, петрол и бартерни сделки. И сега действа системата "хавала" - мрежата за превод на пари без физически трансфер, сивата платежна система "биткойн" и други.

Борбата с тероризма и противодействието й е като част от теорията на игрите - едната страна удря, другата отвръща и това може да продължи много години в зависимост от стратегиите на страните, смята ученият. Най-важният фактор за прекъсване на спиралата на насилието е международното сътрудничество и то цялостно.

Другият елемент от борбата е свързан с политическите напрежения в отделните региони, като намаляването на конфликтността в подобни райони ще намали статистически броя на атентатите, отбеляза проф. Димитров.

Третият аспект, който е много дългосрочен, е свързан с образованието, културата и разбирането на другата страна и мотивацията й, преодоляването на дефицита на ценностната система.

Къде се намира България в потоците на икономиката на тероризма?

Като икономически субекти терористите искат да реализират своя продукт на определен пазар, за да получат политическа подкрепа например или да им се удовлетворят определени искания, показват наблюденията на проф.Димитров.

Те не разполагат с безкрайни ресурси и затова си избират целевите пазари за атака, така че продуктът да се случи.

По тази причина България не е толкова атрактивна, защото един атентат у нас може да предизвика дори и повече съчувствие, защото сме по-малка държава без някакви особени интереси, но не сме целеви пазар в икономическия смисъл на думата, коментира ученият.

От друга страна, понякога терористите избират по-слабото звено, където "производствените разходи" за реализация на "продукта" ще са по-малко, допълни той.

Икономиката на тероризма е икономика на обръчите

Икономическите аспекти на тероризма може да се разглеждат като няколко концентрични кръга, които взаимно се преплитат в някаква точка, коментира професорът.

В кръга с най-малък диаметър са концентрирани преките икономически разходи за извършване на определена терористична дейност. Тези разходи възлизат от стотина хиляди до няколко стотин хиляди долара. Доказателство за това са терористичните атентати в Африка и в САЩ, каза проф. Димитров.

За да се случи атентатът обаче, е необходим по-голям кръг от разходи и свързани с това икономически дейности, които трябва постоянно да функционират, за да се финансират преките разходи, посочи той.

"Тази подкрепа може да бъде от държави, спонсориращи тероризма, а в последните години става и самофинансиране от страна на терористите на дейностите им, като някои държави не им пречат или се правят, че не ги забелязват. Това обаче включва доста по-широк кръг от дейности, свързани понякога с рекет, участие в организирана престъпност или съвместни действия с нея, за да се извлекат печалби за бъдещи терористични действия", коментира ученият.

Известно е, че "Ислямска държава" получава своите приходи, за да финансира както дейността си, така и самата държава, от продажбата на петрол на по-евтини цени, контрабанда, търговия с оръжие, данъци в рамките на тази територия.

По думите на проф. Димитров има и един още по-голям кръг от този, който включва дейности, свързани с набиране на поддръжници, сайтове, пропагандна литератури и други по-меки форми за подкрепа на тероризма, които обаче също изискват финансиране. За тази цел се използват религиозни или землячески организации, благотворителност, дарения, рекети, каза той.

Разходите за обществото

От другата страна са разходите, които плаща обществото, като те са също в три кръга, смята проф. Димитър Димитров.

Най-малкият включва преките щети, които се понасят от обществото при конкретен терористичен акт - загинали, разрушения.

В по-големия са средствата за възстановяване на щетите, застраховки, разходи за лечение. В третия – най-голям са разходите, свързани с поддръжка на по-високи нива на реакция при подобни атентати, насочени към специалните служби, вътрешните министерства, разузнавания, допълни университетският преподавател.

Ако терористичните действия са още по-интензивни, може да се появи и още един кръг от разходи, които възлизат на стотици милиарди долари, както това се случи в САЩ след атентатите от 11 септември. Заради това, че армията беше използвана в Афганистан и Ирак, военният им бюджет на практика се удвои от над 260 млрд. долара на близо 600 млрд. долара, посочи проф. Димитров.


Източник: www.bta.bg

Публикувана в Свят

Службите за сигурност на Казахстан обвиниха арестуван бизнесмен с руски връзки във финансиране на скорошните антиправителствени протести като част от готвен план за държавен преврат, предаде "Ройтерс".

Тохтар Тулешов, който е известен най-вече като изпълнителен директор на една от най-големите пивоварни в страната, бе задържан още през януари, но досега властите не бяха разкрили в какво е обвиняван.

"Планът му включва дестабилизиране на ситуацията в страната чрез създаване на горещи точки, организиране на протести и масови безредици", обяви говорителят на Националния комитет за сигурност Руслан Карасев. "Имаме доказателства, че демонстрациите срещу т.нар. поземлена реформа, състояли се в Атирау, Астана, Алмати, Уралск и Къзълорда, са инициирани и финансирани от Тулешов."

Адвокатът на бизнесмена не е бил открит за коментар.

По думите на Карасев през уикенда са задържани още няколко души, заподозрени за съучастници на Тулешов. Сред тях има и двама полковници, управлявали две отделни военни бази.

Тулешов управляваше и казахския клон на базирания в Русия Център за анализ на терористичните заплахи. На уебсайта си catu.kz организацията публикува проруски и антизападни анализи, включително материал, който намекваше, че терористичната групировка "Ислямска държава" изпраща подкрепления на украинските националисти.

През април и май в няколко големи града на Кахастан се състояха протести срещу промени в законите на страната, които ще позволят на чужденци да наемат земеделски земи за срок от 25 години. Предложението бе одобрено през ноември миналата година и трябва да влезе в сила от 1 юли.

То само подхрани страховете на голяма част от местното население, че земите им ще бъдат изкупени от китайски инвеститори. Мнозина се боят, че промените ще се окажат пагубни за 17-милионния Казахстан за сметка на съседа им Китай. Двете страни споделят дълга обща граница, а Пекин инвестира много средства в енергийния сектор и инфраструкутрата на съседа си.

Публикувана в Свят

Съдебните заседатели на процеса за атентата срещу Бостънския маратон признаха Джохар Царнаев за виновен за убийството на трима и раняването на 264 души при атаката на 15 април 2013 година срещу спортното събитие, както и за застрелването на полицай четири дни по-късно, съобщиха световните агенции по-рано тази седмица. 

Публикувана в Свят

Продължение от: http://www.svobodennarod.com/evropa/4101-sotzialniyat-terorizam-nachaloto-okupatziya-i-syarna-kiselina-v-ardenite.html

 

Конфликтът в “Cellatex” слага началото както на поредица от действия, които са окачествени като „социален тероризъм“, така и на съответната дискусия във Франция „за или против“ подобни радикални действия. Тази дискусия не е прекъснала и до ден днешен, като по-късно ще й отделим много по-сериозно внимание. Сега, изцяло в контекста на описаните събития само ще маркираме някои основни акценти. На първо място, относителният успех на работниците от „Cellatex“ се дължи на изключително остри заплахи. Вече цитирахме мнението на  Michel Wieviorka, че действията на служителите във фабриката „не е нищо по-малко от терористично изнудване“. Оценката е дадена не от някой доморасъл политолог, който си изкарва хляба чрез поръчкови изявления по медиите, а от един от най-солидните авторитети в областта на съвременните социални конфликти и на тероризма.

Публикувана в Европа

Двата атентата във Волгоград, станали на 29-ти и 30-ти декември 2013 г., съвсем естествено предизвикаха голямо оживление в световните медии и в интернет дискусиите. Масово разпространените коментари бяха в посока на действия на кавказки терористи, които искат да компрометират олимпийските игри в Сочи – най-голямото пи-ар мероприятие на Владимир Путин в рамките на цялото му пребиваване във властта като президент и като министър-председател на Руската федерация.

 

Логиката на тези коментари беше подчинена на съображението, че Доку Умаров и компания държат много да развалят триумфа на Путин и след като в Сочи са предприети драконови мерки за сигурност, те естествено ще се насочат към „меки“ и болезнени цели, като струпванията на хора в различни транспортни възли от страната. Тази теза беше възприета и от известния с по-нестандартното си мислене и анализи сайт за геополитика и сигурност „Стратфор“. Още в деня на първия атентат, агенцията на Джордж Фридман коментира, че олимпийските игри в Сочи ще бъдат помрачени от последния самоубийствен взрив в Русия. (Sochi Olympics to be Shadowed by Latest Suicide Bombing in Russia,  December 29, 2013, http://www.stratfor.com/analysis/sochi-olympics-be-shadowed-latest-suicide-bombing-russia ).

Публикувана в Гледища
Страница 2 от 3